th_deny19 Добавено Юли 26, 2018 Доклад Share Добавено Юли 26, 2018 На 24 години съм и от 7 години имам паник атаки, първата беше 2012 и от тогава имам чувството,че с всяка изминала година тялото ми става все по - чувствително и реагира по - различен начин на емоции. Ходила съм на различни прегледи и всичко си е в норма, последен вариант беше психиатър. Той ми изписа антидепресанти на който не мога да се сетя за името и допълнително ми предписа Ксанакс. Пих ги, нямаше 2 месеца и ги спрях като паник атаките продължиха, имаше даже период в който всеки ден ми ставаше зле и ме караха до спешното и от там естествено ми биеха Диазепам, да се успокоя. 2015 спряха атаките, чувствах се много добрe, може би от това че бях на морето и от климата,а може би просто бях в среда която ме караше да се чувствам добре. Есента се бях записала в университет и след морето отидох в София да живея. Всичко беше наред и тук идва грешката, че се хванах на работа в казино в което се работеха нощни смени и то смени от по 12 часа на крак. Издържах 8 месеца в казиното като последните 2,3 месеца се насилих да седя. В началото уж всичко вървеше добре, имах енергия, работех си без проблеми и след 3-тия месец започнаха проблеми. Започнах отново с паник атаките, но започнах и проблеми със стомаха ( усещах тежест, чувствах сякаш имах камък, въпреки че си имах апетит, не ми се гадеше и повече време ако постоя права започвах да усещам точно тази област - стомах, диафрагма, бъбреци и гръб сякаш са сковани и схванати). Отново започнах да ходя по прегледи и ми откриха полипи в жлъчката ( 2016 г.). Но казаха,че няма проблем с това, само трябва да ходя на профилактични и да наблюдавам дали нарастват полипите. Подлагала съм се на иригография, пих Бариева каша и казаха,че всичко изглежда нормално. Идва едно успокоение за кратък период ,но след това отново започват паник атаките, а аз с всеки изминал ден се чувствам все по уморена. В края на 2016 си намерих нова работа в бутик за обувки. Там се чувствах добре, беше ми спокойно и от тогава и през 2017 не съм имала проблеми с паник атаки или някакви болежки. Есента на 2017 заминах при роднини в Лондон и не предполагах,че ще ми бъде толкова тежко. Като започнем от самото пътуване със самолета. Не зная от налягането или просто защото тялото ми реагира вече по остро не се чувствах добре,но пък ми беше интересно, защото ми беше за първи път да летя и някак интереса притъпяваше лошото ми чувство. Като пристигнах ( някъде към обяд) в Лондон,бях изморена от полета макар, че е 3 часа. Вечерта хапнахме и самото ми тяло започна да трепере, някак неконтролируемо,легнах си с надеждата на сутринта всичко да е наред. Така и беше, но се чувствах напрегната. Започнах работа в хотел и въобще не подозирах колко е тежко там. 4 месеца имах сили, енергия, работех добре, получавах похвали от офиса и в един момент тялото ми все едно започна да се предава. Нямах сила, вечер се прибирах смазана, всичко ме болеше. Колежките ми работеха колкото мен, но те нямаха тези оплаквания. Започнаха ръцете да ми изтръпват, сутрин като стана и имах иглички и така с всеки изминал ден се чувствах все по - зле и по- зле. Последните 2 месеца имах страхотна слабост в краката, като стъпвах имах чувството,че ще ми се огънат , изморявах се бързо, паник атаките се завърнаха, но още по - тежки и променени. Никога навън не съм получавала паник атака, но един ден след работа се прибирах с метрото и си бях купила сандвич да ям, започнах да го ям още в метрото и се появи ужасно чувство, все едно не мога да си преглътна храната и тя ми е заседнала и ще се задавя и изведнъж започна силна паник атака. Много бързо ми пресъхна устата,изтръпна , езика ми се вкочани, имах чувството, че не паник атака, а друго получавам, не можех да говоря,да лежа, да седя и след като дойде линейка, казаха че всичко е наред. След известно време, една вечер отново получих, но си бях вкъщи и то доста дълго почнаха да ме държат атаките, за около час и нещо. Отново ми казаха, че нищо ми няма. И така от тези моменти сигурно още 10 пъти съм получавала атаки. Последният месец преди да се прибера в България, а аз се прибрах на 27 юни, проявих проблеми с преглъщането, дали е вода, дали е храна, не зависимо каква мека, твърда, всяко едно преглъщане ме плашеше. Имах чувството,че не я преглъщам правилно, имах чувството,че ми отива в носоглътката, че застава в гърлото ми и като вдишам ще се задавя, буквално я усещах как преминава през гърлото ми и все едно е заседнала. Спрях да се храня нормално и свалих 4,5 килограма за месец ( а аз никога не съм била пълна, тъкмо бях стигнала до 50 кила, обикновено на 46,47 си седя) . Вече изнемощяла от всичко случващо си купих билет и в момента в който самолета тръгна да се изкачва започна силно сърцебиене и най- лошото беше,че беше придружено с аритмия, 3 часа в самолета само се молех да си стигна жива и здрава в България, лошото е,че на другия ден получих отново аритмия. Сега тичам по доктори, хормони, кръвни изследвания и всичко уж е нормално, бях на проверка за стомаха, защото от неядене може би го съсипах още повече и ми казаха, че има вероятност да имам рефлукс и лек гастрит, предписаха ми лекарства, но проблема с гърлото ми продължава,понякога след хранене усещам все едно имам гъста, жилава храчка която бавно слиза надолу, храня си се вече, но още го имам това усещане и всяка по твърда частица която преминава през гърлото ми предизвиква страх и дискомфорт и ме е страх да пия лекарства. Преди 10 дни бях излязла с приятели привечер, всичко вървеше нормално, но изведнъж получих аритмия и силен пулс. Отидох до спешното на кардиограмата излезе, че имам депресия и миокардна исхемия, което ме уплаши още повече, дадоха ми направление за хоспитализация и ме приеха във Враца, 3 дни седях, малко несериозно отношение от страна на лекарите, сложиха ми холтер, но никой нищо не казва. Днес си взех епикризата и доктора каза, че всичко е нормално( като ми забави епикризата и днес я написа много бързо). Но аз не се усещам добре, бързо се изморявам, кръвното постоянно се мени, един път над 100 на 60, друг път 90 на 58 или на 60 и нещо. Пулса ми се повишава често, имам чувството,че костите ме болят. Преди 3 вечери пък се събудих в 4 без нещо дясната ми ръка и левия крак бяха изтръпнали с иглички, а не ги бях прележала , усещах ги тежки и тялото ми също, пулса ми беше над 110. Всеки ден изникват все нови и нови неща и се плаша не знам какво се случва с тялото ми, постоянно си усещам гръдния кош притиснат, имам лек задух. При ходене дори при най-елементарна домакинска работа се усещам изморена и повишен пулс, страх ме е да не би да имам проблеми със сърцето и да не са ме прегледали както трябва. Когато излизам навън съм супер напрегната, а преди го нямах това чувство, постоянно се плаша, лоши мисли, че нещо страшно може да стане, искам да се чувствам както преди!!! Извинявам се за дългия роман, за първи път пиша във форум, просто не знам към кого да се обърна и какво да направя. Хората около мен не разбират какво усещам и как се чувствам и никой не може да ми помогне. Не искам да си губя приятелите заради състоянието ми. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 27, 2018 Доклад Share Добавено Юли 27, 2018 Имам един много важен въпрос към теб. - Вярваш ли, че си болна? Орлин Баев и Desy_V 1 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 27, 2018 Доклад Share Добавено Юли 27, 2018 преди 8 часа, th_deny19 каза: На 24 години съм и от 7 години имам паник атаки, първата беше 2012 и от тогава имам чувството,че с всяка изминала година тялото ми става все по - чувствително и реагира по - различен начин на емоции. Ходила съм на различни прегледи и всичко си е в норма, последен вариант беше психиатър. Той ми изписа антидепресанти на който не мога да се сетя за името и допълнително ми предписа Ксанакс. Пих ги, нямаше 2 месеца и ги спрях като паник атаките продължиха, имаше даже период в който всеки ден ми ставаше зле и ме караха до спешното и от там естествено ми биеха Диазепам, да се успокоя. 2015 спряха атаките, чувствах се много добрe, може би от това че бях на морето и от климата,а може би просто бях в среда която ме караше да се чувствам добре. В никакъв случай не осъзнавай, че имаш да виждаш и трансформираш малко страхчета. Сакън, недей. По-добре е да продължаваш да ходиш по соматични механици, за да ти завинтят гайките. Така локализацията на контрола е външна и не че помагат биотехниците, ама поне се въртят наоколо ти, все е нещо, като другите не щат. А разбира се, че е прекрасно средата да ни се възхищава, да се върти около его сфинктера ни - какво ти порастване, какви ти вътрешни стабилност и самостойност, зарежи тея глупости... преди 8 часа, th_deny19 каза: Издържах 8 месеца в казиното като последните 2,3 месеца се насилих да седя. В началото уж всичко вървеше добре, имах енергия, работех си без проблеми и след 3-тия месец започнаха проблеми. Започнах отново с паник атаките, но започнах и проблеми със стомаха ( усещах тежест, чувствах сякаш имах камък, въпреки че си имах апетит, не ми се гадеше и повече време ако постоя права започвах да усещам точно тази област - стомах, диафрагма, бъбреци и гръб сякаш са сковани и схванати). Отново започнах да ходя по прегледи и... Така, така - издържай и насилвай подсъзнанието си. Предлагам ти да сформираш щаб по потискане и изтласкване на страховете, да имаш хипохондрино-хистерична, до обща тревожност стратегия как да разгромяваш гадния си враг - това собствено подсъзнание и ни за миг да си мислиш, че да се бориш със собствения си ум за мир е като да се чукаш за девственост, докато оттичаш нерешените си конфликти в доктороходене, за да не погледнеш там, където не искаш. Сакън, н'дей! преди 8 часа, th_deny19 каза: Подлагала съм се на иригография, пих Бариева каша и казаха,че всичко изглежда нормално. Био водопроводчиците са се объркали - не бариева каша се пие, не. На болния се дава ярма 1/3 и 2-3 силаж, объркани в комбиниран с казеинов протеин фураж. Много е важно фуражната смеска да се бърка в блендер, купен от техномаркет, на средно бързи обороти, така че ириографията на собственотто и на всеки вързал се наоколо центрофугиране, да даде качествени резултати, завихрящи динамично красиво и удобно около гастроезофагеалния черв. Разбираш, нали?! Така и така си пробвала да се подлъ(а)гваш къде на апчелъци, где на мед процедури, можеш да звъннеш на някой колега със заявката да се подложиш на хептеноза (тъй ли се думаше, хепноза ли беше?), а той да я надложи над така удобното вярване за болна жертвичка, желаеща вселената да се върти около нея. Само не се учи, не пораствай - не, това къх, така би видяла, че винаги е било лесно, ако би плувала по течението на учене от целостта и смисъла. Но, недей, така губиш много... Току-що, Диляна Колева каза: Имам един много важен въпрос към теб. - Вярваш ли, че си болна? Ехооо, шшшшш, тихооо, да не нарушим статус куо - извън хистерохипопогентревожната зоничка е зоната на възможностите, ама там едно такова ... Не, там не, там няма пък! преди 9 часа, th_deny19 каза: самото ми тяло започна да трепере, някак неконтролируемо,легнах си с надеждата на сутринта всичко да е наред. Така и беше, но се чувствах напрегната. Започнах работа в хотел и въобще не подозирах колко е тежко там. 4 месеца имах сили, енергия, работех добре, получавах похвали от офиса и в един момент тялото ми все едно започна да се предава. Нямах сила, вечер се прибирах смазана, всичко ме болеше. Колежките ми работеха колкото мен, но те нямаха тези оплаквания. Започнаха ръцете да ми изтръпват, сутрин като стана и имах иглички и така с всеки изминал ден се чувствах все по - зле и по- зле. То не слуша това тяло - хм. Или пък прекрасно слуша и показва неща? Не знам, откъде да знам, нищо не знам... Сигурно просто те гърчи и не се съобразява с желанийцето за хубавичко, не го е срам това тяло... Ами, ако се чувстваш по-зле, дали не е зле да видиш, че имаш психика, голяма част от която се проявява несъзнавано през тялото и че стоейки на плитко, изолираш 90% от целостта, смисъла и щастието си, докато си мислиш, че животът трябва да се съобрази с егонцето, надуло се като балонче в гордата си борбичка свободен стил със ...себе си. Ама не, това са глупости - борбътъ прай ранътъ - битка, това се иска. Както се казва, ако нещо не се купува с пари се купува с много пари - ако гадното подсъзнанийце не слушка и прави симптомчета, трябва още много борба, за да се подчини на егонцето. ТРЯБВА! Или просто смело виждане, прегръщане, осъзнаване, смирено обичане на присъстващите в тялото подсъзнателни страхове? Хм, това е някакси съмнително, нали съм болна и все някой докторяга ще уцели що ми е - ако не тукашните, то онези там от обединените кралства или онова светило от L.A... преди 9 часа, th_deny19 каза: Последните 2 месеца имах страхотна слабост в краката, като стъпвах имах чувството,че ще ми се огънат , изморявах се бързо Един ми вика, че симптомите на техния си език говорели и че трябвало просто да бъдат прочетени качествено и последвани. Че водели право към страховете, които не били нещо външно, а мои си и че било харно да ги гушкам, защото така съм ставала смела, цялостна, обичаща, щастлива. Ха ха, глупости, да прегръщам страховете - не, ще бъда силна, ще се справя, ще си повтарям, че съм добре и ще успея! преди 9 часа, th_deny19 каза: паник атаките се завърнаха, но още по - тежки и променени. Някакъв психонещо си ми разправя, че трябвало да благодаря на паниките, метани да им правя и като към гуру да се отнасям към тях. Не само, че не да бе бягам от тях, а да видя, че още от самото начало, от тях е тръгнало всичко и че вървейки към тях с любов и учейки се от посланията им, за броени месеци всичко се изчиствало. Не защото съм ставала по-силна, а защото съм се учела от силата на слабостта. Ама дрънканици... Не, явно трябва да избягам към поредния док кабинет, замазвайки по-силно нежелано невижданото в самата себе си... преди 9 часа, th_deny19 каза: застава в гърлото ми и като вдишам ще се задавя, буквално я усещах как преминава през гърлото ми и все едно е заседнала Аууу, колко лошичко. Защо, защо точно на теб, невинната? Ама, глобулус хистерикус/ фарингеус и дисфагия, зад които стои просто страхчец, който когато стопен от ясното съзнание и смелост, всичко изчезва - не може да бъде, та това е толкова тежко нещо, направо ужас... преди 9 часа, th_deny19 каза: Сега тичам по доктори, хормони, кръвни изследвания и всичко уж е нормално, бях на проверка за стомаха, защото от неядене може би го съсипах още повече и ми казаха, че има вероятност да имам рефлукс и лек гастрит, предписаха ми лекарства, но проблема с гърлото ми продължава,понякога след хранене усещам все едно имам гъста, жилава храчка която бавно слиза надолу, храня си се вече, но още го имам това усещане и всяка по твърда частица която преминава през гърлото ми предизвиква страх и дискомфорт и ме е страх да пия лекарства. Преди 10 дни бях излязла с приятели привечер, всичко вървеше нормално, но изведнъж получих аритмия и силен пулс. Отидох до спешното на кардиограмата излезе, че имам депресия и миокардна исхемия, което ме уплаши още повече, дадоха ми направление за хоспитализация и ме приеха във Враца, 3 дни седях, малко несериозно отношение от страна на лекарите, сложиха ми холтер, но никой нищо не казва. Днес си взех епикризата и доктора каза, че всичко е нормално( като ми забави епикризата и днес я написа много бързо). Предлагам ти да дисквалифицираш всеки, който посмее да ти каже, че ти няма нищо физиологично да го дисквалифицираш директно като некадърен, неразбиращ и просто невиждащ жестоките, фатални процеси, които протичат на ниво непостижимо за съвременната медицина в теб... Ако пък някой ти каже, че всичко идва от психиката ти, просто махни с ръка на такъв невежа... Така махайки с ръка, виж че в нея се е появила диригентска палка. Ето, замахваш и сите докторяги от целийо свет започват да тичкат обезумяло наоколо ти, тъгъдък тъгъдък. Трябва невротичната гордост да се храни, няма как! Не забравяй невротично да се надуеш в свръхконтрол и в никакъв случай не се учи и не виждай, че решението е ей тук, под носа ти, в собствената ти психика. Не - защото така всичко се променя, а това някак си е опасно... Не, не... преди 9 часа, th_deny19 каза: страх ме е да не би да имам проблеми със сърцето и да не са ме прегледали както трябва. Да, бабо! Те като видят жена над 75 докторите и много много не се занимават. Ти на 74 ли си, казваш? Еее, значи даже е по-зле положението... Ох, горката, милата, нещастна жертва на гадното лошо нещо, ееееххххххх... преди 9 часа, th_deny19 каза: Когато излизам навън съм супер напрегната, а преди го нямах това чувство, постоянно се плаша, лоши мисли, че нещо страшно може да стане Те някакви психо лози ли, психо навти ли, певти ли, какво беше, нежно казват, че естественият резултат от потискането на едни обикновени паники, бил разстилането им като обща тревожност с хипопотамондрично връхче... Ама да де, ама да съм била ходела до този си вътрешен филм, да съм осъзнаела, че е само филм и че мога да променя сценария в смирено смел. Да, ама някакси това не ми отърва - не, не съм горда с това невротично въртене, не, просто искам да ми е убавичку. Ама казват, че бягайки от ученето, това бил най-сигурният вариант да си самоподдържам лошичкуту, ама нейсе, плямпат си тея глупости... Ама някво вътрешно дете, ама да съм осъзнаела страховете му и да съм го гушкала - ха ха, не на мене тия... преди 9 часа, th_deny19 каза: искам да се чувствам както преди!!! Лесно е - изобретяване машина на времето, връщане назад до големия взрив, залагане на закони на живота, отърващи на желанието само за хубавичко и готово. Има и друг вариант - виждане, че реката тече само напред и връщане назад няма, а учене и разширяване на съзнанието. Отново сядаш в тази времева машина, само за да видиш че това пренаписване на миналото е сега, чрез преобразуване на мъничките и добрички характерови страхчета, толкова отчаяно жадуващи за прегръдката ти. Лесно е! Наистина е лесно, когато се учиш и обичаш! Андрей Филипов и Desy_V 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
th_deny19 Добавено Юли 27, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 27, 2018 Току-що, Орлин Баев каза: В никакъв случай не осъзнавай, че имаш да виждаш и трансформираш малко страхчета. Сакън, недей. По-добре е да продължаваш да ходиш по соматични механици, за да ти завинтят гайките. Така локализацията на контрола е външна и не че помагат биотехниците, ама поне се въртят наоколо ти, все е нещо, като другите не щат. А разбира се, че е прекрасно средата да ни се възхищава, да се върти около его сфинктера ни - какво ти порастване, какви ти вътрешни стабилност и самостойност, зарежи тея глупости... Така, така - издържай и насилвай подсъзнанието си. Предлагам ти да сформираш щаб по потискане и изтласкване на страховете, да имаш хипохондрино-хистерична, до обща тревожност стратегия как да разгромяваш гадния си враг - това собствено подсъзнание и ни за миг да си мислиш, че да се бориш със собствения си ум за мир е като да се чукаш за девственост, докато оттичаш нерешените си конфликти в доктороходене, за да не погледнеш там, където не искаш. Сакън, н'дей! Био водопроводчиците са се объркали - не бариева каша се пие, не. На болния се дава ярма 1/3 и 2-3 силаж, объркани в комбиниран с казеинов протеин фураж. Много е важно фуражната смеска да се бърка в блендер, купен от техномаркет, на средно бързи обороти, така че ириографията на собственотто и на всеки вързал се наоколо центрофугиране, да даде качествени резултати, завихрящи динамично красиво и удобно около гастроезофагеалния черв. Разбираш, нали?! Така и така си пробвала да се подлъ(а)гваш къде на апчелъци, где на мед процедури, можеш да звъннеш на някой колега със заявката да се подложиш на хептеноза (тъй ли се думаше, хепноза ли беше?), а той да я надложи над така удобното вярване за болна жертвичка, желаеща вселената да се върти около нея. Само не се учи, не пораствай - не, това къх, така би видяла, че винаги е било лесно, ако би плувала по течението на учене от целостта и смисъла. Но, недей, така губиш много... Ехооо, шшшшш, тихооо, да не нарушим статус куо - извън хистерохипопогентревожната зоничка е зоната на възможностите, ама там едно такова ... Не, там не, там няма пък! То не слуша това тяло - хм. Или пък прекрасно слуша и показва неща? Не знам, откъде да знам, нищо не знам... Сигурно просто те гърчи и не се съобразява с желанийцето за хубавичко, не го е срам това тяло... Ами, ако се чувстваш по-зле, дали не е зле да видиш, че имаш психика, голяма част от която се проявява несъзнавано през тялото и че стоейки на плитко, изолираш 90% от целостта, смисъла и щастието си, докато си мислиш, че животът трябва да се съобрази с егонцето, надуло се като балонче в гордата си борбичка свободен стил със ...себе си. Ама не, това са глупости - борбътъ прай ранътъ - битка, това се иска. Както се казва, ако нещо не се купува с пари се купува с много пари - ако гадното подсъзнанийце не слушка и прави симптомчета, трябва още много борба, за да се подчини на егонцето. ТРЯБВА! Или просто смело виждане, прегръщане, осъзнаване, смирено обичане на присъстващите в тялото подсъзнателни страхове? Хм, това е някакси съмнително, нали съм болна и все някой докторяга ще уцели що ми е - ако не тукашните, то онези там от обединените кралства или онова светило от L.A... Един ми вика, че симптомите на техния си език говорели и че трябвало просто да бъдат прочетени качествено и последвани. Че водели право към страховете, които не били нещо външно, а мои си и че било харно да ги гушкам, защото така съм ставала смела, цялостна, обичаща, щастлива. Ха ха, глупости, да прегръщам страховете - не, ще бъда силна, ще се справя, ще си повтарям, че съм добре и ще успея! Някакъв психонещо си ми разправя, че трябвало да благодаря на паниките, метани да им правя и като към гуру да се отнасям към тях. Не само, че не да бе бягам от тях, а да видя, че още от самото начало, от тях е тръгнало всичко и че вървейки към тях с любов и учейки се от посланията им, за броени месеци всичко се изчиствало. Не защото съм ставала по-силна, а защото съм се учела от силата на слабостта. Ама дрънканици... Не, явно трябва да избягам към поредния док кабинет, замазвайки по-силно нежелано невижданото в самата себе си... Аууу, колко лошичко. Защо, защо точно на теб, невинната? Ама, глобулус хистерикус/ фарингеус и дисфагия, зад които стои просто страхчец, който когато стопен от ясното съзнание и смелост, всичко изчезва - не може да бъде, та това е толкова тежко нещо, направо ужас... Предлагам ти да дисквалифицираш всеки, който посмее да ти каже, че ти няма нищо физиологично да го дисквалифицираш директно като некадърен, неразбиращ и просто невиждащ жестоките, фатални процеси, които протичат на ниво непостижимо за съвременната медицина в теб... Ако пък някой ти каже, че всичко идва от психиката ти, просто махни с ръка на такъв невежа... Така махайки с ръка, виж че в нея се е появила диригентска палка. Ето, замахваш и сите докторяги от целийо свет започват да тичкат обезумяло наоколо ти, тъгъдък тъгъдък. Трябва невротичната гордост да се храни, няма как! Не забравяй невротично да се надуеш в свръхконтрол и в никакъв случай не се учи и не виждай, че решението е ей тук, под носа ти, в собствената ти психика. Не - защото така всичко се променя, а това някак си е опасно... Не, не... Да, бабо! Те като видят жена над 75 докторите и много много не се занимават. Ти на 74 ли си, казваш? Еее, значи даже е по-зле положението... Ох, горката, милата, нещастна жертва на гадното лошо нещо, ееееххххххх... Те някакви психо лози ли, психо навти ли, певти ли, какво беше, нежно казват, че естественият резултат от потискането на едни обикновени паники, бил разстилането им като обща тревожност с хипопотамондрично връхче... Ама да де, ама да съм била ходела до този си вътрешен филм, да съм осъзнаела, че е само филм и че мога да променя сценария в смирено смел. Да, ама някакси това не ми отърва - не, не съм горда с това невротично въртене, не, просто искам да ми е убавичку. Ама казват, че бягайки от ученето, това бил най-сигурният вариант да си самоподдържам лошичкуту, ама нейсе, плямпат си тея глупости... Ама някво вътрешно дете, ама да съм осъзнаела страховете му и да съм го гушкала - ха ха, не на мене тия... Лесно е - изобретяване машина на времето, връщане назад до големия взрив, залагане на закони на живота, отърващи на желанието само за хубавичко и готово. Има и друг вариант - виждане, че реката тече само напред и връщане назад няма, а учене и разширяване на съзнанието. Отново сядаш в тази времева машина, само за да видиш че това пренаписване на миналото е сега, чрез преобразуване на мъничките и добрички характерови страхчета, толкова отчаяно жадуващи за прегръдката ти. Лесно е! Наистина е лесно, когато се учиш и обичаш! Иронията ми хареса, на места в повечко, но ми хареса ! Но не писах тук, за да се иронизира състоянието ми, за да разбера колко маловажен е проблема ми, а за да мога поне тук да намеря хора или поне един човек с който ще мога да поговоря, защото тази ирония я намирам във всеки човек около мен! За тези 7 години с този проблем едвали съм седяла със скръстени ръце, бездействаща да търпя състояние което ме кара да се чувствам сякаш се срива всяка една частица от мен! Знам проблема от къде идва, но ми е трудно да се справям, не пия никакви хапчета, старая се сама да се контролирам, но е трудно! Трудно е защото колкото и да ми се иска сама да се справям с този проблем, ми трябва подкрепа и разбиране, а такова няма. От дете съм обременена. Имам братче което е болно и получава гърчове. Като дете съм присъствала на тези му състояния, дори и посред нощ е получавал. Паник атаките се отключиха когато беше силното земетресение през 2012. И от тогава понякога имам затишие . Старая се да водя нормален начин на живот, но при най - малкото напрягане и стрес, започват да се проявяват нови и нови неща и нормално е да ме боли нещо,все пак съм живо същество, но пък е и нормално да е временно, докато при мен като усетя дискомфорт и той си остава. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
th_deny19 Добавено Юли 27, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 27, 2018 преди 1 час, Диляна Колева каза: Имам един много важен въпрос към теб. - Вярваш ли, че си болна? Да вярвам не,но този дискомфорт който усещам още от самото събуждане, ме кара да си мисля, че нещо не е наред с мен, постоянната напрегнатост и нервност. Не чувствам онази свобода и лекота на тялото, а една напрегнатост и скованост. Искам да го променя това,но единствения вариант който всеки ми го препоръчва е да пия антидепресанти, който аз не искам да пия! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 27, 2018 Доклад Share Добавено Юли 27, 2018 Току-що, th_deny19 каза: Иронията ми хареса, на места в повечко, но ми хареса ! Супер - това означава, че първо, имаш потенциал за промяна и второ, вече започваш да разграничаваш теб здравата, поелата зряла отговорност за живота си от тази другата, "болната", приемащата се за злощастна жертва. Чудесно! Току-що, th_deny19 каза: Но не писах тук, за да се иронизира състоянието ми, за да разбера колко маловажен е проблема ми, О, не - никак не е маловажен. Напротив, за теб това е сериозна част от живота ти, знам. Току-що, th_deny19 каза: За тези 7 години с този проблем едвали съм седяла със скръстени ръце, бездействаща да търпя състояние което ме кара да се чувствам сякаш се срива всяка една частица от мен! Знам проблема от къде идва, но ми е трудно да се справям, не пия никакви хапчета, старая се сама да се контролирам, но е трудно! Трудно е защото колкото и да ми се иска сама да се справям с този проблем, ми трябва подкрепа и разбиране, а такова няма Доста си вървяла по напълно погрешни пътеки през тези седем години. В теб вече зрее различно себевъзприятие и затова пишеш в психотерапевтичен форум - моите поздравления. Сриваш се и самоподдържаш симптоматиката си, защото се бориш със страховете си, вместо да ги опознаеш и прегърнеш с отворена сърдечност. Колкото повече се контролираш над страховете, толкова повече ги поддържаш. Тялото ти съдържа несъзнаваното ти и колкото повече избутваш с отношението си на борба и нежелание за осъзнаване на страховете, толкова повече ги поддържаш, а то няма друг избор, освен през симпатиковата нервна система, да реагира. Не за се мъччиш, а за да станеш по-щастлива, мъдра, сърдечна, цялостна. Симптомите - те са просто вик на подсъзнателните ти страхове за внимание, за обич и грижа към тях. И директно водят към тях - спускане до страховете и лекуването им, от което засега бягаш. Но, вече се пропуква старото ти отношение, вече не само знаеш, че бъркаш, но и усещаш, че има различен подход, който те прави не като преди, а много по-смислен и щастлив, осъзнат и радостен човек от преди! Разбираш ли, телесно ти няма нищо - казват ти го много колеги, казваме ти го и ние. Но, колкото и да ти повтаряме, всичко изтича в канала, докато не се научиш сама да поглеждаш страховете си право в очите и да усвоиш умението за сприятеляване, за прегръщане, което ги стапя. Хипохондриазата (страховете от болести) сама по себе си е механизъм на изместване на вниманието ти от страха ти от страха, от слабостта, безпомощността, нараняването, липсата на контрол и т.н. Изместване, което те втренчва в уж болести, с което напрежението донякъде се отича тактически, но в стратегически план се увековечава и поддържа. Казвам ти, че зад страховете си от болести, з акоито си се вкопчила автоматично защитно, стоят други страхове и когато с психотерапевт се научиш съзнателно да "слизаш" до тях, постепенно виждаш, че никога не са били нещо лошо, а винаги са били една детска, уплашена част от теб самата, която сега ти предстои да се научиш да прегръщаш обичащо - да ѝ се довериш, както и тя на теб. Тогава това сцепване съзнание и подсъзнание изчезва, ставаш цялостна, смислена, огнена, живееща целеустремено, весело и решително самоуверено. Вървиш натам, за което мога само да те потупам сърдечно и с доверие в потенциала ти "по рамото". Току-що, th_deny19 каза: Трудно е защото колкото и да ми се иска сама да се справям с този проблем, ми трябва подкрепа и разбиране, а такова няма. Хората наоколо не са длъжни да познават психиката в нюанси. Те се опитват да помогнат както го могат. Често не разбират и казват: "Стегни се, няма ти нищо!" и т.н., което знаеш, че не помага и са празни приказки. Така е. Но интересното е, че ако се намерят хора, които да резонират прекалено със страховете ти и те съжаляват, това "разбиране" става част от проблема, нежели от решението. Напълно права си - разбирането и грижата са изключително важни и това, че вече ги търсиш, е гаранция за скорошното преодоляване на казусите ти! Обаче, нека отбележа - грижа, разбиране и помощ, насочени към целостта ти, към смелостта и любящата ти мъдрост. Помощ има - нарича се процес на психотерапия. Вярвам в потенциала ти, виждам че го имаш - просто потърси вещ психотерапевт и поработи по разплитане на невротините си механизми, за да станеш Себе си - една прекрасна, творческа, светеща с присъствието си млада жена! Знам, че вече вървиш натам! Току-що, th_deny19 каза: не пия никакви хапчета, старая се сама Браво - радвам се. С хапчета няма как да промениш мисленето, вярванията, няма как да пренапишеш житейските си програми и сценарии, които сублиминално движат живота ти. Браво! Току-що, th_deny19 каза: От дете съм обременена. Имам братче което е болно и получава гърчове. Като дете съм присъствала на тези му състояния, дори и посред нощ е получавал. Паник атаките се отключиха когато беше силното земетресение през 2012. И от тогава понякога имам затишие . Мхм - крушката си има опашчица. Проследяват се приинно следствените връзки, но не за да се тюхкаме, съжаляваме и самосъжаляваме, което би означавало да се страхуваме и въртим в порочни въртележки, не. За да видим, че във всеки момент имаме шанса да променим заложеностите си, да пренаредим и заложим нови чрез осъзнаване и промяна на отношението към програмираните през израстването ни вярвания и преобразуването им до нови, адаптивни, пълни с доверие и смелост. Няма как да няма външни тригери, трудности, житейски баири, предизвикателства. Дори е наложително да има. Въпросът е да променим отношението си към тях - да им се радваме, да ги ползваме за растеж и развитие, вместо да ни смачкват. Това става като трансформираме базисните си убеждения относно нас, хората и живота. Напълно възможен и закономерен процес е, а ние психотерапевтите сме като гайдове, прокарали хиляди и хиляди хора през него. Можеш да се довериш на колега и промениш всичко - защото идва от психиката ти, твърдя го със сигурност! Току-що, th_deny19 каза: при най - малкото напрягане и стрес, започват да се проявяват нови и нови неща и нормално е да ме боли нещо,все пак съм живо същество, но пък е и нормално да е временно, докато при мен като усетя дискомфорт и той си остава. Именно. Не е до самите външни събития обаче или до сигналите от тялото ти, а до възприятието ти до отношението ти към тях, което се преупва през програмите в дългосрочната ти памет (несъзнаваното). До тези програми имаш да с еучищ да достигаш, за да ги наситиш със смела самоувереност. Засега, без да го знаеш, поне досега, си живяла в автохипноза. От малка си хипнотизирана да се страхуваш. Сега имаш нужда да се дехипнотизираш - с помощта на терапевта си! Току-що, th_deny19 каза: Не чувствам онази свобода и лекота на тялото, а една напрегнатост и скованост. Тази напрегнатост не е нищо друго, но въпросните вярвания, проявявайки се в мускулни брони, стягания. Нужно е да поискаш да достигаш до тях, да общуваш с тях и ги метаморфозираш до адаптивни, силни и смели. Сама става с много проба и грешка и често отнема години, че и десетилетия. С помощта на психотарапевт, който ти помага да си помогнеш, процесът се катализира и ускорява десетократно и стократно, бива насочван и воден по най-подходящия начин. Защото психотерапевтите познават психичните "капани, трапове, драки и урви", които иначе невиждайки, биха те спирали и повличали. Потърси качествен психотерапевт. Първо осъзнай нуждата си от такъв, разбира се - поискай процеса, почувствай важността му. Тогава се свържи с опитен колега! Desy_V, Андрей Филипов, th_deny19 и 1 other 4 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Диляна Колева Добавено Юли 27, 2018 Доклад Share Добавено Юли 27, 2018 преди 1 час, th_deny19 каза: Да вярвам не,но този дискомфорт който усещам още от самото събуждане, ме кара да си мисля, че нещо не е наред с мен, постоянната напрегнатост и нервност. Не чувствам онази свобода и лекота на тялото, а една напрегнатост и скованост. Искам да го променя това,но единствения вариант който всеки ми го препоръчва е да пия антидепресанти, който аз не искам да пия! Тук никой не препоръчва антидепресанти. Напротив. Преди малко прочетох една много хубава сентенция:- "- Торбичката ти с радост е винаги пълна, а тази с проблеми винаги празна, как го правиш? - Много просто, на тази с проблемите съм отрязала дъното." Звучиш ми като човек, който е направил точно обратното. Натъпкала си главата с мисли за усещания, които са изпълнили и задръстили тялото. Трябва му срязване на тоз процес. Не ни вкарвай там, ние знаем какво има вътре. Нека видим какво има отвън. - Желание за промяна - Здраво тяло Промени посоката на желанието. Искам да съм здрава и както преди не работи, това са негативни послания към тялото. Иска да е здрав болният, не задавай такова послание. Да е както преди иска слабият и безпомощност, който няма смелост да продължи в новото, не ти трябва това. Желанието трябва да е конкретно и много точно формулирано. Иначе работи наобратно. Та, какво искаш. th_deny19 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Андрей Филипов Добавено Юли 28, 2018 Доклад Share Добавено Юли 28, 2018 (edited) Здравейте, Това, което описвате се казва "симптом на ходещата болка" . Не е нищо страшно, можете да живеете с тази "ходеща болка" и до 100 г. Този симптом се появява, когато постоянно усещаме в живота си страх и празнота. Представете си за момент, че сте на 90 г. и поглеждате назад във времето към това състояние, което описахте. Какво бихте направили, за да подобрите сегашното си състояние? Редактирано Юли 28, 2018 от Андрей Филипов th_deny19 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Юли 29, 2018 Доклад Share Добавено Юли 29, 2018 В 27.07.2018 г. at 15:18, th_deny19 каза: Да вярвам не,но този дискомфорт който усещам още от самото събуждане, ме кара да си мисля, че нещо не е наред с мен, постоянната напрегнатост и нервност. Не чувствам онази свобода и лекота на тялото, а една напрегнатост и скованост. Искам да го променя това,но единствения вариант който всеки ми го препоръчва е да пия антидепресанти, който аз не искам да пия! Не, не е единствения вариант и едва ли всеки ти го е препоръчал... По-скоро всеки, до когото си се допитала, има разлика. "Онази свобода и лекота на тялото" е напълно постижима в кабинета на можещ психотерапевт в рамките на 20 до 45 минути. Когато веднъж си припомниш какво е лекотата, тялото ти само ще започне да "иска" да пребивава там, защото това е една естествена ситуация. Паралелно с "припомнянето" се работи и с житейските модели, които "произвеждат" тягата за напрежението и нещата в дългосрочен план се решават. Хората обикновено бъркат, като търсят начин да се отпуснат и релаксират. Бъркат, защото това не е въпрос на постижение - това е една съвсем естествена и вродена ситуация, дори не бих казал, че е възможност, защото възможност означава, че нещо е достижимо. Релаксацията и лекотата са присъщи, вродени, а напрежението и сковаността са "постигнатите" и "поддържаните". И наистина, когато стане въпрос за "правене" на нещо и паралелно с това възникне желание за "неправене" (в случая на напрежението), то логично звучи, като унищожиш правещата сила (ума), да спре и "правеното" (напрежението и сковаността). Прилича уж на отпуснатост, но оставям на теб да оцениш дали това е желаната отпуснатост. Това е и логиката на предписанието на антидепресанти, която логика впрочем е доста близка до култовото достижение на Сталин - "Има човек, има проблем - няма човек, няма проблем". Замести "човек" с "работещ мозък", в твоя случай, и си обясняваш защо така щедро се китят рецептите. Само че както Сталин, така и белопрестилковците (защото лекаря е нещо много по-различно от пременен в бяло дилър на БигФарма), не са имали никога основна цел да направят човешкия живот "лек". Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Стелиян Славов Добавено Юли 29, 2018 Доклад Share Добавено Юли 29, 2018 В 27.07.2018 г. at 1:51, th_deny19 каза: за първи път пиша във форум, просто не знам към кого да се обърна и какво да направя Ако хванеш всяко едно неразбираемо/нелогично за теб изречение от отговорите по-горе и го осъзнаеш (интегрираш, въплътиш), опитвайки се да последваш препоръките - това ще бъде правилният благоприятен път! Обратният път е да потърсиш още стотици гледни точки, бягайки от Същността Си. Пожелавам ти да се случи по първия начин! Ти имаш всичката сила да го постигнеш! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
th_deny19 Добавено Юли 31, 2018 Автор Доклад Share Добавено Юли 31, 2018 В петък заминах за София и бях с приятел, който приятел може би е един от най- добрите и приятни хора които имам в живота си! Прекарах си много добре, като изключим факта,че излязохме навън в заведение в което имаше много хора и беше страшно шумно и това не ми влияеше добре. Потях се и ми се замотаваше главата, избиваха ме нерви,но го приемам, седях и се смях и се стараех да си прекарам весело. На следващия ден, с една приятелка се уговорихме да правим изненада на братовчедка ми която живее в Перник. Още от сутринта, от самото ставане ми беше отново напрегнато. Оправих се и тръгнах с метрото до ЖП гарата ( решихме с влак да пътуваме, в метрото също се чувствах ужасно,имах сърцебиене и бях напрегната). По път за Перник също ми ставаше зле, виеше ми се свят, но отново се помъчих да не обръщам внимание на този дискомфорт. Лошото е,че като слязохме и тръгнахме към квартала в който живее братовчедка ми,всяка една стъпка ме караше да се изморявам, изкачването на стълби супер много ме изтощаваше и караше сърцето ми да бие учестено. След като я изненадах ми помина. Вечерта също се чувствах добре, като изключим напрегнатостта. Но от следващия ден вече се започна с всичките видове проблеми които имам. Тръгнах си за Враца с един друг приятел, който беше с майка си и баща си. Малко след като излязохме от София, спряхме на една бензиностанция, отидох до тоалетна и от там се започна силно сърцебиене придружено с прескачане и аритмия, то продължи 30, 40 мин. Предполагам,че всеки от вас разбира какво може би съм изпитала и е в едно такова състояние е трудно да остана спокойна. Пих мента,глог и валериана + валидол, и се поуспокоих като напрегнатостта по пътя не мина. И ето днес цял ден повръщам и не се чувствам добре, цялата съм скована и ме болят мускулите на врата . Ходих до спешния център и от там ми казаха,че имам синусова тахикардия и ми сложиха венозно натриев бромат. По- спокойна съм,но повръщането и сковаността си останаха. Благодаря ви за мненията и подкрепата ! Орлин Баев 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Юли 31, 2018 Доклад Share Добавено Юли 31, 2018 Браво, моите поздравления - предизвикала си се, при това много смело. Чудесно! В теб вече тече психичен процес, който тепърва ще се разширява, ще става по-качествен, по-постоянен. Процес по осмеляване, по свързване на съзнанието ти с подсъзнанието ти. По навик, тялото реагира със сковаване и симпатикотонични (безобидни, държа да подчертая) симптомчета. Сприятеляването с тях, отношението ти на благодарност и учене на смелост, приемане и обич, вече води директно до страхчетата - преживлеищно, телесно релаксирано и със смирено доверие. Добре е да продължаваш поведенческото себепредизвикване, като усвояваш това ново отношение на ресвързване и прегръщане на страхчо. А като усетиш колко простичко и хубаво е, вече не е страхчо, а смелчо! Диляна Колева, Desy_V и th_deny19 3 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
s_g.zag Добавено Септември 21, 2018 Доклад Share Добавено Септември 21, 2018 В 27.7.2018 at 13:11, Орлин Баев каза: В никакъв случай не осъзнавай, че имаш да виждаш и трансформираш малко страхчета. Сакън, недей. По-добре е да продължаваш да ходиш по соматични механици, за да ти завинтят гайките. Така локализацията на контрола е външна и не че помагат биотехниците, ама поне се въртят наоколо ти, все е нещо, като другите не щат. А разбира се, че е прекрасно средата да ни се възхищава, да се върти около его сфинктера ни - какво ти порастване, какви ти вътрешни стабилност и самостойност, зарежи тея глупости... Така, така - издържай и насилвай подсъзнанието си. Предлагам ти да сформираш щаб по потискане и изтласкване на страховете, да имаш хипохондрино-хистерична, до обща тревожност стратегия как да разгромяваш гадния си враг - това собствено подсъзнание и ни за миг да си мислиш, че да се бориш със собствения си ум за мир е като да се чукаш за девственост, докато оттичаш нерешените си конфликти в доктороходене, за да не погледнеш там, където не искаш. Сакън, н'дей! Био водопроводчиците са се объркали - не бариева каша се пие, не. На болния се дава ярма 1/3 и 2-3 силаж, объркани в комбиниран с казеинов протеин фураж. Много е важно фуражната смеска да се бърка в блендер, купен от техномаркет, на средно бързи обороти, така че ириографията на собственотто и на всеки вързал се наоколо центрофугиране, да даде качествени резултати, завихрящи динамично красиво и удобно около гастроезофагеалния черв. Разбираш, нали?! Така и така си пробвала да се подлъ(а)гваш къде на апчелъци, где на мед процедури, можеш да звъннеш на някой колега със заявката да се подложиш на хептеноза (тъй ли се думаше, хепноза ли беше?), а той да я надложи над така удобното вярване за болна жертвичка, желаеща вселената да се върти около нея. Само не се учи, не пораствай - не, това къх, така би видяла, че винаги е било лесно, ако би плувала по течението на учене от целостта и смисъла. Но, недей, така губиш много... Ехооо, шшшшш, тихооо, да не нарушим статус куо - извън хистерохипопогентревожната зоничка е зоната на възможностите, ама там едно такова ... Не, там не, там няма пък! То не слуша това тяло - хм. Или пък прекрасно слуша и показва неща? Не знам, откъде да знам, нищо не знам... Сигурно просто те гърчи и не се съобразява с желанийцето за хубавичко, не го е срам това тяло... Ами, ако се чувстваш по-зле, дали не е зле да видиш, че имаш психика, голяма част от която се проявява несъзнавано през тялото и че стоейки на плитко, изолираш 90% от целостта, смисъла и щастието си, докато си мислиш, че животът трябва да се съобрази с егонцето, надуло се като балонче в гордата си борбичка свободен стил със ...себе си. Ама не, това са глупости - борбътъ прай ранътъ - битка, това се иска. Както се казва, ако нещо не се купува с пари се купува с много пари - ако гадното подсъзнанийце не слушка и прави симптомчета, трябва още много борба, за да се подчини на егонцето. ТРЯБВА! Или просто смело виждане, прегръщане, осъзнаване, смирено обичане на присъстващите в тялото подсъзнателни страхове? Хм, това е някакси съмнително, нали съм болна и все някой докторяга ще уцели що ми е - ако не тукашните, то онези там от обединените кралства или онова светило от L.A... Един ми вика, че симптомите на техния си език говорели и че трябвало просто да бъдат прочетени качествено и последвани. Че водели право към страховете, които не били нещо външно, а мои си и че било харно да ги гушкам, защото така съм ставала смела, цялостна, обичаща, щастлива. Ха ха, глупости, да прегръщам страховете - не, ще бъда силна, ще се справя, ще си повтарям, че съм добре и ще успея! Някакъв психонещо си ми разправя, че трябвало да благодаря на паниките, метани да им правя и като към гуру да се отнасям към тях. Не само, че не да бе бягам от тях, а да видя, че още от самото начало, от тях е тръгнало всичко и че вървейки към тях с любов и учейки се от посланията им, за броени месеци всичко се изчиствало. Не защото съм ставала по-силна, а защото съм се учела от силата на слабостта. Ама дрънканици... Не, явно трябва да избягам към поредния док кабинет, замазвайки по-силно нежелано невижданото в самата себе си... Аууу, колко лошичко. Защо, защо точно на теб, невинната? Ама, глобулус хистерикус/ фарингеус и дисфагия, зад които стои просто страхчец, който когато стопен от ясното съзнание и смелост, всичко изчезва - не може да бъде, та това е толкова тежко нещо, направо ужас... Предлагам ти да дисквалифицираш всеки, който посмее да ти каже, че ти няма нищо физиологично да го дисквалифицираш директно като некадърен, неразбиращ и просто невиждащ жестоките, фатални процеси, които протичат на ниво непостижимо за съвременната медицина в теб... Ако пък някой ти каже, че всичко идва от психиката ти, просто махни с ръка на такъв невежа... Така махайки с ръка, виж че в нея се е появила диригентска палка. Ето, замахваш и сите докторяги от целийо свет започват да тичкат обезумяло наоколо ти, тъгъдък тъгъдък. Трябва невротичната гордост да се храни, няма как! Не забравяй невротично да се надуеш в свръхконтрол и в никакъв случай не се учи и не виждай, че решението е ей тук, под носа ти, в собствената ти психика. Не - защото така всичко се променя, а това някак си е опасно... Не, не... Да, бабо! Те като видят жена над 75 докторите и много много не се занимават. Ти на 74 ли си, казваш? Еее, значи даже е по-зле положението... Ох, горката, милата, нещастна жертва на гадното лошо нещо, ееееххххххх... Те някакви психо лози ли, психо навти ли, певти ли, какво беше, нежно казват, че естественият резултат от потискането на едни обикновени паники, бил разстилането им като обща тревожност с хипопотамондрично връхче... Ама да де, ама да съм била ходела до този си вътрешен филм, да съм осъзнаела, че е само филм и че мога да променя сценария в смирено смел. Да, ама някакси това не ми отърва - не, не съм горда с това невротично въртене, не, просто искам да ми е убавичку. Ама казват, че бягайки от ученето, това бил най-сигурният вариант да си самоподдържам лошичкуту, ама нейсе, плямпат си тея глупости... Ама някво вътрешно дете, ама да съм осъзнаела страховете му и да съм го гушкала - ха ха, не на мене тия... Лесно е - изобретяване машина на времето, връщане назад до големия взрив, залагане на закони на живота, отърващи на желанието само за хубавичко и готово. Има и друг вариант - виждане, че реката тече само напред и връщане назад няма, а учене и разширяване на съзнанието. Отново сядаш в тази времева машина, само за да видиш че това пренаписване на миналото е сега, чрез преобразуване на мъничките и добрички характерови страхчета, толкова отчаяно жадуващи за прегръдката ти. Лесно е! Наистина е лесно, когато се учиш и обичаш! Обяснете как се прегръщат страховете? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
s_g.zag Добавено Септември 22, 2018 Доклад Share Добавено Септември 22, 2018 Аз се страхувам от припадане.Може да ме вземете за малоумна,но не разбирам какво да прегърна,как подяволите се првгръщат страхове.Как да прегърна това уплашено дете в мен.Моята психотерапевтка ми каза:ми ей така обгръщаш тялото си с ръцете си.Щях да и кажа да си избърше .... с дипломата си от Санкт Петербург.Изобщо незнам закакво ходя при нея като тя неправи нищо само ме слуша и ми взима парите. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Кермит Добавено Септември 22, 2018 Доклад Share Добавено Септември 22, 2018 Реагирах усмихнато, защото имаш чувство за хумор. Иначе споделеното от теб предизвика у мен дълбоко съжаление и съчувствие. Фундаментална грешка е да се приема, че страха това си ти, идея, която очевидно неволно се е опитала да ти внуши терапевтинката. Непрекъснато повтарям, макар и доста колеги да не са съгласни с мен - ако по някакъв начин, още на 2-ра, 3-та сесия няма доверие в терапевта, няма чувство за вършене на правилна работа, бягайте далече. В София практикуваме над 2000 специалисти, нали се сещате, че огромен процент хал хабер си нямат какво означава метафора и как се работи с нея...прегърни страха си като се прегърнеш себе си с ръце...уникално! Почети малко постове на Орлин - обяснено е на десетки места какво е "прегръщане" на страх. Лично аз не използвам тази дума, но смисъла в работата ми е същия - просто различен изказ. Колегата, при която си ходила очевидно не е разбрала какво е това "прегръщане". Търси друг терапевт. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
s_g.zag Добавено Септември 22, 2018 Доклад Share Добавено Септември 22, 2018 (edited) Ако искате ми вярвайте,но само вашите думи тук в сайта са най правилните,благодарение на вас аз осъзнах какво всъщност се случва с мен и в каква заблуда съм живяла.На Орлин съм изчела всичко каквото съм намерила в интернет.Аз съм от Бургас и сте ми много далече,иначе отдавна щях да съм при вас.Орлин ми препоръча друг психотерапевт от нашия град.Отидох,но явно не ме разбра и каза че трябвало да отида при друга нейна колежка.Да ви кажа писна ми само да им пълня гушите и да си разказвам житието и битието.За това си чета тук и се опитвам сама да си реша проблема.Още малко ми трябва и може и да ви стана колежка!Благодаря ви г-н Балджиев! Редактирано Септември 22, 2018 от s_g.zag Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
s_g.zag Добавено Септември 23, 2018 Доклад Share Добавено Септември 23, 2018 Много искам Орлин да ми отговори!За мен е светило този Човек! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 26, 2018 Доклад Share Добавено Септември 26, 2018 "Как се прегръщат страховете?" Като се премахва бариерата между съзнание и несъзнавано, поставяна от изтласкването например. Съзнанието пребивава в неврогенно, патологично отношение, сякаш преживява нещо външно, сякаш симптоматиката е болест, така дисоциирайки се от несъзнаваното. Постепенно това патогенно отношение "аз съм злощастна, случайна жертва", се реструктурира когнитивно до "с искрена благодарност се вглеждам в дълбочината на ума си, смирено идентифицирам страховите си програми и ги преобразувам до адаптивни". Как? Очевидно прегръщането не е с физическите ръце. С любов е. Тя не може да се симулира или насила да се произведе - пропуска се през смиреното доверяване на Себе си и житейската мъдрост, в молитвена свързаност и единство с Живота, с Бога. Започва се със себеразбиране, което преминава от ментално ниво (когнитивна терапия, анализа), в емоционално отношение на сприятеляване със собственото подсъзнание. Получава се свързващо оцялостяване - механизмът на дисоциация се преобразува до психотелесно, хипнотично, медитативно и поведенческо свързване с потиснатото и трансформирането му с отношението на благодарно доверие в посланията на страха. Но, тук той вече не е страх, а приятел, вече е просто чиста енергия, вливаща се в живота от душа, сърце, обич и смирено себезаявяване. Благодаря за добрите думи, оценявам ги искрено! s_g.zag 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
s_g.zag Добавено Септември 26, 2018 Доклад Share Добавено Септември 26, 2018 Благодаря за отделеното време и за търпението! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Септември 26, 2018 Доклад Share Добавено Септември 26, 2018 Благодаря на свой ред за проявеното уважение и готовност за усвояване! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Октомври 2, 2018 Доклад Share Добавено Октомври 2, 2018 Ето още малко за прегръщането/ приемането на страховете: - Да бъдеш нищо, за да бъдеш нещо - смирено приемане Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.