Объркване на сънища и реалност

[Guest Мона]

Искам да споделя нещо, което ми се случва от доста време и не мога да разбера каква е причината.

Често ми се случва да не знам дали нещо ми се е случило или не.Понякога ми се струва,че бъркам сънища и реалност. Например разговор с някои - дъло време се чудя дали наистина съм разговаряла с този човек,сънувала ли съм или или си действат някакви подсъзнателни процеси,много е объркано . Случва ми се дори да се съмнявам в това,че съм жива - знам, че звучи смешно ,но наистина ми се случва и ми се налага доста задълбочено да анализирам разни ситуации за да осъзная,че може би наистина съм жива !

Преди години ми се беше случило нещо доста неприятно и след известно започнах да си мисля че се заблуждавам че ми се е случило и че всъщност мозъка ми създава ситуации и реакции на околните, които да потвърждажат,че нещото се е случило,а то реално да не е. Вероятно това е някаква защитна реакция на психиката,но тя ми носи куп проблеми.Имам склонност доста да се задълбочава върху някои мои емоции,състояния и преживявания и това като че ли ми пречи.

Странно или не, днес точно и аз затова мислех.

Стигнах до един извод - само онова, което се случва настина е реално и има значение. Останалото са страхове и очаквания. Трябва да успеем да отсеем това, което действително ни се случва, от онова, което си мислим, че ще се случи.

Да не живеем с миналото, да не живеем и в бъдещето, а в настоящия момент и при всяка възможност (ако ни се отдаде такава) - да му се наслаждаваме пълноценно и да го ценим. Едва тогава ще отделим сънния си живот от другия и няма да се объркваме кое е вярно и кое - илюзия на сетивата.

[Силвия СД]

То сънищата са, всъщност, истинските неща - онова, на което ние не даваме живот, но е част от нас. И то по-голямата част, по-истинската. Онова, което сме затворили дълбоко някъде из нас самите. И то е по-реално от дневната реалност. По-живо. Затова се объркват някои хора.

Да, хубава е идеята за живеене сега. Достигането до това състояние не е отделяне на съня от реалността, а обратното - сливането им в едно - превръщане на съня в реалност, живеене пълноценно. Изживяване на мечтите. Но пък тогава... какво ще ни остане за сънуване...

[azbuki]

Ние сме много повече подСъзнание, отколкото съзнание.

Не мога да се начудя на феномена подсъзнание. Как докато заспиваш и слушаш нещо, и започваш да сънуваш във връзка със сънуваното. И ми се струва, че понякога се случва и напълно да си заспал докато слушаш - и ефектът пак да се прояви!

Завчера вечерта си пуснах да слушам част от аудио книга (дълга част, поне 2 часа). И по някое време, разбира се съм заспал. И сънувам, че баба ми е жива и е в една от стаите у дома (а стаята е по-скоро във вида, в който е била преди 4-5 години). С баба ми е някаква непозната висока руса жена. Която е от подземната цивилизация Агарта...

И по някое време почвам да се разбуждам, ама не достатъчно, че да стана и да спра течащото видео, което автоматично е започнало след онова, което съм си пуснал преди заспиване (телефонът ми е поставен да се зарежда на шкафа до леглото ми). Просто в просъница чувам в някаква аудио книга ли, що ли да се говори за това как можело да ядем много по-малко и да компенсираме с енергийно хранене, как имало подземна цивилизация Агарта (не съм бил напълно заспал и това съм го уловил и ми се е оформил сън), нещо и за НЛО ставаше дума (че май имали база под земята ).