Смесено тревожно-депресивно разтройство с натрапливи мисли

[magrto]

Здравейте! Пише ви една страдаща майка!Дъщеря ми, студентка на 22г. страда от 1 г. от Смесено тревожно-депресивно разтройство с натрапливи мисли. Диагнозата е поставена от психиатър.

Две години беше на Ривотрил, но не се подобряваше и посетихме психиатър, понеже непрекъснатите тревожни мисли не преставаха. Става дума за самооценка и анализ на минали събития с хора. Мисълта идва, тя я анализира, опитва се да си я обясни и временно изчезва.След това се появява пак - същата или друга. И това е непрекъснато, казва че няма миг спокойствие. В началот беше на Ксетанор+Ривотрила 5 месеца, но се промени кръвната картина и трябваше да ги спрем. От тях се чувстваше доста добре и беше дееспособна. Смениха антидепресанта с Лароксин 75мг 1т.+ Стрезам 3 по 1т. + Зопиклон 1т. вечер. Доста се измъчи докато свикне - липса на апетит, безсъние, гадене. Стана много депресирана, безчувствена, мислите се засилиха. Говорихме с лекаря и той замени Стрезам с Кветиапин Акорд - 2 по 25мг. Изминаха 2 месеца от Лароксина и 2 седмици от Кветиапина. Има подобрение, започна да се храни и да се смее, но мислите направо я побъркват. Единствено получава успокоение от Зопиклона вечер. Моля ви, обяснете ми как да се справи с тези мисли, да ги изчисти от съзнанието си. Не би ли следвало Кветиапина да я успокоява или е рано още за действието му. Помогнете ми, юни има трудна сесия и трябва да чете и запомня, а мислите непрекъснато са в главата й. Няма страхове, компулсии и конкретни обсесии. Аз имах преди 10 години страхова невроза, а баща ми и дядо ми бяха алкохолици. Знам, че е наследствено обременена. Как да й помогна да стане предишния щастлив човек, страдаме цялото семейство! Благодаря Ви много!

[Guest Кермит]

Здравейте,

 

час по-скоро разяснете на дъщеря си какво е това психотерапия (или самата тя да потърси и да проучи) и как може да си помогне да се справи с нейна помощ.

 

Както виждате, предписаните хапчета действат непредсказуемо. То няма как да е другояче, защото и самите лекари не могат да са сигурни кое химично вещество как ще се отрази на функционирането на мозъка. Безспорен факт обаче е, че до момента няма измислено хапче, което да може да контролира под каквато и да е форма мислите - тяхното възникване, развитие и елиминиране. Това е невъзможно!

 

Като гледам каква тежка артилерия химии са изписали на дъщеря ви не съм и оптимист, че продължавайки при същия психиатър ще постигнете някакъв напредък. Още повече, имайки предвид, че заменя Стрезам с Кветиапин - те не само, че не са "заменяеми", но са представители на коренно различни по действието си класове медикаменти. Сънотворното пък в целия този "коктейл" какво върши също е съмнително...  Струва ми се, че се стреля напосоки и евентуално подобрение може да дойде от цялото потискане на психичната дейност, което е крайно нежелателно.

 

Спирам дотук. Достатъчно са ви притесненията. Беше нужно да отворя дума  за медикаментите, понеже все още има едно незнание по отношение на ефективните начини, по които могат да се третират тези състояния, а именно - различни видове психотерапия. Потърсете специалист в тревожно-депресивните разстройства и с негова помощ първо спрете всички медикаменти, а после работете по основния проблем. Това е начина.

 

Тъй като говорите за собствената си страхова невроза имам въпрос - с медикаменти ли я излекувахте?

[magrto]

Моето беше нервно-вегетативна дистония с панически атаки вечер. От 10 години пия Ксетанор - по 1т. дневно и се чувствам много добре. Просто съм нов човек. Не съм пробвала да го спирам, тъй като нямам странични ефекти. Психиатърът ми обясни, че ми липсва серотонин и че ще дойде време да спра лекарството, но аз не съм пробвала, за да не се върне болестта.

[magrto]

Моето беше нервно-вегетативна дистония с панически атаки вечер. От 10 години пия Ксетанор - по 1т. дневно и се чувствам много добре. Просто съм нов човек. Не съм пробвала да го спирам, тъй като нямам странични ефекти. Психиатърът ми обясни, че ми липсва серотонин и че ще дойде време да спра лекарството, но аз не съм пробвала, за да не се върне болестта.

Днес се свързах с психотерапевта Емилия Тихова и в сряда ще я посетим.

[Guest Кермит]

Когато сте започвала "лечението" на вашия проблем тя е била само на 12 години. Оттогава е и започнало нейното "обучение" по тревожност, за да може сега, 10 години по-късно тя вече да е "експерт по тревожност" и да приема няколко вида хапчета.

 

От това следва извода, че за да помогнете на дъщеря си първо трябва да помогнете на себе си. Начална точка на повратната промяна, която трябва да претърпите са думите Ви -

 

да спра лекарството, но аз не съм пробвала, за да не се върне болестта.

 

Наричате "я" болест, може би дори сте подведена, че "тя" наистина е такава. Вътрешно обаче знаете, че не е, защото сте наясно, че вие не сте лекувала нищо, а просто сте потискала проблема години наред. Седял си е сметен под килима и не ви е пречел.

 

Не ви съветвам да спирате лекарството сама - направете го със специалист психотерапевт. Пътя е същия, както описах в предния си пост.

Това е варианта Вие да бъдете полезна на дъщеря си - тя Ви има абсолютно доверие, защото се е учила дълги години от Вас самата. Сега е време да я научите на нещо друго - като например смелост и самоувереност.

Има и други варианти, но там нямате инструмент за влияние.

 

Всичко добро!