Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Усещания!


Слънце
 Share

Recommended Posts

На някого от вас случвало ли му се е това, което на мен ми се случва всеки път като се кача из по- високите части на Стара планина, Рила и Пирин..., а именно- чувам тих мек звън. Не мога да определя от къде идва..., като че ли от всякъде...Започвам да се чувствам леко зашеметен и в безтегловност, но след това съм зареден с енергия за седмици напред...

Edited by Ваня Златева
Link to comment
Share on other sites

За планината мога да кажа само 4е това е едно релаксира6то пътуване из прохладният въздух на свежестта. Рядко ми се е отдавало възможност да поемам такива експедиции но ви съветвам ако ви се отдаде поне малка възможност не я пропускайте.Няма да отбелязвам за6то вие сами бихте разбрали: :rolleyes: А отишъл там веднъж ти се докосва6 до един нов свят. Ти се докосва6 до магията на планината!!! До нейните върхове и склонове. До вси4ко принадлежащо и! И именно да усе6та6 4е ти принадлежиш към тази съвкупност, към това цяло... Ето това е блаженство.Пожелавам ти на ти този който 4ете6 това в момента да го изпитва6 все пове4е и пове4е....

Link to comment
Share on other sites

  • 2 years later...

" Аз съм българче и силна майка мене е родила..."

Иска ми се да мога да опозная всяко едно малко кътче от България, да усещам постоянно онова чувство, което те кара да тичаш като дете и да лудуваш.

Чудя се защо толкова много се променихме като нация, защо се затворихме в себеси, станахме надменни и безлични!!!

Е аз няма да се откажа, ще продължавам да мечтая, да се любувам на всяко малко листенце, на всяка рекичка и всяко цвете-недокоснати от човешка ръка и ненаранени...

Тук из нашата природа всичко ти е мило и близко, и колко разтоварващо е да си вървиш из една пуста пътечка, обрасла с храсчета и да си припяваш нешо...Едно безцелно скитане, в което откриваш най-истинската си съшност, усещаш нежността, добротата и първичността на всичко около теб и ти се иска да се слееш с него...

И ако успееш, макар и за кратко, никога неможеш да го забравиш и загурбиш...

Затова си мисля - нека я ценим и обичаме тази наша булгарска природа!!!

Link to comment
Share on other sites

  • 2 weeks later...

Невероятни снимки ;)

Можеш да вдишаш сякаш дори и от снимката студеният, свеж въздух...да усетиш уханието на цветя и треви и да се слееш с дивият и нежен дух на конете..

А представете си да сте там, яздейки на воля и без посока...

Незабравимо...аз съм го правилаи си заслужава!!!

Link to comment
Share on other sites

Eдин приятел преди време ми изпрати този изумителен линк.

http://www.senseofbulgaria.org

Да... Това е чувство за България.

Но ние си знаем и други чувства...

Защо така се случва с нас? Сигурно има защо. И сигурно има доста версии.

Ето една възможна: Имаме задача. Дошло е време да я решим. Нещо нрябва да се разруши. Но не разбираме какво и започваме да рушим всичко наред, в доста случаи и сякаш то само се руши. Но засега не рушим това, което всъщност трябва да се разруши. Вероятно ще газим из доста руини, докато все пак разрушим каквото трябва.

И Нещо трябва да се съгради. Но и тук не сме добре с разбирането. И ни обзема безумна истерия по изграждане на какво ли не друго. Но то все не е Това. Поради това строено- недостроено, или ние си го събаряме, или то се събаря. И не се вижда живот нито в строенето ни, нито в рушенето ни.

Не че няма надежда, но все пак първо трябва да се попробудим...

Link to comment
Share on other sites

Благодаря за този линк Багира, наистина е прекрасен.

:thumbsup2:

" Аз съм българче и силна майка мене е родила..."

Иска ми се да мога да опозная всяко едно малко кътче от България, да усещам постоянно онова чувство, което те кара да тичаш като дете и да лудуваш.

Чудя се защо толкова много се променихме като нация, защо се затворихме в себеси, станахме надменни и безлични!!!

Е аз няма да се откажа, ще продължавам да мечтая, да се любувам на всяко малко листенце, на всяка рекичка и всяко цвете-недокоснати от човешка ръка и ненаранени...

Тук из нашата природа всичко ти е мило и близко, и колко разтоварващо е да си вървиш из една пуста пътечка, обрасла с храсчета и да си припяваш нешо...Едно безцелно скитане, в което откриваш най-истинската си съшност, усещаш нежността, добротата и първичността на всичко около теб и ти се иска да се слееш с него...

И ако успееш, макар и за кратко, никога неможеш да го забравиш и загурбиш...

Затова си мисля - нека я ценим и обичаме тази наша булгарска природа!!!

:feel happy:

Link to comment
Share on other sites

  • 1 month later...

На някого от вас случвало ли му се е това, което на мен ми се случва всеки път като се кача из по- високите части на Стара планина, Рила и Пирин..., а именно- чувам тих мек звън. Не мога да определя от къде идва..., като че ли от всякъде...Започвам да се чувствам леко зашеметен и в безтегловност, но след това съм зареден с енергия за седмици напред...

Да... всеки път...

Душата ми звъни

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...