mmttkk Добавено Февруари 27, 2019 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2019 (edited) Здравейте, имам син на 9 години, не живеем с бащата от -5-6 години.Той е в друг град и се виждат изключително рядко, а по телефона по често за минута две рутинни приказки-обичам те тате, пази се как си и т.н..Детето до преди няколко месеца никога не е говорило за баща си, нито е изпитвал нужда да говори с него и да го чуе, изобщо не го е споменавал или да е споделял, че му липсва и иска да живее с него...Казвала съм му, че и аз и баща му го обичаме, но вече ние двамата не се обичаме и не се разбираме много затова сме се разделили, но че и аз и той го обичаме.Дори говоря хубави неща за баща му(дори и да не го мисля, за да не му наслагвам омраза).От месеци обаче, когато стане дума за баща му казва-той е предател, предал ме е за пари, отишъл е другаде да работи за пари, оставил ме е .Аз обеснявам, че и дори и да е в нашия град ние пак няма да сме заедно и че не си е заминал заради пари, а защото не сме се разбирали.Но детето виждам с каква болка в очите казва искам да се обичате, дори и да не живеете заедно искам да се обичате, другите имат семейство, а аз имам само теб, искам и аз .Пита защо не се обичаме и виждам, че страда.Виждам, че няма самочувствие и някак като комплекс за малоценност.После ми каза, ти сигурно защото си лоша затова си е тръгнал, не съм те чувал да му кажеш хубава дума и той на теб...някак търси виновни и почва да се формира в съзнанието му, че е предаден, изоставен(прехвърля като омраза и гняв от мен към него )и доста изопачена реалност и аз не знам как да говоря по най-удачен вариант с него.Това е моята молба, посъветвайте ме какво да му кажа, как да му обеся по-най подходящия начин за детската психика.Виждам го как страда ,а моите обяснения не му носят разбиране и облекчение.Има ли начин за "подходящо поведение" от моя страна за да му помогна да израстне като уверено дете или да намаля болката и комплексите които забелязвам, че се заформят. Предварително благодаря за отделеното внимание и съвети! Редактирано Февруари 27, 2019 от mmttkk Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Орлин Баев Добавено Февруари 27, 2019 Доклад Share Добавено Февруари 27, 2019 Вижте тази статия - не е само до казване, а до искреното ви отношение към баща му. Ines Raycheva 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Ines Raycheva Добавено Февруари 28, 2019 Доклад Share Добавено Февруари 28, 2019 Това, че пишете тук и искате съвет, е ценна крачка напред. Наистина отношениета между Вас и баща му са много важни - децата усещат силно, за тях това е пример - как мама се държи с татко и как татко се държи с мама. Ценно е, че сте откровена с него, че не опитвате да представите бащата като "лошия". Но за да се осъществи това, е редно да имате комуникация и помежду си. Все пак това е Вашето дете - стига той да осъзнава важността от взаимното уважение помежду ви. Можете да говорите за детето, да му споделяте какво се случва с него, нека бъде максимално съпричастен с живота му - до колкото съзнава и умее да направи това - дайте му шанса да се учи, повярвайте, че ще се справя все по-добре, учейки се от грешките си. Вярата у човека дава огромен стимул, за разлика от порицанието, мнителността, съмнението. Разкажете му това, което пишете тук - не обвинително, нападателно, а с желание за подкрепа, за взаимно справяне със затруднението на вашето дете. Тук идва ред на това да му простите. преди 18 часа, mmttkk каза: Дори говоря хубави неща за баща му(дори и да не го мисля, за да не му наслагвам омраза). Да простите и на себе си. Нормално е у Вас да има и вина - спрямо разпадналото се семейство, спрямо детето, липсващия му баща. Но отговорността (не вината) е обща - на Вас и бившият Ви партньор. Няма нужда от хиляди обяснения и предъвкване (породени може би от вина и несигурност?) - достатъчно е заявянето, че решението за раздялата е само и единствено между Вас двамата с баща му и това е най-доброто решение за абсолютно всички. Вие сте даващите, а детето, все още е получаващото, зависимото - връзката е вертикална. Вие сте зрелите, не детето - и това би трябвало да личи. Липсата на бащата няма как да бъде заместена напълно - добре е да има други мъжки примери, с които може да комуникира често - роднини, приятели мъже. Силно съветвам да го запишете на някакъв спорт, нека има преподавател мъж, който може да му бъде пример. Това ще има благоприятно отражение на самочувствието му. Постепенно ще се чувства успяващ, добър в това, което прави. Като архерипи майчината, женската любов е различна от бащината, мъжката. От моя опит - не е съвсем възможно един човек да отдава и двете успешно - за детето това е объркващо. Нормално е ролите между родителите да се сменят, тоест тези на "лошото и доброто ченге" да не са постоянно разпределени. преди 18 часа, mmttkk каза: После ми каза, ти сигурно защото си лоша затова си е тръгнал, не съм те чувал да му кажеш хубава дума и той на теб...някак търси виновни и почва да се формира в съзнанието му, че е предаден, изоставен(прехвърля като омраза и гняв от мен към него )и доста изопачена реалност Това е нормално, предвид ситуацията. Той вероятно прескача между "Аз съм недостатъчно добър/лош, затова съм изоставен" и "вие (родителите) сте лоши и изоставящи" - възможно е да иска да ви накаже, да отхвърли, а в същото време има огромна нужда от подкрепа. Това може да е бунт спрямо случващото се, спрямо усещането му, че татко го няма, а "другите деца" (сякаш всички освен него) имат татковци. преди 18 часа, mmttkk каза: Виждам го как страда ,а моите обяснения не му носят разбиране и облекчение.Има ли начин за "подходящо поведение" от моя страна Животът не е "перфектен", не можем да го живеем по рецепта - а да се справяме качествено с онова, което е. Страданието и болката са част от живота. Рационализирането често показва немощ, ако е основен способ за справяне. Нека чувства подкрепата и обичта, не толкова с думи към него, а с действия. През тона на разговорите, времето прекарано заедно, енергията, излъчването Ви, увереността. Децата имат силна сетивност и попиват. преди 19 часа, mmttkk каза: за да му помогна да израстне като уверено дете или да намаля болката и комплексите които забелязвам, че се заформят. Вероятно това отразява самата Вас. Напомням, че децата учат с пример, не с думи. Можете да се срещнете с психолог/психотерапевт и да поговорите за ситуацията. Успех! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.
Note: Your post will require moderator approval before it will be visible.