Велина Василева Добавено Юни 12, 2009 Доклад Share Добавено Юни 12, 2009 Защото всички ние сме свързани, едно Цяло сме и когато помагаш на другия - всъщност - на себе си помагаш. А ако хората не ти дават да помагаш на никой,дори на самият себе си само защото си различен?Само поради различостта ти всички те отхвърлят.Тогава кой е виновният?Че си отхвърлен. Ако не приемаме различният по физика и умствено мислене човек кой е виновен за последващите проблеми?Нима тези които отхвърлят различният не си причиняват лоша карма? Какво пише в светите книги за различните,velinavasileva. Така поставен - въпросът е само светски; нечист (което означава - че е с примеси...). Вярното е, че всички сме еднакви - защото всеки от нас е проявление на Божествената Мисъл във време и пространство , но сме и уникални (всеки е - като различно цвете в Божествената градина). Създадени сме така, че всички заедно участваме във всеобщата хармония... Ние просто - перфектно се допълваме един друг - като частите на един организъм, независимо от това - осъзнаваме ли го, или не... Напоследък съм удивена от това, колко някои от нас се чувстват изолирани (далеч не само ти, Томодаши), самотни, различни и като такива - като обект на всеобща, или частична агресия от страна на останалите... Това кара тези хора не само да страдат , но и да се ожесточават срещу мнимите си "гонители", без последните дори да подозират, че са набедени в преследване - и то -на личностна основа!... Към такива братя и сестри имам една молба - спрете се, осъзнайте се... Това, което преживявате е лично ваш, вътрешен процес на израстване; няма нужда да търсите външно мними "агресори" и да ги затрупвате с отрицание... По-добре четете и слушайте аудиозаписи на Чисти Източници... Това ще ви повдигне и ще оправи кривите ви мисли, заради които изпадате в този личен дискомфорт... Защото "другите" нямат нищо общо с личните ви преживявания, както и да ви изглежда ситуацията на вас, в момента... Трябва всички, априори, да сме убедени, че мислим криво и затова търсим Чистите Източници - с цел да изправим мисленето си... Накои от нас - не понасяли цитатите... Защо?... Въпросът тук изобщо не е - да споделяме личните си фантазии, които ни натикват в задънени улици... Въпросът е - да схванеш какво казват Чистите Учения по твоя въпрос и да се коригираш своевременно, а не да критикуваш и цапаш Чистотата Им с умотворенията , които лично теб те убиват духовно...Колкото повече бавиш изправянето си - толкова по-големи страдания ще понесеш, за да се изправиш...Страданията ти чакат - питай патило... Писах много пъти - за смирението - като отлично средство, в тази връзка... Но забелязвам, че за страданието и смирението - няма желаещи да коментират... Сякаш - така ще ги избегнем... Жалко... Това са неизбежни неща; няма друг начин да се израстне духовно... Всички минаваме и през страданието, и през смирението... Страданието е неизбежно, а смирението е Пътя на добрия човек, за да се превърне той от полуживотно в Човек... Така се израства, така е определено "отгоре"... (Изрично подчертавам за неразбралите, че този мой пост е отговор на Томодаши и нищо повече... Ако някой отново търси тук - под вола теле - ще бъде разочарован; вече и на лични няма да се обяснявам с него...) Отделете малко време, за да сравните личните си убеждения - с едно Чисто Становище, в "Изворът на Доброто" от Петър Дънов. " Обикновеният човек не може да страда като великите хора. Страданията са според степента на развитието. Когато минете през страданията на Йова, на Христа, ще добиете ново разбиране за Живота. Ако не минете през тях, не можете да се доберете до тайните на Битието. Човек още не е дошъл до крайните предели на страданието, за да излезе от човешкия живот и да стане ангел. Трябва да минете през две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост. След това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на Живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, дето всички неща са хармонични. То не може да се изрази на човешки език. Един велик закон владее в Природата: човешките души се развиват чрез страданията, в тях те научават великите загадки на живота. Всяко страдание е отворена врата за познаване на Бога. Без страданията хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на Земята. Страданията са път, който човек върви, за да развие Божественото в себе си. В страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само тогава може да видиш Неговото величие. Ти ще съзнаеш, че си пътник на Земята, дошъл да се учи. Слугата трябва да мине през лош господар, за да оцени добрия господар, когато отиде при него. Трябва да дойдат бури при вас, за да разгонят мъглите; тогава ще изгрее Слънцето. Дойдат ли страданията, превърнете ги в добродетели. Който е страдал много, той е мек и добродетелен. Без страдания не можеш да добиеш нито мекота, нито благородство. Чрез страданията човек се изменя постепенно и най-после се решава да води чист и свят живот." Така говори Учителят, в "Изворът на доброто" ... Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
цветна дъга Добавено Юни 12, 2009 Доклад Share Добавено Юни 12, 2009 (edited) "Страданията не са нищо друго, освен огъвания, т.е. изкуство да се огъва човек. Когато те боли крак, ухо, око, глава, ти се огъваш на една или на друга страна, търсиш начин да си помогнеш. В този смисъл, огъването не е нищо друго, освен сценично изкуство. – Не може ли без страдания? – Не може. Невидимият свят се интересува от играта на актьорите, иска да види, как изпълняват ролите си.". Когато в организма на човека се съберат много нечистотии, които не могат да излязат по обикновените канали, природата образува циреи, чрез които нечистотиите излизат навън. Ние наричаме тези циреи "страдания". Благодарете, че природата изхвърля нечистотиите от тялото по пътя на най-малките страдания. Така че, страданията не са нищо друго, освен пътища, чрез които природата изхвърля нечистотиите от човешкия организъм. Като знаете това, благодарете на страданията, защото без тях щяхте да се отровите. Благодарете на циреите, които природата ви отваря. Ако природата не ви дава страдания, т.е. ако не ви отваря циреи, положението ви щеше да бъде още по-лошо. С циреи е лошо, без циреи още по-лошо. Със страдания е лошо, без страдания още по-лошо. Човек е дошъл на земята като ученик, да се учи." "Като се натъкват на страдания, хората се питат, не може ли без тях. Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да се пита, не може ли човек да не диша. Както не може без дишане, така не може и без страдания. Това е все едно, градинарят да пита, не може ли да съществува само влажно време, а керемидчията да иска само сухо време." Учителя Бейнса Дуно от беседата "В Божественото училище" Напоследък много мисля за страданията и възможностите за развитие, които носят. Когато се натъкнем на противоречие, навикът на стария живот ни кара да му се противопоставим, да "закрещим, та цяло село да ни чуе", но истината е, че колкото по-бързо се осъзнаваме, толкова по-бързо излизаме от "дупката" на "блатните мисли" и виждаме "златото", което блести сред тинята - силата на СМИРЕНИЕТО, РАЗБИРАНЕТО, СЪСТРАДАНИЕТО, ПРОШКАТА... Доброто -Любовта, която започва да бъде НЕ ЗАЩОТО, НЕ ВЪПРЕКИ ЧЕ, а просто Обичаш, защото не можеш да проявиш друго, освен да обичаш. Не питаш този, който се "зъби", дали заслужава, не питаш, този, когото наричаме"егоист" (а нима аз съм светица), дали заслужава. Не мислиш - Просто Служиш, Помагаш, Обичаш.... Бог, Който е в Човека. Обичаш Невидимия, проявен във видима форма. Това някак много бавно започнах да си избистрям благодарение на осмислените противоречия. Не е лесно, но е красиво, а после става и лесно. Нужно е повече упражнение и всеки път става все по-леко, все по-лесно, все по-искрено - не като изкуствен "уд", а става естествен. Като дишането. А и виждаш, чувстваш и подкрепата на Бог чрез другите и чрез всичко проявено. Никога човек не е сам. Бог никога не изоставя човека, важно е човек да не пуска Ръката на Бог. Редактирано Юни 12, 2009 от цветна дъга Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Guest Fut Добавено Юни 12, 2009 Доклад Share Добавено Юни 12, 2009 (edited) Ще оставя мнението на цветна дъга за по- добри времена, сигурна съм че е страхотно, за да кажа, че Томодаши става все по- добър в приготвянето на специалитета "Друг ми пере пешкира". А иначе Вили думите ти отново имат огромна стойност за мен . Поздрави! П.П. Няма да се редактирам. Редактирано Юни 12, 2009 от Fut Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юни 17, 2009 Доклад Share Добавено Юни 17, 2009 Напоследък много мисля за страданията и възможностите за развитие, които носят. Когато се натъкнем на противоречие, навикът на стария живот ни кара да му се противопоставим, да "закрещим, та цяло село да ни чуе", но истината е, че колкото по-бързо се осъзнаваме, толкова по-бързо излизаме от "дупката" на "блатните мисли" и виждаме "златото", което блести сред тинята - силата на СМИРЕНИЕТО, РАЗБИРАНЕТО, СЪСТРАДАНИЕТО, ПРОШКАТА... Доброто -Любовта, която започва да бъде НЕ ЗАЩОТО, НЕ ВЪПРЕКИ ЧЕ, а просто Обичаш, защото не можеш да проявиш друго, освен да обичаш. Не питаш този, който се "зъби", дали заслужава, не питаш, този, когото наричаме"егоист" (а нима аз съм светица), дали заслужава. Не мислиш - Просто Служиш, Помагаш, Обичаш.... Бог, Който е в Човека. Обичаш Невидимия, проявен във видима форма. Това някак много бавно започнах да си избистрям благодарение на осмислените противоречия. Не е лесно, но е красиво, а после става и лесно. Нужно е повече упражнение и всеки път става все по-леко, все по-лесно, все по-искрено - не като изкуствен "уд", а става естествен. Като дишането. А и виждаш, чувстваш и подкрепата на Бог чрез другите и чрез всичко проявено. Никога човек не е сам. Бог никога не изоставя човека, важно е човек да не пуска Ръката на Бог. Много благодаря на Цветна дъга за споделеното... В нейните разсъждения припознавам и мои; това ме радва , защото виждам практичното приложение на стиха: "От един Дух се напоихте..." Тъй като Пътя на добрите хора (визирам тези от бъдещето, жителите на Царството Божие, към което ние се стремим), е само смирението... Ето още няколко мисли на Учителя, за да се види, че в това смирение е скрита Силата и че то няма нищо общо с овчедушието: "Малките работи в света, малките добродетели раждат големите добродетели в света. Малката любов ще роди голямата любов в света. Слънцето не е имало първоначално този огън. Много малък е бил огънят на Слънцето, тази, малката любов в него. Божественото е скрито в малкото, затова Бог ни учи как да познаваме света. Той ни учи на смирение. Казвам: Какво нещо е смирението? Смирението е да познаеш, че силата седи в малките работи. Една сладка дума е в състояние да предотврати цяла една война. Една дума е в състояние да подигне цяла една война. Една мисъл в тебе ще измени цялото ти състояние. Една лоша мисъл ще измени пак цялото ти състояние... ... Човек трябва да учи себе си. Ние искаме светът да се оправи, но тя е задача за Бога, не сме ние, които ще оправим света. То е задача за Бога, да се оправи света не е наша работа... ... Сега се изисква от нас да вярваме в онова, върху което ние мислим. От нас се изисква да вярваме в това, което ние чувствуваме, да вярваме в онова, което ние правим. Аз определям: Учен човек е онзи, който знае как да изправя своите погрешки. Той е учен човек. Невежа е онзи човек, който не знае как да изправя своите погрешки... ... Всякога вие ще забележите, щом направите една погрешка, нещо ви казва: „Не си прав.“ Туй радио се намира горе на главата. Някой от вас, виждам по главата, е много добре устроен, а пък на някой едва сега се устройва. Главата е радио с хиляди (станции), радио за всичките светове... ... Не мислете, че ние, хората, които имаме велико понятие за себе си, че сме нещо. Ще остарееш, ще те заровят в земята онези, които те любят. Ще дойдат малките червейчета и ще те разглобяват. Отгоре ти ще плачат, ти ще седиш долу и ще те пита Господ, обичаш ли да хапеш ти? ... ... Няма нещо по-велико в света от служението. Може да служи онзи, който знае. Който не знае, нека се учи и като се научи, нека служи... ...Имаме стари навици в нас, които трябва да се преобразят." Петър Дънов "Всичките народи" http://triangle.bg/books/1937-09-26-10.199...8-04-24-10.html Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 13, 2010 Доклад Share Добавено Юли 13, 2010 Всякога, когато човек направи едно добро, той поканя целия невидим свят на угощение. Защото невидимият свят е крайно чувствителен към всяка добра постъпка, към всяко добро чувство. Една добра мисъл, едно добро чувство, приличат на хубав цвят, цъфнал с най-хубавата краска. Една мисъл прилича на узрял плод в невидимия свят. Следователно, нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки, това са плодове на райските дървета. Всеки от вас ще намери своите мисли, своите чувства и своите постъпки. Като идете в оня свят, увиснали са върху райските дървета. Истинската лоза Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Розалина Добавено Юли 13, 2010 Доклад Share Добавено Юли 13, 2010 Здравейте.Моето мнение днес е в малко по-различна светлина,но пък мисля е по темата. Когато четох тазседмичната неделна беседа на Портала -"Зачудиха се',много силно ме впечатли една мисъл на Учителя: Сега искам да излезете от обикновените процеси и да влезете в необикновените. Да мислиш, че си добър, или че трябва да бъдеш добър, това е обикновен процес. Да мислиш, че си добър, това е най-голямото нещастие за тебе. Защо да не мислиш, че си добър и лош? Да мислиш, че си богат, и това е обикновен процес. Докато си беден, хората те съжаляват. Външно си слаб, сух, като чироз. Станеш ли чорбаджия, положението ти се подобрява: в една-две години надебелееш, обърканите ти работи се оправят. Започнеш ли да дебелееш, ти си дал кандидатурата си за чорбаджия. Ако си сух, като кука, ти си далеч от чорбаджилъка. Аз засягам този въпрос принципално, във всичките му форми – външни и вътрешни. Започне ли човек да мисли, че е умен, той е станал вече чорбаджия. Той е надебелял в умствения свят. Какъвто въпрос се повдигне пред него, той всичко знае. Ако се заговори за някакво откритие в областта на математиката или астрономията, той пръв ще каже: Чакайте, аз да си дам мнението. Този въпрос ми е познат. Той знае всичко, благоутробие има човекът. Кажеш ли му, че не знае нещо, той веднага се обижда и казва: Ти си невежа, затова мислиш, че аз не зная. Кажеш ли му, че всичко знае, той е доволен от тебе. Той казва: Ето един човек, който разбира нещата. Това е човек! Сегашното общество търси такива хора, именно, които да одобряват всичките им постъпки и мероприятия. Ако се осмелиш да кажеш, че в дейността на дадено общество има нещо неправилно, ще те нарекат простак, невежа, глупак. Когато отделният човек или дадено общество изпадне в голяма самонадеяност, природата – нашата разумна майка, го поставя в противоречия. Тя му изпраща една болест, с която той не може да се справи. Веднага се обръща към лекари, да определят диагнозата, да му помогнат. Питам: Защо сам, не определиш диагнозата на болестта си? – Не разбирам. – Защо сам не си помогнеш? – Не мога. Следователно, като се натъквате на мъчнотии и страдания, ще знаете, че природата съзнателно ви ги създава, за да ви покаже, че не знаете всичко, както сте склонни да мислите Съзнателно давам по-дълъг цитат от тази беседа,за да се разбере констекста на мисълта.Това,което ме порази при четене и замисли,беше първото подчертано от мен в цитата изречение.Второто подчертано в края на този цитат пък ми даде отговора . Моят извод за темата и от прочетената беседа.Прави добро и не говори за него.Пред добрите хора се прекланям и кураж ми идва,когато срещам такива души,Доброто е в света .А злото ,което също е в света ,все още е неговият най-добър учител.За да се прояви доброто,първо минаваме през злото.Нужна е будност и внимание да не се мислим за добри,защото това си е вид самонадеяност и ни приспива.Т.е нека се учим да правим добро,Да се научим в изборите си да разграничаваме доброто от злото,но да не правим на себе си квалификация -добри сме.Всички хора сме и добри и лоши.Както казва една моя приятелка,ако бяхме съвършени,нямаше да сме тук. Светъл ден Донка и Лъчезарна 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Велина Василева Добавено Юли 13, 2010 Доклад Share Добавено Юли 13, 2010 (edited) Да мислиш, че си добър, това е най-голямото нещастие за тебе. С това, в беседата "Зачудиха се", Учителят иска да ни каже, че когато човек си мисли, че самият той е добър (а не - Христос, който живее в нас) - такъв човек е още сляп; той е невежа, по отношение на духовната реалност... Такъв човек схваща нещата материалистически само и тепърва ще трябва да се чисти, чрез "строги и непопулярни мерки" - казано на съвременен език, или - по-простичко - чрез страданията, които непременно ще го посетят, за да го вразумят... Затова Учителят казва: "нещастие е да мислиш, че ти си добрият; ти си мъдрият, ти си любящият защото - така идва тояга за тебе. Ти си сляп за Господа и Провидението ще ти припомни за Него"... Всъщност, Учителят много пъти е подчертавал, че разгледано от духовен аспект - страданието не е нещастие, а благо... Голямото страдание задължително води до голяма радост... Обаче колко напреднал, в личната си еволюция, трябва да е човек, за да мисли по този начин - точно в момента, когато наистина страда; когато търпи страдание и то - без да роптае... Добър човек, видяно не материалистически, а духовно - може да бъде само човек, който е минал през последния стадий на самосъзнанието си (т.е. - през гениалността) и вече е влязъл в свръхсъзнанието си... Той вече се е слял с Бога и затова никога няма и да си помисли дори, че самият той е добър, мъдър и любящ, защото знае, че принципно - добър, мъдър и любящ - е само Бог... Такъв човек, когато каже "аз" - винаги подразбира само и единствено - Божественото в себе си... Редактирано Юли 13, 2010 от velinavasileva Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.