Мария-София

http://amaranthp.wordpress.com/2009/04/05/нека-ти-разкажа-хорхе-букай/ Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо,е да опиташ пак,влагайки цялата си душа.. Цялата си душа !

Сенатът на САЩ току-що прие законопроект, който ефективно слага край на Хартата за правата в Америка Dec-02-2011 20:03 Прокарването на този закон не е нищо друго, освен една открита декларация за война срещу американския народ от военния елит, свързан с властта. Това ще отприщи върху Америка всеобща военна диктатура, пълна с тайни арести, тайни затвори, незаконни разпити, неопределено задържане, без изобщо да има обвинение в престъпление, изтезания на американците и дори "легитимни убийства” на американски граждани и то точно върху на американска земя ! Ако все още не сте се събудили за реалността на полицейската държава, за която сме ви предупредили, надявам се да осъзнаете, че времето ни бързо се изчерпва. След като това стане закон, вие нямате нито Първа поправка за свобода на словото, нито право да мълчите – нямате нищо. Цялата статия http://estirbg.blog....ata-za-p.864777

Именно чрез Луциферическите Духове човек получи този интерес да жадува за впечатления на Земята. Тези Духове го потопиха в земната сфера, след като проникнаха в най-вътрешното му устройство – астралното тяло. Защо по онова време човекът не отпадна напълно от Духовете на Формата или от по-висшите духовни области? Коя е причината, поради която в своите интереси и желания той не се подчини напълно на света на сетивата? Това беше поради факта, че Духовете, които водеха човечеството напред, взеха необходимите мерки: те внедриха в съществото на човека онова, което в противен случай щеше да му е чуждо. Става дума именно за болестите, страданието и болката. Това беше необходимото противодействие срещу делата на Луциферическите Духове. Луциферическите Духове дадоха на човека сетивни желания. А като противовес (противомярка), висшите Същества въведоха болестите и страданието като последствия от материалните желания – целта беше човекът да не потъне напълно в сетивния свят. И тъй – в света има точно толкова страдания и болка, колкото хората имат интерес само към физическото и материалното. Везните се държат в съвършен баланс: едното блюдо не превишава другото. Дадено количество страсти и желания върху едното блюдо, същото количество болести и болка върху другото блюдо. Това беше резултатът от взаимните действия през Лемурийската епоха на, от една страна, Луциферическите Духове, а от друга – на Духовете на Формата. Те се погрижиха – процесът, разбира се, беше бавен и много постепенен – човек да носи и да изработва своята Карма. Обобщено, Съществата, които трябваше да уравновесят намесата на Луциферическите Същества, въведоха в света страданието, болката и онова, което е свързано с тях – смъртта. И тъй, какво щеше да се случи, ако човек беше станал жертва на злото и грешките (без да има Карма)? Малко по малко човек щеше да стане едно със злото – нямаше да е възможен никакъв напредък за него, тъй като с всяка грешка, с всяка лъжа, с всяка илюзия ние поставяме пречка по пътя на напредъка си. Ние щяхме да отпаднем от пътя на нашия напредък – щяхме да сме натрупали пречки по нашия път чрез грях и грешки, без да сме в състояние да ги поправим. С други думи, ние нямаше да постигнем истинската цел на човека. Тази цел щеше да е недостижима, ако не действаха силите на Кармата. Да предположим, че в даден живот ние извършваме някакво зло. Ако това зло се установи здраво в живота ни, това означава, че губим стъпката напред, която бихме направили, ако не бяхме извършили тази грешка. С всяка грешка се изгубва стъпка напред. Ако нямаше възможност за превъзмогване (изправяне) на грешката, човекът щеше да се изгуби в нея. Но беше дадено блогословението на Кармата. Какво означава това благословение за човека? Нима Кармата не е нещо, пред което трябва да треперим, от което трябва да се ужасяваме? Нищо подобно! Кармата е сила, за която човекът би трябвало да е благодарен. Защото Кармата ни казва: „Ако извършите зло, помнете, че Бог не може да бъде излъган – каквото човек посее, такова ще пожъне.“ Всяка грешка изисква да я поправиш, а след като си я изпъдил от своята Карма, можеш отново да направиш стъпка напред! Напредъкът не е възможен без Кармата. Кармата е благословение, което ни е дадено, тъй като тя ни задължава да изтрием всяка грешка, която сме направили по пътя си досега, за да можем да продължим по пътя си напред. Р.Щайнер

Не аз,а Христос в мен.

При Сепия лекарството е направено от мастилото-цветно вещество,което сепията изпуска и създава облак във водата срещу противник.В миналото е било ползвано при производството на бои.

Ще изясня мисълта си. Представете си, че цялата земя е покрита с лед. За да се махне ледът, трябва да се разбива с чукове, с търнокоп. Иначе не може да се живее. Ледът трябва да се махне, но с чукове нищо не се постига. Като изгрее слънцето, ледът ще се стопи. Колкото повече се усилва слънцето, толкова по-лесно се топи ледът. Ледовете, това са грешните хора. Какво ще стане с тях? – Ще изчезнат. Жестоко ли е това? – Какво ще стане после? – Наводнение. То представя добрите хора. – А след наводнението? – Ще излезе буйна растителност. Земята ще се покрие с дървета и цветя. Не е ли по-добре да изчезнат грешните от лицето на земята? Те ще изчезнат от повърхността на земята и ще влязат във вътрешността й – там да работят. Тяхната енергия ще влезе в земята. Това значи, грешните ще носят праведните на гърба си. На всеки грешен по един праведен. Казвате: Ужасно учение! Да носиш човек на гърба си! –Дивачката не носи ли облагородената присадка на гърба си? Кой ви дава право да присаждате? Според мен, това е в реда на нещата. Щом искаш да опитомиш дивата череша, ще я опитомиш; нека дава хубави плодове. На същото основание, питам: Защо да не присадиш един грешен човек? Щял да плаче. Не е в това въпросът. Икономията на природата изисква да се прави това, което е нужно за общото развитие на всички същества. Следователно, страданията са допуснати, когато служат за общото добро.

Няма проблем,не се убива животното,ползва се нещо от него,например какпка отрова,или от млякото ,което отделя за кърмене....В процеса на създаване на лекарството,в него не остава материална субстанция,то е носител на информация и енергия на изходното вещество.Пример:При лекарството Eagle от oрел е използвано перо от птицата,на върха на което е имало капка кръв.Както знаем във всяка клетка на даден организъм се съдържа информация за цялото. Ако те интересува специално някое лекарство ще ти дам информация.

ЧРД,Орлин!

Нека бъде Любов и Светлина!

Обичам ви

ЦИТАТ 2. Петър Дънов .. мозъчен кръвоизлив и парализа за няколко месеца НЕУДАЧЕН цитат,ама много неудачен. Петър Дънов получава инсулт след нанесен побой ,а не като влошено лично здраве. Ванга е ясновидка,а не лечител,изпращала е хората при лекари,които могат да им помогнат.Слепотата и е кармична.Това го знае целия форум...

ЧРД,АНИ!

Антоанета Шишкова Здравето представлява идеалното съотношение, баланса между трите плана на битието или трите страни на човешкото същество – ум или духовен план, душа или психичен план и тяло – физически план. Думата лекуване от англ. healing носи своя произход от гръцкото – holos – цялостност и от там лечението, което води до цялостно подобряване на здравето – холистично лечение. Да лекуваш означава да се върнеш обратно към целостта, към единството, отвъд границите на полярността и разделението. Но не просто към единство и хармония само във физическото тяло, а към баланс и хармонизиране в ума, душата и тялото. Всички духовни учения, произлезли от единната и древна езотерична наука насочват към себепознанието, към поглед към вътрешния мир и свят на човека, така че здравето също е израз на подредеността и хармонията на човека като единна и цялостна личност. Нека обобщим, че болестта е състояние на човека, което сочи, че в неговото съзнание нещо не е в ред. Тази загуба в психично отношение се проявява в тялото във вид на симптом, който носи информация за дефицита на човека и съответно за липсата на баланс в духовно отношение. Веднъж разбере ли се разликата между симптом и болест, поведението на човека се насочва към възстановяване на хармонията в духовно и психично отношение. Такъв човек не гледа на страданието си като на враг, а като на приятел, който му помага да намери онова, което му липсва и да достигне до същинската болест в съзнанието. По такъв начин достигаме до необходимостта от проява на честност и откровеност към себе си, които не винаги се удават лесно. Симптоматиката е наш приятел, който безпощадно ни казва истината, който не си отива щом го отпратим гневно и се появява винаги, когато ни е нужно. Симптомът ако го разберем и имаме смелостта да бъдем отговорни към себе си ще бъде нашия най-мъдър учител по пътя към изцелението ни. Когато ни казва какво ни липсва, той ни посочва какво да интегрираме в съзнанието си, като по този начин го правим излишен. Ето това е разликата между това да надвиеш болестта и да я преобразуваш. Преобразуването и води до изцеление, а това е доближаване до здравето до онази цялостност на съзнанието, която наричаме просветление. Друг характерен белег на болестта е полярността, с която нашето съзнание възприема всичко, което вижда и което съществува. Ние живеем в дуален свят – тъмно и светло, съответстват на ден и нощ, мъж и жена, добро и лошо, солено и сладко и т.н ние можем да разделяме до безкрайност всичко с което оперираме като хора. В такова разделение попадат и понятията: болест и здраве. Често разглеждани от нас като две противостоящи състояния. Още при изричането на думата “аз” ние се разделяме от останалото съществуващо, ограничаваме се и се превръщаме понякога за цял живот в пленници на полярността. Егото не ни позволява да видим скритото единство зад дуализма, не си позволяваме да разширим съзнанието си, да излезем извън рамките си и да прозрем общото, цялото. Болест и здраве са две понятия свързани едно с друго и живеещи едно от друго, както вдишването от издишването и прилива от отлива. Следователно полярното ни съзнание, често представящо ги като две взаимно изключващи се състояние трябва да се издигне на избора, обусловен единствено от или-или и да види единството им. В противен случай, когато за да бъдем здрави се борим срещу болестта, по закона на вселената за равновесие на всяко нещо от най-малкото до най-голямото, колкото по-вече се борим срещу болестта, толкова по-вече ще нараства тя. Нагледен пример в това отношение е медицината – колкото по-вече прави за здравето, толкова по-вече са заболяванията. Този феномен в психологията се нарича фиксация или придаване на прекалено голяма важност на нещо, което искаме или да получим или да премахнем. Отдавайки сили на борбата срещу заболяванията те пропорционално нарастват със същия темп, с който се борим срещу него. Невъзможно е да премахнем единия полюс – болестта без да се освободим и от другия – здравето. Ако искаме да израснем, трябва да се издигнем над дуалното и да видим общото, да се научим да виждаме и двата полюса на едно и също нещо и да търсим позитивното в тях. Всички прояви, които произтичат от сянката, човек проектира върху някакво анонимно зло, защото се страхува да открие у себе си източника на всичко лошо. Страхува се да го опознае и да поеме за собствената си цялост - отговорността. Проекцията означава, че превръщаме едната половина на принципа във видимо заболяване на вън – в тялото, защото отказваме да го видим и осъзнаем вътре – в душата си. Отхвърлянето и борбата ни карат да посвещаваме голяма част от времето и усилията си на външния, видим признак, като по този начин достигнем до възможността за интегрирането му в нашето съзнание. В крайна сметка външния свят само отразява принципите, които са залегнали в съзнанието като цяло. В този смисъл нашето познание трябва да премине през полярността, защото чрез нея достига до знанието за неитегрираните от нас принципи и се качва на качествено ново стъпало в еволюционното си развитие. Човек като микрокосмос е отражение на макрокосмоса и съдържа в умален вид всички принципи на битието, дремещи латентно в съзнанието му. Пътят през дуалността изисква присъединяването и осъзнаването на тези принципи. Всяко човешко решение избира единия полюс и отхвърля другия като по този начин създава своя сянка, която често се проявява във вид на болест, при нея един елемент нахлува от съзнанието в тялото и се соматизира, превръщайки се в симптом. Той на свой ред ни кара да интегрираме и преодолеем чрез тялото си недоброволно изживения на ментално ниво принцип като възстановява равновесието. И накрая да обобщим, че изцелението има за цел да постигне цялост и единство. Човекът е здрав, когато е открил истинското си Аз и се е слял с всичко, което е. Болестта принуждава човека да не напуска пътя към единството, ето защо тя е път към съвършенство.

Много добра статия по въпроса. Безплатно лечение? Трябва ли лечителят да взема пари? Това е един въпрос, колкото и странен, но по който се дискутира напоследък, особено когато става дума за нетрадиционно (езотерично) лечение. Много често срещам следната спекулация. Лечителят А взима пари за лечение – значи е “лош”, а лечителят Б не взима пари – значи е "добър". Елементарното заключение от подобно разсъждение е, че парите са “лоши”, защото те определят качеството на лечителя. Няма нищо по-глупаво от това да придаваме на един неодушевен предмет качества, присъщи на нас, хората. Парите са като чук – можеш да го използваш, за да заковеш счупения стол или за да убиеш някого. Но какво ще направиш – зависи от теб, не от чука. Следователно качеството на лечителя не се определя от това дали взема пари или не, а от факта за какво ще употреби след това тези пари (чука). Ако ги употреби за повишаване на своята квалификация, подобряване условията за пациентите, за собствената и на семейството си издръжка – какво по-добро от това? За съжаление ние най-често не знаем за какво се употребяват парите, които даваме за нашето лечение или за каквато и да била друга услуга или стока. Поради това трудно можем да използваме този критерий за оценка. Сега за тези, които не вземат пари. Това на пръв поглед е добре за пациентите, но една мъдра поговорка гласи “Сиренето е безплатно само в капана за мишки”. Така и тези, които не вземат пари, всъщност искат от нас нещо друго – нашето внимание, нашата енергия (да не забравяме, че енергията има много измерения). Те желаят да бъдат забелязани, да бъдат славословени, да бъдат обожествявани, да ни направят зависими от тяхната “целебна” сила. Мнозина наивни пациенти попадат в този капан и така вместо получатели, стават донори на енергия. Има и друг тип лечители, които взимат пари за лечението, но и те правят зависим от тяхното “лечение”. Такава е всъщност традиционната медицина, в която хем си плащаш, хем ставаш зависим от медикаментите. Но така е не само в традиционната медицина… ИСТИНСКИЯТ ЛЕЧИТЕЛ лекува независимо от факта, дали получава пари за лечението или не. Самият той е в идеално здраве и води природосъобразен начин на живот. Причината, която го мотивира да лекува е изцелението на пациента, а не неговата благодарност (под формата на пари, услуги, в миналото – храна, дрехи, подслон и др.) Той обръща внимание преди всичко на духовните причини за заболяванията и разкривайки ги пред пациента се стреми да отстрани първопричината за болестта. Пациентът е активен фактор в процеса на лечение. Той трябва да осъзнае какво в неговото поведение (мисли, чувства, постъпки, начин на хранене и т.н) е предизвикало проблема. Чак след това лечителя използва своята дарба, ако се налага да даде начален тласък на изцелителния процес. И най-вече той не прави пациента зависим от собствените си способности, напротив – стремежът му е да го направи независим, като активира себеизцелителните сили у лекувания. Лечителят е длъжен да приеме благодарността на пациента изразена в пари (или по друг начин) и няма право да отказва помощ, ако последният е във финансова несъстоятелност да плати за лечението. Ако не постъпва така лечителя ще подпуши в първия случай потока на Целебната енергия (източник на която е БОГ) към пациента, а във втория случай - към себе си. Когато приема пари за лечението, той осъществява правилен енергиен обмен между себе си, пациента и Бога и така прави възможен процеса на изцеление. Ако болният бъде освободен от страданията си, без да заплати по никакъв начин (освен при невъзможност), и без да промени към по-добро начина си на живот (т.е без да осъзнае какво в него е предизвикало заболяването), лечителя поема върху себе си част от кармата на пациента. Което в повечето случаи е излишно (и се посреща с неблагодарност). Излишно е, защото това е направил вече Христос, когато е поел върху себе си греховете на света. Затова и обръщането към Него, едновременно с покаянието (промяната в начина на живот), може да излекува човека от всички болести. Но без да бъде гаранция, че няма да се разболее отново, ако по един или друг начин наруши вселенските закони. Бог е създал болестите като универсален регулатор на неразумното ни поведение. Не здравето, а болестта е най-голямото богатство, защото тя ни дава сигнал кога грешим и ни дава възможност да изправим навреме погрешката си. Както рецепторите за болка ни предупреждават, когато се допрем до огъня и без тях ще ни изгори ръката, така и болестите ни предупреждават, когато се отклоним от Пътя, без тях ще ни изгори Душата. Проблемът е обаче, че хората на настоящия етап не се стремят към изцеление, т.е. не желаят да полагат усилия да бъдат здрави, а искат бързодействащо хапче, което да отстрани като с магическа пръчка симптомите на заболяванията. Това хапче напоследък се предлага под формата на различни видове енергия, която в краткосрочен план заглажда проблема, като всъщност го прехвърля напред във времето или върху друг орган. Затова засега българите са склонни да плащат големи суми за хапчета и (макар и по-рядко) за енергия, а на истинските лечители (колкото и малко да са те) гледат с недобро око и казват: “Те вземат пари. И за какво!? Само ми говорят разни врели некипели – да се храня здравословно, да дишам чист въздух, да не мисля лошо за хората…” Кирил Стойчев

Има теми във форума специално за духовните причини на болестите,затова няма да се впускам в подробности. Болестта показва отклонението на човека от Духовния път или нежеланието му да чуе гласа на душата,както и прилепване към материални неща,към други хора,към отношения, и желанията.....И главно-липса на ЛЮБОВ. Това е отклонение на човека от Пътя на Любовта,на Мъдростта и Истината,където всеки е частица от Цялото-Планетата Земя+животински свят+растителен свят+човечество.Основното е развиването на Добродетели и осъзнаването,че сме едно цяло.Съзнателно изчистване на недостатъците и още по-съзнателно придобиване на ДОБРОДЕТЕЛИ. Болестите са начин да отработим всичко това чрез болка,когато се върви несъзнателно,тоест няма съзнателен Духовен път. Холистичните методи разглеждат човека като троичен-Дух,Душа и Тяло.Тялото е най-ниското ниво,тоест нарушенията са на горните две нива и минава време,докато се проявят в материалното ниво-тялото под формата на симптоми,които носят дискомфорт и болка.Те са сигнал за човека да се замисли къде бърка .За духовните нива е важно да се запази Душата,а не тялото. Тук сме обсъждали Диагностика на кармата-Лазарев,Луиз Хей,както и Лиз Бурбо-Твоето тялоказва-обичай се.В тези книги нещата са казани по диагнози.Всеки може да се анализира сам,стига да поиска да го направи и да си зададе въпроса-Защо на мен,защо точно тази болест....Както е казано в Библията-Поискай и ще ти се даде.Но когато не търсиш,по-лесното е да обвиняваш лечители,лекари и т.нт. ,че не те оправят при това безплатно.Както знаем,нищо не е безплатно/не се отнася само до кинти/безплатен е само обяда в капана за мишки.

Има такава тема във форума.Тя е в Хомеопатия,но нещата важат с пълна сила за всички холистични методи. http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8604

http://faktzafaktom....tsya/#more-2092 не е нужно да ставаш някакъв насила , но ако това те накара да размислиш , ще е добре.... Ники,моя приятелка в такава ситуация като твоята,беше отправила горещи молитви за помощ.След тях просто от днес за утре,спря месото като желанието и изчезна яко дим...и не само тя ,а и дъщеря и.Веге са от много години...

Лечението с Холистични методи е за човеци,стъпили на Духовен път,търсещи контакт с Душата си.Това не се измерва с проценти. Темата не е за шарлатаните и за пари,а за холистичното лечение в чистия му вид.В темите за лечители съм сложила един цитат от УЧИТЕЛЯ,чийто смисъл е следния:Не го ли насочиш в Духовния Път,по-добре не го лекувай...Всички хора,които е излекувал Учителя,са станали вегетарианци,по негова насока,а както знаем,вегетарианството е част от Духовния път. Докато измервате всичко във пари,ще имате срещи със шарлатани...Каквото вътре,това и отвън...Природен закон

Спасението на давещите се е техен личен проблем,а не на някой друг...Другият може да помогне при желание от своя страна и то ако е на съответното място, в съответното време. Заплащането на лечението на лечителя е двустранен процес.Парите са енергия,която се дава в замяна на отделената от лечителя.Ако не си платите в този живот,ще плащате в другия...Създава се карма между пациента и лечителя. Когато официалната медицина не ви излекува,а само замаже положението законно,и след това ви се появи "нова" болест,ходите ли да си искате парите и обвинявате ли я в шарлатания? Темата се е изродила,преминавайки през призмата на участници,при които съмненията , страховете,и желанието да не се минат, доминират.Моят съвет е да не търсят холистични лечения,докато не добият желание вътре в себе си за себе- Промяна,без него никое лечение и никой лечител не е в състояние да им помогне,даже и да го позлатят. ПП Колко струва в пари състоянието на хармония,творчество и радост от живота? Защото здравето не е отсъствие на болка....то е нещо много повече... При холистичните методи лечителят лекува ДУШАТА,а не просто част от материята,в която има диагноза.

Нещата са прости,когато излезеш от схемата на дуалността. Ники го е написал по-горе:Златната среда-трудно се гради и поддържа....

И от мен