Guest Мона Posted September 24, 2008 Report Share Posted September 24, 2008 Искам да споделя нещо, което ми се случва от доста време и не мога да разбера каква е причината. Често ми се случва да не знам дали нещо ми се е случило или не.Понякога ми се струва,че бъркам сънища и реалност. Например разговор с някои - дъло време се чудя дали наистина съм разговаряла с този човек,сънувала ли съм или или си действат някакви подсъзнателни процеси,много е объркано . Случва ми се дори да се съмнявам в това,че съм жива - знам, че звучи смешно ,но наистина ми се случва и ми се налага доста задълбочено да анализирам разни ситуации за да осъзная,че може би наистина съм жива ! Преди години ми се беше случило нещо доста неприятно и след известно започнах да си мисля че се заблуждавам че ми се е случило и че всъщност мозъка ми създава ситуации и реакции на околните, които да потвърждажат,че нещото се е случило,а то реално да не е. Вероятно това е някаква защитна реакция на психиката,но тя ми носи куп проблеми.Имам склонност доста да се задълбочава върху някои мои емоции,състояния и преживявания и това като че ли ми пречи. Странно или не, днес точно и аз затова мислех. Стигнах до един извод - само онова, което се случва настина е реално и има значение. Останалото са страхове и очаквания. Трябва да успеем да отсеем това, което действително ни се случва, от онова, което си мислим, че ще се случи. Да не живеем с миналото, да не живеем и в бъдещето, а в настоящия момент и при всяка възможност (ако ни се отдаде такава) - да му се наслаждаваме пълноценно и да го ценим. Едва тогава ще отделим сънния си живот от другия и няма да се объркваме кое е вярно и кое - илюзия на сетивата. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Силвия СД Posted September 24, 2008 Report Share Posted September 24, 2008 То сънищата са, всъщност, истинските неща - онова, на което ние не даваме живот, но е част от нас. И то по-голямата част, по-истинската. Онова, което сме затворили дълбоко някъде из нас самите. И то е по-реално от дневната реалност. По-живо. Затова се объркват някои хора. Да, хубава е идеята за живеене сега. Достигането до това състояние не е отделяне на съня от реалността, а обратното - сливането им в едно - превръщане на съня в реалност, живеене пълноценно. Изживяване на мечтите. Но пък тогава... какво ще ни остане за сънуване... Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
azbuki Posted Tuesday at 07:19 AM Report Share Posted Tuesday at 07:19 AM Ние сме много повече подСъзнание, отколкото съзнание. Не мога да се начудя на феномена подсъзнание. Как докато заспиваш и слушаш нещо, и започваш да сънуваш във връзка със сънуваното. И ми се струва, че понякога се случва и напълно да си заспал докато слушаш - и ефектът пак да се прояви! Завчера вечерта си пуснах да слушам част от аудио книга (дълга част, поне 2 часа). И по някое време, разбира се съм заспал. И сънувам, че баба ми е жива и е в една от стаите у дома (а стаята е по-скоро във вида, в който е била преди 4-5 години). С баба ми е някаква непозната висока руса жена. Която е от подземната цивилизация Агарта... И по някое време почвам да се разбуждам, ама не достатъчно, че да стана и да спра течащото видео, което автоматично е започнало след онова, което съм си пуснал преди заспиване (телефонът ми е поставен да се зарежда на шкафа до леглото ми). Просто в просъница чувам в някаква аудио книга ли, що ли да се говори за това как можело да ядем много по-малко и да компенсираме с енергийно хранене, как имало подземна цивилизация Агарта (не съм бил напълно заспал и това съм го уловил и ми се е оформил сън), нещо и за НЛО ставаше дума (че май имали база под земята ). Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.