358. Две естества - Рилска беседа, 11 август 1935 г.

[Донка]

Добрият път

Еремия 8; 

Йоан 17

358. Две естества - Рилска беседа, 11 август 1935 г.

Молитва на Духа Свят

Цитат

В процеса на развитието си, човек трябва да изучава, да наблюдава състоянията си и да се пази от тях. Не само обикновените хора, но и напредналите същества се поддават на състояния, които са вредни. Едно от тия състояния е унилост, апатия. Това състояние се дължи на материалното естество на човека. Щом попадне под това състояние, човек се усеща слаб, немощен. Каквото предприеме, не може да го свърши. Дигне един товар, веднага го слага на земята, намира, че е тежък за него. Той изпада в положението на дете. Обаче, това, което за детето е тежко, за възрастния не е тежко. Следователно, унилост, апатия, неразположение, тъга, това са обикновени състояния, присъщи на материалното, а не на духовното естество на човека. Докато е само в материята, човек ту скърби, ту се радва. Той е изложен на постоянни промени. Каквато е скръбта, такава е и радостта му. В живота на духа, обаче, тези бързи промени, от скръб на радост и от радост на скръб, са изключени. Духовният живот изключва резките промени. Когато Христос казва, че душата му е прискръбна до смърт, това се отнася до материални, до човешки работи. Той се моли, търси начин да излезе от едно състояние и да влезе в друго. Много неща научи Христос на земята. Той знаеше теоретически много закони, но тяхното приложение научи на земята. Да опиташ, да превъзмогнеш, да преустроиш нещата, това е истинско знание. Христос казва: "Както ме е Отец научил, това правя". Той приложи знанието, което е добил от Отца, но много неща научи и от хората.

Две естества