Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Страхът и неговата слабост, злото и неговият край!


Recommended Posts

Откъде идва страха? :o Откъде идва злото? :angry:

Страхът ни обвзема,когато ни съпровожда безверие и злост.

как можем да го изтръгнем? :)

доброто и злото са като гъбите...Едните ще те нахранят,а другите убият.

Как да се предпазиш? :)

Доброто побеждава злото елементарно.

Когато неядеш от отровната гъба, тя с времето губи сила и изсъхва, а през това време докато си ял от добрите си станал по-силен добил си сила, издръжливост и познание.

Така доброто побеждава злото , а злото губи същноста си.

Злото е силно и го има докато Човекът го консумира и използва, така му дава живот и значение.

Как да направим разлика от добро и зло? :huh:

Като започнем с тези, за които знаем че са добри.

Ако искаш да видиш хоризонта от покрива ,трябва да тръгнеш от първия етаж и виждаш само до него. До светлината има дълъг път и дано си избрал правилната кула,от която ще видиш Бога.

А как да разбереш коя кула е правилната? :huh:

Като използваш Душата си и я пазиш чиста, за да я разпознаеш...въпреки всичко.

Човекът от грешките си или се изгражда или се изражда. Или в истината ще се бориш или с оправданието си ще се оправдаеш и с него ще се осъдиш.

По пътя към Бога, всичката плява, която Човек носи със себе си ще изгори, защото няма да удържи на Божия огън. Никога не е късно, да започнеш горенето на плявата от себе си, с тази разлика, че повече ще боли и повече огън ще го гори, а огънят е съвестта, която се разкрива в истината и открива плявата ти. А трябва само сам да я хвърлиш в пеща. Или ще се очистиш или ще се криеш зад позора си и това ще бъде твоят "щит и оръжие" .

Когато грешим, трябва да благодарим на грешките си, че са ни поучили и да им кажем: Благодаря и Сбогом! :)

Редактирано от jolie
Линк към коментар
Share on other sites

проблемът е,че отровните гъби имат много двойници.Много трудно е да се разпознават...или може би ние си затваряме очите и не искаме да ги виждаме като такива?Въобще смятам,че човек има вродено чувство да различава злото от доброто,т.е.детето се ражда над тях,а след това,неговата среда го моделира кое да избира-било то в ущърб на другите или на себе си.

А човек сам изработва собствените си страхове и вярвания,и надежди и мечти,стремления и разбирания.Сартър е казал,че адът това са другите,но по-сташен е адът вътре в теб,независимо кой ти е помогнал да го създадеш.Страхът е "ада".

Линк към коментар
Share on other sites

Мисленето от типа добро/ зло, черно/ бяло, всичко/ нищо, или/ или и т.н. обикновено говори не само за ментална незрялост, но и за характер, в който по правило присъстват доза фанатизъм, максимализъм, перфекционизъм, ригидни норми и правила, лесно дразнене и завишена ранимост, компенсирана от стремеж към налагане или отбягване.

Моят опит със страха - и личен и от работата ми, говори, че той не може да бъде победен! Колкото повече се бие човек против него, противопоставя му се, потиска го или бяга от случването му, толкова повече той расте! Страхът бива сублимиран, когато бъде приет, прегърнат, обикнат, когато се научим да "плаваме' спокойно в него, когато го приемем за приятел и партньор. Когато го свържем с "празнотата" (с онова състояние на отворено съзерцание отвътре), с онази вътрешна стаичка в сърцето, в която той се превръща в чиста сила и спокойствие!

Линк към коментар
Share on other sites

:thumbsup1:

Когато сме си признали и осъзнали собствените страхове/слабости, можем да ги използваме, те ни стават съдружници и партньори, /както казва Орлин :)/

Как мога да променя нещо, което не познавам? Ако човек не се потопи във водата никога няма да разбере свойствата и. Дали е мокра, топла или студена, мръсна или чиста... Обикновено не съм мислила дали нещо ме притеснява или-не. Просто проверявам защо е на пътя ми и... разбирам дали е за добро или за лошо... Естествено вътрешният анализ винаги е налице.

Сещам се нещо от една беседа-злото има сила днес, а Доброто е вечно... /цитирам по памет/. Т. е. ако външното зло ме атакува днес, но аз не му отговоря, не го храня. Анализирам и разбирам причините и ...го забравям.... Така то няма сили вече, но моето разбиране се превръща в сила. Защото утре вече ще съм направила нещо хубаво на някого, само, защото не съм позволила на днешното зло да трови съзнанието ми...

:3d_046:

Редактирано от xameleona
Линк към коментар
Share on other sites

"Някъде бях прочела,че противоположното на Любовта не е омразата,а Страхът."

Поредната лъжа.

Страх=мъдрост.

Безстрашие=лудост.

Безстрашните винаги са против Бог,защото не се страхуват да загубят дори душата си и да се превърнат в демони на мрака. :3d_155:

Писна ми от момичета комплексарки които искат мъжът до тях да умре за тях.

Ехооо.

Това вашето не е ЕГО,а зло и глупост.Опомнете се и не се поддавайте на животинските си инстинкти. :3d_158:

Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря ти, Виделинка! Поздрави!

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...