Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Нуждая се от специалист-дъщеря ми!


boycheva

Recommended Posts

Здравейте , дъщеря ми е на 3 год и половина но е страшно притеснителна и срамежлива не знам как да я накарам да отговаря като я попитат нещо.в детската градина не иска да си казва стихчетата пред всички а казва на госпожата че ще си го каже у дома , а го знае. навън не иска да говори с хората когато я попитат нещто гледа в земята и мълчи, в много рядки случаи може да отговори. а у дома не спира или чак като подминем хората тогава започва да говори.когато ходим на рожден ден в началото стои до мен 5-10 мин и после се отпуска и отива да играе с децата, но и тогава не говори много.

моля дайте ми съвет какво да правя

Линк към коментар
Share on other sites

Разкажете за себе си и съпруга си и за това как възпитавате детето си? Вижте тук и кажете в кой родителски стил или комбинация от стилове се вписва вашето възпитание! Какви са взаимоотношенията със съпруга ви? Има ли братче или сестричка дъщеря ви и как те се отнасят към нея? Винаги ли е проявявала признаци на срамежливост или се появиха наскоро - нещо преживявала ли е, с което бихте свързали свистостта и - нещо травмиращо, нараняващо?

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте , има сестричка на 10 месеца.когато беше по малка ходеше при всеки ,но сега не иска и не разговаря с никои.имаше период в който не ми даваше и аз да се спирам и да говоря с хората.не мога да си обясня защто е толкова срамежлива от 1г и 6м ходи на ясла , а сега е в детска градина .понякога се замислям дали защтото и се караме не стигнахме до това положение, не прекалено парво и правим забележка но когато и втория пат като кажем нищто не се промени и се караме.иначе е добро дете не създава проблеми е детските пакости и опитите да си наложи нейното ги има.когато направи някоя беля не я бием а я наказваме дори е нужен само поглед и тя започва да се оправдава че няма повече така да прави.сега в градината има тържество , на тя не иска да си казва стихчето и когато я накарат започва да плаче и отговаря на госпожата че ще си го казва в къщи.знае стихчето но и в къщи не иска да га каже, а преди пееше в къщи всички песни които учат сега не иска.

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте , да имаме още едно дете на 10 месеца.Ами когато беше бебе ходеше при вскички но сега е съвсем различно .имаше момент в които не ми даваше и на мен да се спирам и да говоря с хората и се криеше зад мен , но това отмина и сега стои и чака да свърша разговора.не мога да си обясня защо не иска да говори от 1г. и 6 м. ходи на ясла а сега вече и на детска винаги ходи с желание.преди като се прибереше и я попиташ какво са учили си казваше и пееше всички песни а сега не иска.ще имат тържество и не иска да си казва стихчето дори и у дома а го знае, но като я накараш и започва да плаче и не иска не и се говорело сега си играела сега не можела.когато направи беля първо и казваме да престане , втори пат и накрая я наказваме.понякога е нужен само един поглед и започва да казва как няма повече така да прави.когато направи нещто добро винаги я хвалим .когато има желание се учим да пишем букви,помага ми когато готвя или чистя обича да редим пъзели и с нетърпение чака когато го нареди да я похвалим.

е доста се глези по някога и иска да става нейното.и другия проблем е че много плаче понякога като и обясняваш и тя започва веднага да плаче

Линк към коментар
Share on other sites

Прочетохте ли за родителските стилове?

Според мен, най-доброто, което можете сега да направите, е да я обичате безсуловно! И да и го показвате постоянно! С прегръдки и милувки, с целувки и нежност. Да бъдете по-толерантни към нея, към срамежливостта и дори! Приемете я безусловно и изцяло! Спрете да и се карате, а я приемете и обичайте дори въпреки срамежливостта и държанието и, което не ви харесва понякога! Засега за известно време забравете за всякакви наказания - като лечебно поведение!

Поведението на дъщеричката ви говори, че вероятно сте били доста твърди в изискванията си към нея и сте заложили в нея една малоценност, "не се справям", един разрив с безусловната любов и сигурност идваща от душата и духа и. Вие като нейни майка и баща сте за нея пряка проява на тази душа (вие) и дух (татко).

Сега лечебното поведение е толерантност, приемане и много, много любов, която постоянно да и показвате и давате!

След време, когато промененото ви емоционално отношение и поведение възстановят нейната вътрешна сигурност, самоувереност и радост, тогава вече отново наложете ограничаващото поведение и забрани - но с обич, нежност, без каране, а с прегръдка и любящо обяснение на нейния език. Като наказвате тогава, нека бъде действието и, а не личността и! Нека знае, че е безусловно приемана и обичана - показвайте и го постоянно! Но засега, като лечебно поведение, за известно време забравете за рестриктивните мерки и единствено я обичайте тотално и изцяло приемащо! Това бързо ще я възстанови!

Също така, намесата на добър психотерапевт би била уместна - семеен терапевт за работа с цялото ви семейство например! А за лична работа с дъщеричката ви аз бих ви препоръчал хипнотерапевт! Децата се повлияват изключително добре, бързо и дълбоко от хипноза!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Мога да ви препоръчам, но ще има елемент на лично пристрастие! Затова си изберете в българския он-лайн формат за психология. Има регистрирани 50-на терапевти от различни школи.

Успех с дъщеричката!

Орлин

Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...