Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мисъл на деня - 24.11.2008 г. - 30.11.2008 г.


Recommended Posts

Мисъл на деня - 24 Ноември 2008 г.

„Да живеете като души помежду си, това е задача, която всеки ученик трябва да разреши. Трудна задача е, но постижима.”

Из Принципи на нещата, Лекция, 4.V.1927 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл на деня - 25 Ноември 2008 г.

„Съществуват два вида противоречия – външни и вътрешни. Външните противоречия се разрешават лесно. Страшни са вътрешните противоречия. Натъкне ли се на такова противоречие, човек се изгубва в себе си. За да излезе от това положение, той търси външна помощ. Мнозина се объркват толкова много в противоречията, че не разбират външни ли са или вътрешни.”

Из Източник на знанието, УС, 27.X.1935 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл на деня - 26 Ноември 2008 г.

„Защо съществуват противоречия в човешкия живот? – Защото хората искат нещата да стават по тяхна воля... Който следва естествения път на живота, той е свободен от всякакви противоречия. Естественият път на живота е Божествен. Следвайте този път и не се смущавайте!”

Източник на знанието, УС, 27.X.1935 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл на деня - 27 Ноември 2008 г.

„Някога в далечното минало злото е било по-силно, отколкото днес. Доброто привидно е по-слабо, но колкото повече време минава, толкова по-силно става то. Вечността работи за доброто, а моментът – за злото. Доброто има два помощника – вечността и времето. Злото има само един помощник – времето.”

Из Огън на пречистване, УС, 1.XII.1935 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Какво да разбираме от думите-" Вечността работи за доброто, а моментът – за злото." Според мен, всичко, което е добро дава плодове и остава за Вечността, а злото има сила на момента и ако не му обърнем внимание, не му отговорим то губи силата си, изчезва. За това днес ако правим малки неща с голяма Любов те остават за Вечността...

Следователно мисли право и чисто и не се страхувай. Говори Истината навсякъде, за да се освободиш от ограниченията. Където прониква Истината, всичко расте, цъфти и зрее. – „Какви ще бъдат последствията, като се прилага Истината?“ – Прилагай Истината и не мисли за последствията. Щом носиш Божественото в себе си, ти си на прав път. Напуснеш ли този път, ти влизаш в човешкия порядък, в областта на страданията, болестите и мъчнотиите. Човешкият порядък носи противоречия, които, неразрешени правилно, водят към престъпления. С това се обяснява защо човек краде, лъже, убива и т.н. Кога краде човек? Когато изгуби слънцето на своя живот. Буквата „К“ в думата кражба означава забулване на слънцето; сричката „ра“ е самото слънце.

Когато Истината е с нас и в нас, хората като начало ще започнат да ни гледат криво. Истината е сила и е доста неприятна за тези, дето бягат от нея. Но не трябва да се страхуваме.

Бедният не може да оправи работите на богатия. Болният не може да оправи работите на здравия. Невежият не може да оправи работите на учения. Ученият, здравият и богатият ще разчитат на себе си, ще се ръководят от своя ум, от своето сърце и от своята воля. Затова е казано в Писанието: „Не ходете по чужди пътища!“

Някой знае погрешките на хората, знае недостатъците им, но това знание не го ползва. За предпочитане е да знаеш как се изправят погрешките, отколкото да ги посочваш. За предпочитане е да рисуваш, отколкото да критикуваш картините на художника. Лесно е да кажеш, че художникът не е нарисувал добре портрета на някого, че линиите на носа и на устата не са правилни, но мъчно е да ги изправиш. Ще кажеш, че не си даровит. Щом си дошъл на земята, все имаш някаква дарба. Развий дарбата, която ти е дадена. Ако не можеш да рисуваш, ще признаеш в себе си, че не си работил, а не че не си даровит. Даровит си, но не си работил в това направление. Умен си, но не мислиш, затова не вършиш умни работи. Добър си, но не прилагаш добротата си. Като не можеш да прилагаш разумността и доброто, които са вложени в тебе, ти се извиняваш със своите наследени черти от баща и майка, от дядо и баба. Това не е извинение.

Срещу всяка лоша черта, придобита по наследство, стои по една добра черта, която компенсира лошата. Приложи добрата черта, работи върху нея и ти лесно ще се справиш с лошото наследство. Който не работи и не изправя своите слабости, той не е разумен човек. Докато не изправи погрешките си, той остава техен роб. А всеки сам се освобождава от робството. Сам се е заробил, сам ще се освободи.

Разбирам така- да не се занимаваме с грешките на другите, а себе си да поправим. Да развием малките дарби, които имаме. Да работим за повдигането си.

Давайте храна на доброто, да се усилва, да свърши определената работа. Злото трябва да стане ученик и слуга на доброто, за да изправи погрешките си. Само така човек ще се научи да живее правилно. Велико изкуство е да знае човек как да живее. Това се постига чрез правата мисъл, правите чувства и постъпки. Това е задачата, както на хората на земята, така и на съществата, които живеят на небето. От всички се иска права мисъл, право чувство, право действие.

Това значи съзнателен живот. Ние трябва да живеем съзнателно, за да заслужим вниманието на съществата от разумния свят. Те се интересуват от нас, изучават ни, както ние изучаваме растенията и животните. Колкото по-добре се развива една дърво и колкото по-добри плодове дава, толкова повече ни интересува то. Така постъпват и възвишените същества с нас.

Да работим за доброто и с Любовта, както към себе си, така и към ближния си.

Много хубава беседа, благодаря!

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл на деня - 28 Ноември 2008 г.

„„Голямо е злото в света!” – Колкото и да е голямо, злото е временно и ограничено. Доброто е вечно и неограничено. Злото отслабва, а доброто расте от сила в сила. Като прояви един път силата си, злото отслабва; а с доброто е точно обратното – като се прояви един път, силата му се увеличава. Същото се отнася и до лошите наследствени черти: колкото повече време минава, толкова повече те отслабват. Добродетелите обаче растат и се развиват все повече и повече.”

Из Закон на вярата и любовта, Лекция, 13.IV.1932 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл на деня - 29 Ноември 2008 г.

„Ако при всички изпитания и мъчнотии човек е смел и решителен, не се колебае, не се съмнява – той има вяра. Най-малкото колебание в живота му показва, че вярата му не е силна. Каква вяра е тази, която те заставя да се качваш на дърво при срещата си с мечка? Докато не те е срещала мечката, ти си в молитва – уповаваш на Бога, вярваш, че ще те избави от нея. Щом я срещнеш, всичко забравяш и се покатерваш на дървото. И при това положение пак се молиш и вярваш в Бога, но нито молитвата ти е силна, нито вярата.”

Из "Степени на разбиране", УС, 20 октомври 1935 г.

Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл на деня - 30 Ноември 2008 г.

„Малцина могат да издържат мечка да ги срещне и да им проговори. Мечката е символ на големи страдания, които видоизменят направлението на човешката мисъл. Ти си философ, учиш хората как да живеят, как да постъпват, възпитаваш децата, но щом се натъкнеш на някоя голяма мечка, на голямо страдание, ти изгубваш присъствието на духа си, не можеш да се справиш със страданието си.”

Из Малкият повод, Лекция, 23.III.1927 г.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...