Иво

Още една интересна тема
Тук няма да коментирам много... само ми се иска да ви задам въпрос: Когато посещавате психолог (колега), успявате ли да се "отпуснете", да се разкриете изцяло пред него и не се ли изкушавате вместо това да анализирате защо в този момент ви пита това или онова, каква школа използва в работата си, защо погледът му е насочен именно към лявото ви рамо и т.н.?
Аз скоро смятам да посетя психолог (тъй като изпитвам такава потребност и не виждам нищо лошо в това - психолог да има нуждата от психотерапевтична помощ - обичам да казвам, че хирургът никога не се оперира сам, нали така?). Интересно ми е обаче дали аз самата няма да се стремя по-скоро професионално да "попия" нещо за себе си, отколкото да мисля върху това, което ме притеснява.

Да, предполагах, че ще е този. Хубав филм е.

SIMILIA SIMILIBUS CURENTUR или Една Безкрайно Малка Доза - филм за историята и философията на хомеопатията на Екатерина Рибарева

Участия на фестивали: Златен Ритон и 5 международни в Брюксел, Барселона, Босна и Херцеговина, Пловдив, Копривщица

Кога и къде: 12 април 2010, 18:30, КУЛТУРЕН ДОМ "КРАСНО СЕЛО” – Зала 1, София, бул. “Цар Борис III” No 41

ВХОД СВОБОДЕН

Когато съм преодолял себе си, когато малкото ми его е обуздано и съблимирано, когато сексуалността ми е впрегната в юздите на Аза в мен, тогава се променя всичко в мен. Сякаш ставам друг човек, сякаш цялата Вселена минав апрез мен. Тогава малката ми личност с всичките и несъвършенства став асамо една жица, само един проток, през който преминават течения и сили, далеч по-мощни от самата нея! Тогава терапията, която правя, се случва в състояние на медитация. Една нагнетена сила на духа, на тихо но изпълнено с мъдрост безмълвие прелива през всички 'шевове" на личността с нейните изразни средства и се проявява не само енергийно, но и като слово. Погледът ми става различен. Волята спокойна, силнолюбяща и нагнетена. Тогава трудностите ми харесват и дори ги търся. Тогава някакси енергията ми се "закача" за енергията на човека,слива се в една обща нагнетена сфера. Създава се едно специално медитативно пространство с нагнетена вибрация, което е като прорез на нещо по-висше тук в това време и пространство. Тук и сега, но същевременно отвъд времето и пространствените кондиции. В същото време всичко външно е обикновено, колите минават по улицата, някой се тътри по коридора... Но въздействието ми тогава е силно! Анализът проникновен. Когнитивните техники придобиват особено значение и сила на промяна. Хипнозата се случва в самия разговор, а при задълбочаването и в транс преживяванията и на двамата са слети в едно емпатично взаимопроникнато сливане, в което водя когницията към промяна.

Понякога съм в такива състояния с дни и седмици. После се връщам обратно в ежедневните си вплетености в страстта, която вкарва в блатото на обикновеността. Трудно се сублимира страстта. най-трудният урок, с който сънм се сблъсквал през живота си. Но и най-ценният, както ми се чини! В сравнение със страстта, страхът и гневът са като бенгалски огън пред ядрени взривове. С цялото си същество чувствам обаче, че веднъж намерен и практикуван, механизмът по сублимация води до постоянно пребиваване в душевните земи на свободната воля на любомъдрието. Силата тогава вибрира във всяка мисъл и действие, животът става радостен устрем към все по-пълно конкретизиране на волята на Вселената, преминаваща през личността ти, като в същото време стигаш до все по-високи нива на тази воля, вплетена в самата вибрация на същността ти. Същност идентична с тази на живота!

Не само на психотерапевта, но и на терапевта въобще. Казват, че двама акупунктуристи и едно и също нещо да направят, то резултатите ще са различни съобразно личностите им.
Явно не точно иглите въздействат на енергийните точки, а през тях се "прелива" личността на терапевта

Мисъл за деня-12 април
Трябва да започнем с любовта, за да имаме една стабилна основа вътре в живота. … Там, дето действува любовта, в никого не се явява желание да ти направи една пакост. Хората на любовта всички са богати. Всеки иска да даде нещо от себе си. Там никой не мисли да прави зло, никой не мисли да вземе. Всеки иска да даде, понеже има преизобилно. В надеждата и вярата се таки има един недоимък, в любовта всичко има.
Търпение

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... – формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй – текст + инструментал №6
Молитва на царството
Псалом 143

Още някои идеи за размисъл от Учителя относно важността на интелигентността в Пътя:

"Ученикът трябва да бъде крайно интелигентен. Неговият ум да бъде гъвкав, да схваща моментално всички тънкости, да не се лъже. Каквато задача му се даде, веднага да я реши…

Интелигентността внася светлина в човека...

Значи честност, доброта, интелигентност и благородство – това са четири качества, присъщи на ученика…. Без честност, доброта, интелигентност и благородство ученикът не може да намери своя Учител. "
източник

"Който иска да учи, той трябва да се отличава с чистота, справедливост, интелигентност и доброта."
източник

"И доколкото ние сме интелигентни и изпълняваме волята Божия, дотолкова и Той ни се открива. "
източник

"Красота трябва да има човешкото лице. Зад тази красота трябва да седи истината. Зад истината трябва да седи твоята интелигентност. Зад твоята интелигентност трябва да седи твоята сила, твоята мощ. "
източник

"Две неща има в човека: любов и интелигентност. И двете са по образ и подобие на Бога. За да приличаш на Бога, трябва да обичаш и да мислиш. Щом обичаш и мислиш, ти си по образ и подобие на Бога. "
източник

"Който иска да стане разумен, интелигентен, нека яде круши, от най-хубавите с крушообразна форма, а не от валчестите и тия, които същевременно имат хубав жълт цвят. "
източник

"Ако имаш интелигентност, и добротата ще дойде. Ако имаш интелигентност, и силата ще дойде....

Работи със законите на своята мисъл, работи с законите на своята доброта, работи със законите на своя ум. "
източник

Личността на психотерапевта и неговото вътрешно състояние. Какво влияние оказват на психотерапията?

Ето отправна точка за размисъл:



Моля споделете опит и наблюдения.

Личността на психотерапевта и неговото вътрешно състояние. Какво влияние оказват на психотерапията?

Ето отправна точка за размисъл:



Моля споделете опит и наблюдения.

Личността на психотерапевта и неговото вътрешно състояние. Какво влияние оказват на психотерапията?

Ето отправна точка за размисъл:



Моля споделете опит и наблюдения.

Още няколко години преди Христа, Хермес Трисмегист дефинира първия от седемте велики ключа за себепознание. Той гласи, че Вселената е ментална. Всичко е Ум. Ние живеем и се движим в Ума на Цялото.
"Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството." - се казва в Кибалион.

Богомилското движение, едно учение на Мъдростта възникнало по нашите земи, използва силата на ума, за да изкара хората от заблудите на своето време и чрез своите креации да стане проводник на Ренесанса.

Съвременните психолози използват утвърждения и внушения, които чрез силата на ума имат удивителни резултати. Филмът Тайната - добре илюстрира по полулярен начин, някои от възможностите на ума. Интересена е и тази визуализация за щастие

В пътя на себепознание от Учителя, умът играе важна роля:

"Единственото нещо, което ще ви спаси, то е вашият ум... умът спасява човека. "
източник

"Всичко в света е мисъл. Всичко в света е ум."
източник

"Който не се държи за своя ум, ще страда. Хората страдат, понеже не мислят. Те се водят по сърцето си, а не по ума си. Умът е Божественото начало в човека, което никога не се петни. Казва се „покварено сърце“, но не се казва покварен ум."
източник

"Ти страдаш, защото не мислиш. Радваш се, защото мислиш.
Добър си, защото мислиш. Лош си, защото не мислиш.
Невежа си, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш....
Защо страдаш? Защото не мислиш. Защо се радваш? Защото мислиш.
Лош човек си, защото не мислиш. Учен човек си, защото мислиш...

Всичко зависи от мисълта. Мисълта е реалност. Ние всички се стремим към реалността. Тя е, която осмисля живота. Да живееш, значи да мислиш. Щом не можеш да имаш живот, значи не мислиш. Щом животът няма смисъл, животът е неприятен. Щом животът има смисъл, животът е приятен. Ти искаш да бъдеш богат. Богат си, защото мислиш. Сиромах си, защото не мислиш. Защо си сиромах? Защото не мислиш. "
източник

"Реалността, всичко в живота е умът. Духът или умът? Всичко е умът. Умът, това е същественото. Това, което ти мислиш, то е същественото. Това, което мислиш в даден случай, е реалността. За каквото мислиш, то е реално."
източник

"Като станете от сън, кажете си: "Само умът носи моето щастие. Само умът носи моята сила. Само умът носи всички възможности, от които мога да се ползвам." Само така ще бъдеш свързан с ума си."
източник


Доколко за вас е важен умът по Пътя на себепознание?
Как прилагате и използвате умът?
Споделете своите мисли и опит?

Възможно е до някаква степен да сме прави и двамата! Би ми се искало повече прав да си ти. Знам много добре за какво говориш и една голяма част от мен много силно иска наистина да са така нещата! А тази част е по-голямата и дълбоката! Човек е сложна система. Горните ми постинги са по-скоро от позицията на науката. В мен обаче, както и във всеки човек живеят много психични пластове, измерения на възприятието и осъзнаването. В подкрепа на казаното от теб, Божидаре, както и на доста от вас по-горе, ще дам пример от собствения си малък живот - макар и да противореча на постингите си от по-горе. Но, единство на противоположностите, които съставят цялото...

Докато работех психотерапи япрез последните години, забелязах нещо интересно. В зависимост от състоянието ми по време на сесията се случваше промяна или влошаване на човека. При това без голямо значение на използваните методи - тези обективните, външните, научните методи. Когато бях преливащ от сила и харизма, бодрост и оптимизъм, човекът просто се променяше, разцъвтяваше пред очите ми. При това с много малко значение дали през сесията практикуваме някой научен метод за психическа промяна. Когато съм в таков асъстояние, дори пълни глупости да говоря, човекът се променя силно положително - просто от присъствието ми - при това стабилно! В същото време, когато съм скапан, колкото и добри методи да ползвам, психиката на човека резонира със състоянието ми и нещата вървят механично, дори се влошават. Та, разбирам з акакво говориш не само от езотеричните книги, но и от преживяванията си. И не само тези горните...

Мадара



Покана за XVIII-ия младежки събор на Бялото братство на Мадара

Обични братя и сестри,

каним ви на XVIII-ия младежки събор на Бялото братство, който ще се проведе от 22 до 24 май 2010г. в археологически резерват „Мадарски конник”. Съборът е посветен на светлия празник на българската писменост и култура. В програмата са включени посрещане на слънчевия изгрев с духовен наряд и паневритмия, лекции и съобщения, братска трапеза, вечерен концерт в Голямата пещера. Темата на събора е "Правилата на Окултната школа и тяхното приложение". Ще се проведе организационно събрание за ЛДШ на Рила.

Възможностите за нощувка са: хижа с цена за една нощувка – 8 лв., бунгала – 6 лв. Ще бъде организиран и палатков лагер.

За информация и заявки: Атанас Атанасов GSM 0896669765, тел. 054 86 11 47; e-mail:

aa_borovo@abv.bg


Шуменска братска група

/източник/

Това не означава, че си безвъзвратно духовно загубена в тази област, а че: 1) имаш какво да отработваш в тази сфера и 2) добре е да промениш мисленето, отношението и т.н. в тази сфера. Точно това, че не ядеш толкова сладко, а имаш проблеми, говори че нещата не са само физикохимични процеси.

Въпросът е не, дали да се предприеме пломбиране на зъб или операция на апандесит, а защо се е стигнало до там. И ако нещата не са толкова спешни и застрашаващи, уж чисто материалните "ремонти" могат, макар и по-бавно, да се направят и извън традиционната медицина. И не е работата да се самообвиняваме, че ни се случва това или онова, защото нещата не опират само до това какво правим в момента, ами и с какви предпоставки сме дошли тук, на Земята.

Всеки от нас идва с определени предпоставки, върху които евентуално е добре да работи и освен това всеки от нас създава нови такива, които също може да изчисти сега или ... следващия път.

Като малка много ми се разваляха зъбите. Имам много отчетливи спомени от зъболекарския стол. Почти всичките ми млечни зъби бяха пломбирани; някои и с по 2 пломби. После и голяма част от постоянните. Чак когато си промених мисленето и отношението към някои неща, зъбните проблеми неусетно отпаднаха. Имам и чудесна зъболекарка, която е склонна да наблюдава години наред едни малки, както ги нарича тя "сухи кариеси", които дълго не се задълбочават и тя търпеливо ги чака. Сподели, че не е много нормално това като процес (спред чистата физиология на нещата, нали нея коментираме), но и че при някои други пациенти е наблюдавала също. Общо взето последните 20 години имам направени 3 пломби, а предходните 20 години - 30 пломби.
След това обаче, в зависмост от това как се развиваше живота ми и с какви предпоставки за разрешаване съм аз като душа, се получиха други проблеми - с пародонтозата. И там нещата бяха зле и бях редовен посетител - беше едно непрекъснато човъркане, чистене на зъбен камък, поставяне на дренажи, жабурене с какво ли не (антибиотик вътрешно отказах категорично да приемам), докато не достигнах до фаза разбиране, осмисляне, промяна ... Сега процесите са почти стопирани, 3 години не ми бяха ръчкали венците и зъбния камък. Ред е да докладвам (след няколко години обаче поне) дали и колко ще успея да възстановя чисто физиологичните увреждания, които уж са необратими

Точно това казах и аз, че трябва да има синхрон в двата вида медицина, а не залитане в едната крайност.
А относно кой- колко- аз също ям много по -малко сладко от приятелката ми, но тя е с перфектни зъби , аз съм пред разпад. И съм стигнала примерно до фаза в която алтернативната медицина не може да ми помогне, означава ли това, че съм безвъзвратно духовно изгубена в дадена област, която съответства на зъбите например това е нелогично. В същото време една лекарска манипулация, дори и доста сложна ще реши моя проблем и аз ще имам зъби, това какво означава от духовна и алтернативна гледна точка?

Исках да припомня просто, че човешкото тяло си има нужда и от чисто механични поправки, нямащи общо с нищо друго. Кариеса например си има нужда от зъболекар, аз не знам друг вариянт, а изкълченото от ортопед няма как да се намести иначе. И в този ред на мисли в горния си пост препоръчах на Веско да се поинтересува чисто физиологически на какво се дължи проблема, защото всяко заболяване си има фаза в която трябва груба намеса за неговото отстраняване и ако той е стигнал до фазата на лазера, като единствено средство, нека го ползва, а после да се поинтересува и за духовната страна на проблема.
Не е хубаво да се каже Господ е дал това и това, защото дадения човек е едикакъв си.
Писах го и пак го пиша, за всеки проблем си има решение, дали решението ни допада или не, това е друг въпрос.
А ролята на мислите, положителното отношение и духовната заинтересованост не ги отричам, просто в определини моменти само те не стигат. Ако един човек с възпален апендикс не се оперира, може бързъ, бързо да премине в отвъдното заедно с цялата си положителна нагласа.
Така че аз съм преди всичко за проучването в дълбочина на проблема взимане на спешни мерки, каквито са възможните според случая и след това всичко останало.

ЗДРАВЕЙТЕ.
Хубава тема Иво.
Първите 10 упражнения са много вглъбено индивидуални според моето усещане.Единственото усещане за това,че не съм сама е в следенето на разстоянието с партнъора,който е едно загатнато присъствие и с двойката пред нас.
На Евера,сякаш се събуждам и виждам групата.Винаги се усмихвам и нещо в мен олеква и ме повдига при вида на насреща стоящите (ние сме с лице към центъра на кръга за пръв път от началото на играта).Евера е много въздушно упражнение и някак освобождаващо(споделям своето усещане за уражнението).
При Тъкане за пръв път се появява в съзнанието мисълта за партнъора по нов начин.Заедно с още някого вършим обща работа.Всеки е съсредоточен в себе си,но това,че трябва да се премести крачка напред външния партъор се оценява в началото.разминаването не поражда близост,но има усещане за предстояща такава.Музиката на това упражнение много ми харесва и винаги ми дава един хубав заряд.А текста на песничката ,която съпровожда това упражнение е много жив и напълнен:

13. Тъкане
Всеки ден, всеки час, всякоя минута
ний сновем и тъчем най-красиви мисли,
и живот свет и чист
във душите вливаме.
Нека мир и любов в сърца ни да царува,
доброта, милосърдие в нази да живей.
Светлина и веселие навред да грей.

Цветенцата аромат сладостен пилеят,
птичките в небесна шир
чуруликат, пеят.
И дъждеца ромоли над ниви и ливади.
Тъй и ний всеки ден, всякоя минута
ще работим, ще растем и добро ще сеем,
и в душите си красиви мисли ние да втъчем.

Първият истински контакт между партнъорите е, както знаем в упражнението Запознаване.Играла съм с познати и не толкова познати партнъори.Това ,което ми прави впечатление е,че с непознат партнъор има едно смущение ,което се плучава ,когато се хващаме за ръце,правим характерното движение залюшкване на ръцете.Понякого хората бързо и смутено отклоняват поглед и гледат над главата на партнъора или надолу в земята.Погледите се срещат за кратко.
Когато в началото гледах филма с инструктор Ина Дойнова,ми направи впечатление,че тя дава много интересно указание за този миг,в който погледите на партнъорите се срещат.Ще цитирам по спомен.Поглеждаме партнъора в очите и поздравяваме неговия дух,а после отправяме поглед нагоре и благодарим мислено на Бог,за партнъора ,който ни е изпратил.Винаги се сещам за това и при мен няма смущение от срещата на погледите.

Поздрави

Играла съм и с непознати хора, и с познати. С непознатия е различно. Не знам дали е в хармония или не но е по-различно. Забелязах, че всеки се съсредоточава в това, което прави, и аз правя така. Внимавам си, и от време на време поглеждам общата картина - дали съм в крак, поглеждам и партньора да сме в синхрон, ако видя примерно, че той стъпва по-напред, или аз, се изравнявам с него. Оглеждам се от време на време, да видя на какво разстояние сме един от друг, дали не сме се много раздалечили, или приближили, и също гледам тези около нас, защото човек когато е съсредоточен, не забелязва тези работи.
За допира, ами усеща се като все едно когато се ръкуваш с някой. Като се хванем за ръка, тогава се поглеждаме и се усмихваме един на друг. При мен няма психологическа бариера. При другия човек има, но той се усмихва много мило и сякаш се притеснява не за това, че него ще го смутят, а по-скоро, че може той мене някак си да ме смути. Забелязвала съм случаи на дисхармония в общата картина - тогава не може да се каже, че идва от този човек или от онзи. Атмосферата е дисхармонична, като какафония, всеки нещо си пее на своя си глас

По темата:

"Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят. Смътното и ограничено виждане не е виждане, а гледане. За такива хора е казано, че гледат, но не виждат. Които виждат ясно, влизат в съзнателна връзка с нещата, разбират езика им и се разговарят с тях, както днес аз се разговарям с вас. Вие ме слушате, разбирате и разсъждавате върху думите ми, дали са верни по форма, по съдържание и по смисъл. Да виждаш нещата само физически, това значи, да виждаш формата им; да ги виждаш духовно, това значи виждане по съдържание; да ги виждаш умствено, това значи, да виждаш смисъла на нещата. Обаче, човек трябва да вижда и в трите свята – по форма, по съдържание и по смисъл. Това значи външно и вътрешно виждане." (пак от същата беседа, курсивът - мой)

Цитираната беседа многопосочно обхваща идеята, че човек първо трябва да развие духовните си сетива, които единствени, биха му помогнали по пътя към себепознанието. Онова, за което говори Учителят Дънов, на изток се нарича Висшия Манас или Петият принцип в Човека: това е способността за отграничаване на нещата, за дълбокото им виждане и най-вече осъзнаване. Само един осъзнаващ и самоосъзнаващ се Ум, е способен да разпознае булото на Майа от действителната стойност и ценност на всичко, което ни заобикаля, но и не само; понякога дори самите ни мисли, чувства стават наши врагове, приятелите ни, света наоколо ...
Важността на Ума е онова качество, което се нарича способност за отсейване на истината от лъжата и за развиване на онзи тънък и фин усет да се разпознава преходното от нетленното. Но при всички положения, този Ум нито трябва да се самообожествява, нито да се смята за богоравен.
Само Умът носи отговорността и може да предвиди последствията от действията си, а това е онова вечно пътуване, която всяка душа, стремяща се към знание, трябва да измине.
Хиляди пътища могат да бъдат пребродени и обходени, ала те са безмислени, ако не е изминат онзи единствен път, който води към Дома - а именно към себе си

xameleona,

Когато четох беседата и стигнах до мотива,който и ти си отбелязала,


се сетих за нещо отдавана четено.Една случка на "Изгрева",която според мене е много показателна,за начина по който Учителят е преподавал на учениците си всичко ,за което им е говорел в беседите.


„Беше петък.

Нападнаха го сенки-бяха дошли на „Изгрева” с автомобил,един от тях влезе в салона и го удари в гръб.Удряше без ред по главата,в пълна тишина.Удряше,удряше,удряше!

Само му рече:

-Бог и България!

Ударите спряха ,а нападателите избягаха с автомобила,който бръмчеше пред „Изгрева”.

Братята и сестрите бяха уплашени.

Поръча да донесат чай на всички и седнаха в салона.

И каза на братята:

-Рекох „Бог и България”.Имаха план да сложат бомба в салона,после искаха да ни забранят и да избият всички ни.После искаха да изгорят цялото братство.Но трябваше да стане това,за да се отбие тази вълна.Добре стана,че всичко се размина с това.

Знаеха „Бог и България” беше създадена от Александър Цанков.

И каза на братята:

-Съвремените хора казват:”Който вярва в прераждането ,ще го изхвърлим от църквата”...Когато аз живея съгласно Божия закон,дали ще ме изхвърлите от църквата или ще ме държите в нея,това не засяга душата ми.Когато аз живея при Бог,никого не мразя,старая се да обичам всички,може ли някой да ме изхвърли?Само един Бог може да ме изхвърли.Това е учението,което проповядвам.Казвам:”Деня ,в който сгрешите,вие сте изпъдени от Божествената църква,из рая.”

Двадесет дни след грубия побой за първи път изсвири на цигулката си „Марш на светлите сили”.

След време заловиха побойника и един полицай го доведе на „Изгрева”.И попита какво наказание да наложат.

Отвърна:

-Аз му прощавам.

А на извинението на побойника,каза само:

-Аз ти прощавам,но моли се Господ да ти прости.”



изт.”Петър Дънов”,Георги Гълов ,стр.131София 2007 г изд.”Импулс”

Благодаря за цветното включване viki i xameleona.
Един от основните акценти на днешната беседа е свързан с Вярата.Вярата,такава каквато я имаме ние хората-съвремениците на беседата,хората преди 2000 години и хората днес.И Вярата която е нужна на хората,за да спасят себе си,семействата и народите си.



и







Днес е т.нар.Томина неделя.В резюме за този правослявен празник знаем,следното:

В първия ден след Великден, понеделник, православното християнство в България отбелязва началото на Томина или Светла неделя, която поставя завършека на Великденския празничен цикъл. Празникът е свързан с първите появи на Христос сред учениците му. Седмицата след Великден е наричана и Празна, заради забраната да се работи каквото и да е.

Първата неделя след Великден се чества паметта на един от 12-те Христови ученици - Апостол Тома. Наречена е Томина Неделя. В историята апостолът е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват “Видяхме Господа” той им отвръща: “Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам.”

На първата Неделя след Възкресението Исус отново се явява на учениците си, този път там е и Тома. Христос се обръща към него и му казва: “Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали”. Оттогава остава израза “Тома неверни”, а денят е наречен Томина неделя.

Поздрави

Любов, Мъдрост, Истина - три кратки думи с необятно съдържание.
Толкова красиви, а на нас хората ни отнема векове, за да се научим да ги прилагаме.
Важното е да продължаваме по Пътя.



Тези думи са толкова актуални в контекста на темата, която се обсъжда тези дни България. Ще я бъде ли?

Говоря все с примери. Сетих се за още един. Става дума за отношението и манталитета. Преди години изнасях свой доклад на научна конференция в България. Там имаше един американски професор, неговата жена, доцент, българка, и другите бяха все българи. След изнасянето на доклада си получих доста критики само от български "величия"... След края на конференцията бях спрян от този американски професор на вратата, като той каза, че според него моята статия е отлична и не заслужавам критиките, които получих. Той беше възмутен от отношението на българските си колеги, поздрави ме за работата ми, и каза че недоумява как може да се отнасят така към един млад и надежден научен специалист. Не можеше да повярва, че е възможно да реагират така, умишлено с цел да те смачкат като самочувствие и изобщо да те откажат, за да не си им конкуренция... Неговата съпруга, българска доцентка беше единодушна с него. После си говорихме и се разхождахме с тях. На друга конференция, пак отличен доклад и пак критики, търсене под вола теле и заяждане, на всички провокации отговорих аргументирано, накрая вече станаха смешни, и една бълграска доцентка не издържа, стана и разтреперана заяви пред тях в моя защита: "Аз съм климатолог като него, вие не сте специалисти, запозната съм работата му и за мен тя е много добра, как може такова отношение, ето така отказваме младите си кадри, няма нито уважение нито благодарност от ваша страна..."

Е, сега ще ти се случи и в този форум. До сега не те коментирах защото не е редно според правилата на форума. Мислех да го направя на лични, но ти вече прекали. От както си заминал за Германия не спря да плюеш по България и да я сравняваш с новия си дом. Сега се оказва, че ако някой все пак се опита да си защити родината, то е завистлив. Демек, завиждат ти, че си успял да се наредиш, а тук сме останали някакви неудачници, способни само да злобеят от мъка, че не са се уредили като теб... Аз лично не ти завиждам. Има много причини за това, но нямам намерение да ги описвам. Прекалено лично ще стане.

Това, че не е леко да се живее в България е вярно. И какво? Да си закрием страната ли? Да емигрираме всички? Това ли е изхода според теб?

След като си си намерил мястото и пътя в този свят, защо продължаваш да ругаеш бившата си родина и сънародници? Толкова ли много омраза, чернилка, огорчение, разочарование си събрал? И точно тук ли, в "Портала за съзнателен живот" ли трябва да ги излееш? Като човек, занимавал се все пак с езотеризъм, не си ли даваш сметка какво правиш?

азбуки! Благодаря за думите ти в тази тема - имаш от мен +четата - особено за последното мнение!
Дали ще я бъде България? - Ами че защо ЩЕ? Бъгария е била, е и винаги ще бъде една красива частица от нашия общ свят - Земята. Точно толкова красива и ценна, колкото и всички останали. А ние все се сравняваме - кой по-, къде по-.... Нека всеки е щастлив на мястото и в ролята, която си е избрал! Ние всички сме тук - на земята и е смешно да се противопоставяме и сравняваме.
Ако някой е далеч от мястото с име България, но я носи в сърцето си там, където живее и работи, и расте и върви по своя Път - значи и там е България - при Дима и много, много други приятели в Щатите, които в момента играят Паневритмия и пеят песните на Учителя и аз ги чувам в скайпа си и сме наистина заедно. При моята звездичка Сиси, която е израснала в Щатите и сега учи там и живее с любимия си - българин и двамата си обичат и родината, и Америка. При моята дъщеря, която е щастлива в Германия, но си обича и България и с радост се връща у дома. При сина ми, който не желае да напуска България, защото е намерил своято място тук...
Всяко място си има своята красота и своите проблеми и ние попадаме или отиваме по своя воля (значи пак попадаме) там, където е най-доброто място за нас в този момент. А! и ето тук е вече нашата роля - дали ще успеем да намерим красотата и смисъла на своето пребиваване в това определено място? Бог ни обича и е безкарйно милостив към нас - ако все пак не успеем, освобождава ни да го търсим другаде... Е, ако пак таим в душите си жлъч, то тази жлъч си е за душата, която я таи - докато я таи. Докато не порасне достатъчно и не смени "вълната"...
Смени ли душата "вълната" - тогава не само България - всичко го "бъде".