Черно

Черна нощта е над Витоша.

Черна - и мойта душа.

Как ми се искаше, искаше,

днес поне да не тъжа.

Как ми се искаше, знаеш ли,

да призова пролетта,

тук, през прозореца, в стаята,

стихнала от самота.

Тук, край прозореца, с вятъра

приказки южни да спрат,

да ми разкажат за лятото

и с тях да тръгна на път.

Но все по-черна нощта е .

Няма те. Чакам те. Сам.

Черен и ням - сред безкрая.

А ти си някъде там.

Някъде там в светлината,

някъде там в младостта.

Някъде - сред смеховете

на неродени деца.

Черна нощта е над Витоша.

Черна и мойта душа.

Как ми се искаше, искаше

днес поне да не сгреша.