Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Здравейте имам нужда от помощ всичко започна декември месец родих преждевременно в седми месец,детето се роди с прекъснат хранопровод и не можеше да диша на сутринта направиха операция на която казаха , че може да не издържи мина успешно но всеки ден стрес и обяснение от докторите, че състоянието му е ден за ден.на бъдни вечер позваниха че органите му отказват и може да почине.Много се притеснявах, но се опитвах да бъда силна до нова година приятели ми предложи да вземем по половин бонбон и през ноща си помислих, че той е виновен за детето и че искам да го убия.Толкова се притесних от мислите си спрях да се храня и да спя. Бях на психиатър изписа ми антидепресант и успокоително, но не ми помага спрях да излизам по цял ден мисля само негативни неща, постоянни натрапливи мисли, че искам да се самоубия или че съм луда и трябва да отида в лудница. Баща ми е болен от шизофрения и си мисля че вече и аз сигурно я имам.Сега детето е в болница в София аз съм от Пловдив обвинявам се че се страхувам дори как ще отида до там да не припадна да не откача.Чуствам се на дъното обвинявам се че аз съм виновна за всичко треперя все едно нищо не мога да сварша все едно ми нахлува кръвта в главата и ми се вдига адреналина и изпадам в паника как да се справя

 

Линк към коментар
Share on other sites

но се опитвах да бъда силна до нова година приятели ми предложи да вземем по половин бонбон и през ноща си ???

Изчакай някой терапевт да се отбие тука .

За сега си силно притеснена .Нищо няма какво да правиш и не го мисли . От теб нищо не зависи , Добре е да се съсредоточиш в ежедневните задачи .Те , лекарите ще направят каквото могат .

Линк към коментар
Share on other sites

Така е но го изживявам ужасно или мисля за него или за натрапчивите си мисли исках да започна работа временно да съм сред хора и това не успях от притесниние че няма да се справя разтреперих се цялата и пак в къщи...как да го преодолея помагайте искам да се справя,но сама не успявам

Линк към коментар
Share on other sites

Тук психотерапевтите идват рядко . Ако желаеш пиши в , онлайн .

,,исках да започна работа временно да съм сред хора и това не успях от притесниние че няма да се справя разтреперих се цялата и пак в къщи. "  Добра идея , не я изоставяй . Нормално е да се случи .Не си успяла да отстраниш стресиращите мисли .Когато започваш работа ти си знаеш че ако се справиш----добре , Ако не се справиш----просто е отлагане за друг път . Общо взето няма значение , защото рано или късно ще го преживееш . Ако желаеш да излезеш  сега , от това преживяване .Мислено се пренеси в този бъдещ момент ,Почувствай облекчението гледайки как не ти пука , вече знаеш , че всичко с упорита работа се постига . Поне за миг го направи (в началото ).

 

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей,

в ситуацията, която се развива удачното е само едно - да започнеш веднага психотерапия.

А дотогава, можеш да помислиш над това:

Цитат

Всичко, което се случва във времето, се превръща в сън

Един от най-големите тантристи на този век, Георги Гюрджиев, смята че единственият грях е отъждествяването - и следващата сутра, десетата сутра за центрирането, която ще разгледаме тази вечер, се занимава с отъждествяването. Най-напред трябва да има кристална яснота за това, какво означава отъждествяване. Някога си бил дете; сега не си. Някой пораства, някой остарява и детството се превръща в нещо отминало. Младостта е отминала. Но все пак ти се отъждествяваш със своето детство. Ти не можеш да погледнеш на него като на събитие, което се е случило с някой друг; не можеш да се превърнеш в негов свидетел. Когато виждаш детството си, ти не си отстранен от него: ти си едно цяло с него. Когато някой си спомня младостта, той се слива с нея. Всъщност сега това е просто един сън. И ако можеш да погледнеш на детството си като на един сън - като на филм, който се прожектира пред теб, с който ти не се отъждествяваш, на който си само един свидетел, ще придобиеш един много фин вътрешен поглед. Ако погледнеш на миналото си като на филм, като на сън (ти не си част от него: ти си извън него - и наистина си), тогава ще се случат редица неща. Ако мислиш за детството си, ти не си в него; не можеш да бъдеш. Детството е само спомен - един отминал спомен. Ти си отстрани и поглеждаш към него. Ти си нещо различно: ти си свидетел. Ако можеш да почувстваш, че си наблюдател, и успееш да видиш своето детство като един филм на екрана, много неща ще се случат. Първо: ако детството се превърне в един филм, който ти можеш да наблюдаваш, тогава това, което си точно сега, ще се превърне на следващия ден в сън. Ако си млад, твоята младост ще се превърне в сън. Ако си стар, старостта ти ще се превърне в сън. Някога си бил дете; сега детството се е превърнало в сън и ти можеш да го наблюдаваш. Добре е да започнеш с миналото: наблюдавай миналото и разграничи себе си от него; превърни се в свидетел. След това огледай бъдещето - всичко, което си представяш относно него, и стани и негов свидетел. След това много лесно можеш да наблюдаваш настоящето си, защото вече знаеш, че това, което сега е настояще, вчера беше бъдеще, а утре ще се превърне в минало. Но очевидецът никога не е нито минал, нито бъдещ. Твоето наблюдаващо съзнание е вътрешно. То не е част от времето. Поради това всичко, което се случва във времето, се превръща в сън. Запомни и това: когато сънуваш през нощта нещо, ти започваш да се отъждествяваш с него и никога по време на самия сън не можеш да разбереш, че това е сън. Едва на сутринта, когато се отърсиш от съня, ти можеш да разбереш, че това е било сън, а не действителност. Защо? Защото тогава си отстранен, не си в него. Тогава има дистанция. Има известно пространство и ти можеш да забележиш, че това е било сън. Но какво представлява цялото ти минало? Дистанцията съществува, пространството съществува, Опитай се да го разгледаш като един сън. Сега то е сън, сега то не е нищо повече от сън. Както сънят се превръща в спомен, така и миналото ти се превръща в спомен. Ти не можеш да докажеш наистина дали това, което си спомняш като твое детство, е истина или само сън. Трудно е да се докаже. Може да е било само един сън, може да е било и истина. Споменът не може да каже дали то е било истина, или е измислица. Психолозите твърдят, че старите хора понякога смесват това, което сънуват, и това, което действително е станало. Децата постоянно са объркани. Сутрин малките деца не могат да направят разграничение. Това, което са видели насън, не е истинско, но те могат да плачат за някоя счупена играчка по време на съня. Ти също, няколко мига след като са прекъснали съня ти, все още си завладян от него. Ако някой те убива насън, въпреки че сънят ти е прекъснат и ти си абсолютно буден, сърцето ти продължава да бие бързо, кръвта пулсира, може би още си потен и един невидим страх още се разстила около теб. Сега си буден и сънят е отминал, но ти трябват няколко минути, за да разбереш, че това е било просто сън и след това си извън него и страхът се стопява. Ако можеш да почувстваш, че миналото е просто един сън (не трябва предварително да го планираш и насила да налагаш идеята, че миналото е само сън: това е следствието); ако можеш да го наблюдаваш; ако можеш да го осъзнаеш, без да се превръщаш в част от него, без да се отъждествяваш с него; ако можеш да се отстраниш и да го погледнеш; то ще се превърне в сън. Всяко нещо, на което можеш да погледнеш като свидетел, е сън. Това е причината поради, която Шанкара и Нагарджуна са могли да кажат, че този свят е само един сън. Не че той е сън: те не са глупаци, за да твърдят, че светът действително представлява сън. Те искат да кажат, като твърдят това, че са се превърнали в наблюдатели. А щом веднъж се превърнеш в свидетел на нещо, то се превръща в сън. Затова светът е наречен меша (илюзия). Не че той не е действителен, а че човек може да стане негов свидетел. А щом веднъж станеш свидетел, осъзнат - напълно осъзнат, цялото нещо ЗА ТЕБ се стопява точно като един сън, защото съществува пространство и ти не се отъждествяваш с него. Но ние продължаваме да се отъждествяваме. … Кой се интересува от твоите грехове освен самият ти? Никой не го е грижа за твоите добродетели, никой не се интересува от греховете ти. Човекът е такъв, че за да се почувства горд, той укрепва своето Его както чрез добродетелите си, така и чрез греховете си. След "Изповедите" Русо започнал да смята себе си за мъдрец, за светец, защото се бил изповядал. Но основният грях останал. Основният грях е да се отъждествяваш със събитията във времето.

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 2 months later...

Здравейте отново май месец отедох при психотерапевт-психиатър в моето състояние неговото мнение беше тежка депресия и ми изписа анафранил 25мг и ривотрил трети месец ги пия единственото подобрение е че спрях да лежа в леглото минусите незнам дали са от лекарствата чуствам се кота зомби без чуства.Бебенцето малко се подобри преместиха го в дом докато стане време за сърдечнато операция.Бях при него два дни радвах му се но сякаш не истински обстановката че съм затворена ме подлудяваше а мислите че съм лоша майка щом не искам да бъда при детето си още повече.ядосах се от два дни не пия лекарства и се чудя на къде да хвана немога да взема осъзнато решение страх ме е да работя страх при детето треперя и се чудя кога ще осъзная че трябва да ке стегна а мислите са против мен пак ли да ходя при нов психиатър едвам и пиша за 5 мин забравям концентрация нула опитвам медитация нищо не става и за 2 вин немога да се отпусна чуствам че нямам сили а в същия момент и превъзбуда кой е начина човек да се успокои и да промени мисленето си

Линк към коментар
Share on other sites

Психиатърът те е назобил, о'к... Но, спомена психотерапия, че е психотерапевт също. В тази посока нищо не казваш...

Линк към коментар
Share on other sites

преди 51 минути, Орлин Баев каза:

Психиатърът те е назобил, о'к... Но, спомена психотерапия, че е психотерапевт също. В тази посока нищо не казваш...

Каза че в момента не съм готова за психотерапия това ме отчая повече и не съм ходила повече при него от три дни спрях лекарствата и потъвам повече гледам детето на клипчета все едно не изпитвам чуства замъглена съм нищо не ми се прави а би трябволо в името на детето да намеря сили все едно нищо не ме интересува и не осъзнавам съветите на близките ми в четвъртък имам час при друг психиатър дори немога да взема решение сали да ходя

Линк към коментар
Share on other sites

Ти или той не е готов за психотерапия? Та ти имаш въпиюща нужда от психотерапия. Като старт, да ти се обясни механизмът на възникване на натрапливите мисли, че са безобидни и всъщност добри и целящи добро, защита и че идват от майчина любов и нормално майчино притеснение, но стават натрапливи, когато се тълкуват погрешно и човек се бори с тях. Да ти се обясни, да се нормализира отношението ти към този нормален подсъзнателен механизъм, който поражда мислите. Да бъдеш успокоена ментално, емоционално, да бъдеш прегърната от любовта на терапевта си, от познанията му за психиката и за пътеката, по която си тръгнала волю неволю и през която той самият е минал и познава прекрасно. Това е психотерапевт истински. А това, което споменаваш, е друго...

Депресирана си, тъй като не решаваш тревожността. тялото ти минава в депресивен режим, за да защити от повишената тревожност. Тревожна си, защото се бориш с поначало нормалните мисли. Бориш се, защото ги интерпретираш погрешно. За да се преобърне този процес, е нужно да промениш тълкуването си в работа с възприятието им, да се научиш да ги приемаш спокойно. Това се случва в процес на психотерапия. Сега, когато пиеш хапчета без психотерапия (засега ги пий - когато не ходиш на ефективна психотерапия, макар и механично, замазват положението тактически), за малко можеш да потиснеш цялото си неразбиране и страхове, но ако не се работи психотерапевтично, в стратегически план такъв подход само засилва и хронифицира страховете, обсесиите и т.н. Не ми се чини психиатърът ти да си има дори бегла представа как работи ефективната психотерапия. Казвам го безпристрастно, като факт. Намери добър, ефективен при тревожни състояния психотерапевт и започни при него колкото се може по-бързо. В началото на фона на химията, а не след дълго и без нея.

Отделно от психотерапията - намери начин някой да поема бебето периодично. През това време спортувай, ходи в природата, общувай с приятелки и добра компания. Прочети добри книги за справяне с тревожността, а по-късно и книги за медитация. Практикувай работа с добри аудио сесии релаксация/ визуализация. Когато започнеш личната си терапия при добър терапевт, не след дълго ще се включиш и в групите му, в които освен справяне на едно по-високо ниво, ще намериш и сродни души, общуването с които ще ти помогне допълнително. 

Успехи!

п.п: при натрапливи мисли обикновено се предписва анафранил, понякога в комбинация с невролептик. Това обаче се прави само когато състоянието е било дълго време поддържано, не е било психотерапевтирано и вече е породило т.н. устойчиви неврални пътища в мозъка. В твоя случай обаче, в началото, когато си отишла при психиатъра, си имала нужда просто от добра психотерапия, без каквито и да е хапчета. Фактът, че колегата те е надрусал, вместо да провежда качествена психотерапия с теб, говори че просто не я умее, а вероятно дори и интелектуално не познава цялостния ѝ процес. Или дори да си има някакво понятие, не му се занимава, тъй като хронифициращото "терапевтиране" с външна химия е елементарно, докато психотерапевтичният процес изисква сериозни усилия и пълна отдаденост от страна на специалиста. Което му незнание и медикиране в течение на месеците продължаване на поддържане на невротичните механизми, без реалното психотерапевтично лечение, единствено е утежнило положението ти. Честа случка, за съжаление... Това, от което сега имаш нужда, както казах и подчертавам отново, е - силен в работата си психотерапевт. Ефектите на отдалеченост от емоциите, замазаност, безчувственост - до известна степен се дължат и на ефектите от химията. Засега обаче е добре да продължаваш да я пиеш, а в хода на психотерапията постепенно да останеш на чисто. Това е - успехи!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

преди 1 минута, Орлин Баев каза:

Ти или той не е готов за психотерапия? Та ти имаш въпиюща нужда от психотерапия. Като старт, да ти се обясни механизмът на възникване на натрапливите мисли, че са безобидни и всъщност добри и целящи добро, защита и че идват от майчина любов и нормално майчино притеснение, но стават натрапливи, когато се тълкуват погрешно и човек се бори с тях. Да ти се обясни, да се нормализира отношението ти към този нормален подсъзнателен механизъм, който поражда мислите. Да бъдеш успокоена ментално, емоционално, да бъдеш прегърната от любовта на терапевта си, от познанията му за психиката и за пътеката, по която си тръгнала волю неволю и през която той самият е минал и познава прекрасно. Това е психотерапевт истински. А това, което споменаваш, е друго...

Депресирана си, тъй като не решаваш тревожността. тялото ти минава в депресивен режим, за да защити от повишената тревожност. Тревожна си, защото се бориш с поначало нормалните мисли. Бориш се, защото ги интерпретираш погрешно. За да се преобърне този процес, е нужно да промениш тълкуването си в работа с възприятието им, да се научиш да ги приемаш спокойно. Това се случва в процес на психотерапия. Сега, когато пиеш хапчета без психотерапия (засега ги пий - когато не ходиш на ефективна психотерапия, макар и механично, замазват положението тактически), за малко можеш да потиснеш цялото си неразбиране и страхове, но ако не се работи психотерапевтично, в стратегически план такъв подход само засилва и хронифицира страховете, обсесиите и т.н. Не ми се чини психиатърът ти да си има дори бегла представа как работи ефективната психотерапия. Казвам го безпристрастно, като факт. Намери добър, ефективен при тревожни състояния психотерапевт и започни при него колкото се може по-бързо. В началото на фона на химията, а не след дълго и без нея.

Отделно от психотерапията - намери начин някой да поема бебето периодично. През това време спортувай, ходи в природата, общувай с приятелки и добра компания. Прочети добри книги за справяне с тревожността, а по-късно и книги за медитация. Практикувай работа с добри аудио сесии релаксация/ визуализация. Когато започнеш личната си терапия при добър терапевт, не след дълго ще се включиш и в групите му, в които освен справяне на едно по-високо ниво, ще намериш и сродни души, общуването с които ще ти помогне допълнително. 

Успехи!

п.п: при натрапливи мисли обикновено се предписва анафранил, понякога в комбинация с невролептик. Това обаче се прави само когато състоянието е било дълго време поддържано, не е било психотерапевтирано и вече е породило т.н. устойчиви неврални пътища в мозъка. В твоя случай обаче, в началото, когато си отишла при психиатъра, си имала нужда просто от добра психотерапия, без каквито и да е хапчета. Фактът, че колегата те е надрусал, вместо да провежда качествена психотерапия с теб, говори че просто не я умее, а вероятно дори и интелектуално не познава цялостния ѝ процес. Или дори да си има някакво понятие, не му се занимава, тъй като хронифициращото "терапевтиране" с външна химия е елементарно, докато психотерапевтичният процес изисква сериозни усилия и пълна отдаденост от страна на специалиста. Което му незнание и медикиране в течение на месеците продължаване на поддържане на невротичните механизми, без реалното психотерапевтично лечение, единствено е утежнило положението ти. Честа случка, за съжаление... Това, от което сега имаш нужда, както казах и подчертавам отново, е - силен в работата си психотерапевт. Ефектите на отдалеченост от емоциите, замазаност, безчувственост - до известна степен се дължат и на ефектите от химията. Засега обаче е добре да продължаваш да я пиеш, а в хода на психотерапията постепенно да останеш на чисто. Това е - успехи!

Бебето сега е в дом поради увреждянията му бях там два дни но ме разочарова това вмен че не ми се седеше там беше ми скучно а другата седмица искам да се настаня при него постоянно как да ходя на психотерапия...

Линк към коментар
Share on other sites

Когато има осъзната мотивация, начини се намират. Когато я няма, извинения много. Ако нямаш мотивация, пий си хапчетата и мрънкай навсякъде колко си нещастна и колко животът е гаден и се гаври кой знае защо точно с теб. Това е пътека, избрана от мнозина. Или осъзнай, че както и сега знаеш, бебето можеш да го оставиш за час седмично, когато ходиш на психотерапия при ефективен психотерапевт, на когото обаче съдействаш отдадено, правейки всичко, което е нужно да се прави, тъй като психотерапията далеч не е само едното говорене. Ти си избираш пътищата в живота си и всичко е за добро. 

Линк към коментар
Share on other sites

Току-що, Орлин Баев каза:

Когато има осъзната мотивация, начини се намират. Когато я няма, извинения много. Ако нямаш мотивация, пий си хапчетата и мрънкай навсякъде колко си нещастна и колко животът е гаден и се гаври кой знае защо точно с теб. Това е пътека, избрана от мнозина. Или осъзнай, че както и сега знаеш, бебето можеш да го оставиш за час седмично, когато ходиш на психотерапия при ефективен психотерапевт, на когото обаче съдействаш отдадено, правейки всичко, което е нужно да се прави, тъй като психотерапията далеч не е само едното говорене. Ти си избираш пътищата в живота си и всичко е за добро. 

Благодаря за отговора може ли да ми препоръчате психотерапевт в Стара Загора защото не съм от този град

Линк към коментар
Share on other sites

От там познавам Петър Кралев и Яна Монева - почувствай кой е твоят човек и бъди упорита в посещенията и преди всичко, в личната работа, дадена от терапевта ти между тях! 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...