Jump to content
Порталът към съзнателен живот
EliYo

А когато дразнителят е майката?

Recommended Posts

Кое е правилното поведение на порасналото дете към родителят, в случаят майката, ако ситуацията е следната:

Неглижиране в детството - пълна незаинтересованост за здравето, потребностите, общуването към собственото ти дете, както и елементарните битови грижи.

Прехвърляне на всички отговорности и грижи на бащата, вследствие на което връзка между майка и дъщеря няма. Т.е има, но само формална. Но пък има силна връзка между баща и дъщеря.

Горните причини са донесли и своите последствия в психологическо отношение. Усещане, че детето е нежелано в живота на майката,чувство за вина, както и едно естествено отчуждение към нея в зряла възраст.

След смъртта на бащата майката се оказва силно зависима по ред причини, включително и в здравословно отношение и тепърва започва да изгражда връзката си с дъщерята. Но не се получава. Няма го майчинското чувство, възприема детето си като близка, на която може да разчита, но не и като дъщеря. Има огромна пропаст, неразбиране и т.н. Чувства се самотна, но пък е много особен и тежък характер. Проявява егоизъм, иска да бъде обгрижвана, но в същото време не е способна да види нуждите на отсрещната страна. Проявява опити да бъде близка с внуците си, но и там нещата не вървят. Негативна като цяло, постоянно се оплаква и мърмори, натоварва негативно с критики към всичко заобикалящо я-като се почне от телевизионните предавания до правителството. (Не че няма причини, но е непоосимо непрекъснато да слушаш тиради на недоволен човек)

Въпреки всичко дъщерята се опитва да проявява разбиране, да възпитава в себе си привързаност и обич и да оправдава понякога скандалното поведение на майката, от което се срамува. Спестявам подробностите.

Живеят отделно, но близко една до друга. Майката често се нуждае от помощта на дъщерята, но тежкият характер е труден за възприемане и натоварва много негативно за дълго време.

Ще се радвам да прочета мненията ви. Как изглежа това отстрани погледнато? Може ли нещо да се направи, освен да се примири човек със ситуацията?

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

 

 

Въпреки всичко дъщерята се опитва ................., да възпитава в себе си привързаност и обич и да оправдава понякога скандалното поведение на майката, от което се срамува. Спестявам подробностите.

 

Привързаността и обичта не се възпитават, те или са изградени в процеса на отглеждане или не са изградени.

Тези взаимоотношения при които не са изградени връзките майка - дъщеря са едни от най - тежките. Емоционалните липси са много големи и детето израства с много ниска увереност, дефицит в доверие и любов, които компенсира по най - разнообразни начини.

Често много силно, като "програмирана" травма е и чувството за вина, болезнен дълг и страх.

Крайният добър резултат е ако се стигне до приемане и прошка, но това е дълъг процес. Да не се бърка приемането с примирение, съгласяване с другия и приемането на чуждото мнение за единствено и вярно.

В създалата се ситуация, която е далече от приемане и прошка е добре да се запазят делови отношения.

Един човек има нужда от физическа помощ, друг човек му я дава. Това е. При ясни условия и поставени граници от двете страни.

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Благодаря Ви за коментара! 

Наистина са много тежки такива взаимоотношения. Чувството за вина, липсата на увереност и всички негативи  се преодоляват адски трудно. :(

С една дума няма какво да се направи, но това е...живот.

 

Сподели това мнение


Link to post
Share on other sites

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега

×