Имам нужда от помощ.

[1220]

      Здравейте г-н Баев,

      Аз съм на 52 год. Имам нужда от помощ, с всеки изминал ден  се чувствам зле и по зле. Всичко започна преди 2г. през лятото, когато един ден без видима причина припаднах. След около два, три дни започна един световъртеж, болеше ме много гърбът, гадене, треперене. Направих и една криза със схващане на цялото ми тяло.Отидох на невролог, който ми изписа лекарства, които не ми подействаха. През цялото време ходех и на масжи за гърба, но и те не ми помагаха.Наложи се да отида на психиатър, но с неговите лекарства се почувствах по зле. И така цяло лято. Накрая ми писна,казах си каквото и ще вече да става спрях всички лекарсва и заминах за чужбина при моя съпруг. Там след около една седмица всичко си дойде на мястото, чувствах се много добре. Започнах работа-грижех се за една  болна жена и бях затворена в къщата по цели седмици. Не знам от къде дойде,но в главата ми се появи един съскащ звук,който и до ден днешен го имам.Започна се едно задушаване, не ми достигаше въздух, а сърцето ми сякаш прескачаше в гърлото.Прибрах се в България и не мина много време ме нападнаха същите симптоми от предната лято.Отидох на невролог,който ми изписа Ривотрил, Есцетил,Танакан,всичко по схема.Диагнозата беше Паническо разстройство.Почувствах се добре и спирах лекарствата едно по едно,по схема.

     Всичко беше добре,докато  почнах нова работа.Необяснимо защо колегите ми не ме приеха с отворени обятия.Дистанцираха ме, не получавах съдействие от тях или ако го получа беше по най грубия начин.Това  много ме тормозеше ,изгубих желание да ходя на работа,свивах се в себе си и стисках зъби.Не ми стигаше това, ами и с баща си започнах да имам проблеми-той беше вечно недоволен от децата си.Наложи се да приемам Беталок.Затворих се в себе си,задушавах се,прибирах се в стаята си и не вършех нищо, само гледах в една точка.Сутрин се събуждах с треперене,гадене,мравучкане в главата.Вече не можех да си гледам и работата,аз не можех да се концентрирам,забравях,започнах да правя грешки.И така пак на невролог. Дадоха ми Сероксат и Кснакс,като от Сероксата се почувствах много зле и го спрях.Припаднах в автобуса един ден и реших да се махна пак от България с надеждата,че и този път може всичко да отшуми.Но уви......сега тука съм само на ксанакс,продължавам да треперя,гади ми се,имам горещи вълни,не мога да заспя.Атаките ми са през час,час и половина.Не знам на ден по колко пъти умирам. Нощите са ми ад.Аз съм от около 10 години  в менопауза.И нейните горещи вълни ме атакуват. За нея взимам Ремифемин.

   Аз съм много сензитивна личност.Позволявам на личните ми проблеми да ми влияят много психически.Приемам проблемите много навътре и за това позволих да се завърнат тези симптоми.Но не мога да продължавам така да живея.Това е ад.Загубих радостта от живота,мечтите си,работата си. Искам много да се върна към стария си начин на живот, да съм здрава,да виждам хубавото около мен,да се смея.

    Обръщам се към Вас, г-н Баев, а и към всички участниици в този форум с молба да ми помогнете със съвет или насоки.Не знам кое лечение е добро за мен,медикаментозно,психотерапевт или др. Много ми се иска да не е медикаментозно, за да не ставам зависима, но ако това ще ми помогне като съпътствъщо лечение.Ако е необходимо лечение с психотерапевт бихте ли ме насочили към някого от Плевен.

    Предварително благодаря на всички, които ще се отзоват на моя зов за помощ. Искам да се оправя.Моля помогнете.

[Орлин Баев]

В Плевен е д-р Първанов, един прекрасен специалист именно по проблематиките, които преживявате. Той също пише тук - просто се свържете с него и започнете терапия. Всичко е решимо! 

 

С най-сърдечни пожелания за обич и смисъл в живота ви, Орлин

[1220]

Сърдечно Ви благодаря г-н Баев. Много се надявам да направя бърза връзка с д-р Първанов и да започна да се лекувам.С  Вашия отговор на писмото ми ми давате голяма надежда, че съм направила първите стъпки към лечението си. Благодаря Ви.

[д-р Тодор Първанов]

Съжалявам, в момента не приемам и не знам кога ще мога да го правя. Оставям ви на лични телефон на колега от Плевен с кого съм работил и му имам пълно доверие.

[mvm]

Наистина ли по време на  ПА може да се припадне реално?? Това е нещо ново.

Досега знаех, че е само усещане, но не се стига до действителни припадъци.

[ChangeYourLife]

Аз съм минал през пътя на паник атаките и реално нищо лошо не се случва, имаш просто обикновените мравучкания и вълнички в тялото заради силния страх, но това реално можеш да го приемеш за нещо готино и да му се усмихнеш..

И аз го имах този страх преди по време на ПА, мислиш че умираш или те е страх ужасно много да не припаднеш и да стане нещо лошо.., но едва ли ще припаднеш заради паник атаката.. Жената може да е припаднала не от паник атаката, а от нещо съвсем друго..

С това изказване за действителните припадъци няма да се постигне нищо освен да се наплашат хората, че ще припаднат по- време на страха.. Не мисля, че точно от паник атаката може да припаднеш..   По-интересното е, че всъщност точно тази реакция в паническата атака гарантирала оцеляване, ако действително бяхте в опасност.

 

Да бъде божията Воля!

[ChangeYourLife]

Извинявам се за последователното мнение:
"Ще припадна": Замаяността, която човек чувства по време на паник атаката съвсем закономерно води до усещането, че ще припадне. Това не е възможно, тъй като по време на пристъпа на паника вашето сърце бие по-бързо и кръвното ви налягане се увеличава. Когато нивата на кръвното налягане се увеличават става невъзможно човек да припадне. Когато човек припадне то е поради внезапно паднали нива на кръвното налягане.

[mvm]

е, тук няма ли някой да отговори? може ли да се припадне от ПА или не?

или тази жена е припадала по други причини?

[д-р Тодор Първанов]

Жената не е припаднала, а колабирала.От топлината кръвоносните съдове се разширяват и кръвното пада.

После идва страхът това да не се повтори.То, това е и ПР, страхът първото прилошаване да не се повтори.Преди години съм го писал тук, типичното ПР започва през лятото поради тази причина.