Аборт по желание - вина и съжаление след това

[Annaq]

Здравейте! Преди седмица направих аборт по желание. Решението взех, тъй като тази бременност ми дойде като гръм от ясно небе. Имам две деца, на 7 и на 3 години и никога не съм обмисляла възможността да имам трето. Предстои ни преместване на ново място, нямам никой, който да ми помага с децата. Откакто  направих аборта просто не съм на себе си. Толкова много съжалявам,че го направих! Толкова ми се иска да бях продължила с бременността. Сега мисля само за това през цялото време и дори обмислям да забременея отново. Дали ще преодолея тази тъга? Това мъчение ме съсипва...

[Орлин Баев]

Да, решението за аборт не е по Бога, по егото е било и сама го знаете... Но, вината не помага за нищо и на никого. Новото забременяване е прекрасна насока - интуицията ви подсказва това и е едно житейско решение, което хармонизира съдбата ви след случилото се. Но, ако стане и когато стане това забременяване - да бъде волята Божия, с вашите действия, разбира се. А дотогава - молете се за душата на детето, на Бога, с любов, искреност и покаяние. Покаянието не е съжаление, самосъжаление или някакво тръшкане и скубане на косите. не. Означава буквално завръщане - връщане към любовта. Та с любов и смирение се молете - нека вярата ви се заздрави, докато почувствате присъствието на любовта, на Бога във вас. Тогава знаете - каквото било, било - оттук насетне, живот по Бога! 

Почетете добри книги - силно помагат: беседите на Петър Дънов (Беинса Дуно), шестте книги "Опит в оцеляването" на Сергей Лазарев. Вижте и филма остров - със сърцето си го гледайте и чувствайте (има бг субтитри, пуснете си ги). 

Бъдете смислена и живейте по Бога!

Редактирано Ноември 10, 2018 от Орлин Баев