Много проблеми на куп

[darkhunt3r]

Здравейте, отдавна се чудя как и дали да пусна тема, но най-после се реших. Имам страшно много за казване и не знам дали ще мога да кажа всичко, Не знам как да го формулирам, за това ще напиша всичко което ми идва на ум и се надявам, някой да прочете всичко защото съм се отчаял. Значи аз съм момче на 20 години,  от няколко дни имам нова работа (която е нещо, като на повикване и е по много часове). Проблемите ми са, че се подценявам страшно много според мене, нямам желание за нищо, В смисъл мисля си даже, че ме е срам дори да живея, нямам мечти, живея много скучен живот освен ако не сам на работа, Там е мястото което съм спокоен. От последните няколко години съм започнал да изпитвам страшен гняв, към всичко и всеки на около, когато се разхождам по центъра или отивам на някъде, като гледам хората с, които се разминавам и просто изпитвам гняв към тях, Постоянно си мисля за лоши неща и нямам желание да се запознавам с хората. Приятелите ми, каквото смятат за срамно аз не го смятам, но каквото смятат за нещо, което не е срамно, мене ме е срам. От живота ме е срам от себе си, нямам се за никой и нямам и другите за някой, Не ми пука за нищо и никой на около, Имам жал единствено към животните, смятам, че те са божи създания, те нямат вина за грешките, които правят защото повечето от тях не ги разбират. Но с хората е обратното смятам, че те са виновни за всичко и може би заради това ги мразя толкова. Още каквото имам да кажа е например: Значи работа в хотел от няколко дни, вчера имахме банкет, имаше много дами също, имаше една която ми стана симпатична от вчера много готина. Държеше се много любезно с мене и на другия ден сутринта, след като си изпи кафето дойде при мене, каза ми, че е много доволна от мене, че съм пич и т.н. А аз вместо да се зарадвам и да получа самоувереност. Аз се натъжих и ми стана гадно,дори като си тръгнах от работа през целия път до вкъщи мислех за това и започнах да се ядосвам страшно много.  Сякаш не съм свикнал хората да се държат добре с мене. От няколко години на сам, съм претърпял няколко раздяли с момичета и от тогава си казах, че повече няма да се влюбвам и няма да ми пука за момичетата, от тогава всъщност свикнах и започна да ми харесва, до някаква степен хората да се отнасят с мене лошо. Не мисля, че това е нормално и знам. Също по това време като започвах да усещам някакво чувство, каквото и да е то гледах да го потискам и да не му обръщам внимание. От тогава започнах да ставам и без различен към другите и да не ме интересува абсолютно нищо. Един пример е, че преди няколко месеца почина дядо ми, който го познавах горе-доло добре, но съм живял много малко с него около година. А какво стана... Като разбрах нищо не почуствах беше ми без различно, все едно нищо не е станало. От тогава започнах да се обвинявам и да се ненавиждам още повече. Животът ми не е бил лесен като малак, живял съм бедно (както и сега), Ял съм много бой от баща ми, както всяко буйно момче, чак като бях горе-доло 4- клас баща ми спря да ме удря. Честно да ви кажа не изпитвам нищо и към него. В смисъл знам, че никога не бих го оставил и не бих оставил нещо да му се случи. Когато бях на 6 години през 2000-та година, Майка ми не напусна и замина за чужбина. В училище беше много трудно, особено на денят на майката, като си спомня как всички деца идваха с майките си а аз какво, дадох картичка на баща ми. Това постепенно ме накара да я намразя и нея. До 5 клас не бях чувал нищо за нея. Сякаш никога не съм имал майка. Но тогава започнах да се слушам с нея и всяко лято в продължение на няколко години ходих при нея, лятото на почивка. Но вече последната година, започнах да забелязвам, че няма как да я за обичам и че тя само гледа как да купи любовта ми с пари (дрехи и т.н ) Преди половин година се скарах окончателно с нея. Както първата ни караница беше на нова година. Нито ми беше звъняла нито нищо, а аз и се обадих по късно и и казах, че не мога да я гледам и ми олекна много. Няма да казвам за какво се скарахме преди половин година. Но от тогава ми е някак си по-добре без нея. Така съм свикнал и така ще си остане, нямам намерения да и звъня, при положение, че тя е напълно виновна. Наистина не знам какво да правя, трябва да спра този гняв, трябва някак си да стана самоуверен, просто нямам никакво желание за нищо. Моля ви дайте някакъв съвет, нямам възможност да платя и да ида на психолог. А и всъщност ме е срам и да ида надали ще успея да споделя толкова колкото споделих тук при вас, Най-вероятно имам още много за казване, но не мога да се сетя за друго. Благодаря за вниманието,ще очаквам отговори.

[Диляна Колева]

Здравей, това което ти се случва е наистина неприятно, но то има доста дълга предистория.

Факта, че на шестгодишна възраст оставаш с един родител, и липсващия е майката, създава в теб една травма свързана със страха от изоставяне, в същото време на подсъзнателно ниво е много вероятно да се е развило и чувството за вина, което често се появява при децата в подобни ситуации, като те започват да обвиняват себе си за случилото се.

Всичко това във времето се е развивало и се е деформирало все повече и повече и се е получил един доста голям проблем с доверието. Към момента вероятно доверието ти към света, хората, близките го няма.

Това допринася за усещането, с което се сблъскваш, че света е враждебен, което те поставя в противоречие с всички.

Липсата на майчина любов е нещо, което няма с какво да се замести, тя може да се компенсира до някъде с работа по себеобичането, увереността, новият поглед на света.

Гневът трябва да бъде изведен от теб. Освен емоционални, той може да ти създаде и физически проблеми.

За целта, той първо трябва да бъде осъзнат, правилно насочен и освободен. Едва тогава ще започнеш да се чувстваш по - добре и ще си в състояние да видиш хубавите неща край себе си.

Има много обида в теб е още една бариера, която те държи в състоянието, в което си и ти пречи да продължиш.

Вероятно има и още защитни бариери, които стоят като ограждение в съзнанието ти и те водят към самопогубващо поведение. 

Има една много хубава книга http://chitanka.info/text/26986/2#textstart

Прочети я, може би ще намериш някои отговори и варианти за справяне.

[darkhunt3r]

Благодаря, ви много за отговора. Изглежда, че ме разбирате, ще прочета книгата. И ако няма никаква промяна, ще пиша пак тук  (Надявам се да не ми се налага.)