"Перверзна любов" ?

[Guest Христо]

Случайно попаднах "Перверзна любов" - статия на Дубравка Угрешич (хърватски

литературен изследовател, писател, преводач). Майка и е българка от Бургас.

Досега не бях срещал подобно мнение за неща от типа "любов към родината", "любов към Бог".

Цитирам :

Любовта към родината е част от психопатологията на човешкото поведение. Нейната перверзност може да се съизмерва само с любовта към Бог. Парафилията се дефинира между другото и като „любов към някакъв не-човешки обект“. В този случай понятието любов обозначава някаква импулсивна и натрапчива сексуална възбуда, предизвикана от някакъв определен, не-човешки обект. Във всеки случай днес много психиатри отричат думата „парафилия“ като прекалено негативна и използват вместо нея неутралното обозначение „психическо смущение“.Любовта към родината е чувство, насочено към един не-човешки обект. Но защо, освен любовта към родината, никоя друга психопатологическа склонност не е успяла да бъде възприета като нормална? Защо, освен нея, никоя друга не е била легализирана и институционализирана? Защо никоя друга не притежава такава социална мощ, защо никоя не може да се позове на една толкова дълга и богата история на собствената мощ? Как се е стигнало до едно такова преобръщане, до това, че нещо, по основните си предпоставки толкова анормално, се е превърнало в нещо нормално, дори желателно? – Много просто. Достатъчно е нашият не-човешки обект да бъде хуманизиран, и нашата любов към него изведнъж става нормална и разбираема. Това, между другото, е и причината вярващите да поглъщат нафората – брашнения заместител на абстрактното тяло христово – и да пият вино като течен заместител за абстрактната кръв христова. Даде ли ни се възможността да го помиришем, гризнем или близнем, недостижимият божествен дух изведнъж ни става близък.

И т.н. Тук има още :

http://www.svobodata...rid=63&archive=

Какво смятате за твърдението, че любовта към родината и любовта към Бог са извращение?

Парафилията се дефинира между другото и като „любов към някакъв не-човешки обект“.

Е, значи ако си обичаш кучето, любимия отбор, дадена дреха, извънземно, то ти си ненормален ? Или тази госпожа може би говори за сексуална любов...(не уточнява). Редактирано Февруари 11, 2012 от Христо

[Деанна]

Какви перверзници сме били всъщност.....

Всеки,който задълбае може да събере две и с друго две и да докаже, че правят пет, ,десет, и даже нищо.

Напоследък изобщо имам подозрения, че науката не е никаква наука, а някаква заблуда.

Като се започне от древността, някой от великите умове допуска нещо, вярва в него, взира се в него и съвсем логично е да направи откритие точно там. И понеже е авторитет и други хора вярват в него и вече приемат това за даденост. Върху тази база, вече служеща като доказателство се надгражда, надгражда.... а в основата е просто едно взиране и възприемане на нещо, като определено нещо и вярването, че това е така.

Така, че науката е основана върху, вяра, но която уж се гради на доказателства. Всъщност повечето религии въпреки, че твърдят, че вярата няма нужда от доказателства, правят точно това, с п римери доказват, че са прави.

На този принцип всеки може да докаже всичко, стига да си повярва, и да има и други да му повярват. И случи ли се то влиза вече като "факт" в някоя част от "знанието".

Така, че дали нещо е перверзно или не то е въпрос на вътрешно усещане, не на класификация, приравняваща нещо, към друго нещо, по някакъв критерий.

Не знам Дубравка Угрешич с какви подбуди е стигнал до този невероятен извод,

Мисля, че хората по принцип са склонни да наричат другите, не споделящи техните ценности за перверзни. Ако влезете в един секс форум, в дискусия за това, какво е перверзно, едни перверзници наричат други перверзни защото са различни от тях, А други се опитват да са различни за да се чувстват горди от това, че са перверзни.

Класифицирането на някое явление би трябвало да се прави за да бъде по-лесно за намиране, по-лесно за изразяване и т.н. Но всъщност, когато се опитваме да класифицираме неща, които са трудни изобщо за описание, определение, неуловими неща, неща до които само за миг на прозрение можем да се докоснем, това е израз на безсилие.