Jump to content
Порталът към съзнателен живот

,,Аз, Клавдий" на Робърт Грейвз


Recommended Posts

,,Аз, Клавдий "  (   I, Claudius ) е исторически роман  на английския писател  със немска кръв  Робърт Грейвз, появява се на бял свят  в 1934 г. .  Разказва за живота и личността на император Клавдий I и събитията в  римската история от 10 г.пр.н.е. до 54 г.н.е.   Състои се от две части : ,,Аз, Клавдий" и ,,Божественият Клавдий и неговата съпруга Месалина".  В първата част са засегнати събитията от раждането на Клавдий в 10 г. пр.Хр.  до убийството на Калигула в 41 г.сл.Хр.  Втората част обхваща случилото се от възкачването на Клавдий на римския трон след насилствената смърт на племенника му Гай Калигула в 41 г. сл. Хр. до смъртта му в 54 г.   Като източници за книгата си Грейвз е ползвал римските хроникьори Гай Светоний  Транквил  и Публий Корнелий Тацит, но е имал и свой поглед върху описваните събития. В   романа по един уникален начин са съчетани историческите факти със художествената измислица.  Написана на разбираем език и увлекателно от гледната точка на разказвача Клавдий, творбата се нарежда сред най-добрите  исторически романи на световната   литература заедно с  ,,Quo Vadis" или ,,Айвънхоу".  Зрелищно са преставени  важни   събития  като  Битката при  Тевтобургската гора или инвазията на римляните в Британия.   Интересно  са описани и образите на различните герои като Октавиан Август, Ливия, Тиберий, Германик, Калигула, Ирод Агрипа, , Луций Вителий, Нарцис и Палас,  Месалина, Агрипина Млада и др.  Тук  ще представя различни откъси от книгата.  

 ,,    Баба ми Ливия беше от най-лошите Клавдии. Спокойно би могла да е превъплъщение на оная Клавдия, сестрата на Клавдий Хубавия, която осъдили за държавна измяна, защото веднъж, когато колесницата й била задържана от уличната тълпа, извикала:

„Ах, защо не е жив брат ми! Той знаеше как да разчиства тълпите. С камшик!“ А когато един народен застъпник (на латински „трибун“) излязъл напред и гневно й заповядал да млъкне, напомняйки й, че този й брат с богохулството си погубил цяла римска флота, тя отвърнала: „Ето още една причина да съжалявам, че е мъртъв! Той можеше с помощта на боговете да загуби и втора флота, а сетне и друга и да поразреди тази проклета сган! — И додала:

— Виждам — ти си народен трибун и личността ти по закон е неприкосновена, но не забравяй, че ние, Клавдиите, на времето сме карали да напердашват не един от вас — трибуните, проклета да е твоята неприкосновеност!“

Така говорела по онова време и баба ми Ливия за римския народ: „Паплач и роби! Това, Републиката, открай време е празна работа! На Рим му трябва един нов цар.“ Тъй поне приказвала на дядо ми, опитвайки се да му внуши, че Марк Антоний и Август (или по-рано Октавиан), и Лепид (един богат, но лишен от амбиции благородник), които тогава делели помежду си управлението на римския свят, с течение на времето ще паднат; и че стига само да играел умело, той можел да използува сана си на понтифекс и името си на почтен човек — нещо, което му се признавало от всички фракции, — за да стане сам той цар. Дядо ми й отвърнал рязко, че чуе ли я още веднъж да заговори за това, ще се разведе с нея; защото в някогашния римски брак съпругът можел да изостави жена си без обяснения пред обществото, като й върне донесената зестра и задържи децата. След тези думи баба ми замълчала и се престорила на примирена, но от оня миг любовта помежду им умряла. Без дядо ми да подозира, тя веднага се заела да оплете Август.

Това не било кой знае колко трудно, защото Август бил млад и чувствен, а тя била изучила внимателно вкусовете му, пък й по всеобщо признание била една от трите най-хубави жени по онова време. Избрала си Август, защото той бил по-добро оръдие за осъществяване на амбициите й от Антоний (Лепид изобщо не влизал в сметката) и защото знаела, че не се спирал пред нищо, за да постигне своите цели — бил го показал на дело две години преди това, когато привел в изпълнение проскрипциите и две хиляди конници и триста сенатори от вражеската фракция били избити без присъди — по-голямата част от тях по личното настояване на Август. Щом разбрала, че е спечелила Август, тя го накарала да се разведе със Скрибония — жена, по-възрастна от него, за която се бил оженил по политически съображения, — заявявайки му, че според сигурни сведения Скрибония му изневерявала с един близък приятел на дядо ми. Август повярвал с готовност, без да иска подробни доказателства. Той се развел със Скрибония, макар да била съвсем невинна, в самия ден, когато тя му родила дъщеря, Юлия, която той взел от стаята на родилката, преди още Скрибония да е видяла детето, и я дал на жената на своя освободен роб да я кърми. Баба ми — тя била едва седемнадесетгодишна, с девет години по-млада от Август — отишла тогава при дядо ми и му казала: (38 г. пр.н.е.)

— Хайде сега, разведи се с мене. Бременна съм вече в петия месец и ти не си баща на детето. Дадох клетва, че няма да родя повторно от мъж-страхливец, и смятам да я удържа.

Дядо ми, каквото и да е почувствувал, когато чул това признание, рекъл само:

— Повикай тук прелюбодееца и нека обсъдим нещата насаме.

Всъщност детето било негово, но той не бивало да знае и когато баба ми казала, че е чуждо, повярвал.

Дядо ми с изненада разбрал, че не друг, а приятелят му Август го е измамил, но заключил, че Ливия го е съблазнила, а той не е успял да устои на хубостта й; казал си още, че може би Август не му е простил за онова негово злощастно предложение в Сената убийците на Юлий Цезар да бъдат наградени. Но, така или инак, не упрекнал Август. Казал само:

— Ако обичаш тази жена и си готов да се ожениш за нея почтено, вземи я, но нека всичко стане без скандали.

Август се заклел, че ще се ожени за нея незабавно и никога не ще я изостави, докато тя му бъде вярна; обвързал се с най-страшни клетви и така дядо ми се развел. Казвали са ми, че смятал това нейно влюбване за божествено наказание върху себе си, защото веднъж в Сицилия, подбуден от нея, накарал въоръжени роби да се бият със свободните римски граждани; а освен това тя също била от Клавдиите, от неговия род; поради тези две причини не желаел да я излага публично. И не от страх пред Август присъствувал лично на сватбата й няколко седмици след това, предавайки я на младоженеца, както бащата дава своята дъщеря, и дори припявал в сватбения химн. Като знам, че я е обичал искрено и че с благородството си е рискувал да го помислят за страхливец и сводник, аз истински се възхищавам от достойното му държане.

Но Ливия не била благодарна — била ядосана и засрамена, че се отнесъл към събитието с такова спокойствие и я предал безропотно като вещ без стойност. А когато детето й, баща ми, се родило след три месеца, обзел я яростен гняв към сестрата на Август, Октавия, съпругата на Марк Антоний — това пък са другите ми баба и дядо, — заради някаква гръцка епиграма в смисъл, че родители, които могат да раждат тримесечни деца, са много честити: с такава кратка бременност досега били известни само котките и кучките. Не знам дали наистина Октавия е била авторка на тези стихове, но ако е тя, то Ливия я е накарала да си плати твърде скъпо. Да е била тя авторката, е все пак малко вероятно, защото самата се е омъжила за Марк Антоний, докато носела детето на покойния си съпруг; а както казва поговорката, куцият не се присмива на сакатия. Обаче бракът на Октавия бил политически и бил узаконен със специално решение на Сената: той не бил предизвикан нито от страст — от едната страна, нито от лични амбиции — от другата. Но ако някой се запита как така колегията на понтифексите е склонила да признае валидността на Августовия брак с Ливия, отговорът е, че и дядо ми, и Август, и двамата са били понтифекси и че върховният понтифекс бил не друг, а Лепид, който правел всичко, каквото го накарал Август.

Още щом отбили баща ми. Август го изпратил обратно в дома на дядо ми Друз Нерон, където го отгледали заедно с чичо Тиберий, с четири години по-голям от него. Когато децата поотраснали, дядо ми взел образованието им в свои ръце, вместо да го възлага на възпитател, както правели всички по онова време. Той непрестанно им внушавал омраза към тиранията и преданост към древните идеали за справедливост, свобода и добродетелност. Баба ми Ливия по начало недоволствувала, задето и двете й момчета били извън нейния контрол — макар всъщност да я посещавали ежедневно в двореца на Август, който бил съвсем близо до техния дом на хълма Палатин, — а когато пък разбрала по какъв начин ги възпитават, много се разгневила. Дядо ми умрял внезапно, докато вечерял с приятели: приказвало се, че бил отровен, но историята се потулила, защото сред гостите били и Август, и Ливия. Според завещанието му децата се оставяли под опеката на Август. Чичо ми Тиберий, едва деветгодишен, произнесъл надгробното слово на дядовото погребение. (33 г. пр.н.е.) "

http://chitanka.info/text/10486/3#textstart

 

Чели ли сте книгата ?  

Edited by Historiker
Link to comment
Share on other sites

,,Аз, Клавдий "  (   I, Claudius ) е исторически роман  на английския писател  със немска кръв  Робърт Грейвз, появява се на бял свят  в 1934 г. .  Разказва за живота и личността на император Клавдий I и събитията в  римската история от 10 г.пр.н.е. до 54 г.н.е. .....

....

http://chitanka.info/text/10486/3#textstart

 

Чели ли сте книгата ?  

 

Да! :) Чела съм книгата, гледала съм и филма "Аз Клавдий" :thumbsup: (линкът е към VBOX7 - има субтитри). За Тиберий Клавдий Цезар Август Германик ( Tiberius Claudius Caesar Augustus Germanicus) или  Клавдий I, както и за другите римски императори от тази епоха може да се прочете и в книгата на Костас Варналис "Диктаторите".

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...