Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Помощ, съвет...


Recommended Posts

Здравейте. Млад мъж на 26 години съм. Родом от малко провинциално градче, от селски тип. Не знам от къде да започна, затова почвам от самото начало на моят живот. Израснах в семейство с много проблеми. От както се помня баща ми злоупотребяваше с алкохола. Редом със злоупотребите, с по - големия ми брат сме били пребивани не веднъж. Майка ми също е била пребивана многократно пред очите ни, а и не само. Това се случваше и когато е пиян, и когато е трезвен. Причини - най - разнообразни. Смели сме се на детски шеги и закачки, докато той е гледал филм. Отишъл съм до тоалетна, докато той е спял след поредния махмурлук и съм го събудил, в следствие на което последва бой с кабела по голите ми бедра и така нататък. Спомням си още как сме му се молили да спре да блъска майка ми в шкафовете и стените, да не я бута по стълбите и рита...и много други. Всичко това, живее в съзнанието ми. Освен това, постоянно е трябвало да мълчим, нямаме право на мнение, нямаме право на детски смях и игри, нямаме право да излизаме с другите деца, докато те са вън и куп други забрани. Майка ми е тип характер, който все търпи, защото другите това, защото баба ти онова и така нататък. Не се реши да го напусне, да стане остане сама , но както и да е, не я съдя, защото каквото е можела да направи за нас, го е направила. Израснахме в среда на пиянски купони, семейни крясъци, бой, ругатни, многократно ходене и връщане обратно при него, отстрана на майка ми, фалшиви обещания и така нататък.Спомням си, как заспивах със свит стомах - дали ще е пиян и тази нощ, ще има ли бой и крясъци. Молих се на Бог с най-чистата детска молитва всичко да спре, но уви. Не знам и от колко

Когато почнах училище, ходех с едни и същи дрехи цяла седмица, със стари обувки подарени ни от някъде, защото вечно нямаше пари за тези неща. За щастие, имам висок интелект, наследен до голяма степен и от двама ми родители и това ми помагаше да се справям добре в училище. Винаги съм бил отличник, добър съм бил във всичко, отдавало ми се е всичко, но дотам. Дружах с по-буйните и по - неучащите се ,така да се каже, деца. Обяснявам си го с това, че по този начин съм изтъквал сред тях, карайки ме да се чувствам по - значим и т.н. Рано почнах с цигарите и алкохола/около 13-14/, трева съм опитвал веднъж - определено не е за мен. Напивания, излизания по барове и кръчми, домашни събирания - всичко това беше супер тогава. Явно ме е откъсвало от всичките терзания и съм се чувствал добре. Бях 8ми клас, когато баща ми го изгониха от работа. Заради алкохола. Не че имаше значение дали работеше или не, пари нямаше почти за нищо. А почвах да уча в по - голям град от другата година, което беше свързано с пътуване, повече пари и т.н.

Тогава дойде спортът. Почнах да ходя на фитнес, тренирах усърдно стараех се да ям правилно, до колкото е възможно. Почти отказах цигарите, освен на много редките събирания. Пийвах, но умерено. Резултатите не закъсняха. Качвах мускулна маса, започнах да изглеждам по - добре. Естествено насилието от баща ми, вече беше спряло, след възмъжаването на мен и брат ми. Повечето ми връстници ме уважаваха, бях силен, атлетичен, умен. Аз за съжаление, нито се уважавах, нито обичах. Никога не го направих. Момичетата ме харесваха, аз тях също. Излизал съм с няколко, но в момента, до който се е стигало до задълбочаване на отношенията и край. Причините - нямах пари да излизам, живеех в оскъдица и ме беше срам да поканя, който и да е било вкъщи. Живеех с брат ми в една стая, единствената отопляваща се. Зимите прекарвахме всички вътре - аз, брат ми и майка ми. Баща ми се беше отделил, да си спи сам и така.  Летните ваканции работех, изкарвах добри пари и се справяхме. Исках да спирам дори училище, за да мога да работя. За щастие майка ми ме разубеди. Зимите обаче, бяха ужасни. Дойде моментът , в който нямахме какво да ядем почти, купувахме си цигари с последните 3-4 лв и си ги деляхме аз, брат ми и майка ми. Спряха ни тока, заради неплатени сметки и тогава, може би стигнах дъното на отчаянието от света, средата. Студ, глад, тъмнина, отчаяние... Намразих себе си за това кой съм, къде съм роден, как съм израстал. Малкото, никога непорасло  дете в мен, плачеше и се молеше пак на Бог, да му помогне. И сега като си спомня се натъжавам. За щастие, този период мина, по един или друг начин, но и до днес е оставил следи в мен. И то големи. Пропускам много от нещата, но общата картинка, предполагам ви се изясни.

Някак си завърших 12 клас. Отличникът на випуска  и първият от доста време отличник на гимназията - общ успех 5.83, включващ в себе си и матурите. Имам нещо, като медал, даващ се само на отличниците. На връстниците ми, завършващи НЯКАК, подаряваха коли, часовници, мотори и т.н., аз имах панталон за 50-60 лв, и риза за 30. Обувките на бала, бяха тези на брат ми. На бала бях с последните 100 лв, от семейния бюджет. Аз пръснах 20 или 30 лв, не си спомням. Другите ги дадох обратно на майка ми. Учителите ми бяха много щастливи. Искаха да уча в университет , не разбираха защо няма да го правя и т.н. Аз декларирах, че няма да го правя, но не казвам причината. От срам естествено  Бях си изградил малко по - различен образ, от действителния ми.

Последва работа в една малка фирма, за мизерна заплата. Една година. Междувременно си бях сътворил уреди за трениране и тежести от бетон и бях подновил тренировките, този път у дома. Отвори ми се възможност да замина за чужбина, мой приятел (най - добрия) беше там. Заминах, но действителността беше друга. Той беше тръгнал по лоши пътища, тези на наркотиците. Отделих се да живея сам. Работех здраво, намирах си по - добра работа, имах много възможности. Това, което пропуснах по - горе е , че от 10 клас до заминаването ми за чужбина, поддържах някаква връзка с едно момиче. Рядко се виждахме, повече си говорехме и пишехме. От моя град. Не бяхме правили секс, бях девствен все още :). Искаше много да има връзка с мен, но аз и обясних причините, поради които страня, за срама ми, за живота ми като цяло .... и че не мога да бъда с нея за това. Независимо от всичко, тя през всичките тези 2-3 години, твърдеше, че много ме обича и иска да бъде с мен. Мислех си, че наистина е така. Не можех да повярвам, че някой ме обича, заради самия мен, а не защото имам пари, или съм мускулест, или карам хубава кола и т.н. Дойде момента на заминаването ми, видяхме се и и обещах да я взема при мен, като се установя. Като отидох, работех здраво, имах стимул, цел, мечта, копнеж...:) И един ден, едно момче ми писа да ми каже, че през всичките тези години, тя е била с него, във връзка с него. Освен това, отскоро е имала връзка и с още един. И това беше поредния шамар за мен. Но бях им свикнал на шамарите, мазохизмът в мен работи на пълни обороти. "Простих" , тя дойде при мен, заживяхме заедно. Почти 10 месеца. На нея не и се стоеше там, "решихме" да се връщаме обратно в Б-я.  Разбрахме, че е бременна. Оженихме се. Бях на 22, тогава. Сега имам син на 5 годинки  

Близо година работих на едно ужасно място, с тежък физически труд, що годе добре платено. В последствие почнах работа на друго място, вече като техник. Сравнително спокойна, работа, сигурна с добро заплащане. Нещата в моя живот почнаха да се успокояват, записах се да уча за инженер. Винаги ми се е отдавала техниката като цяло. Детето растеше, здрав и щастлив. Аз започнах да се успокоявам, превъзмогнах срама си до някаква степен, разбрах, че някои неща в живота не са толкова страшни, като например никой не си избира родителите  В работата ми вървеше, издигнах се, служебна кола, служебен телефон, лаптоп и т.н. Секса със съпругата ми куцаше, тя нямаше желание, не знам защо. Но си казвах, ще мине. Не беше идеалната домакиня, но си казвах - ще мине. Почти винаги съм загърбвал себе си, заради нея. Премълчавал съм много неща, извинявал съм се, когато не е трябвало... Иначе, нещата 'уж' вървяха. Изтеглихме кредит, правихме ремонт. Погасихме го. Изтеглихме втори, почнахме ремонт, аз учех и така...Не пия, не пушех...:) Докато разбрах, че ми изневеряват. На мен, мъжа мечта. Да, ама не- само в моята глава :). Било е с месеци. Пак мазохистът аз, реших да прощавам. Заради детето. Обаче, не отчетох факта,  че се прощава на човек, който иска да му бъде простено. След 2 седмици ми заяви, че иска да се изнася. Отначало я молих да размисли, по точно да обмисли всичко добре, но НЕ. И така...След това пък и хрумна да остава...:) Но дълбоко в мен, решението за раздяла беше взето. Знаех, че това е най - доброто за мен. И може би за пръв път в живота, когато съм изправен през решението да направя другите доволни или себе си, взех решението в моя полза. Тя се изнесе, сина ми остана при мен да живее. За нещастие, почнах цигарите. За още по - голямо нещастие, диагностицираха рак на гърдата на майка ми. Последва операция, сега химиотерапия. Като цяло съм изключително положително настроен относно болестта. Давам и кураж постоянно, говорим за това, какво ще е след като оздравее. Направо се учудвам - с моята постоянна тревожност и притеснение от това ,че нещо може да се случи, как досега май само един или два пъти съм си помислял за най - лошото. Изобщо съзнанието ми не включва този вариант като опция.

Към момента от 11 дни не пуша, отново. Започнах и да злоупотребявам с мастурбация, придружена с порно.(2-3 пъти седмично, нещо от сорта). Не знам до колко е вредно, но вътрешно в себе си, го усещам грешно и против Бога. Опитвам се и този бяс да обуздая. Доста неща четох от блога и сайта на Орлин, а и не само.

Доста дълго се получи. Ще се опитам да обобщя и да дефинирам някой от основните ми проблеми.

-чувството за вина, от това в какво семейство съм отраснал, кои са ми родителите и т.н.

-чувството и комплекса ми за малоценност, дълбоко залегнали в мен - вследствие на насилието, упражнявано върху мен, като дете ( психическо и физическо); вследствие на това, че винаги съм бил бедният, скъсаният и т.н.;

-тревожността ми за елементарни и нелепи неща - обаждане по телефон, придружено със сценарии какво ще кажа, как ще го кажа и т.н.; страхът и нежеланието за социализация - по настоящем никъде не излизам, с никого не общувам почти; Доста често се усещам със свит на топка стомах, ей така без нищо;

- невъзможността да водя разговори с непознати - вечно обмислям кога какво ще кажа, кой какво иска да чуе, кое как изглежда отстрани и много други

- изнервям се за елементарни и безполезни неща

- не обичам себе си, определено. Винаги се поставям след другите. Отговор "не", почти не мога да дам.

-не харесвам и друга черта. Имам склонността да се присмивам на другите около мен, по - слабите.

-изпитвам страх от по - силните от мен. Най - често от по - възрастни мъже, склонни към физическа саморазправа. Страхът е на чисто подсъзнателно ниво, но усещам че се пренася и в съзнанието ми. Ясно е откъде му е корена - баща ми :)

- супер жаден съм за внимание и често бъркам нормалната човешка вежливост, с нещо друго. В момента, в който ми обърнат внимание и край, готов съм да дам всичко на този човек

- имам много големи идеи и мечти, често нереални. Нереални, имайки в предвид текущото ми състояние

-една натрапчива тревожност, че ще остана без пари със всичките "страшни" последици.

-едно вечно желание да изпъквам, да съм най-добрия, да съм перфектен и т.н.

Пропускам доста неща, най - вероятно, но общо взето, всичките имат общи корени.

Страх ме е, че няма да бъда добър и подходящ родител за сина ми. В момента, от няколко дни, следвам доста от съветите на Орлин относно зависимости и тревожност. Гледах и някои клипове, които ми действат супер успокояващо и релаксиращо. От няколко дни съм доста по - спокоен и смирен. Осъзнах най - сетне, че е време за промяна. Губя и си пропилявам живота по този начин, а толкова за малко сме тук. Разбрах, че няма как да бъдеш добър за другите, когато не си добър за себе си. Разбрах, че ТРЯБВА да се осъзная, да се променя и да открия себе си. Отчаяно имам нужда от моя вътрешен мир и хармония. За пръв път от много години се чувствам така ясно осъзнал по кой път трябва да тръгна. Не се сърдя на съдбата, на Бог или на когото и да е, за изпитанията, които ми даде. Съзнавам, че идват при мен точно с цел да ме събудят, да ми дадат ясно да разбера, че вече така НЕ МОЖЕ. Крайно време е да заема мястото си в този живот - това, което аз искам, не това, което другите ми дават. Пътят ще е трудно, но се надява да постигна успех. В момента съм малко финансово нестабилен - ще опитам сам, въпреки, че съм готов и на психотерапия да ида. Повярвайте ми, не е малко за мен това, да се разкрия пред някой друг :)Наистина съм решил да се променя, да стана Човек, определено по - добър. Заради себе си, най - вече. Може ли съвет за добър психотерапевт за Пловдив, работещ комплексно по много методи.

Между другото, поръчал съм книгата на Орлин - "Психология на смелостта". Моля ви, кажете други ресурси - книги, статии в интернет, онлайн книги или каквото и да е, което би ми било полезно. Моля и за някой общи насоки, които да следвам по пътя. Съжалявам, че толкова подробно стана, но можеше  да е много повече. Благодаря на всички, особено на тези, прочели го докрай :)

 

Линк към коментар
Share on other sites

  • 1 month later...

Чак сега видях писането ти...

Взел си решение в твоя полза, осъзнаваш мазохизма, страховете, вече градиш самооценката си съзнателно. Ако за една мускулна маса трябват годинка-две, то и тук. Важна е посоката. Вече я следваш. А хубавото е, че когато веднъж вярванията ти бъдат прихванати от новите, връщане назад няма - залага се все повече самоувереност. Идва момент, когато вече не градиш, а виждаш как просто разкриваш дълбоко присъщи качества. Тогава истински прощаваш - дотогава е било пожелателно. Прощаваш и ползваш "въглищата" на базисните вярвания. Една малка част от тях остава, но само за да напомня и дава стимул за непрекъснато развитие и творчество. Появява се обаче много любов, вяра, свързаност с Бога. 

В Пловдив има терапевти, но - избери си ти. 

Докато те четях, почувствах те - имаш много потенциал, силен заряд, ум, добри качества. С малко повечко самоуважение, което вече се ражда в теб, тепърва ще живееш все по-силно и красиво - знам го! 

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...