Запознанства

[danielaa93]

искрено се надявам да се запозная с нови хора тук и да намеря нови приятели защото напоследък много често се чувствам самотна и имам нужда да общувам с някого.. ))

[ISTORIK]

Интернет базираните форуми по интереси и сайтовете за запознанства са виртуални варианти на офлайн събиранията - в кръчмата, в кафенето, в религиозните храмове, на пейка в градския парк, читалните в библиотеките, опашките в НАП и други подобни места, където се събират повече хора и където може да се завържат нови познанства и приятелства. 

 

"Преяждането" с виртуалния живот обаче води до положението в един момент да се окаже, че повечето ти приятели са се преместили да живеят в... компютъра. 

Редактирано Март 20, 2013 от ISTORIK

[ISTORIK]

А ти защо се чувстваш самотна? С какво се занимаваш офлайн и онлайн? 

[danielaa93]

Много се радвам че отделяте от времето си да пишете в тази тема. Аз уча, студентка съм и въпреки че върша всичките си задължения пак ми остава доста свободно време, имам приятели, имам и приятел, но когато остана за повече време сама започвам да се отчайвам, отегчавам и т.н. изпитвам някаква постоянна нужда да общувам, разговарям с някого, не знам дали е нормално самотата толкова да ме плаши и толкова да се страхувам да не остана сама някои ден... според мен не е нормално щом стигнах до тук да пиша в форуми, но наистина не мога да се справя с това, затова предпочитам да се запознавам с повече хора. :]

[mvm]

Всички, които пишат по форуми, са самотници... дълбоко в душата си

[ISTORIK]

Хората, които не понасят самотата, в детството си често са страдали от липса на достатъчно внимание и нежност. Те най-вероятно са възприемали тръгването на работа на майка си като жест на изоставяне. Ето защо в момента, в който остават за малко сами, сякаш преживяват отново раздялата с мама. Ето я главната причина страхът от самотата да ги завладее. 

 

Често страхът от самотата се увеличава от момента, в който се опитаме да си представим своето бъдеще. Мислим си, че за пореден път ще изкараме празниците сами, че ще остареем в самота... По-рационално е да я приемем и да се научим да живеем с нея ден за ден, да престанем да си представяме какво би могло да стане след няколко години или след десетилетия. Така ще се справим с напрежението, което ни е обхванало и което всъщност ни пречи да си съставим дългосрочни планове за бъдещето. Отлагането на някакви по-важни решения може да се окаже пречка за изживяването на мигове, които биха обогатили живота ни. 

 

Бягството в различни дейности е чест резултат от самотата. Известно време то може да ни помогне да я преодолеем, да не изпаднем в депресия, но в един момент се оказва, че само забавя неизбежното. Най-подходящо при рязка промяна в живота ни действително е времето, в което оставаме сами и можем да помислим за себе си и за собствените си желания. Самотата може да се оказже идеално средство да преоткрием себе си и да се развиваме. 

 

Понякога жените саботират собственото си щастие, завързвайки отношения, които не удовлетворяват емоционалните им потребности. При това, те упорстват за връзката си, дори и когато сърцата и здравият разум им казват, че е нужна промяна. Жените обичат да имат време за себе си, но да се чувстват самотни - ето това вече е друга история. Когато няма мъж, при когото да се прибират в къщи и на когото да пожелават "лека нощ", им е трудно да не се чувстват потиснати. И ако всичките им приятелки са намерили "онзи, единствения", дори и посредствената връзка може да им изглежда като по-добрата алтернатива. Страхът от непознатото и ужасът от самотата вървят ръка за ръка. Повечето жени се притесняват от това как ще се адаптират към нови ситуации и дали новата ситуация няма да е по-трудна и лоша от настоящата. Промяната изисква да излезете извън зоната на комфорта си и да дръзнете да скочите в непознатото, а това е плашещо. 

 

Много жени не само остават в лоши връзки, за да избегнат промяната, но често се вкопчват в нереалистични очаквания, че настоящият им партньор ще се промени към по-добро. Те упорито убеждават себе си, че бракът ще накара и двамата да работят за подобряване на връзката или че по магически начин той ще засили чувствата им. Едно от основните правила при намиране на подходящ партньор е да приемем факта, че хората не се променят, предупреждават специалистите. Според тях, човекът, с когото излизате в момента, ще остане същият и когато се омъжите/ожените за него, независимо от това, колко много се надявате да го "превъзпитате". А от друга страна, не се знае дали превъзпитанието няма да доведе до съвсем други промени у превъзпитавания, които да са нежелани от превъзпитаващия. 

 

Жените не трябва да очакват, че някой мъж ще поиска или ще може да ги превърне в жената, която те искат да бъдат.

 

 Когато двама души са свикнали с това, да бъдат един с друг, неизбежно идва момент, в който дори мисълта, че могат да се събудят до някой друг им се струва като пълен кошмар. Дори и любовта вече да се е превърнала в навик и на преден план да излезе все по-примамливата идея за изневярата, страхът от това, че ще се наруши балансът в живота им, воден до сега, им служи като бариера.

 

Има много случаи, в които мъжът или жената изневеряват, но отново се връщат при половинката си. Все пак, ако един човек не е щастлив с друг, защо двамата не се разделят, а се стига до изневяра?! Отговорът е именно в страха, че вече няма да се будим до този човек, че вече няма да се прибираме „у дома” – страхът от самотата.

 

Често любовта и навикът се бъркат като понятия. Двама души разрушават своята психика и остават белязани за цял живот. В повечето случаи, след края на подобна връзка, следващата е пълен провал. Причината за това е, че и двамата партньори търсят у новите си половинки онова, което са имали преди. Вместо да започнат живота си със своя нов партньор на чисто, хората продължават несъзнателно да живеят в миналото си, а причината за това остава техният страх от самотата.

Редактирано Март 20, 2013 от ISTORIK