Злинчо

а моето любимо от Р.Ралин е: "и да изкукуригам, ще събудя ли някого?"

ахааа, аз сега стоплих, че Фют е елфчетоооо не се самолинчувай след като можем да те линчуваме ние само не ми допада, че плюсчетата ни са ограничени за деня, че аз както влизам от дъжд на вятър, кога ще "заплюсовам" всичките си любими постове?

Петя,Петя, колко неща са ни пред очите, а ние не ги виждаме... аз в моя учебник по биология, в раздела по генетика имам една табличка. в нея абсолютния музикален слух е доминантен ген. изводът е ,че се поддаваме на душевната леност. има много примери в подкрепа на вечния лозунг 1% талант+99% труд. както казва и Учителят: геният е завършен процес, в него вече няма растеж. простете за перифразата. аз мисля, че трудът на всеки заслужава аплодисменти поздрави!

"за 176 години Долна Мисисипи е станала по-къса с 242 мили. средно това прави около миля и една трета на година. оттук следва- в това може да се убеди всеки човек,ако не е сляп и не е идиот,- че в долносилурският период (той е завършил точно преди милион години: през ноември е юбилеят) дължината на Долна Мисисипи е превишавала 1 300 000 мили. също така, оттук следва, че след 742 години дължината на Долна Мисисипи ще бъде равна на една миля и четвърт, Кайро и Нови орлеан ще се слеят и ще процъфтяват, управлявани от един кмет и от една компания общински съветници. в науката наистина има нещо вълнуващо: такива далеко водещи и всеобхватни хипотези тя е способна да строи на основата на оскъдни фактиески данни." М.Твен, Животът на Мисисипи

Марк Твен за мен е една много противоречива и колоритна личност. може и да сте позабравили тези негови прояви: М.Твен и негов приятел имали дълъг спор по отношение на модерните в тогавашно време соарета. Марк Твен твърдял, че на тези събирания никой никого не слуша и за него те са олицетворение на човешкото тщеславие и нищо друго. приятелят му-наопаки, защитавал вечернките и твърдял,че на тях се споделят много интересни неща. една вечер Марк Твен предложил да си направят експеримент-те умишлено закъснели доста повече от общоприетото, като пристигнали почти в края на соарето. домакинята се засуетила около тях: "о, господин Твен къде се изгубихте ,как можахте да ни накарате да ви чакаме толкова много"-бъбрела тя, опитвайки се да изгледа шеговита. на това Марк Твен отговорил с изключително сериозен тон изговряйки бавно думите:" много се извинявам,не исках да стане така, но спешно се наложи да убия леля си". домакинята махнала с ръка:"не се притеснявайте ние много не ви се сърдим. важното е ,че вече сте тук". така Марк Твен спечелил спора

Гранатче, вдъхновяваш ме да си припомня едни стихове от Ботев, звучаха по подобен начин: ''тук лежат кокалаците на кир Михалаки, той имаше празна глава и дълги мустаки" "... ум имал нявга в краката и топли чувства в червата" "... не пей ми се, не смей ми се, от днеска ще да блея" струва ми се се казваше Епитафии, но никак не съм сигурна.

вижте това бисерче! колко нежно звучи!

Веспърче, това открих за теб:

горизонт - не е този, който знам, но явно има доста варианти. в края на предния месец видях отворен военния музей, който се намира зад академията, влязох да разгледам машините МиГ23.за пореден път се поставих в моя голям личен конфликт. разглеждах добрите решения, отражения на един много по-голям закон, виждах тези метални птици в полет, и в същото време техните ракетни пилони под крилата ми напомняха за какво през всичките години живот хората са впрягали своя гений - за да хвърлят бомби??? недоумявам наистина... много мои приятели ме укоряват, че твърде много говоря и мисля за войната. и може би са прави. но на мен ми се струва,че не бива да забравяме, само това ще ни защити от безумието-здравия спомен за минали безумия. неотдавна прочетох отново една позабравена мисъл на Айнщайн: "Не знам за третата, но четвъртата световна война ще се води с камъни и тояги". мисля си сега, че по-скоро е искал да каже друго, но се е страхувал да не бъде лош пророк. това настроение сигурно е от дъжда... Мир вашему дому!

Благодаря на всички! простете на вашия леко заспал злин тази стара песничка ме ободрява винаги: Вььучи намертво-незабььвай и повторяй, как заклинанье- не потерьяй веру в тумане, да и себя не потерьяй! http://www.youtube.com/watch?v=PZJGS_6R-E4

Благодаря за последната емотиконка, т.к. това е едното от професионалните ми направления! някой ден ще открия клиника за смехотерапия

Гранатче, доскоро и аз си задавах същият въпрос- как да се отнасям в конкретна ситуация с подобни хора? за мен проблемът беше, че от желание да разбера какво се крие зад всичко , аз съм принудена да изтърпя цялата "вариететна програма" на дадения събеседник, като по този начин забелязах, че това ме поставя в някаква роля, която аз нямам желание да изпълнявам. но изпълнявах, и трябва да отбележа въпреки чувството си за срам, че и аз съм се държала по-подобен начин(предпочитам названието грубост- т.к. проблеми със контролиране на газовете нямам ). сега вече не се чувствам задължена непременно да се съгласявам с някого само и само да стигна по-близко до неговата гледна точка. това не ме наранява, мога вече да изслушам всекиго и пак да бъда безопасно дистанцирана. това стана след като прочетох следното изречение: вашата задача е в това каквото и да правите да не засенчвате божественото във вас, съжалявам за перифразата, но предполагам, че всички знаят за какво става дума. и формули, които не казвам докато говоря с хора в подобно настроение, а само си припомням чувството, което ме е обзело докато съм ги чела и работила върху тях. и все пак... понякога, когато са искрени хората в такова настроение ми се струват много очарователни. например имам един колега, който е вечно в кисело настроение, когато става дума за работа, избщо не трябва да му съобщаваш, че някой се е влошил(по-добре ще е за всички, ако убедиш бабката да си свали кръвното чрез самовнушение ) , той така умело клинчи от всякаква работа, че неволно го толерирам тъй като ме збавлява много, в това отношение просто нямате представа до какви висоти се е идигнала неговата изобрвтателска мисъл . колегите ми се сърдят затова и вероятно имат право, но ... за мен хората си остават мазки от някакво интригуващо платно-ако махнеш дори една, ще остане празнина-платното няма да е завършено.

и да се върнем на професионалната тема Енрико Ферми бил член на Италианската академия на науките. заседанията на академията ставали винаги в двореца и при много разкошна обстановка. Веднъж като закъснявал аз едно заседание, Ферми стигнал до двореца със своя малък фиат. той изглеждал съвсем не по професорски, имал доста делничен вид, без здължителните мантия и триъгълна шапка. все пак решил да опита да проникне в двореца. На преградилите пътя му карабинери той се представил: "Шофьор на Негово превъзходителство професор Ферми". Всичко минало благополучно.

Божидаре,! твоят любим виц за Щирлиц ми напомня следното: новобогаташ кара новия си мерцедес по магистралата. изведнъж: уиуууу - подминава го с висока скорост трабантче и се изгубва в далечината. новобогаташът тутакси станал червен и преди да е умрял от яд се понесъл с всички сили към заводите на мерцедес (то трябва да е с главна буква, но просто...). там се разкрещял разярен на главния мениджър: на какво прилича това, бе! карам си аз по магистралата, а ме изпреварва трабант!!! мениджърът се постарал да овладее ситуацията и като се посъветвал с главния конструктор от завода решили да "овъзмездят" мутрата като му предоставят последния най-фай-дрън-дрън спортен кабрио хвърчипляктор със сгъваеми врати, който все оше бил в секретност и никой до този момент не бил постигал такива скорости и ускорения освен този последен шедьовър на мерцедес (и драгстерите). и така... кара си нашият човек по магистралата, а околния пейзаж се размазва в плътна зеленина, кефи си се човекът, слуша си Глория и тътъ-тътъ... изведнъж! вижда в далечината трабантът! скочил на газта и го догонил. изравнил се с трабантчето, гледа - човекът вътре се разположил тананика си нещо,подпрял лакът върху сваления прозорец. и мутрата свалил прозореца си и извикал тържествуващо: - а сега! а сега,а!!! човекът от трабанта го погледнал спокойно и отговорил: - А сега? Втора. и изчезнал в далечината.

много се радвам, когато някой е снизходителен към мен. така си отдъхвам. но и досега ми се струва, че "необходимо и достатъчно условие" за да се прояви снизходителност в някаква конкретна ситуация е първо да се посочат изискванията. може би не съм права. сигурно за онази снизходителност, която е описвана като добродетел е нужно онзи който я получава да не знае за това? а в училище-там няма място за снизхождение, има място за търсене на проблемите и тяхното решаване.

Божидаре , това вече трябва да е понятно на всички: Гимлер сказал Гитлеру: га-га-га

Ще попитам "вещите лица"

ангелчето: - Господи, те синтезираха още един трансуранов елемент! как ще реагираме? Господ: - ЩЕ ДОБАВИМ ОЩЕ ЕДИН НЕЛИНЕЕН ЧЛЕН В ИСТИНСКОТО УРАВНЕНИЕ НА ЕДИННОТО ПОЛЕ. от "Физиците продължават да се шегуват"

"терминът "инфекциозно заболяване" означава преди всичко заболяване, попадащо под действието на подраздел 1 от раздела 29 абсолютно или съгласно определението на един от стадий на такова заболяване, но във всеки раздел на част 4 от настоящия Закон, с приложението на който заболяването, или стадият на зболяването се изключва от този клас с подраздел 2 от споменатия раздел 29, съответния термин не означава такова заболяване или такова заболяване в такъв стадий, както това може да изглежда" из британския закон за здравеопазването(60-те на миналия век).

Гранатче много ме изкушаваш да напиша и аз един професионален виц: пациент се свестява на количка ,която бутат двама санитари: - къде ме водите? - в моргата. - ама аз не съм мъртъв! -а, ние още не сме стигнали!

:feel happy:marry ! Много сме ти благодарни за инициативата! Радвам се , че ни откри!

не бих могла да препиша цялата книга, но... "...защото мускулатурата на войната е невидима. защото, когато нанасяте удар, удряте някое дете. защото на мястото,където трябва да срещнете войната вие се натъквате на жени, които раждат. защото толкова безполезно е да смятате,че можете да предадете съобщение или да получите заповед, колкото да започнете спор със Сириус. Няма вече война. Има само хора...." и "... Сега слънцето е много ниско и аз летя над някаква голяма лъскава плоча. - Виждате ли нещо, Дютертр, през тази мръсотия? - Отвесно да, господин капитан... - Хей, картечник! Какво ново откъм изтребителите? -нищо ново... В действителност аз съвсем не зная дали ни преследват или не, и ако от земята ни виждат или не, не знам дали не влачим след себе си цяла колекция есенни паяжинки подобна на нашата. Думата "паяжина" ме кара да се замечтая. Хрумва ми един образ, който смятам първо за пленителен: "...недостъпни като някоя прекалено хубава жена, ние вървим след съдбата си, влачейки бавно роклята си с шлейф от ледени звезди..." - Натиснете малко вляво! А, ето, това е действителността. Но аз се връщам пак към моята жалка поезия:"...тоя завой ще предизвика завой на цяло небе влюбени..." Малко вляво... малко вляво... Би трябвало да мога! превод Константин Константинов Прекалено хубавата жена не сполучва да направи завой."

прекрасен репортаж! Благодаря!