една объркана студентка

[freiheit94]

Привет на всички в този форум! Най-сетне и аз се престраших да напиша и моята история и да помоля за съвет.В момента съм студентка в Германия.Септември месец започна втората ми година тук.Тук е момента да кажа, че в България дълго време имах периоди в които получавах панически атаки, но така или иначе не потърсих тогава помощ за този мой проблем и сега той се завръща с всички сили.Първата година тук не беше лесна, но може би заради смяната на обстановката ПА ме бяха оставили за малко на спокойствие и не се бяха появявали.

След една хубава и спокойна лятна ваканция с приятели и роднини вкъщи, септември месец трябваше отново да се върна тук и да започна работа.Важно е да кажа, че съм тук заедно със сестра ми, но се наложи да се върна тук по-рано от нея.Още първия работен ден ПА ме "изненадаха" неприятно като се появиха след дълго отсъствие.

Оттогава изпитвам едно неприятно чувство,когато съм сама вкъщи.Работих в заведение за бързо хранене, където винаги трябва да си бърз и стресът е нещо нормално.Първата паник атака беше ужасна с всичките и симптоми и усещания.От този ден нататък приех работата си като товар и исках да се махна възможно най-бързо от там.Напуснах работното си място, като си мислех, че всичко ще си дойде на мястото тогава, но това не се случи.Страхът се завърна отново в моя живот, а заедно с него дойде и чувството, че не мога да се справям със задълженията си.

В момента липсата на вяра в себе си най-много ми тежи.

Сякаш съм попаднала в "черна дупка" от която трудно мога да се измъкна.В този период имах и смущения в съня, заради които посетих лекар.След всичките изброени симптоми, той ми изписа антидепресант, който пия вече почти два месеца.Вече мога да спя нормално, но паник атаките и депресивните моменти не са си отишли.Знам , че трябва да променя отношението си към тях, но това не ми се получава толкова лесно.Като цяло винаги съм била тревожна личност.Расла съм в среда, в която отношенията между близки роднини не са били толкова добри и мисля, че и това ми е повлияло по някакъв начин.Мислите ми са много объркани и постоянно препускат между България и Германия.За една година тук съм постигнала немалко неща и не искам толкова лесно да се отказвам.Голяма подкрепа за щастие получавам от родителите ми , но и тяхната липса много ми тежи. Човек съм, който силно е привързан към семейство и усещам, че и тази липса допринася за моето състояние в момента.

Написах всичко това с желанието да получа съвет как да се измъкна от това положение.В момента посещавам психоложка към университета, която ми помага също със съвети. Веднъж седмично посещавам и йога.За Коледните празници ще се прибирам в България , като бих искала и там да посетя специалист.Бихте ли ми препоръчали психотерапевт или може би психиатър, към когото бих могла да се обърна в Плевен?

Благодаря предварително за отговорите и съветите! 

[Орлин Баев]

В България ефективните при тревожни разстройства терапевти могат да се преброят буквално на пръстите на едната ръка. Хубавото за вас е, че единият от тях живее в Плевен: д-р Тодор Първанов, психиатър - психотерапевт. Свържете се с него и заедно решете как да процедирате!

 

Права сте, че преживяванията ви от миналото са оставили отпечатък върху по-тревожния ви характер... Сама сте забелязала, че не външният стрес от работата е решаващ, а вашата вътрешна реакция на него. Още преди да тръгнете за втората си година в Германия, вече сте била силно негативно настроена, което е създало силно вътрешно противоречие и ... останалото знаете прекрасно. Сама споменавате и за прекомерната си привързаност към семейството си и сте права, че тя е част от пораждането на случващото се, тъй като е част от съществуващи във вас убеждения, свързани със зависимост от силните и обичани от вас хора, а при липсата на подкрепата и физическото им присъствие, активиране на тези убеждения. А те са от рода на: "Слаба съм сама и свръх силно се напрягам, за да се справя; Чувствам се самотна и сякаш изоставена от стабилността и силата на близките си, неуверена и провалена; Ужасявам се от мисълта дори, че ще ми се наложи сама да се справям и за в бъдеще; ..." - и много други, свързани с характера ви, но тях ще проучите с терапевта си. Това, което на мен ми се иска да ви кажа, е че самите панически атаки вече работят за вас, в посока изграждане на вътрешна независимост на самооценката, самостойност на самоувереността ви. Тоест, не са нещо лошо, а са прекрасен инструмент, даден ви от Живота, целящ известно характерово преобразуване и зрялост! Въпросът е да промените мисленето, отношението си към ставащото, както и да намерите баланса си в степента на силата на това прекрасно житейско обучение. 

 

Свържете се с д-р Първанов. А той може да ви пише и тук!

 

Успехи от сърце в уроците на живота ви! 

Редактирано Ноември 24, 2014 от Орлин Баев

[freiheit94]

Благодаря за изчерпателния отговор! 

 

Знам, че трябва да променя най-вече моето отношение към ставащото в живота ми, но в момента просто главата ми е блокирана от моите собствени мисли. С паническите атаки вече мога да процедирам по-добре и не са този неизвестен страх , който ме сковаваше в началото, но липсата на вяра и кураж , че мога да преодолея и този "лош" период в момента ми тежи най-много. Имам подкрепата от родителите си, каквото и да реша, но не знам дали ако се върна в България за постоянно ще се почувствам по-добре.

 

Наясно съм, че промяната трябва да се случи дълбоко в мен и най-вече да дойде от мен. Искам да бъда човек , който не се страхува да взема сам решения за собственото си бъдеще , но в момента осъзнавам, че дори възможността аз сама да реша какво искам, представлява нов страх за мен.

 

Ще се постарая да намеря координати на д-р Първанов и да се свържа с него.Още веднъж благодаря за отговора.