Да споделя проблема си

[Rosie]

От доста време се опитвам да намеря подходящо място където да споделя проблема си..Да се представя..

Казвам се Роси на 23 години съм.Изключително объркана се чувствам.надявам се след като разкажа историята си да ми помогнете в търсенето на отговорите...

прорастнала съм в нормално скромно семейство.отгледана съм от майка ми и сестра ми.не сме били богати но винаги съм имала това от което съм имала нужда.винаги съм била мечтателка.никогс не съм се имала за нормална или просто за фигура което съществува на тази земя.винаги съм се чувствала специална.когато бях на 15 се запознах с едно момче в което много се влюбих.той не живееше в БГ тогава и беше за кратко дошъл.имахме някаква авантюра докато той не си замина а аз разбрах че съм бременна в 4 за 5 месец.бях много уплашена но си поех последствията.казах на родителите си след това казах и на момчето.първононачалната му реакция беше остра не ми повярва след което спряхме контакт и няколко месеца два мисля че ме потърси отново с надеждата да му дам шанс и да се опитаме да създадем семейство.така и стана.майка ми се съгласи.тя мислеше само за доброто на детето.мина се време и Аз детето и баща му заминахме за Холандия при неговите родители които трябваше да ни помогнат да се оправим.отнсчало всичко беше наред докато те започнаха да се държат с мен ужасно.все аз им крадях по нещо или бях мързелива,шушукаха си зад гърба ми че съм била пропаднала и че детето не било негово,аз съм лъгала за да се измъкна от мизерията в бг и какви ли не простотии които ме караха да се чувствам ужасно.почти не се хранех.всеки един залък ми се броеше...не исках да се оплаквам на мама и кака защото не исках да ги притеснявам а и да си призная бях и доста влюбена в момчето...през времето когато бях тук в Холандия и когато си ходих до България винаги съм имала и връзки с други.Някакди винаги се чувствам запълнена когато дарявам с любов някого и го карам да мечтае.било то сексуална връзка или просто психическа защото съм имала и такива.не мога да кажа че съм търсила внимание защото аз винаги съм го имала.преживяванията новите тръпки страстта,желанието у другите ми партньори ми повдига духа караме да се чувствам жива!!!никога не съм оставяла бащата на детето си заради друг напротив не смеех да си помисля за това...не защото го обичам,ами просто сърце не ми дава да го нараня въпреки всичко това което той на мен ми причини.всичко винаги е било тайно и мога да кажа доста хитро защото дефакто никога не ме е хващал.опитвала съм се да бъда само негова но не мога.все търся нови чувства все изпитвам нужда от това да разпалвам огън в нечий сърце и още по щурото е че винаги успявам.никога не съм била отхвърляна.Моят приятел с който и до ден днешен сме заедно ми е причинявал много физическа и психическа болка.удрял ме е обиждал ме е пл най кофтия начин а на мен винаги бързо ми минава и после само да каже извинявай и аз му прощавам.не искам той да ме мачка даже не знам защо му го позволявам след като осъзнавам че и сама имам големи шансове за успех и по хубав живот.просто се страхувам.от 8 години сме заедно.въпреки всичко аз винаги гледам от хубавта страна на хората.и знам че живея в собствен свят но не знам този свят до колко ми е полезен и до колко ми вреди защото забелязвам че въобще почти не правя връзка с реалността..все съм там някъде с някой си.и сега в този момент имам връзка с друг към когото изпитвам силни чувства.даже съм готова да оставя всичко и всеки тук за да отида при него...не знам дали е добра идея ко знам че е егоистично и съжалявам че даже и помислям за това...офффф имам много неща за казване.

[Диляна Колева]

Търсенето на отговорите е процес, който започва със себепознанието.

Когато човек се завърта в една и съща ситуация и не разбира защо се намира там, със сигурност нещо в него  очаква да бъде намерено и развито.

При теб това е себеобичането. Ти не се обичаш. Изпитваш огромно чувство за вина, и страх. 

Когато човек позволява да бъде нараняван, значи той дълбоко в себе си вярва, че го заслужава. В него е онова дете, което трябва да угоди и да бъде добро, само за да му кажат, че е добро, да се почувства прието и обичано, да докаже че може, че е кадърно, талантливо ........

Това се превръща в част от живеенето му. Често се превръща в гоненето на каузи или пък в обвинение на целия свят, че е против него, бунтар или безличен , всичко това се движи от страха. 

Търсенето на нови връзки ти дава нужната доза одобрение. Докато продължаваш да търсиш одобрението извън себе си, а не вътре в теб, ще се чувстваш все по - изгубена.

 

Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат.

„Да имаш малко дреб¬ни?" - смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка.

„Нямам какво да ти дам" - отвърнал непознатият. После попитал:

„Какво е това, върху което седиш?"

„Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара ку¬тия. Седя на нея, откакто се помня."

„Поглеждал ли си ня¬кога вътре?" - попитал непознатият.

„Не. Защо да гле¬дам? Вътре няма нищо."

„Я погледни" - настоял непозна¬тият. Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пъл¬на със злато.
Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо - вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк." Просяк е всеки, който - дори и да има големи матери¬ални богатства - не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобре¬ние, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в ко¬ето не само че е включено всичко това, но и то е безкрай¬но по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.
Екхарт Тол