Jump to content
Порталът към съзнателен живот

94. Което става - Утринно Слово, държано на 17 юни 1934 г.


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва.

Бог е Любов - песен

Формула - Велик си Ти, Господи,

Велики са Твоите дела,

Велико е Името Ти над всичко.

Изпращам към Тебе своята любов,

Във всичко и всички виждам Тебе и любя Тебе.

Ще ти служа през цялата вечност. (един път)

Лука - 23

Което става - Утринно Неделно Слово, държано на 17 юни 1934 г.

Молитвен наряд за завършване:

Формула - Аз вярвам в Един Бог на Любовта, в един Учител на Мъдростта, в един Дух на Истината.

Аз зная, че всичко, което се случва в живота ми, е за мое добро. (един път)

Псалм 23

Господнята молитва

Това, което възприемеш и което даваш навън, това трябва да бъде отношението – да чувстваш Божието присъствие. Във всеки момент на живота си, в добрите условия и в лошите условия, да усещаш Неговото присъствие. Да чувстваш едно вътрешно успокояване. Христос имаше една непоколебима вяра в Бога. И казваше: Каквото и да е, аз вярвам в Онзи, Който може да ме изведе, да ме избави от най-голямото мъчение. Аз зная, че Този, в Когото вярвам, Той ще ме изведе! Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този на Когото аз вярвам и Комуто аз служа, на Неговите ръце се оставям, Той ще оправи всичко. Да бъде Волята Твоя. На Теб оставям духа си, Господи.

И виждаме, след две хиляди години тази непреодолима вяра и туй, което Христос имаше към Бога донякъде се реализира. За в бъдеще още повече ще се реализира. Същият закон е и за вас. Ако искате да се освободите от мъчнотиите в света, това е пътят. На първо място седи Любовта, на второ място седи вярата, а на трето място седи човешката надежда. След това идва ред на други добродетели, с които човек трябва да се окичи. Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва се приготви, за да се върне при баща си така, както трябва.

Link to comment
Share on other sites

Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва се приготви, за да се върне при баща си така, както трябва. Все трябва да се върнете. Тук на земята повече от 120 години не ви е позволено да останете. Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години, никому не е позволено да остане. След 120 години трябва да се върнете и след като се върнете какви подаръци ще занесете със себе си?

...

И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе нещо, подарък от земята. Какво ще занесете сега? Аз оставям на вас да си изберете какви подаръци ще занесете. Има големи скъпоценности, по някой път онези рудокопачи ходят и дълбаят отдълбоко, за да извадят един голям скъпоценен камък, да го продадат.

Когато човек обърне едного към Бога, някоя страдуща душа окаляна и й покаже пътя към Истината, Любовта, към Бога, то е големият подарък, който може да занесе. Като идете, да не идете сами, а да бъдете придружавани с вашите скъпоценни камъни. И ако Христос отиде в небето, Той отиде с подаръците, с ония хора, които обърна и които и днес се обръщат към Неговото учение. То са големите подаръци.

Онова, което Бог е определил за човека, то ще бъде! Един ден Царството Божие ще дойде в сърцата на хората. И тогава само ще престанат страданията. Понеже Царството Божие не е в сърцата на хората, затова има още страдания.

Което става

Link to comment
Share on other sites

Благодаря Донка и Рассвет.Мислите ,които сте подбрали,наистина изразяват важни идеи от тази беседа.

Така се случи,че днес четох двете последни утринни слова .

И двете са върху глави от Евангелието на Лука -22 и 23 глава.За мене беше изключително полезно да прочета беседите ,тъй като те дават тълкуване на събитията описани в двете глави на това евангелие и осветяват въпроса по един много ясен и разбираем начин.Както знаем. всичко ще е от по напред писано,за поучение нам е преднаписано.В случая Учителя ни хвърля светлина върху един от най-силните и тъжни моменти от житието на Христос на земята.При това ни показва ясно,как този въпрос ни касае,как е свързан с нас и какъв е пътя за разрешаване на противоречията в живота ни.

Има една странност вътре в живота, в човешкия живот. Човек представлява най-висшето от всички животни, седи на най-високо стъпало, но има една трагедия, една драма в живота му. Аз говоря за целокупното човечество. И туй противоречие се среща и общо, и частно. Всеки един от вас се намира по някой път в такова безизходно положение, че не знае въпросите, които го вълнуват как ще се разрешат. В дадения случай Христос във времето, в което живееше като човек, не можеше да разреши един въпрос. Малцина вярваха в това, което Той учеше. И беше поставен на един вътрешен изпит, на едно голямо противоречие, изоставен от хората, изоставен повидимому от Бога. Един велик човек, подложен на една страшна и позорна смърт, която съществуваше в Римската империя тогава – разпъване на кръст. Сега онзи, който не разбира живота, може да вземе само временните страдания, това, което може човек да изгуби без да обърне внимание на същественото. Има нещо дълбоко и важно, което трябва да се разбира. Говорено е много защо трябва да страда човек, но колкото и да са обяснявали, въпросът е останал необяснен. Защо човек е подложен на страдания? Защо са тези страдания в света? Има много теории, които обясняват защо са страданията. Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории. Както и да му говорят в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени. Няма нито един човек, който да обича страданията. И даже такъв характер като Христовия, човек с такова разбиране, три пъти ходи да се моли туй нещо да го замине. Казва: Отче, ако е възможно тия страдания да ме отминат. И когато се убеди в онзи неизменен факт, в туй, което хората наричат съдба, примирява се с факта и казва: "Да бъде Твоята Воля". Волята Божия, като взема предвид бъдещето, също разрешава всичко, защото въпросът за страданията няма да се разреши днес. Той е въпрос на великото бъдеще, когато нещата ще станат ясни и ще се разрешат, когато хората достигнат до онази най-висша степен на развитие. Те ще видят причините за страданията и с радост ще ги приемат. Човек прегреши против законите на райския живот, вследствие на това дойдоха страданията. Предполага се, че човешкото неподчинение на Божия закон е причина за много страдания. Ако вземем постъпката, на вид беше много малка, а последствията бяха много осезателни. И ние чувстваме още тия последствия. Те си водят началото оттам, като че в цялото човечество е влязла една проказа, една болест, която много мъчно се лекува. Най-мъчната болест, която някога са се опитвали да лекуват Великите Учители в света в името на Бога, то е смъртта, греха. Грях и смърт вървят заедно. И при все, че те са сполучили в лекуването, което седи във възкресението, обаче и сега виждаме, че смъртта царува и грехът царува и всички противоречия, които са съществували и сега съществуват. И ако човек би имал едно ухо чутко, с което да послуша земята, да чува воплите и страданията на хиляди хора по тази земя, не зная дали би могъл да издържи.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...