дисоциация

[Ally]

Здравейте! Искам да питам следното: ако 4овек е изправен пред редовно повтаряща се ситуация, напомняща му травмати4на за него ситуация от миналото (ранно детство), която го кара да "замръзва", т.е.той не успява изобщо да реагира адекватно на нея.. а като говори с терапевт, може само 4исто рационално да разказва и описва ситуацията, но не и да оживи ужасната емоция от нея.. тогава какво може да се направи? 4овекът е по принцип  в период на дълбока дисоциация, все едно е в абсолютен сън.

И втори въпрос – има ли някакви.. аминокиселини, ноотропни средства, витамини, нутриенти и пр., които може да му помогнат да влезе малко в 4ас с главата?

[kipenzov]

На човека му няма нищо и си е напълно в час с главата. Излишно се емоционализира!

Просто на Умът не му достига импулс от Сърцето, за да преработи нещо, което терзае човека вътрешно, а това нещо е дълбок страх, който е нужно да бъде "видян" от човека, да бъде "облечен с име", за да може да бъде отделен и разбран. Същото това нещо е остатък от миналото Аз, което възпрепятства новото Аз да се прояви.

А периодът на дисоциация не е единствено в това всичко да му е като сън. Дисоциацията се проявява в съзнанието му и така се стига до това да не може да възпроизведе емоциите в ситуацията, но когато е в "защитена среда" да може да я описва спокойно. Дълбоката причина за дисоциацията се състои в това, че иска да живее, но го е страх да го направи.

А иначе човекът е късметлия, защото причината за вътрешното терзание се проявява с директно посочване. За сметка на този човек, при болшинството от хората е само чувството без конкретен ориентир!