-
Коя е първата проява на Любовта? - Животът. Коя е първата проява на Живота? - Движението [горе, в главата; т.е.] разширението на съзнанието. Живот, в който има разширение на съзнанието, се познава по това, че ти схващаш, че живееш; че имаш ОТНОШЕНИЯ, към Някого. Животът подразбира ВРЪЗКА, към Някого. Детето съзнава, че има отношение към майката; майката съзнава, че има отношение към всички живи същества. Ученикът съзнава, че има отношение към Учителя си. В туй положение, в което се намираме, ние се изправяме пред една научна идея, научна в този смисъл, че тя ни определя, какво – трябва да имаме ВРЪЗКА с БОГА. Щом се свържеш с Бога, в тебе ще се прояви НОВ ЖИВОТ; ти ще почувствуваш разширение и свобода, в съзнанието. После, в твоя живот, ще се прояви Светлина.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Ти, разумният човек, нямаш право да спъваш Живота, който изтича от тебе. Ти, разумният човек, нямаш право да затваряш; да туряш канелка на Живота и да го точиш; да го продаваш като кръчмар. Нямаш право на това. Тогава питам, вие продавате ли Живота? Продавате го.Животът не търпи никакъв [човешки] закон, никакво [лично] мнение. Може да го налагате, но то е като водата. Водата [т.е. животът] носи всичката кал [кал, това е едно състояние на чувствата]. Но един ден тази кал ще се отцеди. И нейната вода ще бъде пак Вода. Ти може да правиш някои неща, да туриш смърт в живота си, но един ден Животът ще се освободи от нея.Някой път се цапате. Казвате: „Аз съм това, аз съм онова.“ И после за малки работи се докачате. Какво нещо е докачението? Защото, като се качи едно дете на гърба на баща си, бащата не се докача [защото обича това дете]. А пък като се "качи на гърба му" [друг някой], той се докача. Вие ще мислите по това. Втория път, искам да мислите върху тази тема [каква е разликата и да се досетите, че за разумния човек различието е илюзорно].Казвам следното. Да определите какво трябва да се прави сега. Ако аз пиша, както вие пишете, ако аз правя, както вие правите, и работя, както вие работите, отлично. Но при всички тези работи, [от осем хиляди години], хората страдат и умират. Да пееш [т.е. да живееш], без да страдаш. Да пишеш любовни писма, без да се разочароваш. Да търгуваш, без да губиш. Да спиш сладко и никак да не те боли главата. Да ядеш сладко.Човек има три инсталации: стомашна инсталация, белодробна и мозъчна. Те са най-големите фирми, които съществуват в природата. И с големи капитали са. Всички вие сте кредитори на тези фирми. Вие сте представители на тези фирми, кандидати сте. Всеки един от вас препоръчва фирмата на стомаха си. За да му докажеш, казваш: „Дайте ми ядене.“ Ще видите, че това е фирма и половина. А пък друг препоръчва фирмата само за пиене, а някой препоръчва фирмата на мозъка си. И казва: „И знаете ли нашата фирма какво прави?“ Фирма е това. Фирмата у вас е отлична. Аз я познавам. Само че вие фалирате. Ту се появява, ту изчезвате. Три фирми има, но това не е още животът. Нито стомахът е животът. Тук-там се появява животът. Нито в дробовете е животът. Те са места, дето животът се проявява и минава. Има хиляди начини, по които животът се проявява, но вие не сте намерили още онази постоянна фирма, където животът се проявява устойчиво. Тогава вие падате духом, обезсърчавате се и казвате: „Закъсахме.“Човек, който има Живот [е възкръснал; слял се е с Христа; станал е Едно с Бога и върши Неговата (а не своята) Работа – затова], никога не закъсва, никога не заболява, никога не умира. Човек, който има Живот, грях няма да има - той е свободен, от всички противоречия. Там, дето има противоречие, вие не сте дошли до онези Извори на Живота. Тепърва трябва да дойдете, до тях. Хиляди години вие сте изучавали материализма, в миналото. Аз бих гледал, да кажем, на Ивана - къде е бил, какъв е бил, какво се е мъчил. Това е научен [разговор – какво нещо е Животът], но не съм свършил още [онова, което имам да ви кажа, за да тръгне, всеки от вас, сам], към извора си.“Из: „Към изворите на живота“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Първата задача на човека е да познае Бога. Няма по-велико нещо от това. Ако някой пита какъв е смисълът на живота, отговарям: Да познаеш Бога. Ето една проста истина, която и децата могат да разберат, даже по-добре от възрастните. Проста е тази истина, но всеки сам трябва да я потърси и разбере. Иначе човек ще прилича на болен; на парализиран, който очаква наготово да му донесат вода от извора. Не, сам ще отидеш на извора, сам ще се напиеш от чистата вода. Щом дойдат до идеята за Бога, хората приличат на болни, които очакват да ги посещават здравите, наготово да им задоволяват всичките нужди. Защо болният да не си услужи, сам? Кой му е внушил, че не може да ходи? Кой му е внушил мисълта, че не може да работи? Кой е внесъл в човека мисълта, че е невежа, че другите трябва да го учат? Тези мисли са дошли отнякъде, но трябва да се изкоренят. Веднъж изгубил първоначалния си образ, човек се отклонил от Бога и се поддал на външни влияния. Много писатели са изнесли драмата за падането на човека и отдалечаването му от Бога, като причина за страданията и нещастията в живота му. Нека честният човек се опита да открадне нещо, да види как ще се почувства. Преди кражбата той е спал спокойно, като дете. След кражбата, сънят му се разваля. По цели часове той се върти на една, на друга страна, не може да заспи. – Защо не спи спокойно? – Занимава го някаква мисъл. – Как ще се освободи от неспокойната мисъл? – Като върне парите или предмета, който е откраднал. Алчно е човешкото око! Достатъчно е младият момък да види отдалеч една красива мома, за да се прояви неговата алчност. Той пожелава да я обсеби, да я вземе за себе си. Божествено ли е това желание? Божествено ли е желанието на човека, да обсеби къщата на своя приятел? Да вземеш службата на своя приятел, Божествено желание ли е? Ако един писател иска да засенчи друг писател, със своите произведения, на прав път ли е той? Ако се говори за морал, а алчността на човека се шири в света; това е безморалие. Един морал има в света – моралът на Всемирното Бяло Братство, който може да се приложи ако не напълно, поне в малък размер. Има начини за прилагането му. Този морал е Божествен. Той има магическо влияние върху човека.“
-
Петър Дънов – Учителя: „ЛЮБОВТА е особено Космическо Течение, което минава през всички Живи Същества. Колкото по-правилно се приема и предава тази енергия, толкова по-здрав е човек. Когато сърцето чувства правилно, [това значи, че] Душата е здрава; когато умът мисли право, [това значи, че] Духът е здрав.“ „Любовта е Закон за служене на Бога [т.е. за СЛУЖЕНЕ на Целокупния Живот, на Великото Цяло; за СЛУЖЕНЕ на БОЖЕСТВЕНИЯ ЕДИНЕН ОРГАНИЗЪМ].“
-
-
КАЗВАМЕ: ДА БЪДЕ ВОЛЯТА НА БОГА! ТОВА ЗНАЧИ: ДА СЕ ПРОЯВИ БЛАГОСТТА НА БОГА!
Да живееш в света на Истината, това значи, да различаваш нещата по форма, съдържание и смисъл. Под думата "мъж” разбирам още Божествения Ум, а под „жена" – Божественото Сърце. Умът представя човешката воля, която се проявява в неговото тяло, а сърцето – движение. Умът представя волевите процеси, а сърцето – рефлексните. Ако мъжът иска да живее добре с жена си, нека я остави свободна, да се проявява като самостоятелен човек, а не да изпълнява чужда воля и чужди предписания. Нека двама мъже направят следния опит: единият да напише закони и правила, по които да се ръководи жена му, а другият да я остави свободна, да живее по свое вътрешно, дълбоко разбиране. Когато човек се ръководи не от писани закони, а от своето разумно сърце, всякога резултатите са добри. Ако мъжът е недоволен от жена си, че не върви по неговите лични изисквания, той е на крив път. Това не е Христовото Учение. Христос е проповядвал Любов и Свобода. Там, дето Любовта отсъствува, съществува насилие и безлюбие. Ако живееш в Истината, ще имаш един резултат; ако живееш вън от Истината, ще имаш друг резултат. Истината има ОТНОШЕНИЕ, към Светлината. Като ученици, вие трябва да работите върху пробуждане на Висшето; Божествено Съзнание, в себе си, както и върху организирането на Висшите [ви мозъчни] Центрове, като проводници на Божествените Идеи и Чувства. Всяка НОВА ГОДИНА, човек пожелава да придобие нещо. Тая година пожелайте да възприемете добре ЛЮБОВТА и да я предадете добре. Да възприемете добре МЪДРОСТТА и ЗНАНИЕТО и да ги предадете добре. Да възприемате добре ИСТИНАТА и СВОБОДАТА и да ги предадете добре. Да възприемете добре СПРАВЕДЛИВОСТТА и да я предадете добре. Да възприемете правилно ДОБРАТА ОБХОДА и да я предадете добре. БЛАГОДАРЕТЕ за миналото, което се реализира. БЛАГОДАРЕТЕ за настоящето, което сега става. БЛАГОДАРЕТЕ за бъдещето, което ще стане. Всеки ден си има по едно специфично благо и да благодарим днес за това, което Бог ни е дал. Тук загаснаха лампите, нали така. Иска да ни покаже Господ, че без Него животът изгасва, а с Него светлината иде и животът иде. Без Него, смъртта идва, с Бога животът идва. Без Бога нещастието идва, а с Бога радостта и веселието идва. Всичко в света, хубавото, с Бога идва. В дадения случай ще бъдете благодарни, защото вие седите в една особена обстановка. Представете си, че вие седите в един палат, имате една малка дупчица само. Бъдете благодарни, че през тази дупчица влиза Светлина. Ще знаете, че Светлината е дошла, Слънцето е изгряло, и като излезете вън [от това време и пространство, в което живеят човешките личности], ще знаете, че имате всичко. При тези, [земните] условия, не може да имате повече от един слънчев лъч. Животът ви, на Земята, зависи от всяка една ваша мисъл, която е изпратена на Небето. Това е вашето богатство. Каквото и да говорят философите, че човек трябва да мисли добре и прочее, мен не ме интересува, че мисли човек добре. Всяка една мисъл, която излиза от човека, трябва да отиде някъде и да свърши работа. И ако свърши работа, тази мисъл е полезна, а ако не свърши, няма никакво значение. И всяко едно чувство, което излиза от човека и свършва работа, е полезно. Животът не е нещо, което ние можем да го създадем. Добрата мисъл не я създаваме ние. Мисълта трябва да отиде в един свят, дето ще се оплодотвори и ще се върне назад. Всяка една мисъл, която излиза от тебе, ще отиде при Бога и ще се върне назад. Ако това семе, което сееш на земята, не израсне, то няма значение. И всяка мисъл, която излиза от тебе, и не отива към Бога, и не се оплодотвори, няма значение. Някой път вие питате как трябва да се живее. Няма какво да питаш това. Животът ти зависи от мислите, които изпращаш. Един съвременен модерен поет казва в един куплет: „Слушах на полето песента на малката тревица: „Жадна съм, съхне моята уста и гине душата ми.” И не се мина дълго време, и чува се тропот - затичват се хиляди кола и хиляди ведра вода се изля върху земята и върху малката тревица.” Вие като философа ще кажете: „Как може да пее тревата? Има ли тя душа?” Има, разбира се. Господ слуша така тревите, както хората. Поетът продължава така. Тревата казва: „Може би, Татко, аз направих погрешка, че излезнах от Твоя Дом и посетих света? И по-дълго време седях тук - закъснях и не се върнах в Дома.” Защо е дошла тревата? Тази душа е слезнала от Небето и дошла да принесе известна полза. Млекопитаещите [имат отношение, към тревите] – целия ден тревата ще работи, и каквото изработят, волът ще дойде и ще го отнесе. И след няколко деня, тревата пак ще изработи, и волът пак ще го отнесе. Онзи, който не разбира Закона [за ЕДИНСТВОТО и НЕДЕЛИМОСТТА, на ЖИВОТА (както и Закона за ЕДИНСТВОТО и НЕДЕЛИМОСТТА, на УМА)], той мисли само за себе си [т.е. той се изживява само като обикновена човешка личност, но не и като разумна душа (неделимо свързана, с Христос), КОЯТО МИСЛИ, ЗА БЛАГОТО НА ВСИЧКИ СЪЩЕСТВА, едновременно (защото такава е Волята Божия, във всеки даден момент)]. Ако ти не може да свършиш работата на една трева, тогава какво си разбрал от Живота? Когато гледаме човека, в лицето, красотата му зависи от това, че в него стават промени. Тия промени именно ни радват. Ако се спрат тия движения, човек е много отвратителен. Когато това лице се движи бързо, то е приятно. Живото лице е, което ни радва. Живо лице може да бъде само умното лице. В личността се крият най-лошите неща. Тя е израз на егоизъм, на подлизурство, на страх, на измама, на лъжа. И човешката личност е създадена от всичките отрицателни качества в света. Това е личността. Аз не говоря за Аза, за човека, за съзнателното, но за личността. Пари, навсякъде пари! Това е личността у човека. Сега някой може да възрази, че изкуството е принесло полза. Тъй е. Някой може да каже, че науката е принесла полза. Тъй е, но в света не се проявява само личността – с личността заедно се проявява и разумната човешка душа. Следователно тя превръща действията на егоизма в Добро. Това не се дължи на човешката личност. Това се дължи на човешката душа, която постоянно работи за доброто в света. Ето защо ние трябва в себе си да се освободим от своята личност – не изведнъж, а последователно и разумно. Така да се освободим, щото да не нарушим чувствата, мислите и желанията на нашата душа. Някой казва: „Изведнъж да направим това!“ Вие не можете изведнъж да съборите това здание. То ще ви затрупа. Камък по камък, разумно ще снемате, разумно ще изправяте погрешките си и никак няма да се обезсърчавате. Тогава ние ще дойдем до онази нова философия, която ще ни открие, че ние сме в границата на този Нов свят. Иде една велика вълна от мисли, чувства и действия на възвишени същества. Тя ще дойде, ще проникне навсякъде. И ако вие не сте готови, тя ще постъпи тъй: ще премахне снега от света, семенцата, които са потиснати, ще ги извади от земята, болните ще излекува и всички нечистотии ще очисти. Това са твърдения. Ще каже някой: „Докажи!“ Тия неща не се доказват, вие ще ги видите. Тия неща няма какво да ги виждате отвън – те са вътре във вас. Най-първо вие искате да бъдете радостни, спокойни, да имате добро разположение на духа, искате да имате връзка с Бога. Тогава защо ще Го търсите горе на Небето? Толкоз години Го търсите, а не сте мислили, че Бог, който прониква във всички същества, прониква чрез Духа и във вашето сърце. Някой път вие сте недоволни. Дойде някой приятел при вас – натъжен, скърбен, иска утеха. Вие казвате: „Днес не съм разположен, махни се оттука, друг път ела при мен!“ Питам: с тази ваша постъпка вие не сте ли наскърбили Бога? Мислите ли, че Бог е доволен от вас? Не, вие сте Го наскърбили, в лицето на вашия приятел. Сега, в Школата, ние не искаме вие да се боите, да казвате: „А, то е страшно!“ НЕ, ЩЕ ИМАТЕ НОВ МОРАЛ, НОВИ РАЗСЪЖДЕНИЯ. Ние казваме: „Без страх!“ Аз съм дал на младите един поздрав: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината!“ На вас казвам: „Само светлият път на Божествената Мъдрост води към Божествената Истина!“ И тъй, ние ще употребим науката – не за нашата личност; не да пожертваме Истината, за тази наука – НИЕ ИСКАМЕ ДА УПОТРЕБИМ СЪВРЕМЕННАТА НАУКА, КАТО СРЕДСТВО ЗА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАНЕ НА ИСТИНАТА. Ние ще си послужим с логиката, с всички други науки, с които човечеството разполага. Аз не съм против логиката. Онзи, който я е измислил, добре е направил. Но ТАЗИ ЛОГИКА ТРЯБВА ДА БЪДЕ СВЕЩЕНА; БОЖЕСТВЕНА. ИСТИНАТА НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЛОГИКА НА ЛЪЖАТА. СЪЩЕВРЕМЕННО И ФИЛОСОФИЯТА, ТРЯБВА ДА БЪДЕ БОЖЕСТВЕНА. Може да бъде! От нас зависи. Не всички хора могат да бъдат философи: философите са родени, те не се раждат сега. Човек не може, като се роди, и веднага да стане философ – той трябва да е работил хиляди години, за да стане философ. И тъй, НЯКОИ ОТ ВАС ТРЯБВА ДА ТУРЯТ НОВА ОСНОВА, ДА СЕ ОЧИСТЯТ, ПО НОВИЯ НАЧИН. ВИЕ ТРЯБВА С ПОМОЩТА НА БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ ДА ВНЕСЕТЕ ИСТИНАТА. Трябва да си представите Бога като едно Разумно Лице, което те наблюдава – винаги щедър, мъдър – и да кажеш: „Заради Него, заради Този, който ми е дал всичките блага в света, ще се постарая да изпълня всичко.“ Това е Воля, това е Сила! Бог е Единствената Сила, която може да стимулира.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Да изгубиш Истината, това значи, животът ти да потъмнее. Ако живееш в Истината, ще имаш един резултат; ако живееш вън от Истината, ще имаш друг резултат. Ти знаеш известни факти, но това не е Истина. Истината не се занимава с взимания и давания, с речено-казано, с дребни неща. Това са факти в живота. Истината освобождава човека и внася живот в него.Какво се иска от човека? – Разумност.– Волята произлиза от един свят, а Разумността – от друг. Тия два свята се СЪЕДИНЯВАТ, в ЕДНО. Значи, Волята – светът на жената, и Разумността – светът на мъжа, се съединяват в едно и образуват човешкия свят.Жената, в истинския смисъл на думата, представя Благостта, а мъжът – Истината. Ето защо, Благостта и Истината трябва да се СЪЕДИНЯТ, в ЕДНО; да проявят Висшия Ум, в човека. Не е позволено на мъжа да си служи с лъжата. Ако не говори истината, мъжът не може да бъде разумен. Ако не проявява благостта, жената не може да има нужната мекота и воля. Само мекият човек е истински волев.Казваме: Да бъде Волята на Бога! Това значи: Да се прояви Благостта на Бога!Три неща са нужни за човека:Да бъде Волята на Бога!Да се освети Името Божие!Да дойде Царството Божие, на Земята!За да се изпълни Волята на Бога, нужно е Благост. Не можеш да служиш на Бога, без Любов. Благостта произтича от Любовта.
Казваш: С любов или без любов, трябва да се живее. Да живееш без любов, това значи, да бъдеш всякога недоволен. Какъв живот е тоя?Ако Истината и Любовта не са СЪЕДИНЕНИ, в ЕДНО,Животът не може да се прояви.И тъй, Истината има ОТНОШЕНИЕ, към Светлината.“Из: „Истина и благост “
-
-
Петър Дънов – Учителя: „ХОРАТА УЧАТ ДА СЕ БОРИМ СЪС ЗЛОТО, НО ТОВА Е ГРЕШКА. Бог, в нас, възраства и доброто, и злото. Ето СВОБОДНАТА ВОЛЯ, че ние трябва да предпочетем доброто, а именно: трябва да възпитаваме сърцето, а умът сам по себе си, ще се развива. Затова и възпитанието е за сърцето. Нашият ум на Земята, е слуга на сърцето. Има известни закони, по които се култивира сърцето. Всичко това вам го казвам, защото сте християни и защото ще е зле да чакате, при друго прераждане, да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите. Ние сме изоставили развитието на своето сърце и следователно трябва да се върнем към този основен принцип – да развием и облагородим сърцето си. Нам трябват не богатства, а ония основни неща, които правят живота добър. Злото не се гнезди в ума, а в сърцето. Всеки от нас трябва да попита своето сърце какво то желае. Нашето сърце се е покварило, по наша вина; ние сме го накарвали много пъти, като слугините, да лъже, да мисли зло и т.н. Господ казва в Писанието: „Сине мой, дай си сърцето“; Той познава и вижда грешките на хората и иска от нас не друго, а да му отворим сърцето си, да влезе Той в него. Ще кажете как? По същия начин, както отваряме прозореца да влезе Светлина в нашата стая. Казано е: „Стая, където влиза Светлина, лекар не влиза, болест не царува“, или: „Където Светлината не влиза, оттам лекар не излиза“; също тъй в онова човешко сърце, в което е влязъл Господ, дявол не влиза. Господ е именно Лекарят, в този смисъл.“
-
Петър Дънов – Учителя: „Мислите, чувствата и желанията на съвременния човек са подобни на бури и виелици, които изкореняват красивото в човека. Както бурите и ураганите в природата изкореняват вековни дървета, така и мислите и желанията на съвременния материалист изкореняват от него това, което първоначално е било вложено в душата му. Те задушават красивото, благородното в човека, както плевелите задушават цветята, не им позволяват свободно да растат. Външното разнообразие убива човека. Задачата на новата философия на шестата раса е насочена именно към това, да внесе вътрешно разнообразие в човека. Това се постига чрез изправяне на неговите мисли, чувства и желания."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~-
Петър Дънов – Учителя: "Забележете има един закон, според който вибрациите, трептенията на душата – не са едни и същи.Има хора, с които като дойдете в съприкосновение, не само че няма да ви повдигнат, но ще ви снемат по-долу, на техния уровен, тъй както във физиката, когато се смесят две течности, с различни температури, резултатът е средната температура, между двете.Затова, според тоя закон, ВИЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРИБЛИЖАВАТЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ, СЪОБРАЗНО ТРЕПТЕНИЯТА НА ДУШИТЕ СИ.Души, които имат еднакви трептения, могат да си въздействуват, но които нямат еднакви трептения, остават назад.Патици, които хвърчат еднакво, вървят напред, а които хвърчат нееднакво, остават назад.Можете ли да впрегнете коня и вола заедно? Ще имате едно неразумно съчетание."Из: "Работете с Любов"
-
-
-
Петър Дънов – Учителя: „ВСЯКО НАРУШЕНИЕ, ВЪВ ВАШИЯ ЖИВОТ, Е ПО-МАЛКО ИЛИ ПО-ГОЛЯМО ОТКЛОНЕНИЕ, ОТ ОБЩАТА ХАРМОНИЯ НА КОСМОСА. Вие трябва ДА СЕ СЛЕЕТЕ В ОБЩАТА ХАРМОНИЯ; ДА НЕ СЕ ЧУВАТЕ, ОТДЕЛНО. При това положение, ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА ЩЕ БЪДЕ В ХАРМОНИЯ, С ОБЩИЯ ЖИВОТ НА КОСМОСА. ДА ЛЮБИТЕ, ТОВА НЕ ЗНАЧИ ДА СЕ УДОВОЛСТВАТЕ. ДА ЛЮБИТЕ, ЗНАЧИ ДА СЕ СТРЕМИТЕ КЪМ БОГА И ДА ГО ВЪЗПРИЕМАТЕ, В СЕБЕ СИ, ПОСТОЯННО. ДОБРОТО Е СЪЩИНАТА НА БОГА. ТОЙ Е, САМ ПО СЕБЕ СИ, ДОБРО. Ако увеличаваш ДОБРОТО [т.е. Бога] във физическия свят, ти си на крив път. Ти [като ПРОВОДНИК на Бога, Който е Доброто; т.е. Самият Бог е Доброто] можеш да увеличиш [Потока на] ДОБРОТО, само в себе си, но не и вън от себе си. Доброто седи зад границите на този свят. Доброто не е в материалния свят. То не е в нашите пари, то не седи и в хляба, който даваме някому. Доброто [е Самият Бог, а Бог / Христос (ако Му дам Път, да се прояви) –] седи в моя ум, в моето сърце, в моята душа, в моя дух. Следователно, хлябът, който давам някому, мога да го направя и отрова, и благословение – от мене самия зависи. Сега, някои от вас, които не са запознати с окултната наука, може да мислите, че човешката мисъл е хилава. Не е така. Човешката мисъл е сила. Някой път човек тъй може да концентрира своята мисъл на злоба и завист към храната, от която ще яде някой човек, че като хапне този нещастник от тази храна, да се отрови. Това именно е нещастието в съвременния свят, че всички наши мисли са отрицателни. Ние казваме: хората са лоши. И тази мисъл тъй често я повтаряме, внушаваме си я, докато най-после в отношенията ни се създаде пълно недоверие. Ние вървим по обратния път и след всичко това искаме да се повдигнем."
-
-
Здравейте В__, прочетох един ваш отговор на върпос Как да взимаме решения и някои неща много резонираха с мен. Аз имам едно голямо търсене на една истина. Може ли да ви задам няколко въпроса лично на вас?
-
Никой не трябва да се меси в работите на другия. Онези, които се месят в работите на другите, не могат да бъдат ученици. И тъй, помни, че има само един даден момент да се родиш и да влезеш в пълнотата на Живота, защото в цялата вечност няма два момента еднакви, нито две души еднообразни. Понеже момент от момент личи по силата на своята тежест, а душа от душа личи по силата на своето съзнание. И тъй, не мисли леко за нещата, че Бог може да прави както си ще – у Бога щение няма както у человека. У Него има Любов, която трябва да даде всекиму това, що му се пада. А онова, което Бог дава, трябва да го даде в своето определено време или в определения даден момент. Когато низшето съзнание, у човека, отстъпи на Висшето [т.е. когато личността, (привидно отделена от Бога, в своето самосъзнание), отстъпи на душата (която е неделимо свързана с Бога, в Единното Космическо Съзнание)], тогава той ще бъде СВОБОДЕН; способен за Великата Наука на Живота, ДА РАЗБЕРЕ неговия дълбок СМИСЪЛ. Който живее за своето лично благо, той сам се обезличава. Това не значи, че човек не трябва да се стреми към лично благо, но ако той мисли, че постигането на това благо разрешава всички въпроси в живота, той се самозаблуждава. Когато човек напусне Земята, къде остават общественото положение, богатството, знанието, които той е придобил? Когато човек остарее, къде остава неговата младост? Старият трябва да се подмлади, а младият да запази младостта си. СМИСЪЛЪТ на ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ седи в ТРАНСФОРМИРАНЕ; в ПРЕВРЪЩАНЕ на ЕНЕРГИИТЕ, от едно поле в друго, при което електричните сили могат да се превърнат в магнетични, а магнетичните в електрични. В Природата съществува ЗАКОН за ПРЕВРЪЩАНЕ на ЕНЕРГИИТЕ. Превръщането на енергиите представя велик закон, който трябва да се изучава. Докато е на Земята, човек често преживява приятни и неприятни състояния на духа, на душата, на ума, на сърцето и на тялото. Приятните или неприятните състояния се дължат на напрежението на известен род сили, които действат върху човека. – Как става ПРЕВРЪЩАНЕТО на ЕНЕРГИИТЕ? Ако можеш да превърнеш една пасивна мисъл в активна, тя ще приеме две посоки, с два различни резултата: добър и лош. Ако можеш навреме да превърнеш тази мисъл и да я обикнеш, тя ще даде добър резултат. Ако не я превърнеш навреме и не я обикнеш, тя ще произведе лош резултат. Следователно, при развиване на човешкия живот, нужно е РАЗБИРАНЕ на ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ и ПОЗНАВАНЕ на НЕГОВИТЕ ЗАКОНИ. И с нови дрехи да се облече човек, [ако в главата си, счита, че е същество, само доколкото съществува, във формата на човешка личност], пак остарява. Това се отнася до физическия живот на човека. Влезе ли човек в Божествения Живот, там той никога не остарява, но всякога е бодър и свеж [защото там, той е разумна душа, неделимо свързана с Христос]. Христос изказва тази идея със следния стих: „Аз съм Живата Вода и Живият Хляб“. В това отношение, той няма нужда от обнова. Христос е Извор, който постоянно извира.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Днес всички хора се стремят към придобиване на онези светли, първоначални дрехи [т.е. на онези светли първоначални възгледи], които Бог навремето бе приготвил. За да ни се дадат, отново, тези дрехи, ние трябва да имаме такова обширно верую, което да включва в себе си целия свят; и такава велика Любов, която да ни свързва с всички живи същества в света.Често запитвате: "Как трябва да си представяме Бога?" Казвам: когато мислите за Бога, вие трябва да си Го представяте като Велика, Всеобемаща Същина, която обгръща и прониква целия свят с всички свои създания. Във всяко най-малко и най-голямо същество, вие трябва да виждате Божественото Проявление. Във всичко и навсякъде трябва да виждате Божественото Съзнание, което ви обгръща. В това отношение, каквото и да ви се случи в света, вие трябва да живеете със Свещения Образ на Бога.Не допущайте никакво съмнение в душата си, защото то е низшето начало [личността; т.е. мъжът, или жената, по форма], в човека, което може да донесе страдания, падания, смърт, изгубване смисъла на живота.Когато низшето съзнание, у човека, отстъпи на Висшето [т.е. когато личността (формално отделена от Бога, в самосъзнанието си), отстъпи на душата (неделимо свързана с Бога, в Единното Космическо Съзнание)], тогава той ще бъде СВОБОДЕН; способен за Великата Наука на Живота, ДА РАЗБЕРЕ неговия дълбок СМИСЪЛ и да намери това, което търси. Само по този начин човек ще може да добие истинското щастие.Кога е щастлив длъжникът? – Когато дългът му се прости. Кога е щастлив болният? – Когато болестта го напусне. Изобщо, кога е щастлив човек: когато изгубва, или когато придобива живота? – Разбира се, когато го придобива. Казано е в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!"И тъй, ПОЗНАВАНЕТО на БОГА трябва да бъде първата и най-важна ЗАДАЧА, на всеки човек. Питам: как ще познаете Бога? Как ще познаете вашия Учител? Учителят не може да се яви на физическия свят, като завършен акт. Той не може да се яви и като някакво явление вътре, или вън от хората. Учителят се явява само като вътрешна, разумна проява в човека.Често, много хора приемат по внушение някои [низши] мисли и считат, че това е техният Учител, който им говори, отвътре. Не, това са мисли, приети по внушение, има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически акт на насилие. Когато Учителят говори, ученикът се вдъхновява. В това говорене има винаги свобода: ученикът може да приеме или да не приеме съветите на Учителя. Той не насилва никого. Всеки човек, който иска да се наложи, той си служи с насилие.Казват за някого: "Този човек не е културен, не е просветен, няма диплом, че е свършил някаква наука". Казвам: един диплом има, важен за човека! Това е неговият ум, чрез който той може да проверява истинността на нещата, а не само да говори, че това знае, онова знае.Истинско знание наричам това, което е абсолютно проверено в живота. Затова, пазете се от външните заблуждения в света [идващи от мненията на личности], че този човек е учен, или онзи човек е учен. Знаещ, учен човек е този, който има не само теоретически знания, но който владее изкуството да живее [вечно, без да губи Съзнанието си за Единство].Някои питат: „Как трябва да се считаме, като Синове Божии, или ангели – служители?" – По същина, човек е Син Божий, произлязъл от Бога, а по служене той е ангел – служител. Някои души са останали при Бога и се радват на хубостите и красотите около Него, а други души са слезли на Земята, да работят.Много от последните [се спъват във външната си форма, възприемайки се като човешки личности и затова] са в постоянен спор помежду си, кой получава по-малко, кой повече и т. н. Тези души се намират в положението на блудния син, който, след като живял със своите фантастични идеи, напуснал баща си и отишъл в широкия свят, дето напълно пропаднал.И тъй, ако държите в ума си свещения образ на Първичната Причина, вие ще бъдете във връзка и с вашия Учител, който ви говори отвътре всеки ден и час.Учител в света може да бъде само Бог, само Първичната Причина. Вие трябва да знаете, че всеки, който е натоварен с мисията да предаде на света Божията Истина, той не говори от свое име. Затова и Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя своята воля, но Волята на Онзи, Който ме е проводил."И до днес хората тълкуват Христовото Учение [в амплоато си на човешки личности, живеещи в ограниченията на своето време и пространство], разглеждат стихове един след друг, пишат трактати върху тях и т. н. Казвам: добре е да се разглеждат стиховете, както е казал Христос, но важно е да се знае, приложимо ли е [чрез вашия метод на тълкуване] – всичко, което Той е казал, или не. Значи, опити трябва да се правят.Христовото Учение не е само теория, но то е Живо Учение на опита. Мнозина казват: „Щом е така, нека се направи опит, да възкресят някой мъртав човек."Казвам: може да възкръсне само този човек, който е роден от Бога. Може да се роди само този човек, който е заченат. Коренно може да се излекува един човек и от физическите, и от психическите му недъзи, само ако е заживял духовен живот.Да се лекува човек физически, това е лесно нещо, но за да се лекува психически, иска се духовна обнова. Физическите работи стават лесно, но духовните работи стават мъчно.Съвременното християнство се е спънало, именно, в духовния живот. Голяма опасност очаква човека, ако той се опита да влезе в духовния свят със своите стари разбирания, със своите стари вярвания. Съвременните хора имат много желания. Те искат богатство, имане, къщи, ниви, лозя и т. н. Обаче, религиозните хора се противопоставят на тия желания, у светските хора и казват: „Не ни трябват къщи, не ни трябват богатства и имоти. Сам Христос е казал: „Аз отивам при Отца си, жилище да ви приготвя и ще дойда да ви взема." Питам: ами ако Христос не ви направи жилища, какво ще кажете тогава? Не взимайте думите на Христа, в буквален смисъл [защото под "жилища", Той подразбира – характери, а не някакви външни жилища].Докато сте на земята, разумно използвайте условията, при които се намирате и благодарете на Бога за добрите условия, които ви са дадени [за да се учите]. И да имате къща на земята, тя е една временна колибка. Не се свързвайте с нея, но я използвайте като условие за вашето развитие.Някой пита: "Позволено ли е на религиозния човек да мисли за нови дрехи?" – Ако имате средства, направете си нови дрехи, но ако нямате, не ходете да правите заеми оттук-оттам; и вие да изпадате в изкушения, и другите да изкушавате. Казвам: истински религиозният човек е [душата, която е неделимо свързана с Бога и понеже Бог е СВОБОДЕН (само Бог е абсолютно Свободен), затова и истински религиозният човек е] напълно свободен в своите действия. Той има мярка във всичко и доброволно се ограничава в своите желания. Казано е в Писанието: „Всяко добро желание е от Бога." Имате ли някое добро желание, изпълнете го. Казвате: "Какво ще кажат хората за това?" – Ако вашето желание е Божествено, изпълнете го и не се интересувайте, за мнението на хората.Не туряйте Божествен характер на човешките си желания, защото сами ще си създадете нещастие. Някой казва: „ Аз съм роден от Бога." – Няма защо да казвате, че сте родени от Бога. От плодовете ще ви познаят. Карамфилът казва: „Помириши ме и виж, какъв мирис имам." Черешата казва: „Вкуси ме, и сам ще се произнесеш за моя вкус." Който иска да знае, добър ли съм, или не, нека ме опита.Мнозина от съвременните хора мислят, че добрият човек трябва да бъде кротък, любещ. Казвам: Бог е Любов, но по-справедлив и по-строг от Него няма. По-добър от Бога няма, но и по-строг от Него няма.Казано е: „Земята ще изгори пред лицето на Бога". Той може, в един момент да унищожи хиляди и милиони хора и отново да ги създаде. Кой може да го съди за делата Му?Щом Бог види, че някоя форма [някоя личност], в движението си из света, се е изкривила, Той я унищожава и отново създава.Само Бог е в сила да отнеме живота и да създаде живота на всички същества. Ако проникнем в Божията Любов, ще видим, че целият свят е създаден, именно, върху тази Любов.Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който, в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си. Ако човек, в постъпките си спрямо другите хора не е такъв, какъвто е спрямо себе си, той не може да се нарече нито добър, нито правдив, нито любещ човек. Такъв човек има две различни мярки, с които определя отношенията си.Сега, аз ви желая, като ученици, да изучавате себе си, да придобиете НОВА СВЕТЛИНА, в съзнанието си.Тия, които прилагат новите разбирания в живота си, са пред прага на Царството Божие. На тях вече Майка им [Великата Природа], може да говори. Кога говори Майката на своите деца? – Когато я РАЗБИРАТ. Кои деца я РАЗБИРАТ повече? – По-възрастните, по-разумните. На тия свои деца майката говори направо, защото те я РАЗБИРАТ ДОБРЕ.Желая всинца вие да пиете от чистата изворна вода, и то направо от самия Извор [Христос е Този Извор], а не от водата, която е далеч от него, с километри. Който пие веднъж от тази вода, той няма да казва, че не се нуждае от никого. Който опита и разбере Божията Истина, ще се слее с всички и ще види, че от всички има нужда, защото те са части от голямата Единица. Всички хора, всички същества са части на Общия Божествен Организъм. Тогава Бог ще живее във вас, и вие в Него – ще се влеете в Бога и ще разполагате с Неговата Сила. Само така може да се разбере пълнотата на вътрешния живот.Мнозина се чувстват далеч от Бога и се нуждаят други хора да се молят за тях. Те казват: „Вие се молете за нас, понеже Бог не иска да чуе молитвата ни." – Не, всеки човек [самоопределящ се като личност, (вместо като разумна душа, неделимо свързана с Христос – извън това време и пространството, в което живеят човешките личности)], сам поставя преграда между себе си и Великото Начало в живота.Когато хората се сблъскват с известни противоречия в живота, това се дължи на тяхното съзнание за нещата. Колкото съзнанието на човека е по-пробудено, толкова и противоречията за него са по-малко.Запример, някои хора не разбират дълбокия смисъл на плътта в човека [като защитно "покривало" на префинената душа] и казват: „Добре щеше да е, ако не съществуваше плътта в света." Питам: наистина, какво щеше да бъде, ако всичко беше само дух? – Не, нито плътта може без дух, нито духът може без плът. Великият Създател знае това нещо. Ако нямаше нужда от плътта, Той не би я създал. Както не може без духовното, така не може и без плътското. Те са две начала в човешкото естество, неразривно свързани.Плътта и духът са в постоянна борба [за условията на Живота]. В тази борба, именно, се ражда Божественото [т.е. Христос], Което ги примирява. Ще знаете, че плътта и духът ще се примирят само тогава, когато Божественият елемент влезе между тях. Ще дойде ден, когато плътта и духът ще живеят заедно, в Божественото. Тогава всички хора ще имат ново съзнание, с нова светлина, различна от досегашната, и ще бъдат подобни на ангелите. Казано е в Писанието: „Ще бъдете подобни на Христа".И тъй, докато реализирате вашия живот, разумно, много вода ще изтече, защото вие ще имате ред мъчнотии и страдания, които трябва да надделеете. Сега, като слушате да ви се говори, вие се влияете, съгласявате се с това, което слушате. Като влезете в света – и там ще ви влияят. Четете съчиненията на един автор, на втор автор – те ви влияят. Отивате в някоя църква, слушате един, втори, трети проповедник – и те ви влияят. Най-после се запитвате: наистина, прав ли е този път, в който сега вървим? Питам: кой е правият път? Пътят, по който майка ви и баща ви вървят, прав ли е? Пътят, по който вашите деди и прадеди вървяха, прав ли беше?Откак е излязъл човек от Рая и досега пътят му е бил все крив.Обаче, след идването на Христа на Земята, пътят на мнозина вече е изправен. Тия хора вече се връщат по обратния път, към онова първично състояние, в което са били някога. Те са на път вече да влязат в [Единното Съзнание и Целокупния Живот на] Рая.Христос е границата, при която човешкото съзнание минава от едно състояние в друго. Този процес на съзнанието, ние наричаме „просветление на душата". Христос е пътят на душите към Бога.В светлината, която Христос донесе на света, може да се разграничи обикновеното [личностно съзнание] от просветеното [разумно] съзнание на хората.Следователно, новият път, който се очертава от Христовата Светлина, се отличава със следното качество: във всяка душа, която влезе в този път, се заражда непреодолимо желание да върви напред. И тогава, никоя сила не е в състояние да спре тази душа от нейния път. Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклон. Каквото препятствие да турите на тази вода, тя продължава безспирно да тече. Няма препятствие в света, което може да спре душата в нейния стремеж да върви към Първоизточника на живота. Защо? – Понеже стремежът ѝ е силен.Казвам: не се плашете от препятствията в живота си! Вървете към великата цел, към новите велики разбирания, чрез които ще влезете в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете, как да наредите живота си на земята: ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да си правите, как да възпитавате децата си; ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество. Някой пита: „Трябва ли да се откажем от живота?"Не е въпросът за отказване. Животът е необходимост за всички. Той е вътрешно проявяване на Първичната Причина. Обаче, животът трябва да се разбира от гледището на новата светлина. Пътят, в който Бог прониква, не трябва да се изкривява, служенето [на Бога, от Любов], като задача на всяка душа, не трябва да се избягва.Никой не трябва да се меси в работите на другия. Онези, които се месят в работите на другите, не могат да бъдат ученици; онези, които не могат да пожертват всичко заради Бога, и те не могат да бъдат ученици. Аз не говоря за жертва, каквато вие разбирате, но за такава, каквато Бог разбира. При това, не правете жертва за този или онзи човек, но за себе си, със съзнание за вашия дълг към Великото Начало в живота. Жертвата, която правите, трябва да внесе подобрение, подем в живота ви, в дома ви и във всички, които са около вас.Мнозина мислят, че като се самопожертват [относно личния си живот; т.е. относно СМЪРТНОТО], ще изгубят живота си. Да се самопожертва човек, това не значи да изгуби живота си. Човекът на жертвата е силен човек, истински служител на Бога [защото се е освободил от смъртната част, като е самопожертвал личността си (която отстъпва мястото си на лидер), в полза на разумната си душа].От гледището на Новото Учение, Първичната Причина се схваща като вътрешен подтик на душата да върви напред и все напред. Разколебае ли се човек само за момент и спре движението си, в него настъпва един свещен, Божествен бунт, и той чува в себе си тих глас, който му говори: „Няма да спираш, нито ще се отклоняваш наляво или надясно; всичко си опитал. Сега ще вървиш в красивия живот!"Не е ли смешно за младия човек да търси из стаите на своя дядо и на своята баба вехтории, потънали в прах [напр. стари идеи – отминали вярвания на личности, от които няма полза, в настоящия момент]? Този прах ще го отрови. Казвам: запалете всичките вехтории на вашите деди и прабаби да изгорят и влезте в склада с нови дрехи! Там ще ви посрещнат вашите добри приятели [от Небето – вашата Сродна Душа] и ще ви предложат да си изберете костюм, какъвто искате. Изберете ли веднъж новия си костюм, няма вече да го събличате. Облечете ли веднъж новия костюм на съзнанието, няма вече събличане. Колкото и да ритате в този костюм, той повече се закрепва. Това значи: служите ли съзнателно на Бога, вие ще придобиете Новия Живот; откажете ли се да служите на Бога, ще изгубите този живот, и отново ще облечете старите си дрехи.“Из: „Без окови!“
-
Учителя отмина, от физическия свят, "на 27 декември 1944 година. Създаде няколко окултни школи и даде пример за правилен живот. Остави огромно богатство от беседи."☆ МИСЪЛ ЗА ДЕНЯ – 27 декември 2019 г., са последните думи на Учителя: "Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога. Това е всичко."
-
Петър Дънов – Учителя: "Всякой момент, в живота, си има своята работа, когато нищо друго не трябва да се върши, освен туй, което се изисква." "Целият свят, мъже и жени, воюват [с Бога] и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война. Защо воювате? Със себе си воювате. Или защо ние воюваме, с Бога? Човек, който воюва с Бога, той воюва против себе си. Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света. Може би минавала ви е тази мисъл. Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй [което не се изисква, в дадения момент]. Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам; да ми угоди на мене, аз ще си създам зло, на себе си."
ДА СЕ РОДИ ХРИСТОС – ТОВА ОЗНАЧАВА – ДА СЕ РОДИ МИРЪТ
(между Бога и нас, които не разбираме, как трябва да живеем).
Петър Дънов – Учителя: "Сегашните хора не успяват в живота си, защото са разбъркали местата на всички неща. Във всяко сърце и във всяка Душа – трябва да се роди Христос [което значи – "да се роди Мирът", защото Идеята "Христос" и Идеята "Мир" – са тъждествени], но понеже всеки може да разбере нещата дотолкова, доколкото той има светлина – хората не разбират смисъла на това раждане: в тях няма стремеж [да живеят в МИР; т.е. няма стремеж] да живеят като Христос.
Христос [или МИРЪТ], се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане и това, което Той носеше в себе си, за цялото човечество: Божията Любов.
Христос носеше МИР – най-високото изявление на Бога.
Господ се изявява като МИР. А МИРЪТ е ЗАКОН на ХАРМОНИЯТА, на ЕДИНСТВОТО НА разсъдъка [т.е. на СЪЗНАНИЕТО], на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е МИРЪТ.
Може да се роди само онзи, който носи МИР – вие не можете да се родите [ИЗНОВО; т.е. – не можете да се родите като граждани на Божието Царство], докато не разберете тези дълбоки истини; докато не придобиете МИРА, в себе си.
Вие трябва [ДА РАЗБЕРЕТЕ тези дълбоки ИДЕИ – ИСТИНИ и така да придобиете МИРА, т.е. ХРИСТОС, в себе си – В СЪРЦЕТО И В ДУШАТА СИ – ЗАЩОТО ТОВА Е ПЪТЯТ] да станете граждани на Божественото Царство. Ако вие не станете граждани на Божието Царство, вие не може да имате никакви придобивки.
Ако вашето верую не ви дава една ВЪТРЕШНА СИЛА, тогава на какво се надявате вие? Засега мнозина мислите, че вярвате в Бога, но и вярата ви е много повърхностна.
Вие вярвате в Бога, но вие вярвате и в къщата, която давате под наем [и сте объркали, по важност, местата на тези две неща, едното от които НЕ СЕ МЕНИ, а другото – на което предимно разчитате – може да ви се отнеме]. Свършили сте училище и имате вяра в дипломата, но това е второстепенно.
Има нещо, на което човек трябва да разчита и което НЕ СЕ МЕНИ. Не казвам да не уповавате на това или онова, но трябва да уповавате преди всичко на това, което НЕ СЕ МЕНИ.
Има нещо непобедимо в живота, в тебе. [И това е Христос, или МИРЪТ, като твой ИДЕАЛ, който – щом го положиш, като ОСНОВА, в живота си – НЕ СЕ МЕНИ; това е НЕПОБЕДИМОТО.]
Който е дошъл до НЕПОБЕДИМОТО [т.е. който се е домогнал до РАЗБИРАНЕТО за върховната и безкомпро̀мисна необходимост от ЛИДЕРСТВО на ИДЕЯТА "Христос", в персоналното си съзнание, което значи, че е РАЗБРАЛ ИДЕЯТА ЗА МИРА], в себе си, той се е домогнал до ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ, чрез който може да работи в света.
Дотогава ще има много големи мъчнотии. Всички трябва да се домогнете до този, истинския живот. Вие сте близо до него. Христос казва: „Още малко ви трябва, за да дойдете [до МИРА], в Царството Божие.“ – Във всяко сърце и във всяка Душа – трябва да се роди Христос [което значи – "да се роди Мирът", защото Идеята "Христос" и Идеята "Мир" – са тъждествени].
Днес, всички хора стоят пред прага на Божието Царство и се колебаят, да влязат или не. Дяволът, обаче, ги съветва да не влизат. Той им казва: „Млади сте още, не е време да влизате там. Вие трябва да си поживеете, да се порадвате на свободата си“. Оттук произлиза твърдението на хората, че младият трябва да си поживее, а старият – да си почива. – „Кой ще работи тогава?“
Не. И млади, и възрастни, и стари – всички трябва да работят. Досега хората само са се мъчили и трудили. Те още не са работили. Няма по-приятно нещо в живота от работата. Според мене, младият трябва да придобива вяра, възрастният – да работи, а старият – да учи. Сегашните хора не успяват в живота си, защото са разбъркали местата на всички неща. Дали сте млади, възрастни или стари, щом мине през ума ви някаква Божествена мисъл, приемете я и я реализирайте. Тя е подобна на плод. А всеки плод узрява, само когато се постави на мястото си.
И тъй, младите да вярват, възрастните да работят, а старите да учат. Като живеят по този начин, хората ще напредват, ще се разбират помежду си и ще се обичат [живеейки в МИР; т.е. живеейки в Христос]. Само при това положение, човек ще може да разбере, че има един Господ [на Мира] в света, един Спасител – Любовта, и един Учител – Мъдростта.
Новото учение изисква от всички да придобиете вяра и да следвате пътя на Любовта, без никакво колебание, без никакво съмнение."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Исая 9:6 – "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на МИРА."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Понеже физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание, то – това е Истинското Богатство – винаги да имаш, в себе си – ободрителни ДУМИ – които, свободно да можеш да даваш на онези, които имат нужда, от тях, в дадения момент.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание. Тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят; да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания. Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко. Магнетичният сън не е нищо друго, освен разпръсване на мъглата и облаците в съзнанието на човека, за да вижда ясно отде иде той и накъде отива. Бог е Канара, от която е отсечен човек. Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно. Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време. Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата.“ „Христос казва: "Както ме е Отец научил, така и аз ви научих". Давате ли си отчет, на какво ви научи Христос? Можете ли да кажете, че Христовото учение подразбира ядене и пиене, на чужда сметка? Христос спазва Законите на Природата, както и на разумния живот и ги прилага. Дойде ли до тези закони, Той знае, че днес нещата се придобиват с пари, а утре - без пари. Думата "пари" подразбира труд, усилие, работа. Значи, за всяко нещо, което иска да придобие, човек трябва да се труди и работи. Който иска да яде, трябва да работи. Светът е гостилница, в която може да влезе само онзи, който има пари, т.е. който е готов да слугува, да приложи своя труд и усилие. Преди да работи, човек няма право да яде.“ „Идването на Христа, на Земята, е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана ОСНОВНАТА ИДЕЯ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ – ИДЕЯТА ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО, ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ. И УСИЛИЯТА на цялото човешко съществуване СЕ СВЕЖДАТ КЪМ ТОВА ДА СЕ ПОСТИГНЕ БЕЗСМЪРТИЕТО, ДА СЕ ВЛЕЗЕ ВЪВ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.“
