На 30...

[sony]

На тридесет... На тридесет не гоня мечтите и вятъра, както на двадесет, но все още мечтая. Упорствам, но зная, че е по – добре да се откажа навреме, отколкото да си счупя главата в стената. Боря се, но вече премервам сили, защото познавам цената, на това, което може би ще получа. Не обръщам внимание на обещания и призиви, но все още вярвам. Не се оставям да ме излъжат толкова лесно, но все още имам доверие. Не си измислям илюзии, но все още съм романтична.

На тридесет... има книги, които ме разочароват. Компромиси, които не правя, обещания, които не давам, сантиметри, които не отстъпвам.

На тридесет примирих някои непримиримости и се посмях над старите си заблуди.

На тридесет времето е по – бързо, технологиите все по нови, но пак има време да кажа, което е нужно, да направя което трябва.

На тридесет не започвам да броя годините, но се обърнах назад и направих равносметка.

На тридесет правя по – малко импулсивни избори, а после си мисля, че нещо пропуснах. Осъзнавам, че рационалността по – скоро ми пречи и потърсих старата си чувственост.

На тридесет много приказки свършиха, но децата си останаха най- добрите ми приятели.

Дали това е възрастта, в която се осъзнаваме напълно? Възрастта в която се пробуждаме и осъзнаваме себе си, в която възпитанието, образованието, опитът са достигнали предназначението си и са дали плод. Възрастта, в която имаме възможност да се погледнем острани и да осъзнаем плодовете на миналото върху себе си, да се осъзнаем като индивид, единица, да усетим съзидателността си и да се самоопределим. Това ли е възрастта в която може да се каже, че имаме изградена личност? Възрастта в която съзряваме напълно, самопочувствайки се в цялост, сомоусещайки възможностите и потенцияла си. Обособявяйки се от околният свят и поемайки отговорност за ролята си в света и в живота на другите. Възрастта, в която имаме възможността за всичко това. За да продължим, разбира се не съвършени, но със собствен мироглед и виждане, и да станем причина за приказката на децата си.