Моите любими мисли за деня

[maria_stoikova]

Здравейте казвам се Мария.

Ето и мои любими мъдри мисли за деня:

1-Има 2 житейски правила :

правила1-не се тревожи за дреболии

правило2-всички неща са дреболии.-"Фридрих Ницше"

2-Понякога дори да живееш се изисква кураж.-"Сенека"

3-Умът е градина , в която волята е господар.-"Декарт"

4-Най великата доблест не е втова никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път когато паднеш.-Конфуций

5-Който не умее да владее себе си той е роб , ако ще да е владетел на целия свят.-"Епиктет"

6-Човек вижда толкова колкото знае-"Гьоте"

7-Книгата е като огледалои ако в него гледа маймуна , от там не може да се види лик на апостол.-"Лихтелберг"

8-Не е важно кой е прав а какво е правилно.-"Томас Хексли"

9-По лошото от това да бъдеш е да бъдеш сам с някого.

10-Няма нищо по страшно от активната глупост"Гьоте"

[Диляна Колева]

Здравей Мария добре дошла във форума!

Ще споделя една мисъл, която не ми е любима от днес,но я чух преди няколко дена и много ми хареса.

"Бъди красотата, която искаш да видиш в света"

[Guest Еси]

Една мисъл която дойде при мен в отговор на мое търсене.

чудесата се виждат само в светлина,

но очите на тялото не виждат тази светлина

аз не съм тялото, тогава какво съм?

от Курс по чудеса

[mochito]

Здравейте и то мен! Ето една мисъл от Лао Дзъ, която скоро беше мисъл за деня и ми направи силно впечетление

Кривото се изправя.

Празното се напълва.

Вехтото се обновява.

Който няма получава.

Който има се заблуждава.

Лао Дзъ

[aviana]

"Човек ще се излекува,когато се умори да бъде болен"-Лао Дзъ

Същото е и със ситуациите в живота ни,когато се уморим от това какви са решаваме да се излекуваме от тях.

[iti]

"..Ето защо някоя жалка фигура, обезобразена и изкривена от старостта, от лишения и болести, се обръща към нас, молейки от все сърце за помощ, за продължение на съществуването си, чиито край би трябвало да и изглежда желателен, ако обективната преценка тук бе определяща. Вместо това сляпата воля се появява като инстинкт за живот, като жизнерадост и жизненост, тя е същата, която кара растението да расте. Тази жизнена енергия може да се сравни с въже, опънато над кукления тятър на човечеството. "

"...Незасегнати от веригата на причинността, безкрайна както напред, така и назад, в природата остават само две същности: материята и природните сили....Едното от тях (материята) е това, в което възникват състоянията и техните изменения, другото (природните сили) – онова, благодарение на което те могат въобще да възникват."

"…А че съществената за нашия интелект форма води до такава измама се обяснява и оправдава от това, че интелектът е излязъл от ръцете на природата съвсем не за да възприема същността на нещата, а само на мотивите, следователно за да служи на една индивидуална и временна проява на волята."

Шопенхауер

[infinity1305]

"— Луна, защо чакаш?

— За да приветствам слънцето, пред чийто блясък ще трябва да отстъпя."

"Водопадът пее: Аз намирам песента си, щом намеря свободата си."