До колко трябва да вярваме в сънищата си?

[Владислав88]

   Здравейте! Преди време когато още всичко това не беше нашумяло сънувах един потресаващо красив сън. Бях първо наблюдател в космоса и стоях пред централното слънце, докато го наблюдавах онемял как то експлоадира. След това сцената се премести на земята, където всичко около мен беше във въздуха, а аз се превърнах в светлина и изпитах Нирвана. А дори не знаех, че съществува централно слънце, преди да го сънувам. Искам да ви попитам, ако вие сте на мое място, ще вярвате ли, че наистина ще се случи сънуваното? 

[mvm]

Аз сънувам много рядко, толкова рядко, че направо ме е яд, защото ако е вярно, че чрез съня си се пренасяме в някакви астрални светове....то значи, че аз не се пренасям никъде

Сънувам 1-2 пъти в годината, толкова ярко, че още помня най-подробно всички тези сънища., макар да са минали години.

Някои от тях се оказаха пророчески, върху други продължавма да разсъждавам какво послание са ми донесли

[сиджей]

Според мен на сънищата трябва да се вярва.Но трябва да се има във предвид че не всички са буквални.Тоест както казва mvm над някои сънища трябва да се разсъждава за да се разбере посланието което те носят.

Владислав твоят сън определено е бил послание а не буквален.

[kokiche69]

Дядо ми, когото много обичах, почина преди 31 година..Преди да почине преписа наследство, което се полага на нас с брат ми на леля ми.. тя почина преди мъжа си, с когото нямаха деца, но се оказа, че той имал две деца. И след неговата смърт те се явиха като наследници. И искат да вземат родната ни къща... Мъртвите си роднини не съм сънувала отдавна. Но сега за задушница не отидох нищо да раздам. Но на следващия ден сънувам на леля ми мъжа и- той идва при мен и ме пита" Защо никой не ми донесе баница и кисело зеле". На прошка направих топла баница, нарязах кисело зеле и ги раздадох в черквата и пред нея, но не съм ги носила да ги пеят.. хората , които взеха много ги харесаха.. А днес пък легнах следобяд по никое време към 5, много ми се доспа и сънувам, че сме дошли от някъде в моя роден град, и сме на някаква автогара. Но сградата една малка схлупена с една малка стая за чакалня. Бяхме аз и мъжа ми. И брат ми беше с нас. Очаквахме дядо ми да ни чака. Брат ми погледна в стаята, и дядо ми го е видял и излезе. Здрависаха се и леко се прегърнаха. между нас и брат ми имаше едни пейки, седяха хора някакви.. Дядо ми дойде при нас, посегна да се здрависа с мъжа ми, те не се познават. Но аз просто го взех в прегръдката си и го прегърнах много здраво и той ми отвърна. Въпреки яда си сега, в реалният живот, към него, усетих колко много го обичам и, че той ме обича..Беше станал един дребничък малък човек, беше както винаги, със сако, риза вратовръзка и панталон, но със някаква смешна шапка на главата, като мека селска шапка, малко като фес, малко като еврейска, без пискули, изглеждаше мека и удобна ( той обикновено носеше филцова шапка, бомбе ли се казва?). Като се прегърнахме, аз казах- ах дедо, дедо, толкова исках да те видя,  а той каза нещо- много късно, чедо, много късно се виждаме...или нещо подобно беше.. Събудих се, но така здраво бях прегърнала възглавницата , но сънят беше като истински.. какво ли би могъл да означава този сън и дали има отношение към делата, които водим?