shining_star

Човека вижда всичко - и доброто, и лошото. Но лошото му е по-болезнено и затова изглежда, че помни само него. Хората имат различен опит, и никой не може да бъде на мястото на някой друг, затова мисля, че е по-добре да не съдим лекомислено за другите хора. Ние не знаем какъв е техния опит, техните ситуации... Тук само изказах мнение При лекарите като цяло има едно изкривяване, за което не ми се иска да говоря, тъй като темата не е за това. И да не забравяме към кого сочат трите пръста, когато сочим някого (визирам себе си)

А дали правим добро на един тежко болен човек като продължаваме мъката му? Но това е друга тема.За лекарите - не съм много сигурна, че е голям героизъм да продължаваш мъката на един човек, болен от рак...Има една поредица по Анимал планет, там има едни дружества които се грижат за животни...и в някои случаи когато животното е много зле, те го "приспиват хуманно". Като гледам тези филми и начина по който лекарите се отнасят с животното...независимо дали е коте, куче, може и птиче...Това за мене са истински добри и хуманни лекари и хора, и всичко. Тука наште само могат да се учат от тях. Има хора които обичат живота и биха дали всичко за още един подарен миг.Майка ми беше от тях. А наистина е най-лесно да "приспиш" животно или човек независимо от желанието му.По-трудно е да му дадеш надежда и шанс.Защото някои оцеляват независимо от диагнозите-присъди.С помощтта на Лекари. Тези лекари от филма не само даваха надежда, но без тяхната намеса и помощ всички тези животни няма да оживеят. А когато ги приспиват, не им е никак лесно, но те преценяват, че така ще е най-добре за животното. Следя тази поредица и всеки път когато ги гледам, си мечтая и тук да има такива лекари, мечтая си всички лекари да бъдат такива, не само с животните, а и с хората. Тяхното отношение към животното, дори към прасето, е такова, каквото тука не е дори към човека, от страна на лекаря.

А дали правим добро на един тежко болен човек като продължаваме мъката му? Но това е друга тема.За лекарите - не съм много сигурна, че е голям героизъм да продължаваш мъката на един човек, болен от рак...Има една поредица по Анимал планет, там има едни дружества които се грижат за животни...и в някои случаи когато животното е много зле, те го "приспиват хуманно". Като гледам тези филми и начина по който лекарите се отнасят с животното...независимо дали е коте, куче, може и птиче...Това за мене са истински добри и хуманни лекари и хора, и всичко. Тука наште само могат да се учат от тях.

Като бях тийнейджър точно така се смеех - просто като си говориме, идваше ми от вътре. Имаше си причина, но тя не беше смешна...но на мен ми беше смешно. Като се засмея така или се усмихна, майка ми ме гледаше като втрещена, и ме питаше: "Защо се смееш?" Мислеше, че и се подигравам. А аз бях много далече от това, но трябваше да и обяснявам, че на нищо не се подигравам, просто ми е смешно. Тя ме гледаше с недоумение, казваше:"Какво смешно има? Не виждам нищо смешно?"...Оставаше озадачена, в недоумение, и с чувството, че и се присмивам. Което изобщо не беше така... Забелязвах това и при други хора, като си говорим нещо и аз се засмея (без да е смешно) и те ме гледаха учудено, оглеждаха се настрани, даже си гледаха по дрехите, дали всичко им е наред. И пак така ме питаха защо се смея. Други пък хора не подхождаха с предразсъдък, а се засмиваха и те. По-късно това се изопачи, все повече забелязвах как тази реакция (смях) се превръща в плач

Ако можеш да живееш така както ти се иска и да правиш каквото искаш, наистина си напреднал духовно. Погледни за пример Йогананда - той е правил каквото иска, и наистина е искал това, което е правил.Повечето от нас биха искали да имат някакъв друг, по-добър живот...малко хора живеят така както искат и да, за мене това е пътя на духовното развитие.

Обикновено опитностите не завършват с добър край Или който не е на полето, той не знае. Чудно, търсех някаква социална и адекватна тема на битието ни тема, но не намерих такава ... Толкова ли този сайт е извън социума? Досега няма нито една тема за безработицата, говорим за карми и за бла-бла. За мен това е несъществена словесна еквилибристика ... Тъй като съм работещ човек, в голяма фирма и нас не ни подминаха съкращенията ... Защо казвам това? И преди съм го знаела, ала съм била от другата страна - от отразяващата в ролята си на журналист, сега от отразителната. Независмо от всичко, от уменията и от спецификата на работата, някой е решил определен екип да се махне, определн отдел и определен човек. Ала какви са критериите? Остават мишките - онези, които правят едно и също до припадък, умните хора са натирени. Умните хора си отиват, остават тихите и онези, които не правят пари, ала не са на дневен ред. Оцеляването е въпрос на тишина. Не мога да забравя погледа на моя колега днес, един от най-добрите IT специалисти, след като му казаха, че го освобождават, а това е само началото - следват мениджъри, асистенти ... Това ме чака и мен, чака и другите, но когато си дал 7 години в една фирма - лесно те заменят с мисълта за по-голяма печалба ... Добрият край е следният: смелостта винаги е добро начало, това е живота и човек винаги трябва да е готов за промяна: това прави веднага връзка с темата на Диана Илиева за това колко често трябва да сменяме работното си място. Благодаря на Господ, че съм мобилна и че смяна на работа не ме плаши, но жалко за умните хора, които искат да се реализират на едно-единствено място за по-дълго време, но законите на не знам кого - си отиват. И рано или късно тези хора, ще намерят поприще в чужбина, и не само те. Ще си отидат, ще изчезнат. И кой ще остане? Кои остават?

Шефа го няма, излезе в безсрочен отпуск. Ще започна деня на поляната с цветята. Много ми харесва хумора за Шефа

Оплюхме ги на бърза ръка, но грешката е верна.

Така е. Но на практика не ние контролираме тези неща, а те нас (поне мен). Ако те обиждат, ще се обидиш, колкото и да не искаш. А да не го носиш в съзнанието си, и да избираш какво да носиш в съзнанието си, да. И аз към това се стремя, но засега само се стремя И една приказка: трима монаси ходили на дълъг път, и се отбили при един техен приятел да пренощуват.Били много уморени и гладни, а техния приятел тъкмо бил приготвил ориз. Искал да се пошегува с тях и им казал: какво ще кажете да не ядем сега ориза, да си легнем и утре който от вас ми разкаже най-хубав сън, той ще изяде ориза. Монасите се съгласили, и всеки отишъл да си легне.Първите двама монаси заспали, но третия не могъл да заспи. Промъкнал се в кухнята и изял ориза. На сутринта домакина ги попитал кой какво е сънувал. "Сънувах, че съм цар" - казал първия монах. "Това не е нищо" - казал втория. - "аз сънувах, че съм самия Бог. А третия казал: "Аз сънувах, че ставам от леглото, отивам в кухнята и изяждам ориза" Като тълкувание, браво на него. Време е да спрем да сънуваме и да започнем да живеем

Така е. Но на практика не ние контролираме тези неща, а те нас (поне мен). Ако те обиждат, ще се обидиш, колкото и да не искаш. А да не го носиш в съзнанието си, и да избираш какво да носиш в съзнанието си, да. И аз към това се стремя, но засега само се стремя

Кастинг за нирвана, там ме няма. А за гнева...не знам дали ако го отречем, ако отречем и главата, и всичко, това ще реши въпроса. Аз май по-скоро ще се съглася с Лао Дзъ:"...........той изоставя онова, и избира това."

Добре, как тогава бихме се защитили, ако ни нападнат?Ще се отбраняваме, без да чувстваме гняв? Да, сигурно така...макар че, на практика не ми е много ясно като как би било на практика Ами, не е лесно. Обаче ако погледнем реално, гневът с нищо не ни помага когато се защитаваме. Той замъглява преценката ни, унася ни. Често под влиянието на гнева защитата ще се превърне в атака, почти винаги нанасяща на противника далеч по-големи поражения отколкото той реално заслужава. Гневът е автоматична подсъзнателна реакция на определени условия, която сме изграждали в течение на множество години. Просто трябва да сме винаги съзнателни. Пак повтарям: не е лесно и подобно на всяка качествена промяна става бавно. Един вид гнева, страха и други такива неща , са реакции, които трябва да се научим да контролираме. Аха, мисля че го разбирам

Добре, как тогава бихме се защитили, ако ни нападнат?Ще се отбраняваме, без да чувстваме гняв? Да, сигурно така...макар че, на практика не ми е много ясно като как би било на практика

Това значи ли, че трябва да се съгласяваме когато ни ударят, за да не бъдем "духовно високомерни"?

Добре. Ще кажа един коментар на историята с двете деца: живота е тук и сега. Не можеш да знаеш това, което още не се е случило. Затова, бъди тук и сега, и твоето правилно настояще ще определи правилното ти бъдеще

) Май всички тука сме чели "плътта и костите на дзен". Ето една дзенска история от живота на Ошо: родителите му смятали, че трябва да се ожени, а той не искал. Те имали един приятел, техен семеен адвокат, и се обърнали за помощ към него: "Моля те, виж там да поговориш с него, той нас не ни слуша, може би ти ще успееш да го убедиш"... Така адвоката отишъл в дома им, и казал на Ошо: "Би ли се оженил, ако успея да те убедя да го направиш?" Ошо отговорил: "Разбира се. Но ако не можеш, би ли оставил жена си?"

Да, детето повтаря това, което вижда и чува. Аз например не съм си мислила как да го възпитам в еди какво си.Самия живот, самата ситуация ти го показва, мисля, че родителя знае кое е добро за детето му, и кое - не. Например дъщеря ми беше на три години, ходеше на детска градина. Един ден си вървяхме по пътеката, и тя внезапно се загледа в земята, видяла там една мравка и тупна с крак, да я настъпи. Аз се втрещих... веднага разбрах, че е видяла това от някое дете в детската градина

ха-ха. Също ми харесва и тази приказка: Един монах вървял през гората късно вечерта, и един тигър го подгонил. Монахът хукнал да бяга, тигъра го гони, накрая монахът видял едно дърво, надвиснало над пропаст, и се покатерил на него. Тигъра клекнал под дървото и зачакал. А на дъното на пропастта седял друг тигър. В това време дошли една черна и една бяла мишка и започнали да гризат клона, на който седял монаха. Той си казал: "Ето това е живота. Зад мене един тигър чака да ме изяде, пред мене друг тигър само чака да падна и да ме изяде, а черната и бялата мишка гризат клона, за който съм се хванал..." Тълкувание: тигъра отзад е миналото, този отпред е бъдещето, а черната и бялата мишка са деня и нощта.

За да чуеш само - "Пл" или "Яс" според зависи от това какво ти се иска да чуеш На шефа (майката, свекървата, тъщата за краткост - шефа) му се привиждат паяжини. Привиждат ли му се на шефа паяжини!? Да, на шефа му се привиждат паяжини. Шефът се оглежда, чиракът бързо уловил погледът му реагира на секундата - Шефе, видя ли паяжина!? Не, тук е тъмно не мога да ги видя. Е, жалко шефе, а аз в тебе се кълнех че една да има ще я мернеш, тъкмо вчера ги пометох. Шефът се усмихва доволно и казва, да ама Биг Брадър всичко вижда, тъкмо онзи ден гледах, една се мотаеше тамън пред най- скритата камера (третото око) сега я няма. Чиракът се усмихнал самодоволно и на тръгване си помислил- аааа каква сочна паяжина в най-горния лъв край на най дясната предпоследна чупка на тавана. Е, следващия път може шефа да я види. Но тогава кой знае, може чиракът да отиде на пазара за зеленчуци...но все трябва да седиш на нокти и да улавяш погледа на шефа.

Моите родители са ми разказвали как чели една книга на Толстой, и там имало две сестри, Катя и Дария, които много се разбирали и си помагали. Те искали да имат две дъщери като тях, и кръстили мене и сестра ми, на тях. Ние със сестра ми като малки не се разбирахме, но после това се промени, и сега много добре се разбираме, помагаме си и сме в една посока

А защо да пляскаш с една ръка, след като имаш две? (само моето мнение) И една дзенска приказка: две деца учели в два съседни манастира, и всеки ден се срещали на пътя,когато едното от тях отивало на пазара да купи зеленчуци. Една сутрин се срещнали и едното дете попитало: "Къде отиваш"? "Отивам накъдето ме носят краката" - отговорило първото. Второто дете не се сетило какво да каже, отишло при учителя си и му разказало случката. Учителя му казал: "Питай го ако нямаше крака, къде щеше да отива". На другата сутрин децата пак се срещнали и нашето дете пак попитало: "Къде отиваш?" "Отивам накъдето ме носи вятъра" . Другото дете отишло да пита учителя, и той казал: "следващия път го питай ако нямаше вятър, къде щеше да отива". На следващия ден когато се срещнали, второто дете си мислело:"сега ще го подредя..." И попитало: "Къде отиваш?" Отговора бил: "Отивам на пазара да купя зеленчуци".

Това си е направо неопределеността на Хайзенберг. (виж тук) Преди години, когато следвах, го проумявах на ръба на възможностите си. С времето, обаче, нещата малко повече се изясниха - когато определиш еднозначно едната част от две взаимнодопълващи се неща, то другата става неопределима, за да се запази динамичното равновесие, т.е. запазва се пораждащото движение. Познаваемостта на дуалния свят ще се случи, ако има движение. , Мда, това май не го разбирам... хем да има индивидуалност, хем да няма "аз" и "ти"... Сещам се за две неща, не помня кой точно ги беше казал: "ако кажа нещо и не го отрека, значи не съм аз". И: "няма наблюдател, няма наблюдавано, и няма никой, който да каже това. А този, който казва, че няма кой да каже това, и него го няма".

Ще разкажа един: ученик закъснял за срещата си с учителя по дзен. "Защо закъсня?" - попитал го учителя. Ученика казал, че е ходил на конни надбягвания. "Тогава сигурно си уморен" - казал учителя. "Да, учителю, изморих се." "А конете, и те ли са изморени?" "Да, учителю, конете също се измориха". "А стълба пред вратата ми също ли е изморен"? - попитал учителя. Ученикът не се сетил какво да отговори. Когато си легнал, цяла нощ не могъл да заспи, все мислел за въпроса на учителя. На сутринта знаел отговора. Отишъл при учителя и казал: "Учителю, вчера вие ме попитахте дали стълбът пред вратата ви е уморен? Да, учителю, стълбът пред вратата ви също е уморен.

Че са ужасни, ужасни са. Но ти, след като си здрав, за какво ходиш по лекари и търсиш лекарства?

така е ,тук няма спор. това е стара истина. но знаеш ли един приятел твърди, че нещата е добре да се наричат с истинските им имена, и аз съм съгласен с него. това съвсем не значи ,че да се стремиш да оставаш безпристрастен не е полезно. просто говорим, за реалните представи, за нещата от живота . когато видя ,че "царят е гол ",стремя се да регистрирам този факт, и да го подмина признавайки правото му и на такова съществане, а как ще се облича той ,си е негова работа. Разбира се, не искам да кажа да не си затваряш вратата, когато излизаш... да, хубаво е да различаваме нещата... иначе съм съгласна с Диди и Хамелеона