Злинчо

"О зная,често мощен дъб загива,
тръстиката обаче се превива,
не знае що е страх от ветровете.
Но нейната съдба е в края жалка:
тя служи за бастуни на контета
и на слугите за тупалка."

Х.Хайне "Фреско-сонети на Кристиян С."

Снимката дето съм си я сложил са я правили във фотостудио през 1989г.. Фотаджиите са я дали безплатно на майка ми и баща ми, защото не им е харесало това, че се плезя ( на фотаджиите, не на нашите). Поне така ми беше казала майка ми преди години. Явно много сериозни са били тия хора.

Ох, тревожат ме, и още как.
При всяко отскубнато стръкче, някъде дълбоко в мен отеква едно "ох"
Но и това за качването на главата също е вярно.
Голяма дилема!
Пък при мен направо си е конфликт на интереси - нали се занимаваме и с такива дейности като озеленяване, поддържане на зелени площи и др.п.
Засега се затварям някак (да не усещам) и плевя. Докога - не знам.
Иначе определено съм фен на поликултурното земеделие, което е и по-нормалното, защото в природата е така.

И един съвет към любителите градинари - детелината е едно добро почвопокровно растение, което заглушава голяма част от плевелите, непретенциозно, с плитка коренова система, че и красиво. Може да го използвате за помощник в градината.

НелиТ и това миловидно цветенце е с подобно коренище. Една приятелка не може да си отърве градината от него та нека всеки който реши да си развъжда момина сълза да го има в предвид. А да не говорим за къпината каква калпазанка е и за акацията...В близост до къщурката ми има акациева горичка, баща ми накрая се беше предал защото го мъчеше коксартроза и само гледаше мъдро и казваше. - Не се сади туй що го садиш, туй що го не садиш то се сади )). Е, казваше, поне като поотраснат ще има достатъчно дървен материал. След като баща ми почина брат ми реши въпроса с една фадрома и така . Сега често ме спохожда с една резачка помагайки ми в борбата срещу издънките от люляка, вишната и т.н...
"17 А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. 18 Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. 19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. " Битие 3 глава

Точно това обяснявах на майка ми онзи ден докато спорехме по този въпрос, защото тя държи да няма едва ли не нито едно буренче в градината и хамалогията е голяма. Казах и да се слее с ритъма на живота и хармонията давайки и за пример една нейна роднинна, но дали ме е разбрала!? Все пак царствено ще и докажа правотата си повиквайки я за да и прочета това мнение . Хм, май дипломката ми за "Аграрикономист" все пак дава някакъв резултат въпреки, че си мислех че нищо не знам защото го изкарах на пищови . Явно докато съм ги писала все пак нещо ми е останало в главата )). Поздрави!

Много точно казано Има "плевели", които се садят на неподдаващи се на култивиране почви, които проникват на метри дълбочина с корените си и преобразуват почвата. И така могат да се отглеждат после зленчуцжи например.
Прав си: точното време и точното място

За мен " плевелите" са просто растения и като такива те винаги са полезни- ако не за нас, хората, то поне за всички други в природата. Не бих искал да си представям земя, която няма нищо- дори плевели.
Що се отнася до съжителството с "култивираните " растения, мисля, че въпроса има не само практическа страна, свързана с добиви, разходи и т.н. Лично за мен въпроса се свежда и до моята отговорност към растенията, които съм посял или засадил- ако те разчитат на мен и ми се доверяват, че ще се грижа за тях, значи и аз трябва да положа усилия и да им осигуря условия, при които биха се чувствали добре- вкл., ако е нужно, да унищожа и част от плевелите.
Но само част-защото и те помагат и на култивираните растения да бъдат по-жизнени чрез конкуренцията помежду им.
Разбира се, не винаги успявам
Споделям и вашите мнения и се радвам, че и вие си задавате тези въпроси. Лично аз още не знам какъв точно е верния отговор, но вярвам, че наистина е свързан и с чувството за хармония и усета за красота, за които вие говорите.
Ако все пак държим да се "преборим" с плевелите: "най добре е плевенето да е при намаляваща Луна, в дните на Козирог/ от януари до юли/........
Има и друг метод- чрез прекопаване на земята, която ще засяваме, в дните на Лъв при нарастваща Луна. Тогава стимулираме повечето плевелни семена да покълнат и после ги унищожавамв със следваща обработка" / Извадката е от
" Точното време" на Йохана Паунгер и Томас Попе/
Но все пак нека не забравяме, че при сегашните"научни технологии" на монокултури и химия бактериалната флора намалява, почвата се изтощава и вкислява.И единствения ни приятел за запазване на почвената жизненост в тези случаи са именно Плевелите

Много ме провокира твоята тема Нели Т.Аз също обичам природата и имам свое място, където отглеждам зеленчуци, плодове,овощни дървета.И редовно се справям със задачата да отстраня плевелите.Реално погледнато ние хората трябва да се грижим за културните растения, тези с които се прехранваме.Плевелите въпреки, че ги изкоренявам ги оползотворявам за животните.Не знам, някои хора са по- категорични и използват и препарати с тази цел.За мен е недопустимо.Моят проблем са Алантусови дървета, които не желая да виреят в моето място и редовно ги отстранявам.В моето дворно място си съжителстват овощни дървета, дървен бъз, джанки, акации, череши, кайсии.Това място е рай и за славея, редовно ме изненадва с пеенето си.

 

Честито

Аз след доста мъки успях да завъдя лайка, че нямаше, но с маковете още нямам късмет.

В момента разсъждавам как да убедя семейството да си направим бунище. Сами да си произвеждаме торта.

Тъй като и аз не съм ползвала химикали, не гоня стоте процента премахване на плевелите - и физически ми е невъзможно, пък и, както казах , често ги използвам, за да не звучи нагласена и изкуствена градинката ми. Например тази пролет при мене "кацнаха" два сорта макове - масовият червен мак и един с много дребни пастелно-розово-винени цветове. Очистих другите тръноподобни нещица около тях и те прекрасно хармонират с тъмносините кремове, с туфите от мащерка, розмарин, маточина. Появиха се и няколко стръка див лук, чиито тъмнолилави глави с достоинство се оглеждат над другите цветя.

И аз съм си задавал същия въпрос.
Ами не трябва да се прекалява с плевелите. Никога не можеш да ги махнеш на 100%. Едно 60-70% е добре.
Според мен е важно дали си си поставил за цел унищожаването или го правиш, за да постигнеш някакъв желан баланс, та градинката да увеличава любовта в теб.

Иначе, ако плевелите и унищожаването им се превърнат в самоцел вочек се пристрастява, недоволства и почва да се дразни, т.е. губи се любовта.

Аз съм оставил много бъз, както и шипки, макар че всеки се чуди защо ги оставям. Естествената природна красота няма как де постигне нарочно.

Аз съм против премахването на плевели с разни химикали. Понякога оставям някои места потънали в плевели. И се появяват интересни птички и таралежи. Значи плевелите не са зло

От две години се занимавам с градинката си. За първи път имам двор и градинка и съм много щастлива. Извън летния сезон ходя на село (на 65км от града, в който живея) само в събота и неделя. И, естествено, през по-голямата част от времето общувам с плевелите. Изкопавам ги, дърпам ги, скубя ги. За да посадя или посея цвете, храст, фиданка, доматче, чушка. Но често ме занимава мисълта :"Коя съм аз, че да определям кое растение да живее и кое не? Нали всичките са творения Божии? Как така ние, хората, сме решили, че едните цветя са цветя и ще ги обгрижвам, а другите са плевели и ще ги унищожавам?". Понякога ми домилява за плевелче, което е цъфнало много красиво, и го оставям да бъде част от градинската хармония, но не след дълго то ми се "качва на главата" - завзема целия двор или става два метра високо . Така наречените "плевели" са много по-издържливи от "културните" растения - и в най-голямата суша, и при бедната почва в моя двор, те са великолепно сочни и свежи, направо ти се приисква да коленичиш и да започнеш да хрупаш...
Особено големи - и душевни, и физически - терзания ми създава черният бъз. Като знам колко е полезен, изкушавам се да оставя една туфа от него - какво по-хубаво от това да си направиш имунозащитния сироп от мястото, където живееш! Но той има цяла мрежа от хоризонтални коренища, дебели колкото ръката ми и, тъкмо съм посадила нещо - бъзът се промъква коварно покрай новото нежно стръкче, пуска вертикален дебел "шиш" и направо го изяжда.
Интересно ми е какво е отношението ви към плевелите. Тревожат ли ви и вас такива мисли?

Аз лично през повечето време се усмихвам (или направо нахилвам ) особено при "Запознаване" и "Пентаграм", така ми идва отвътре, но понякога се притеснявам, че така мога да разсейвам хората около мен и се опитвам да съм по-сдържана особено, ако не ми се отговаря със същото. При другите упражнения най-често ми идва да се усмихвам на слънцето, което наднича или на пиленце, което е запяло или на дъждеца, който "ромоли над ниви и ливади" ))
Тъй като отскоро играя паневритмия понякога се съсредоточвам върху изпълнението на упражненията, размишлявам върху тях, но тогава се губи и ефекта на изживяването.
Случавало се е и да изпитвам раздразнение по време на игра поради различни външни фактори, но това си е урок за мен, че трябва да се уча да бъда по-концетрирана и да не се влияя от външното.
След паневритмия често изпитвам такова удовлетворение и радост, дори преди това да не съм била в добро разположение. Ранното ставане, играта сред природата много вдъхновява и сърцето ми се радва. Иначе ми е много криво сутрин просто да стана и да отида на работа.

Аз нямам богат опит с Паневритмията тъй като лятно време обикновено съм на място, където би трябвало сама да си играя . Играх около един месец в София - Западния парк. Спомням си, че само първия ден когато започнах да играя си гледах в краката - нещата бяха доста нови все пак. После изпитах тази радост за която пише Иво. Може и да не съм се усмихвала външно непрекъснато, но вътрешно - винаги ми беше усмихнато.

Предполагам, че много зависи и от хората с които се играе. Имах късмет да попадна на група в която не се правеха забележки на новите, а тактично се показваше как стават нещата. Е, и аз гледах да не бъркам и да съм в синхрон. Затова може би първия път бях с наведена глава - за стъпки, движения, но после стана много хубаво.

Май ще тръгна отново.

Нека не ни застигне проклятието ...
Така казват онези, които се възхищават на Моцарт, ала и се плашат от него?

Защо, когато, чуя този реквием отивам в други светове и единствен пътеводител, ми е душата - така обругана от кални пътища и от аморфни души, неспособни на никакво осъществяване. Когато слушам реквиема на Моцарт, аз зная, че имам душа - под дървото, до мъртвия камък, в образа на Луната или в скрития тайник на едно дете ...
Къде е Моцарт - този така непосилен човек за нашето съвремие и приемащ различносттта на своя живот?
Ала, все едно - жив е бил и тази музика е музиката на Вселената, на призоваващите орди на Духа, на онова у нас, което ни доближава до човешката ни душа, която търси спасение.
Моят Моцарт, моят недолюбван, ала от всички признат гений, твоят реквием може да е прераждане за всяка друга душа, ала е бил гибел за теб ...

бравос бе! добре поддържате темата! пари,пари!
"злинке",а! така значи!
много ми е мъчно за вас, но не мога да се докопам за повече от половин един час до компютъра (за сега) )
Пращам ви цели чувалища с късмет усмивки,здраве и много,много Любов,Приятели мои!

Здравейте приятели.

Когато се запознавах с автобиграфията на Олга Блажева,силно впечатление ми направи една цитирана от нея братска песен,която ми беше непозната в оня момент.

Сине мой, пази живота!

Сине мой, пази живота,
скрития у тебе жар –
той безценен е по смисъл
и великолепен дар.

Дух безсмъртен, дух нетленен,
туй, което вечно бди
и работи без умора,
непрестанно в теб гради!

Ти си тоз живот реален,
синко, себе си познай!
Твойта сила е голяма,
дните твои нямат край.

Ти създаваш всеки подтик,
благородния стремеж,
идеалите високи
и красивия копнеж.

Тази плът ти е одежда,
а Земята – школен чин;
ти живееш и се учиш
като малък Божи син.

Дързост, мили мой животе,
с теб е Божията любов!
Тя зове те все нагоре –
в съвършенство и свят нов.

За тази песен О.Блажева казва следното:


Напълно приемам и съм съгласна с казаното ,след като се запознах с тази песен.
Ще се радвам,ако някой сподели тук с нас братски песни,които харесва и в които е намерил ключ към разбиране на Учението на Беинса Дуно..
Моля,споделете,как ви въздействува изпълнението на братски песни .
Предлагам да публикуваме тук текстове и записи с изпълнения на любими братски песни,но най-ценно ще бъде да споделите какво чувствувате когато слушате или изпълнявате тези песни или какво е въздействието на текста им.

--------------------------------------------------------------------
ira23 каза: преди 1 седм. 6 дни Да се върнем към темата :
На въпрос „ Кой български политически деец е помогнал при спасяването на българските евреи?” анонимен зрелостник отговорил – Лъв Трети.
"Границата на България при хан Крум на северозапад минавала по билото на река Тиса"
Вазовата „Епопея”, написана от Христо Ботев”. Според друг абитуриент обаче, „Епопея на забравените” е изцяло на Ботев.
Мадарският конник и нос Калиакра се намират в Родопите, при това според 10% от зрелостниците. Други ни сложиха на първо място по раждаемост в света. Алеко Константинов пък беше набеден за : комунист, конформист, за творец в лекия жанр.
" - Последният работодател на Иван Вазов му казал да стане поп или композитор. Казал му да си ходи в България, че там имало повече работа за него.

- Иван Вазов е от следосвобожденските творци, който си има свой собствен очерк. Той е голям родолюбец и антипод.

- Вазов започва одата "Левски" с времетраене "9 годин", което показва колко време му е отнело, за да напише одата.

- В чужбина Вазов се запознава с произведенията на известни чуждестранни автори /Юго, Хамлет/.

- Иван Вазов поставя одата "Левски" пред всички други революционери. В одата героят е изразен все едно като че ли е герой от Гръцката митология: безстрашен, безсмъртен, доколкото си спомням.

- Левски е един своеобразен маргинал.

- Апостолът привиква към работа в екип.

- Чрез словото си Левски се опитва да натрапи идеята си. Той е зъл предводител.

- За родината Левски умира дори разпънат на кръста."

" Най-високият връх на Рила е Еверест "
В писмените работи на зрелостниците могат да се открият още твърдения като "Животинският свят е предимно от говеда" и "Тук се намират Седемте Рилски езера: Окото, Бъбрека, Сърцето, Мозъка, Ухото, Носът и Устата". Най-големият проблем на Рила е отрицателният естествен прираст. В Рила животните са защитени от "Червения кръст". Трябва да се вземат драстични мерки за премахването на проблемите, защото малко по-малко Рила изчезва... "

Кажете ми ,че това не е истина ...

Злинке привет! Реших да си те поздравя с това което слушах преди малко по радиото

http://www.youtube.com/watch?v=XbChs5majVY