ОКР, тревожност, хипохондрия

[voltarena]

Здравейте всички ! Нова съм тук. Та искам да разкажа моята история и съответно някой от от добрите специалисти, които пишат тук и помагат да ми каже какво мисли. Първо относно ОКР-то - май си го имам от години, но тогава не знаех какво е точно и как се нарича. При мен се изразява примерно в това, че си казвам ако не мина примерно от левия тротоар, а от десния и ще се случи нещо. Или примерно няма да влизам във Фейсбук до 17 днес, защото ще се случи нещо лошо. Сега съм на 28 и така съм може би от 17-18-19 годишна / не помня точно/. Но някак си не ми е пречело. И е било на периоди. Сама съм се справяла. Имах дълги години връзка с мъж, които ме тормозеше психически и физически. Когато най после той реши да ме зареже заради друга аз се поболях от мъка. Так се случи, че забременях от него, а толкова години не можех и реших да задържа детето въпреки, че той не прояви смелост и отказа да е с мен. Страдах известно време още, но малко по малко това започна да отшумява. Родих, гледах си детето. Обаче явно не бях достатъчно подготвена за родител. Все изнервена и ядосана. Все някой ми беше виновен. Все обвинявах нашите за всичките си несгоди въпреки безрезервната им помощ. Все мечтаех да се махна с детето от тази държава. 

 

Та да обясня пък хипохондрията от къде дойде. По принцип никога не съм се плашела от болести. Бях си и здрава и като тинейджър та до миналата година. Обаче от както се помня на баба ми в устата са все ракове, тумори, левкимии и т.н Майка ми е хипохондричка, леля ми също. Тя леля ми все кръвно мери и даже Оропрам пиеше по едно време. Тяь работи в администрацията на една психиатрия и е навътре с нещата. Миналата година синът ми тръгна на ясла на 2г. и 7 мес. Аз започнах работа. Нашите не одобриха, защого била в кухня и съм нямало да се спря понеже не ми се отдавало това. Да съм започнела нещо престижно.  Месец след започването на яслата и детето започна с боледуванията.- Едно, две - той с температура и антибиотици, ангини. Много, много не искаха да го гледат вкъщи и аз да ходя втора смяна на работа, което пак ме озлобяваше и настървяваше срещу нашите.  Декември месец 2013 имах една хрема и след седмица пак. И започнах да си мисля, че това е необичайно за мен толкова често да настивам.И реших, че съм болна от спин. Това го реших защото през лятото на 2013 бях с един мъж с африкански произход. Стигна се на няколко пъти до скъсан кондом.  Пак декември 2013 точно 2 или 3 дни преди  Нова Година ме съкратиха. Едно, че самата бройка съкращаваха и дриго, че м казаха, ч не се справям. Много ми стана тежко понеже аз наистина харесвах работата си, идвах по рано да помагам, бях отдадена и ако е имало нещо то съм го направила от принетснение. А отделно  все едно съм пораженец пред нашите . Плаках с дни. Няьколко дни по късно детето ми се влоши и постъпихме в болницата в пневмония. А точно тогава по вестници и медии се шумеше как върлуващия грип обръща на пневмония от която се умира. Там в болницата за пръв път си открих температура 37 . После в нета търсих симптоми на СПИН и се оказа, че някои са точно такава субфебрилна температура и лимфни възли на шията. Февруари 2014 ходих да се изследвам в ХЕИ София. Обясних там на жената всичко и тя реши да направим бърз тест с кръв от пръста понеже бяха минали 6 месеца от половия контакт. Беше тестяа отрицателен. Питах я лаборантката дали е нужно да правя друг тест с кръв от вената. Тя каза, че не е нужно. Даже ми даде едно като удостоверение, че не съм болна.  Уж се поуспокоих

, но само до следващия месец докато пак не се разкашлях. Изнамерих някаква информация как бързите хив тестове преди година били невалидна патртида и давали отрицателен резултат дори и да си болен. Еми влезе си ми тая муха в главата и до ден днешен не ме пуска, но ме е страх да отида венозен тест отново. Свързах се с една жена, която работи в ХИВ организация и тя обясни, че преди имало такова партида тестове, но са ги махнали от мрежата и сеуга всичките са си ок и че не съм болна-. Но аз не вярвам и не вярвам. Температура поддържам до към 37.3  Постоянно я меря. Правих някои изследвания, но нищо не показва отклонение. Детето ми започна да прави нещо като астма. Освен за пневмонията още два пъти бяхме в болница. Това допълнително ме съсипва. Май започнах Деанксит да пия, но нямаше особен ефект. После целия август пих Оропрам по препоръка на леля ми и нищо. Все съм си така. Мерене на температурата и паника при най малкия симптом на разболяване. Постоянно проверявам челото на детето за температура. Като се закашля някой от нас и подлудявам Имах на два пъти диария. Единия път даже с малко кръв придружена. Това още повече ми затвърди съмненията, че съм със спин. Будя се нощем от страх и пипам детето дали е топло. Ей така от нищо ме хваща някакъв страх. Не знам вече какво да правя.

[Диляна Колева]

Здравей, от прочетеното оставам с впечатление, че ти си със завишена тревожност още от твоето детство или пубертет. Освен това си заобиколена от близки хора с висока тревожност, приемайки за реални всичките си страхове.

Имайки тази характеристика, мисля, че напълно естествено реагираш на ситуациите които ти се случват.

Относно СПИНа, ( тъй като се занимавах с анти СПИН кампаниите и запознаването на тийнейджърите) можеш да бъдеш напълно сигурна в теста. Всички, абсолютно всички, без изключение, хора, с които съм се срещала до момента и имат рисков полов контакт и са решили да се тестват, реагират по абсолютно същия начин като теб. Без значение, имат ли тревожност, нямат ли. Има хора, които са отлагали прегледа с месеци и с това само засилват тревожността и притеснението си, без причина, тъй като този страх си има реално решение. 

Тази температура, може да следствие и на самия стрес. Имаме умението да си вдигаме и да си сваляме температурата само чрез внушение. Може да е и от някакво леко възпаление с което се бори организма ти, но вероятността да е от ХИВ инфекция е почти невъзможно, тъй като характеристиката на протичане на заболяването е съвсем различна.

За да се успокоиш напълно, обаче, просто отиди и си направи изследването, отнема минутки.

Все повече хора вече си правят редовни профилактики на 6 месеца, това е най - естественото нещо, което можеш да направиш.

[Sirma]

Хората страдащи от тревожно разстройство , обикновено са специалисти по предвещаване на най-лошото.

Това са негативните мисли , които трябва да бъда избити .

Как ? Със воля . С разум .

Може и да не е най-лошото , може да е всичко о,кей пък .

Наложи си го заради това детето , за да има спокойна майка .

Трудно е , знам -особенно когато , детето е болно и нямаш подкрепа .

Ти имаш близки , потърси помощ от тях -изкрещи им ако трябва какво те тревожи ,

ако не са малоумни -трябва да вденат .

Помогни си със добавки за да възстановиш съня си -В комплекс , в комбинация с Л теанин .

Не се рови по нета , за да се диагностицираш сама - отдели това време за музика (дори да не ти е до това)  , за скачане дори на място  и

това ще бъде в пъти по добро за емоционалното ти състояние .

И си мисли , че всичко ще отмине -защо да се тревожиш предварително -освен ако не  си баба Ванга .

 

[voltarena]

Здравейте ! На следващия ден след като писах тук просто се реших и сутринта отидох и направих венозен тест за спин в частна лаборатоиря. Докато чаках резултата цял следобед не знам защо бях много спокойна. Естествено отрицателен. Сега съм решила за известно време да престана да ходя по изследвания и лекари. Е ще отида на пулмолог понеже вече съм си закупила ваучер. но повече не смятам да ходя.