bilyanank Добавено Ноември 12, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2014 Здравейте и благодаря предварително за отзивчивостта. Моят проблем е следният: обвързах се с мъж на 30г, като наистина си паснахме като характери и съжителство. Още в началото на нашите взаимоотношения заживяхме заедно, но на морето, където той има бизнес лятото. През зимата се преместихме в апартамента му в провинцията. Знаех от самото начало, че има дете на 6г. и доста сериозни причини да се раздели с бившата си жена.Като цяло той е човекът, който остава вгорчен от взаимоотношенията им. Осъзнавам, че това, което ме тревожи го обмислих преди да задълбочим взаимоотношенията си и бях ок с това, но сега ми е доста трудно като всеки ден той получава обаждания от бившата си, свързани с детето разбира се. Знам, че той няма как да избяга от отговорността към това дете, и не е редно! Не бих искала и да го прави, защото ще ме доведе до мисли, че след време и към нашите общи деца няма да поема отговорност. Но фактът, че в момента, в който тя му звънне, той се отзовава. Мисля, че това е признак на ревност и женски каприз от моя страна. Разумът ми говори, че това е нормално, но чувствата ми.... Сякаш нещо остро ме пробожда в сърцето, когато тя звъни или когато той трябва да отиде за някакъв ангажимент за детето. Разделени са от години и той, и близките му и приятелите му твърдят, че е бил толкова наранен, че никога няма да се върне при нея. А той дори смята техните взаимоотношения за грешка! Чувство за ревност ме изпива и когато детето му каже "тате" и целия ми сват се стоварва с мисли: това дете е плод между него и НЕЯ! Как тя ще присъства цял живот и в неговия и в моя и в нашия общ живот! Как като погледна това дете виждам хем него, хем нея, а мен ме няма никъде в цялата картинка. Как отиват двамата с нея да вършат ангажименти по дете като семейство и аз пак съм на заден план.. Чувствам се нелепо! Не ми липсва обич от негова страна и внимание, но всеки един момент, в който се намеси нещо свързано с тази жена и детето, не съм на себе си. Споделих му, че се чувствам изпаднала в страх, че няма да отговарям на неговите критерии да бъда майка на следващите му деца, а той отговори, че това изобщо не е така. Че иска да имаме общи деца и че усеща и чувства, че това ще стане. Това добре, а другото? Как мога да преодолея тези болки и тези състояния, защото искам да го направя, искам да бъда с него и да бъда пълноценна в нашите взаимоотношения.. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Лиула Добавено Ноември 12, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 12, 2014 Ревността и паниката са излишни. Особено в такива ситуации. Дори бих казала, че проявявайки ревност и паника, отблъскваш партньора си, а ти уверяваш, че го обичаш. Няма никакво значение бившата му жена, защото негова работа е да намали контактите си с нея, ако са прекалени, а те са - ако взема твоите думи предвид. Твоята роля е съвсем различна и не е да го следиш, нито да контролираш поведението му. Той винаги ще обича първо детето си, после всички останали, добре е това да се проумее. И няма как да е иначе, ако е отговорен мъж и баща. Това обаче, няма общо с отношението му към теб, мъжете мислят различно от жените и не смесват понятията. Добре е и жените да не ги смесват. Реално погледнато, няма никакво значение, дали твоят партньор има едно или пет деца, ако ти го обичаш и той теб, това дори би било богатство за отношенията ви. Отделен е въпросът, че е conditio sine qua non (условие, без което не може), финансовата ви стабилност. Трябва да пренасочиш вниманието си и да се съсредоточиш върху полезното и градивното, не върху онова, което генерира драма и конфликти (евентуални). Все още нямаш проблем, не го създавай. Позволявам си да ти пиша, защото съм минала през това, но за разлика от теб, аз не обичах (толкова) човека до себе си. А ти имаш шанс да бъдеш щастлива и удовлетворена Желая ти успех и не мисли лоши неща. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Ноември 13, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2014 Как мога да преодолея тези болки и тези състояния, защото искам да го направя, искам да бъда с него и да бъда пълноценна в нашите взаимоотношения.. По начало мъжете и жените са различни. В отношението си към проблемите, към общуването, в гледната си точка за света и това е така по редица причини, една от които си е чисто физиологична. Ако за момчето и мъжа са важни три основни въпроса: 1. Кой е шефът? 2. Какви са правилата? 3. Спазват ли се правилата? То при момичето и жената нещата са доста по сложни и всички нейни важни въпроси са свързани с взаимоотношенията: 1. Коя съм аз в дадените взаимоотношения, 2. Как се вписвам във взаимоотношенията 3. Каква е същността на взаимоотношенията ..... По тази причина, напълно нормално и в реда на нещата при теб възникват тези терзания и ти няма да ги разрешиш докато не си изясниш за себе си ключовите въпроси. До изясняването им може да мине много време, в зависимост от твоя характер, темперамент и личностни качества. През това време, докато изясняваш себе си, моят съвет е, помни трите важни неща за мъжа и си отговори на тях: 1. Кой е "шефът" за него 2. Какви са "правилата" във вашите взаимоотношения 3. Спазвате ли ги Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
ChangeYourLife Добавено Ноември 13, 2014 Доклад Share Добавено Ноември 13, 2014 Опитай с техника за емоционална свобода, има много информация за нея в интернет. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.