Объркана съм

[Bory]

   Здравейте! От известно време съм в някакво безтегловно състояние. Чувствам апатия към всичко, тревожност, нервност. И просто искам да споделя с някого проблема си и бих искала да получа съвет как да се справя , защото не искам да съм зависима от лошото си настроение. Наранявам близките си като постоянно всичко ме дразни. Във застой съм нямам нито мечти , нито амбиции. 

   А сега ще споделя по конкретно за какво става дума. Живея в Чехия от 1 година. Дойдох при майка ми , която е тук от 7 години . След месец престой започнах работа в един малък квартален магазин. Всичко ми беше ново и интересно. Работния ми ден беше 7 часа, но за мен летяха толкова бързо, че нямах търпение да дойде следващият ден и отново да съм на работа. В един момент започнах да забелязвам един по конкретен клиен. едно младо и симпатично момче. Аз съм на 30 и предполагам . че и той е около тази възраст.

   Преди да продължа нататък ще уточня , че имам панически страх да изразя чувствата си когато харесвам някого. Страх ме е да не бъда излъгана или използвана. Да не ми се подиграят. 

    И така започнах да забелязвам по продължителните погледи на това момче. С голям процент си мисля , че е възможно да е изпитвал влечение към мен Дори имаще един случай , когато той дойде в нетрезво състояни в магазина и флиртуваше доста по-явно от обичайното. Каза , че имам красиви очи и ме попита от къде съм , но аз само се усмихнах и се оттеглих настрани, оставяйки колежката ми да го обслужи, защото почувствах някакво чувство на страх, горделивост и незнам вече какво , защото по-скоро бих искала някой да ми покаже симпатиите си когато сме насаме и когато не е употребил алкохол или опиати. Макар да е възможно той също да има прегради при изразяване на чувствата си. След този случай имаше и други моменти, в които като се замисля може би е искал да ми каже нещо,но аз в негово присъствие ставам винаги нервна и по-скоро поставям маска и съм студена като ледена кралица визуално, а всъщност вече година не спирам да мисля за него. Знам , че мъжете не четът мисли, и че за да го окуражиш трябва най-малкото да си усмихната и приветлива. На теория знам какво трябва да направя , но на практика не ставам за нищо.

   Но с течение на месеците. Той се отдръпна и почти не идва дори да пазарува в магазина така често както преди. Понякога цял месец не го виждам. Но това не ме спира да копнея да имам възможност да му покажа симпатиите си. Всъщност усещам , че се събуждам всеки ден само с мисълта как да бъда с него и как да отида в този магазин само заради него. Нищо друго не ме интересува. Когато трябва да работя извънредно съм на седмото небе, защото може да го видя. Имам чувството , че не живея реално. Само чакам той да се появе. И когато не го видя започвам да плача, дори и на работа ми се е случвало да изпадам в нервна криза и да не мога да овладея емоциите си. 

   От желанието ми да се сближа със него произлиза и друг проблем. По принцип аз съм много недоверчива към хората. трудно се сприятелявам, отново от страха да не бъда използвана , излъгана. От често посещващите магазина са неговият брат Ян и компанията му, които са алкохолици. Те се събират всеки ден на една автобусна спирка, която се намира срещу магазина в който работя. Общувах с тези хора и неволно им позволих да ме излъжат. става въпрос , че бях доста любезна винаги със братът на харесваното от мен момче, защото под съзнателно си милсех , че ако му се харесам ще събера точки пред моя възлюбен. Но не, аз мислех едно а той друго. Попита ме веднъж дали ще му дам цигари , а той ще ми донесе парите утре. Казах ок , но се надявам да си сериозен.Не знам, мислех си , че  понеже му е брат , (а знаете, че когато си влюбен идеализираш обекта на своите желания) че мога да разчитам на него. Всъщност винаги в мен се е бошувал разума и емоциите в този момент. Така му дадох цигарите на вересия. Да, плати ги на другия ден . Но след това случаят се повтори. Акъла ми казваше не, не му давай, но пак му дадох. И той повече не се върна. След това питах познатите му, къде е. Те споделиха, че той им е споделил , че ми дължи пари, но така и не се върна. Винаги пращаше някой друг да му пазарува. Добре, излъга ме Ян. Опитах с малка женска манипулация да изкопча информация от приятелите му, защо изведнъж ме излъга този Ян. Питах ги какво съм му направила. А те нищо не ми казват. Нито ми помагат. Бях се спрителила с тези хора и вярвах, че донякъде мога да разчитам на тях. Не знам, но аз си мисля , че ако някой ти е симпатичен би му помогнал , а не да се държат с мен сякаш от тях нищо независи. Аз ако знам , че мой приятел е излъгал човек който ми харесва, бих говорила с моя приятел и бих оправила нещата. Не знам, не мога да си обясня ситуацията. Предполагам , че не играят комбинирано цялата компания да ме лъжат. Мисля си възможно ли е ценностната им система, логиката или незнма какво да ни е толкова различна , само защото сме от различни държави. 

   И така ситуацията е следната влюбена съм в този непознат клиент, а в същият момент позволих на брат му да ме излъже.  Бях взела решение да говоря с това момче, но сега си мисля , че ще е доста глупаво, наивно от моя страна хем да се соатавя да ме излъжат, хем да се предлагам сама. По принцип казват, че винаги мъжът е този , който трябва да е инициативния в началото, защотоо ако е жената, той бързо ще изгуби интерес. А и по този начин ако аз направя първата крачка така няма да съм сигурна , че той наистина ме харесва, защото няма мъж , който да откаже на жена, която проявява интерес към него. По принции интерес от страна на други клиенти спрямо мен имаше, но аз когато си харесам някого трудно мога да поглредна друг.

   Сега вече, не ме интересува , че ми дължат пари, интересува ме само Той. И като погледна реално си казвам дали да се унижавам да се моля за вниманието му. Макар че сама съм си виновна , че от страх да не ме излъжат не успях на време да му покажа какво чувствам , когато и той ме искаше. Сега съм си наумила, че като го видя ще му кажа ,че изпитвам симпатии към него , но си мился , че веднага след това , ще иде и ще го сподели с приятелите си и с брат си и те ще ми се смеят, че хем съм наивна да позволя да ме излъжат с парите, хем се предлагам сама. 

   Моля посъветвайте ме как да се държа и с тези приятели на този Ян който ме излъга с парите. Аз се опитвам да се държа хладнокръвно и все едно нищо не се е случило, и все едно те за мен са само клиенти без да фамилиярнича с тях. Но те се настройват против мен вместо да ме разберат , че не ми е приятна създалата се ситуация. Те си милсят , че аз се възгордявам, а аз искам само да има покажа , че са ме наранили. Но те всякаш са от друга планета.

   Много съм объркана. Изобщо не мога да погледна реално на нещата . просто искам да стане някакво чудо и да се зближим с това момче. Сигурно ви се струвам мнго наивна, но не съм просто от желание да имам социален живот и любов постоянно допускам грешки. Държа високо летвата когато общувам с хората и изведнъж я свалям и правя грешка. Почти не съм имала детство нормално, защото родителите ми започнаха да се развеждат когато бях на 8. Бяха 3 години тежък процес на развод. Баща ми се напиваше. всяка вечер скандали , физическо насилие към майка ми. И така аз израснах с проблемите на родителите ми и почти не съм имала нормални приятелства. 

   Ще ви бъда много благодарна, ако ми покажете малко светлина в тунела. Извинете , че толкова обширно ви занимавам с моя проблем. 

   

[Диляна Колева]

Ако разбирам правилно си влюбена в момче, с което нямаш пряк контакт и се опитваш да получиш информация за него, чрез брат му и приятели. Въпреки, че не получаваш информация, фантазиите за любовни отношения продължават да се развиват в мислите ти и ти причиняват голямо неудобство.

Ниското самочувствие и липсата на увереност ти пречат, да предприемеш каквато и да е стъпка в посока на това да споделиш симпатиите си, които се развиват в действия само във фантазиите ти. Това те обърква. 

Направиха ми впечатление тези твои думи:  "дали да се унижавам да се моля за вниманието му." Приемаш самозаявяването си, като унижение и просия. Което идва да каже, че много се страхуваш от отхвърлянето. Всъщност те е страх да не би да бъдеш отхвърлена. Когато се справиш с този страх, ще можеш спокойно и с усмивка да приемеш чувствата си, да ги харесаш и да имаш желанието да ги споделиш. Докато се страхуваш и срамуваш от тях, няма как да ги покажеш и това да изглежда красиво. Всичко това може да дойде след като спреш да разглеждаш ситуациите през твоята призма на правилност и погрешност. Преценявайки поведението своето и на другите през тези две крайности те води до загуба на нюансите, на цветността на изборите. 

НЕРЕШИТЕЛНОСТТА КАТО ПОСЛЕДИЦА ОТ  КАПАНА „ПРАВИЛНО-ПОГРЕШНО"

Веднъж запитах мой пациент дали му е трудно да взема решения, и той каза: „И да, и не". Може би и вие трудно вземате решения дори за дребни неща. Това е пряко следствие от склонността всичко да се разделя на правилно и погрешно. Нерешителността идва от жела­нието да бъдете прав, а с отлагането на избора се изба­вяте от тревожността, че избирате сам тогава, когато чувствувате, че сте сгрешили. Отнемете ли правилност­та и погрешността на всяко решение (тъй като „правил­но" включва сигурност), взимането на решения става мълниеносно. Ако се опитвате да решите кой колеж е най-подходящ, има опасност завинаги да останете де­мобилизиран, дори след като сте взели решение, защо­то ще се съмнявате, че решението ви може да е погреш­но. Най-добре е да си кажете: „Подходящ колеж не съ­ществува. Ако избера А, последиците ще бъдат едни, а при Б — други." Нито един от двата не е подходящ, просто единият е различен от другия и не съществуват никакви гаранции, независимо дали човек постъпи в А,Б или Я. По същия начин можете да облекчите невроза­та „нерешителност", като престанете да преценявате всички възможни резултати като правилни и погрешни, добри или лоши. или пък по-добри и по-лоши. Те про­сто са различни. Ако си купите тази рокля, която харес­вате, ще изглеждате по начин, който ще е различен (но не по-добър от начина, по който ще изглеждате в онази рокля. Откажете се от тези неточни и саморазрушаващи схващания за правилност и погрешност и ще установи­те, че вземането на решение е просто въпрос на преценя­ване кои последствия бихте предпочели в даден на­стоящ момент. Ако отначало решите да съжалявате за взетото решение, вместо да решите, че съжалението е пилеене на време (тъй като ви кара да живеете в минало­то), в следващия си настоящ момент просто ще решите да вземете друго решение — и неговите последици ще бъдат различни от последиците на първото решение. Но никога не се опитвайте да делите решенията на правил­ни и погрешни.

Няма нещо, което да е по-значимо от друго нещо. Детето, което събира 

мидени черупки, не извършва не­що по-редно илй от по-нередно от президента на „Дже-неръл мотърс", който взема важно решение за фирмата. Те просто са различни.   Нищо повече)

Може би смятате, че погрешните схващания са не­редни и не би трябвало да се изказват на глас, докато правилните схващания трябва да се насърчават. Може би казвате следното на децата, приятелите или съпруга/ съпругата си: „Не си струва човек да казва или да прави нещо, ако не го казва или прави правилно." Тук обаче дебне заплаха. Това авторитарно становище ще се изро­ди в тоталитарност, ако се разпростре в национални и международни мащаби. Кой решава кое е правилно? На този  въпрос никога не   може да  се даде   задоволителен отговор. Правото не решава дали нещо е погрешно, а само дали е законно. Преди повече от едно столетие в книгата  си   „За  свободата" Джон   Стюарт Мил[1]  заяви:

„Никога не можем да бъдем сигурни, че мнението, което се стремим да задушим, е погрешно, а и да бяхме сигурни, пак би било погрешно да го за­душим."

Ефективността ви не се измерва със способността ви да правите правилен избор. Емоционалното ви състоя­ние след даден избор е много по-значим барометър на личната ви цялостност в настоящия момент, тъй като правилният избор представя всички онези „би трябва­ло", които вие се опитвате да отстраните. Новият начин на мислене ще ви бъде полезен в две насоки — първо, ще се освободите от безсмислените „би трябвало" и ще се насочите в по-голяма степен навътре, и, второ, ще откриете, че вземането на решение е по-лесно, когато нещата не се делят на погрешните категории правилно и неправилно. "

---

 

 

 

 

 

[Bory]

   Благодаря за отговора. Много точно сте намерила първопричината за всичко, а именно страха от отхвърляне и по-скоро подигравките след това. Истината е , че съм много зависима от чуждото мнение и удобрение. И не знам как да се справя с това. От там идва липсата на самочувствие и увереност.

   Чета психологическа литература за себеопознаване, но истината е , че все още не мога да приложа на практика прочетеното. Много е лесно да се каже : Бъди позитивен. На практика не става. Или пък изисква време. Много е трудно да настроиш мозъкът си на положителна вълна без да получиш външен стимул. Трудно е сам да го постигнеш. Възхищавам се на такива хора. Именно любовта е едно от външните средства , което те кара да се чувстваш уверен и позитивен, но когато нямаш смелост да я намериш става едно въртене в омагьосън кръг.