shining_star

Хубава е поговорката и е вярна. А също и: помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Бог е дал условията, възможностите, а какво ще правим - зависи от нас. А дали Господ помага - да, помага. Но не и преди да си научил от ситуацията това, което трябва да научиш. също трябва да искаш да си помогнеш - на човек който не иска, и Господ не може да му помогне. Имало е случаи, когато съм казвала: Боже, защо трябва да е така? Бог ми е отговарял: не трябва...ако искаш може да бъде и иначе

Никой тук не е казал да не се контролират мислите и емоциите, и че няма нужда от защита!Мисълта ми беше за друго: човек привлича в живота си това за което мисли. Ако обръщаш внимание на така наречените "тъмни същности", пък било и под формата на защита, ги привличаш в живота си.

Иначе, ако си мислиш за психични атаки и нападения, и как да се ограждаш, се вкарваш вътре в този филм Имаше една книга на Урсула ле Гуин, "Магьосникът от Землемория". Там героя цял живот бягаше от една сянка, която някога от лекомислие, от незнание, беше освободил...И неговия учител му каза да се обърне срещу нея. Тази сянка е страха

Има методи за психична защита. Но да не забравяме, че най-добрата защита е липсата на такава. Човек се защитава, или дори огражда, от страх. А страха е лош съветник...има ситуации в които нищо не помага, освен да се изправиш срещу него по метода "мечка страх, мене не".За ограждането от типа "ограждам се, за да не ме притесняват"...то също е продиктувано от страх. Кой както си го разбира...аз не бих се молила за "врага" и "неприятеля"...не искам да изпадам в подобен род лицемерие... Някой беше казал, че молитва за лична полза не е молитва. И наистина: дай боже, пущи боже Ако някой ми мисли лошото, той има право на това, и той ще си носи последиците. Ако аз се моля за него, пращам му любов и пр. , като му обръщам внимание аз го допускам в живота си.

Абсолютно. Одата на радостта, и не само... Цялата 9-та симфония, също и 5-та, са ми любимите...а апасионата, не може да се опише с думи...тя казва всичко за живота и за човека, стига до сърцето и душата

Много точно попадение мисля, за системата на човека при събуждане на горните 2 чакри. А къде е фасунката, ще ни светнеш ли? Уважаеми съфорумци. Изобщо не става дума за злоба, но тъкмо се занимавам с историческа лингвистика, пиша, и тия последни писания ми избодоха очите. Думата е фасунга - славизиран вариант с окончание -а за женски род на немската дума Fassung. Глаголната форма е привлека (2.л. привлечеш). Това, ако не се лъжа, е първата палатализация в славянските езици, при която "к" става на "ч" пред преден вокал, какъвто в първо лице липсва, за разлика от второ. Стига сме чепкали шапките, че овапцахме българския език. (Думата "овапцах" пак е славизиран вариант, със славянската представка о-, на иначе гръцката дума "вафо", нямам гръцки букви тук, за да я напиша, с аорист - "евапса". Оттам и ние сме почнали да "вапцаме" - да "мажем" тоест). Нямам нищо против това да бъде преместено в темата за българския език. Знанието ти е напразно, то не ти помага да се държиш културно с хората.

Книги, които преобръщат живота - една от тях е "Автобиография на един йога" от Йогананда

Вярваш ли на такива неща? Това са глупости Дори и някои да са измислили такова нещо като въпросния "чип-ангел", няма как насила да ни го вградят

В случая не ставаше дума за ритуали, които другите хора може и да не разбират. Не става въпрос, че някой прави ритуал който аз не разбирам и му викам "поклонение на шапка". По-скоро идеята (или аз така го разбирам) е, че в желанието си да следваме буквата на нещата, губим духа на нещата. А също, лично аз нямам желание да считам тия хора за глупаци, а себе си - за по-умна Ми не ми стана много ясен смисъла на коментара ти към моето изказване. То беше това, което аз мислех, и не беше "буквата". Имам навика да говоря неща, които никъде не съм чела, но вероятно ме познаваш твърде слабо, за да имаш наблюдения върху това точно. Просто това ми хрумна чисто интуитивно като коментар на публикуваното от Валентин и като отговор на въпроса му. Препрочети го и може да забележиш нещо ново... Под шапките понякода има повече, отколкото си мислим. Някои мислят, че е шапка, а то било змия, глътнала слон. П.П. А както забелязваш, дори не сме на едно мнение за пасажа с Валентин. За за ква буква става дума, за кви пет лева... Май освен злоба и 5 лева друго не мога да привлеча, по закона за привличането...

Разбира се. Трябва да намериш своите формули/утвърждения, които действат при тебе. Правя едно упражнение с дишане: при вдишване:Да се прослави името Божие в мен Задържане: да възрасне в мен Божията правда Издишване: Да бъде волята Божия Отпреди казвах много други неща, но нищо друго не можах да почувствам като това

В случая не ставаше дума за ритуали, които другите хора може и да не разбират. Не става въпрос, че някой прави ритуал който аз не разбирам и му викам "поклонение на шапка". По-скоро идеята (или аз така го разбирам) е, че в желанието си да следваме буквата на нещата, губим духа на нещата. А също, лично аз нямам желание да считам тия хора за глупаци, а себе си - за по-умна

Идеята за изкушението да погледнеш назад, което пречи на спасението, е заложена в много библейски и митлогични истории. Жената на Лот и Содом и Гомора, Орфей и Евридика. На всички се казва да не поглеждат назад, за да постигнат целта си. Безкрайно много са и историите, в които се казва "да не хапваш", да не опитваш от нещо по време на изпитание, за да не те хване "магията", за да останеш недокоснат от нея. Е, много се обръщат и опитват - вероятно така учат. Някои се поддават на "лъжливи пророци". Но накрая "доброто и злото" лягат в един гроб - и двете имт един и същи източник. Има една история за един тибетски учител...като му дошло времето да си заминава, решил да си направи майтап с учениците и закачил шапката си на един храст. После човека умрял, погребали го, и един ден главния ученик като минавал оттам, видял шапката на храста. Казал си: "Това е шапката на Учителя! Защо ли я е оставил там, сигурно е искал нещо да ни каже..." И той се питал какво е посланието, какво искал да им каже с това Учителя? Но така и не открил посланието какво е, и като не знаел какво да направи, се поклонил на шапката. В това време и другите ученици дошли, и като го видяли да се покланя на шапката, помислили, че така рябва да се прави, и те се поклонили. По това време много хора се стичали там за поклонение, и те като видяли учениците да се кланят на шапката, помислили си, че това е част от ритуала и започнали и те да правят така... Тази шапка и до днес стои на храста, и всеки който отиде там, се покланя на храста с шапката...

Благодарю Вас. Для меня это стихотворение А.С. Пушкина неразрывно связано с чудесным романсом М.И. Глинки. Этот романс исполняли самые лучшие певцы. Романс в исполнении С.Я. Лемешева: Романс в исполнении А.Б. Соловьяненко: http://www.youtube.com/watch?v=oyfJ-TtonZ0 О романсе «Я помню чудное мгновенье…» (кодировка Windows-1251) И аз благодаря. Изпращам ви също и текста на една моя любима песен, на група Любэ: А на войне, как на войне, патроны, водка, махорка в цене, а на войне нелегкий труд, а сам стреляй, а то убьют. А на войне, как на войне, подруга вспомни обо мне, А на войне - неровен час, а может - мы, а может - нас. Комбат батяня, батяня комбат, ты сердце не прятал за спины ребят, летят самолеты и танки горят, так бьет ее комбат, ее комбат... Комбат батяня, батяня комбат, За нами Россия, Москва и Арбат, огонь батарея, огонь баталион, огонь батарея, огонь баталион, огонь батарея, огонь баталион, огонь огонь, огонь, огонь и я... Группа "Любэ", Комбат

За мене въпроса не стои така: довчера не вярвах в Бог, а от днес вече вярвам... това идва като вътрешен стремеж...и май като те стиснат за гушата тогава се обръщаш към духовното...освен това... то не е да "вярваш", а по-скоро да го живееш и прилагаш на практика...иначе, само да си вярваш... баща ми беше йога, от школата на Венцеслав Евтимов и на бхакти...в къщи имаше тонове научна литература, постоянно срещи, разговори...от него научих малкото което знам като теория и най-вече, практика...е, ако нещо те интересува и те влече, ще си намериш източници а ако не те интересува, ако не те вълнува, ако го няма този стремеж отвътре, дори и да си роден и расъл в такова семейство, кел файда

Има една теория, че само част от нас пребивава тук във физическо тяло, а по-голямата част от нас (наричат я висш аз) е в друго нефизично измерение. Но, ние нямаме съзнание за това, т. е. физическото ни съзнание не възприема нашата нефизическа част, или висшия аз. При излизане извън тялото...аз лично нямам такъв опит, но съм чувала от други хора... астралния двойник или както там му казват...се проявява в друго, а с т р а л н о измерение и когато съзнателно (не по време на сън) излезем от тялото си, фактически пребиваваме и в двете...Аз лично смятам, че е възможно да бъдеш на две места едновременно... де факто точно това се случва при излизане от тялото За въпроса на Val дали е възможно висшия аз да се е въплътил на няколко места едновременно и по едно и също време на земята не знам...но някои твърдят, че може. може да се срещнем дори в този си живот с наша "сродна душа", която сме самите ние! Но това било много рядко. Във филма "малкия Буда" се говори за това

Има една теория, че само част от нас пребивава тук във физическо тяло, а по-голямата част от нас (наричат я висш аз) е в друго нефизично измерение. Но, ние нямаме съзнание за това, т. е. физическото ни съзнание не възприема нашата нефизическа част, или висшия аз. При излизане извън тялото...аз лично нямам такъв опит, но съм чувала от други хора... астралния двойник или както там му казват...се проявява в друго, а с т р а л н о измерение и когато съзнателно (не по време на сън) излезем от тялото си, фактически пребиваваме и в двете...Аз лично смятам, че е възможно да бъдеш на две места едновременно... де факто точно това се случва при излизане от тялото

Я помню чудное мгновение, передо мной явилась ты, как мимолетное видение, как гений чисты красоты. В томление грусти безнадеждной тянулись тихо дни мои, без божества, без вдохновения, без слез, без жизни, без любви. В душе настало пробуждение, и вот опять явилась ты, как мимолетное видение, как гений чисты красоты. И сердце бьется в упоение, и для него воскресли внов и божества и вдохновения, и жизн, и слезы, и любов Пушкин, К А. П. Керн

Val, точно така е. Тук ми се иска да цитирам Доналд Уолш, "Разговори с Бога"...та той пита бога по какво се различава високо развитата цивилизация от примитивната. Богът му отговаря: Примитивната цивилизация (или човек) служи на технологиите които създава. Високо развитата цивилизация осъществява на практика своя най-висш идеал. Също така там живеят в естествената си среда, пазят я и се грижат за нея. Това е основната разлика. Пример за такъв човек е Йогананда, който е осъществил на практика в живота си своя най-висш идеал.

Вал, природата не може да бъде унищожена. Прав си, че всичко това рефлектира върху нас Дали нещо стана с компютъра, или ми отрязаха коментара?

Вал, природата не може да бъде унищожена. Прав си, че всичко това рефлектира върху нас

Val, природата не може да бъде унищожена...просто режем клона на който седиме... но си прав, всичко това рефлектира върху нас...

Val68z, изпратих ти съобщение. Не знам дали си го получил, не съм много в час с компютрите. А за това дали можеше живота да бъде и друг: да, може да бъде и друг... За това, че битката е загубена, но не и войната:и аз ще кажа като Ошо: поднесете цветята си на бунтарите, които са се провалили, защото...няма нужда да казваме защо, то е ясно.Дали са се провалили Ботев, Левски, Спартак и много други на които не знаем имената...да не говорим за Исус

Никой учител, който и да е той, не може да свърши нашата работа. Мисля, че играта на учител и ученик не може вече да се играе по стария начин, така както е било в миналото... иначе ще се повтаря отново и отново това което знаем от историята... Има хора в тази държава и на тази планета, които се стремят да реализират нещата не на думи и в книги, не в ашрама и в пещерата, а на практика в живота.

Искам да съм там