857. Виделината свети - Неделни беседи, 24 май 1942 г. София – Изгрев.

[АлександърТ.А.]

Неделни беседи - 1942 г.

Благословен (1941-1942)

 

34. Виделината свети

34. беседа, държана от Учителя на 24 май 1942 г., 10 ч.с., неделя, Изгрев, София.

Отче наш.

„Ще се развеселя“.

Ще прочета първите стихове от Евангелието на Йоана, I-вата глава.

„В начало бе Словото“.

„Духът Божи“.

,,Най-мъчното нещо в света е да задоволиш един човек. Няма същество в света е да задоволиш един човек. Няма същество в света по-претенциозно от човека. Не се задоволява. И Господ до сега не могъл да го задоволи. Каквото да му даде, все му липсва нещо. “Светлината свети в тъмнината и тъмнината не я обзе”. Иде ми на ум за един разказ: един рибар ходил да лови риба, пък хванал едно човешко око във водата. Донесъл го на царя. Царят казал: Колко да ти платя. Толкова, колкото тежи окото. Лесна работа. Турете окото на едната страна на везните и турете злато на другата страна. Турят 1, 2, 3, 10, 20, 1000 не се насища. Всичкото богатство, което царят имал и не могъл да се разплати. Окото било по-тежко. Принудил се царят да повика един мъдрец и му казал: Извади ме от това отвореното око, какво да се прави? – Лесна работа. Донесете малко пръст. Като посипали малко пръст на окото поолекнало. Щом човек е недоволен, поръсете го малко със страдания, веднага той се задоволява. Сега вън от всяка философия, от всяка наука. Науката ни представя факти, обществения живот, законите, а в религията методите за живеене. Нито религията ни е научила как да живеем. Тя дава методи, вярвай в Бога. Как да вярваш? Науката ни дава достатъчно факти. Но как трябва да живеем? То е най-важното. Не може човек да живее, ако умът му не мисли. Не може да живее човек, ако сърцето му не чувствува. Не може да живее човек, ако волята му не работи. Ако душата му не вземе участие. Три фактора има. Животът без смисъл е тъмнина. Животът без страдание е студ. Животът без движение това е мъртвило .  Сега всичките хора искат да бъдат щастливи в света. Може, това е най-лесното нещо да се придобие щастието. По-лесна работа от щастието няма. Друг е въпросът за блаженството. Щастието на земята може да го добием, то е материално. Но трябва знание на човека, за да добие щастието. За да бъде човек щастлив на земята, той трябва да бъде здрав. Без здраве не може да бъде щастлив. Ядеш, ти си щастлив. Гледаш така, че ти е приятно. Здрав си. Каквото ядеш, все си щастлив. Ако си здрав, спиш, щастлив си. Ако си болен, ще се обръщаш на една, на друга страна, не може да имаш щастие. Щастието на земята зависи от здравето. Някой казва, защо ми е голо здраве. Че то е щастието. Ако го не оценяваш, ти си търсиш белята тогава. Онези, които не разбират плановете на природата, казват: Не този земен живот, но небесния. Земният живот, който виждате, не разбирате, че онзи небесния, какъв е небесният живот не го знаете. Небесния живот Бог го е направил. Туй, което виждаме, Бог го е направил. Не трябва да се спираме върху нашите понятия. Земни са нашите понятия, нашите теории, хипотези, те са земни работи. Всичко, което съществува в природата, то е един свят, Божествен свят. Едно дърво расте, Бог създава това растение. Този човек е смъртен. Бог не създаде смъртния човек. Че хората са смъртни то е друг въпрос. Че на дърветата падат листата то е друг въпрос. Листата на първоначалните дървета не падаха. И първоначалните хора не умираха.

Та казвам: Трябва светлина. Човек говори за своя ум. Много философи има, които не знаят. Първокласни философи има, които не знаят как мисли човек. Много хора говорят за милосърдие, на кое място е турено милосърдие не знаят. Ако кажете в София къде е София? Къде е софийската катедрала, не знаете. Смешно е да говорите за софийска катедрала и да не знаете къде е мястото на катедралата. Или да говорите за министерство и да не знаете къде е зданието. Трябва да знаете къде е. Хората някой път говорят за справедливост и не знаят къде е жилището на справедливостта. Има особена стая в човешката справедливост. И набожността и тя има особен храм. Та ние сме дошли до лесното. Съвременните хора са дошли до лесното. Лесно е червисването и белосването. Измиеш се, пак се червисваш. Уважавам, които се червисват и белосват. Хубаво е да се мажат стаите от вън, ако не мажем става ли? Трябва човек да знае как да се маже. Някой казва, че се червисал. Не е лошо да се червисваш. Аз като стана сутрин измивам с вода червилото. Всеки се червисва. Има три вида белосване и червисване. Едно физическо белосване и червисване, което младите правят. Другото моралистите, които правят. Ти се представяш такъв, какъвто не си. И то е червисване и белосване. Особено духовните хора знаят изкуството, майстори са да се червисват и белосват. Утре като туриш малко вода изчезва. Учените хора и те си турят. И те се представят, че са много учени. Какво знаеха? Веднъж имах разговор с един учен, той ми разправяше за диагнозите на болестта. Казвам: Не е важно да пипна пулса да видя дали бие сърцето. Той казва: Важно е. Мъжът на една жена не обича лекарят да я пипа за ръката. Лекарят обича да пипне някоя млада. Но някой път му е неприятно да пипне някоя студена стара ръка, заразителна болест има. До някъде опасна работа е пипането за определяне диагнозата. – Че как може? – Ще измеря периферията на носа, широчината на носа ще измеря и ще зная има ли болест или няма. Казва: То не е научно. Хасъл това е научно. Че как по носа може да познае човек. Това не е наука. Всичката наука е там. Казвам: Коя ръка е силна. Силните ръце имат силна мускулатура. Ръка, която се упражнява, е силна. В силните хора мускулатурата е силна. Един човек, който диша много добре, е здрав. С мисълта си диша, с чувствата си диша и със силата. Този човек е здрав. Той има една особена широчина на носа. Дупките на носа са по-големи. Онзи, който не диша, малки стават ноздрите. Колкото по-малко въздух влиза в дробовете, толкова повече човек е изложен на заболяване. Казва: Както казваш, близо до ума е. После зависи как са развити мускулите. Рекох: Ще ти направя една диагноза. Че как го знаеш. Не може да ти кажа как го зная. Ти може да ме питаш как виждаш червеното. Червеното го виждам. Как го виждаш? И аз не зная как го виждам. Виждам жълтото, как го виждаш? Виждам го добре. Как ще го докажеш? То е друг въпрос. Че го виждам, го виждам. Как ще го докажа е друг въпрос. В света има една реалност, с която трябва да влезеш в съприкосновение. Реалността не се нуждае от доказателство. Някой път не са нужни логически доказателства. Вий казвате: Трябва логически доказателства. Какви логически доказателства? Ще докажеш, че захарта е сладка. Накваси я във вода, сладка е. Какъв глагол, какво съществително турих. Захарта с какво се доказва. Сам доказваш, че е сладка. Казвам: Сладко е. Как е сладко? Близнеш. Че е добро как ще го докажеш. Близни доброто. Що е благо? Близни го. Що е справедливост? Право мисли. Всяко нещо, което произвежда една приятност в мисълта ти, то е право. Всяко нещо, което образува разположение на сърцето, то е доброта. Сега аз не говоря за болните сърца. Сърцето е мярка. Сърцето никога не може да излъжеш. То не се лъже, то знае. Като започне да страда, то знае. Щом страда сърцето, излъгано е. Умът щом се помрачи, той знае, че си го излъгал. Щом излъжеш ума си, той се помрачава. Щом излъжеш сърцето си, топлината се намалява. Щом топлината на сърцето се увеличава, най-приятно желание е. В съвременния морал как определяш. Нямам нищо против този морал, но той не гради. Аз наричам морала добър, щом направиш едно добро, ти няма да олекнеш, но с един грам ще се увеличи тежестта ти. Щом направиш зло, тялото ти ще олекне с един грам. В злото винаги тялото губи. Очите губят, носът губи, ушите губят, всичко губи. Туй, което губи, то е зло. Туй наричам разточителност, не е щедрост. Икономията е щедрост. Те са нормални мерки в природата. Скържавостта и разточителността природата ги наказва. Те са неестествени положения. Например: ти простудиш и измъчваш тялото. Яж и благодари. Яж и не преядай. Като дойдеш до най-приятната хапка, прекрати. Казвате: Какво трябва да правим? Ще благодариш на Бога. След като се наядеш, мисли, чувствувай, свърши една работа. Ако си бил художник, нарисувай една хубава картина. Ако си скулптор, извай някой камък. Ако си поет, напиши най-хубавото стихотворение. Ако си философ, развий най-трудните въпроси, обясни ги. Ако си астроном, открий нещо ново в света. Ако си майка, роди най-доброто дете. Ако си слуга, слугувай на най-добрия господар, не на лошия. Слугите са виновни, които слугуват на лоши господари. Ние сме виновати, че слугуваме на един лош господар. Много лоши работи ни е научил. Много лошият господар, много умен е, добре плаща, ама е лош. Ние по някой път мязаме на него. Когато българинът гледа някоя свиня в кочината, става по 3-4 пъти да я храни. Поглади я, побута я. Като дойде Коледа почва да квичи свинята. Тури й ножа. Питам: Какво се е ползувала свинята, че са я хранили по 4-5 пъти. Благодарим за такива господари, които ни хранят много добре. После ни прекарват ножа. Аз го давам като една вътрешна мярка.

Всяка една идея, която съблазнява човека, всяко едно желание, което съблазнява човека, всека една постъпка, която съблазнява човека, пазете се от тях. В края на краищата спира човек своята еволюция. Хубаво е човек да се спира. Предназначението на човека в природата Бог прати хората да бъдат щастливи. Всеки човек на земята трябва да бъде щастлив. Не чакайте да умрете, за да бъдете щастливи. За блаженство на земята дума не става, но за щастие. Блаженството е в по-висш свят. Щастието е чисто за земята."

 Виделината свети 

P.P. Много често си доказвам ,,факта на цялоста"  . Не само когато чета беседа или слушам , а винаги е по добре да се обемат нещата възможно най цялостно , пълно , за да се доближа най много до идеята която ми дават. Ето и следния изпълнен със съдържание цитат , изваден от беседата , губи малко . --,,Та казвам: Трябва да разбираме ония закони, по които е създаден човешкият ум. Онези същества, които служат на човешкия ум, това е човешкият мозък. Трябва да бъдем добре запознати с нервната система, да не безпокоим ума си. Често ние се безпокоим. Какво ни допринася безпокойствието. Всякога безпокойствието произтича от факта: Всякога когато човек иска повече, отколкото му е дадено, безпокойствията идат."