Мария-София

Нашият стар триизмерен свят скоро може да остане в миналото. Група физици от Университета в Бъфало под ръководството на Деян Стойкович издигна интересна хипотеза. Специалистите уверяват, че отначало Вселената била едноизмерна. Известно време след Големия взрив се появило второ, а след това и трето измерение. Не е изключено с времето в познатия ни триизмерен свят да влезе четвърто измерение. Тази хипотеза се появи още през 2010 г., но сега учените открили начин да докажат своята правота. Както е известно, НАСА планира към 2016 г. да построи в земна орбита уникалната лаборатория LISA, която ще търси гравитационни вълни. Стойкович е сигурен, че LISA нищо няма да открие, тъй като тях просто ги няма във Вселената. Това и ще стане доказателство за неговата теория. Сега историята на Вселената се изучава с различни видове телескопи. Светлината от далечни звезди пристига до Земята за милиони години, затова, като наблюдават участъци от звездното небе, астрономите могат да изучават еволюцията на Космоса. Освен светлина по Вселената се разпространяват и гравитационни вълни. Гравитационни вълни обаче не могат да съществуват в едноизмерна Вселена, затова, ако физикът се окаже прав, то учените ще могат да обяснят къде и защо се разширява Вселената. Според Стойкович тя придобива четвърто измерение. http://www.dnes.bg/science/2011/04/28/skoro-svetyt-ni-stava-chetiriizmeren.117270

За боаронските не знам,но за английските и течните в стъклено шишенце,което ви е дал хомеопата, има дървени кутии. В Бг не знам да има от специалните,но можеш да си купиш хубава дървена кутия за чай с повече отделения.А за да си намираш по-лесно л-вото,просто си купи от цветните кръгли листчета,които се лепят,ползват ги за цени върху стоките.Надпиши ги и ги залепи върху капачката отгоре,ще виждаш веднага кое шише кое л-во е.Истинските кутии са дървени,с плътни стени и отделение за всяко шише.Виждала съм такива,донесени от Индия. ,

При такова положение при мен действа житен режим и молитви,вглъбяване, до няколко дни всичко ми се избистря и решението ми е готово,при това с увереност,без колебания.

Абсурдно е обаче, когато даден човек се счита за капацитет не само за това, което той може да разбира, но и за всичко онова, което "човекът" не може да разбере. Ако обаче някой мисли, че възгледите за свръхсетивния свят са нещо субективно и лично, той отрича самия обединяващ принцип на всички човешки същества. Напълно вярно е, че всеки човек открива свръхсетивния свят чрез самия себе си, но и неоспорим факт е, че всички хора, които са достатъчно напреднали в тази област, стигат не до различни, а до еднакви изводи. Различия се проявяват само доколкото хората се отпра вят към висшите истини не по един сигурен и научно издържан път, а по пътя на своя личен произвол. Следва да потвърдим и това, че правотата на духовнонаучния път може да признае само този, който изцяло е успял да се вживее в неговата неповторима същност. Пътят към Тайната Наука може да бъде намерен от всеки човек в подходящия за това момент, стига да е убеден в съществуването на един друг свят, скрит зад видимия свят, или поне да го предчувствува в сърцето си. Този път може да бъде намерен и от всеки, който съзнава, че познавателните му способности могат да бъдат тласнати в едно решително развитие и усеща, че по този начин ще открие сигурен достъп до невидимия свят. За онзи човек, който развива своите душевни изживявания чрез Тайната Наука се открива не само възможността да намери верни отговори, укрепващи неговия познавателен устрем, но и шансът да превъзмогне всичко, което пречи на живота, всичко, което изтощава живота. А в един по-висш смисъл, да се от върне или отрече от свръхсетивния свят, би означавало за човека едно безсилие на живота, една душевна смърт. Да, при известни обстоятелства, ако човек загуби надежда, че свръхсетивният свят може да му се открие, това може да го потопи в дълбоко отчаяние. Тази душевна смърт и това отчаяние, в техните всевъзможни форми, са в същото време и вътрешните, душевни врагове на всеки стремеж към Тайната Наука. И те се появяват винаги, когато човек изчерпи своята вътрешна сила. Тогава цялата жизнена сила трябва да бъде внасяна отвън, ако въобще подобен човек може да се сдобие с такава сила. В тези случаи човек възприема нещата, процесите и Съществата (die Wesenheiten), които застават пред неговите сетива като ги разграничава с помощта на своята умствена дейност. Те му доставят радост или болка, подтикват го към определени действия. Така той може да издържи известно време. Но рано или късно стига до една точка, където той вътрешно умира. Защото всичко онова, което може да се извлече от света, е вече изчерпано. И това не е твърдение, взето от личните опитности на един човек, а нещо, което се установява при непредубеденото разглеждане на всеки човешки живот. Само скритите сили, които дремят в дълбините на нещата, могат да ни предпазят от това изчерпване. Ако замре нашият устрем към дълбините, от където непрекъснато черпим все нови и нови жизнени сили, най-после и външната страна на нещата престава да служи на живота. Тук не става дума за отделния човек, за неговото щастие или нещастие. Тъкмо чрез истинските духовнонаучни прозрения, човек стига до убеждението, че от една по-висша гледна точка, щастието и нещастието на индивида са дълбоко свързани с благото или гибелта на целия свят. Има път, по който човек може да прозре, че ако не развива по правилен начин своите сили, той нанася вреда на целия свят и на всички живи същества. Когато изгубва връзките със свръхсетивните сили и опустошава своя живот, човек разрушава не само своя вътрешен свят, - което го довежда до скръб и отчаяние - но чрез своята слабост създава пречки за развитието на целия свят, в който той живее. Този е прекрасният плод на духовно-научното познание - че то не само задоволява жаждата за знание,а предава на живота крепкост и сила. Изворът,от които това познание черпи сила за работа и доверие в живота, е неизчерпаем. Нито един човек, който поне веднъж е пристъпил към този извор, не ще остане неподкрепен, когато и да се обърне към него. Тайната Наука разкрива своите стойности пред всеки непредубеден човек, нагледно показващ как жизнената сила нараства само у този, който действително се вживява в нея. Тя не може да отчужди човека и да го превърне в мечтател; тя храни човека от онзи жизнен извор, от който произлиза и неговата духовно-душевна същност. На първо време читателят трябва да се запознае с много по-голям брой свръхсетивни опитности и то не негови, а чужди. Друг начин не съществува и тази книга също ще се придържа към него. Ще бъде описана голяма част от това, което авторът смята, че знае върху същността на човека, върху неговото поведение от раждането до смъртта, както и върху процесите в духовния свят след смъртта, по време на които човек не е вече свързан със своето тяло; по нататък ще бъде описано развитието на Земята и на човечеството. Когато четем описанията на Тайната Наука, ние имаме по-различни изживявания, отколкото при четенето на описания, свързани със сетивните факти. В последния случай ние просто четем нещо за тях. А когато четем описания на свръхсетивни факти, ние направо се включваме в определен поток на духовното Битие. Възприемайки последиците от духовното изследване, ние откриваме и нашия собствен вътрешен път на развитие Истинската същност на това изживяване ще можем да си изясним едва, когато практически осъществим това, което във втората част на тази книга е описано като "път" към свръхсетивното познание. Някой твърде лесно би могъл да повярва, че трябва да е точно обратното: че най-напред трябва да е описан тъкмо този "път". Но това не е така. За човек, който е отдаден само на "упражненията", целящи проникване в свръхсетивния свят, без да отправя своя душевен поглед към определени свръхсетивни факти, този свят остава един неясен, объркан хаос. Но след като се е занимавал с определени духовни факти, човек постепенно се вживява в този свят, макар и до известна степен наивно, и после си дава сметка - вече извън всяка наивност - как сам и в пълно съзнание е добил опитности, за които първоначално е срещнал едно или друго външно съобщение. След като проникне в света на Тайната Наука, човек се убеждава, че сигурният път към свръхсетивното познание е само този. Въведение в Тайната Наука,Р.Щайнер

Естествено за този, който под "наука" разбира само това, което регистрират нашите сетива и нашият опиращ се на сетивата разсъдък, разглежданата тук "Тайна Наука" не може да означава никаква наука. Ако би искал да разбере себе си обаче, такъв човек би трябвало да признае, че той отхвърля "Тайната Наука" не по силата на някакви основателни доводи, а по силата на едно безапелационно решение, произлизащо от негови те чисто субективни чувства. За да вникне във всичко това, достатъчно е само човек да размисли как възниква науката и какво е нейното значение в живота на хората. По своето естество, възникването на науката не е свързано с предмета, който тя обхваща, а с действената активност на човешката душа, която се проявява в хода на познавателния стремеж. Необходимо е да насочим поглед върху това, как душата се отнася към се бе си, когато тя развива една или друга наука. Ако се поддадем на навика и приемем, че тази активност е налице само тогава, когато действуват нашите сетивни възприятия, ние лесно ще стигнем до убеждението, че в случая същественото са тъкмо тези сетивни възприятия, тези сетивни откровения. И тогава ние пропускаме обстоятелството, че в известен смисъл човешката душа е била ангажирана изключително и само върху своите сетивни откровения. Все пак ние можем да преодолеем подобно самоограничение и - независимо от специалния случай на приложението - да вникнем в самия характер на научната дейност. А това е съществено, когато ни предстои да говорим за познание на несетивни явления и да окачествяваме това познание като "научно". Човешката мисъл иска да обхване тези явления по същия начин, по който в други случаи тя обхваща естественонаучните явления. Тайната Наука е в състояние да освободи естественонаучния метод - който в своята област се опира на взаимнозависимите и закономерно протичащи сетивни явления - от ограниченото му прилагане върху сетивните факти, но наред с това и да го съхрани като едно мисловно цяло. Тайната Наука се стреми да обхване несетивните явления по същия начин, както естествената наука обхваща сетивните. Но докато естествената наука се ограничава с този начин на изследване и на мислене в областта на сетивния свят, Тайната Наука разглежда душевните усилия, необходими за проникването в сетивния свят като един вид самовъзпитание на душата и се стреми да приложи придобитите чрез това самовъзпитание опитности в областта на несетивния свят. Стремежът на Тайната Наука е не да проучва сетивните явления като такива, а да обхване целия несетивен свят, и то по същия начин, по който естественикът обяснява сетивните явления. От естественонаучната методика тя запазва самото душевно настроение, с други думи тъкмо това, чрез което природознанието се превръща в истинска наука. Ето защо и Тайната Наука може с пълно право да се на рече наука. Който размишлява върху значението на науката за човешкия живот, ще открие, че то далеч не се изчерпва с придобиването на познания за природата. Защото тези познания никога не могат да ни отведат до нещо друго, освен до едно изживяване на това, което няма нищо общо с човешката душа. Душевният свят на човека се проявява не в това, което той опознава от природата, а в самия процес на познанието. Душата изживява себе си тъкмо в своята ангажираност спрямо природата. Това, което в този случай душата постига за се бе си като едно оживотворяващо въздействие, е нещо съвсем различно от самото знание за природата. То е, с други думи, саморазвитието, осъществено чрез акта на природознанието. Една от целите на Тайната Наука е да включи напредъка от това саморазвитие в онези области, които се простират над обикновената природа. Последователят на Тайната Наука не само не подценява стойността на естествената наука, а се стреми към още по-пълното и признаване, каквото не може да си позволи дори самият естествоизпитател. Той добре знае, че без строгия начин на мислене, характерен за естествената наука, не може да съществува никаква друга научна дисциплина. Но той знае също, че когато тази яснота и строгост са постигнати чрез истинско проникване в духа на естественонаучното мислене, тогава те могат да бъдат съхранени чрез силата на душата и приложени в други области. При естествената наука фактите се намират в полето на сетивния свят; ученият разглежда душевната дейност като нещо второстепенно и дава превес на сетивните факти и тяхната закономерност. Духовнонаучният изследовател поставя на преден план тъкмо душевната дейност, защото читателят ще се добере до тези факти, само ако съумее да развие по пра вилен начин своята собствена душевна дейност. Тези факти не застават пред човешкото възприятие без съответствуващата душевна активност, какъвто е случаят при естествената наука; те проникват в човека само чрез такава душевна активност. Следователно, духовният изследовател предполага, че читателят сам търси заедно с него тези факти. Неговите описания са така замислени, че той просто разказва за появата на тези факти и че в начина, по който разказва, цари не произвол и лични съображения, а характерният научен усет, изграден и възпитан чрез строгата методология на естествената наука. Ето защо той е принуден да говори и за средствата, чрез които постига наблюдения в областта на свръхсетивния свят. След като човек навлезе в тази област, той скоро ще забележи, че с помощта на Тайната Наука добива представи и идеи, каквито по-рано не е имал. Така човек стига до ново обяснение също и на това, което преди е смятал за основна същност на "доказателството". За естественонаучния подход към явленията "доказателството" е нещо, което се прибавя към тях от външния свят. При духовнонаучното мислене обаче, душевната дейност, която се развива в хода на естественонаучното мислене върху целите на доказателството, лежи в самото търсене на фактите. Те изобщо не могат да бъдат намерени, ако самият път към тях не е доказателствен. Който действително е преминал по този път, вече е изживял неговата доказателствена сила. В тази област чрез прибавянето на някакво външно доказателство не може да бъде постигнато нищо. И ако не се държи сметка за тази особеност на Тайната Наука, недоразуменията са неизбежни. Цялата Тайна Наука израства от две основни мисли, които могат да се породят у всеки човек. За духовния изследовател, така както го разбираме тук, тези две мисли са крайният израз от определени събития, които човек може да изживее, ако си послужи с подходящите за това средства. За мнозина тези мисли означават твърде спорни твърдения, върху които може да се дискутира, а дори и да се "докаже" техният пълен абсурд. Първата от тези две мисли е, че зад видимия свят съществува един друг, невидим свят, който засега остава скрит както за сетивата, така и за свързаното с тях мислене. Втората мисъл е, че ако човек развие дремещите в него способности, той може да проникне в този скрит свят. Въведение в Тайната наука,Р.Щайнер

Винаги се намира време за това,към което те тегли душата,пък макар и за сметка на друго. Просто си пренареждаш приоритетите.Важното е да имаш цел,всичко друго се случва в съответствие с нея.

http://www.astroto.com/sarticle.php?id=20

Хайде да не си слагаме епитети и квалификации,и да не си ги мерим относно висши образования , дипломи и квалификации,щото некои да не се окажат назад.

Индиговите се справят прекрасно в света,те носят нов свят със и във себе си.Тяхната действителност е по-различна. Тепърва ще сме свидетели на техните възможности.Та първите са около и малко над 20г.

Да,но отхвърлят всякакви други хипотези,дори със солидни доказателства,като фантасмагории и ненаучни, и в учебниците са само техните... Защо наред с Дарвин децата не се запознават и с Библейската версия например за сътворението ?

Може би тези хора около Сай Баба имат нужда от такъв гуру,нещо като Тома Неверни,за да се докоснат до Любовта... Определено поста на Кирил ми хареса.Никой не може да извърши промяната вместо нас.Лозето иска и мотика, само с молитва не става!

Тя, официялната наука, толкова години научно твърди,че хората са произлезли от маймуните,като и до днес не е намерила свъързващото звено между двата вида.Също така твърди,пак научно,че пирамидите в Египет са издигнати от полудивите номадски племена,живеещи на тези територии.Интересно и" научно" е как тези племена изведнъж са добили такива знания...да не говорим за теориите относно построяването им,търкаляйки огромните каменни блокове с човешка сила....отхвърляйки артефакти,които не се вписват в теориите на ограниченото материално мислене. Вече и математиката,и физиката, стигнаха до Бога.Справка-Теория на хаоса и Дао на физиката.Оказа се,че хаосът е съвършенна хармония и всичко е енергия,на различни нива на вибрация.Както Щайнер не веднъже казвал в лекциите си,че нещата,които говори, скоро ще бъдат потвърдени и от "официалните" науки...Скорошен пример:Направеното генетично изследване на човечеството сведе бройката до около група от 200 човека,дали началото на съвременните хора.Щайнер говори следното,в началото на миналия век-При развитието на Лемурия,индивидите,които са можели да дадат еволюционно развитие,са били изключително малка бройка,и са били отделени от другите,и с тях е работено специално от напреднали същества/боговете/....Ако имам време,ще дам цитати.

Всички велики учени ,художници и музиканти са били инспирирани от духовния свят и във връзка с него.Голяма част от тях са били и посветени,като Леонардо например,Питагор,Платон....да не ги изреждаме...Случайности няма,дори намесата на Луцифер и Ариман влиза в божествените планове,чрез тях ни се дава Избора.Но еволюирайки към Бога,ние хората,ще помогнем и на тях да се върнат към него.

От опит :Индиго са хиперактивни,дошли в света,за да рушат старото.Носят мъдростта в себе си,не четат книги и не учат,прекалено им е скучно в училище. Независимо от това често казват такива мъдри неща,да се чуди човек от къде ги знаят,след като не са чели нищо почти... Момичето вероятно е кристално дете,те са по-притеснителни относно оценките си в училище и представянето.Енергиите и ясновиждането,макар и в различини диапазони са характерни и за двата типа... Ако раждането на детето е било съпътствано с трудности,то кошмарите са отзвук и може да им се повлиае. Гледайте по-спокойно на нещата,поне половината деца са като вашето.

Не,подходящата дата е 7-ми понеделник. И новолунието,и пълнолунието, са датата,два дни преди и два дни след нея.В случая на 4-ти е самото новолуние. Остава да набележиш какво искаш да придобиеш с него...

Интелигентни,Канел,интелигентни! Истините са едни и същи,макар и казани с различни думи,Знанието е Било поднасяно от съответния мирови учител в съответната епоха от историята,съобразено с нивото на развитие на хората,така че да им даде подходящата посока. Нормално е да се поинтересуваш как стоят нещата тук и там... Пък едното те води към друго...Докато сърцето ти остане в някое повече,отколкото в другите. Винаги има период,при всеки различно дълъг,в който си в "духовния буламач",тоест четеш каква ли не духовна литература... Обаче количествените натрупвания преминават на известен период в качествени, започваш да се светкаш за туй,онуй,че се повтаря... .Обикновено първо си привлечен от учението,в което си бил в миналите животи ,за мен например това беше будизма.В последствие започнах да се занимавам с Учителя , защото установих,че това са новите енергии,на бъдещата раса и епоха...пък и намерих Христос ... Скоро попрочетох как стоят нещата в Бхагаватгита,щото ми я подариха кришнари на Витошка,заедно с въпроси и отговори на техния Гуру. Как да не погледне човек и да направи съпоставка. .. Моя път минава през Щайнер.Други нямат нужда от това знание,развиват Любовта без него. Всяка Душа има свой уникален път. Колкото до така формулираната тема, мога да кажа че е направо абсурдна за този форум. Всичко принадлежи на Духовния Път.Дори компотите и лютениците.

"В цялата област на свръхсетивните светове не съществува никаква смърт - само на Земята съществата могат да умират или в световете, които в своето развитие приличат на нашата Земя. И всички Същества, които йерархически стоят над човека, нямат никакво познание за смъртта, те познават само различни състояния на съзнанието. Тяхното съзнание може да бъде временно понижено така, че то е подобно на нашия земен сън, но след това отново може да се събуди. В духовния свят не съществува никаква смърт, там съществува само изменение на съзнанието и големият страх, който човекът има, страхът от смъртта, не може да бъде изпитан от някой човек, който след смъртта се е издигнал в свръхсетивните светове. В момента, когато човек минава през смъртта, неговото състояние се изразява в една силна чувствителност; обаче той може да съществува само в едно ясно или в едно затъмнено съзнание и много странно би било, ако някой би искал да си представи, че би могъл да бъде мъртъв в свръхсетивните светове.Ето защо не съществува никаква смърт за съществата, които принадлежат на Висшите Йерархии. Има само едно изключение: това на Христос. Но за да може едно свръхсетивно Същество като Христос да мине през смъртта, то трябваше първо да слезе на Земята. И този е именно фактът, който има едно неизмеримо значение в Тайната на Голгота, че едно Същество, което в Своето собствено царство никога не би могло да изпита в сферата на Своята воля смъртта, трябваше да слезе на Земята, за да мине през една опитност, която е свойствена на човека, а именно за да изпита смъртта. С това бе свързана онази вътрешна връзка, онази дълбока вътрешна връзка между човечеството на Земята и Христос, като това Същество мина през смъртта, за да сподели тази съдба с човечеството. Както вече подчертах, тази смърт е от най-голямо значение главно за нашата сегашна Земна еволюция.. Преди всичко едно Същество, единствено по своя род, което до тогава беше едно Космическо Същество, се съедини чрез Тайната на Голгота, чрез смъртта на Христос, със Земната еволюция. То влезе в еволюцията на Земята по времето на Тайната на Голгота. По-рано това Същество не беше на Земята. То принадлежеше само на Космоса, но чрез Тайната на Голгота слезе от Космоса долу и се въплъти на Земята. От тогава насам То живее по един такъв начин на Земята, е така свързано със Земята, че живее в душите на човечеството на Земята и изпитва заедно с тях живота на Земята. Ето защо цялото време преди Тайната на Голгота е едно време на подготовка в еволюцията на Земята, Тайната на Голгота даде на Земята нейния смисъл. Когато стана Тайната на Голгота, земното тяло на Исус от Назарет, бе предадено на елементите на Земята и от онова време насам Христос беше свързан с духовната сфера на Земята и живее в нея. /* Бележка на преводача: . Касае се за материалните части на човешкото физическо тяло, тъй като истинското физическо тяло е една невидима духовна форма, в която се нареждат материалните части и тогава то става видимо. С това духовното тяло, с това духовното физическо тяло възкръсна Христос, което при обикновените хора също се разлага след смъртта. Христос имаше силата да предаде на това възкръснало тяло даже една физическа видимост, както това се описва в Евангелията . Рудолф Щайнер описва подробно Възкресението Христово в своя цикъл от сказки публикуван под заглавието: "От Исус към Христос"./ Както казахме, много трудно е да бъде описана Тайната на Голгота, тъй като нямаме никаква мярка, с която да можем да я сравним; но въпреки това ще се опитаме сега да се приближим още повече към нея от една друга гледна точка. Както знаем, Христос живя три години след Кръщението Му от Йоан в реката Йордан в тялото на Исуса от Назарет като едно човешко същество между човеците на Земята. Можем да наречем това едно земно откровение, една земна изява на Христос в едно физическо, в едно земно човешко тяло. Как се изявява Христос от онова време насам, когато чрез Тайната на Голгота предаде своето материално тяло на елементите на Земята? Естествено ние трябва да си представим Христовото Същество като едно неизмеримо възвишено Същество, но въпреки че То е толкова възвишено, на Него Му беше все пак възможно да се изявява в течение на три години след кръщението в реката Йордан в едно човешко тяло. Но как се изявява То от онова време насам? То не се изявява вече в едно физическо тяло, защото Неговото тяло бе предадено на елементите на Земята и съставлява сега част от Земята. На онези, които чрез изучаването на Окултната Наука са развили в себе си възможността да проникнат с техния поглед в тези отношения, То се изявява така, че Христос може да бъде отново познат като изявяващ се в едно Същество от йерархията на Ангелите. Както в течение на три години след кръщението в реката Йордан Спасителят на света се изявяваше в едно човешко тяло /въпреки че Христовото Същество беше така неизмеримо възвишено/, така също от онова време насам Той се изявява по един пряк начин като едно ангелско Същество, като едно духовно Същество, което стои с една степен по-високо от човека. Като едно такова Същество Той можеше да бъде постоянно свързан с еволюцията на Земята. Както е вярно, че когато беше в тялото на Исус от Назарет, Христос беше нещо много повече от човек, така също след Тайната на Голгота Той е нещо много повече от един Ангел. Обаче във факта, че така, както описахме, едно неизмеримо възвишено Същество слезе от духовните светове и живя в течение на три години в едно човешко тяло, е изразен също другият факт, че в течение на това време самото това Същество се издигна с една степен по-високо в Неговото развитие. Отначало само малцина, след това все по-голям брой хора ще станат способни в 20-то столетие да виждат явяването на Етерния Христос, т.е. на Христос във формата на един ангел. Заради човечеството стана това, което можем да наречем едно разрушение на съзнанието - можем да го наречем едно второ разпятие на Христос - в световете, които се намират непосредствено над нашия физически свят и в които Христос е бил видим във времето между Тайната на Голгота и днешния ден. Можем да кажем, че по времето на Тайната на Голгота в един малко познат ъгъл от Палестина стана нещо, което фактически беше най-великото събитие, което някога е ставало в човечеството, Точно така, както малкото хора, които в онези дни можаха да четат знаменията на времето, бяха в състояние да разглеждат Тайната на Голгота така, че можаха да схванат как това велико, мощно Същество слезе от духовните светове, за да живее на Земята и да мине през смъртта с цел чрез Неговата смърт веществата на Неговото Същество да бъдат присъединени към Земята, От Тайната на Голгота насам много хора можаха да проповядват името на Христос, и от това 20-то столетие ще има един все повече увеличаващ се брой хора, които ще могат да предават знанието за Христовото Същество, което знание се дава в Духовната Наука. Те ще учат за Него от собствен опит, ще проповядват за Него. Христос бе разпнат вече два пъти: единият път физически във физическия свят в началото на нашата християнска ера и вторият път в 19-то столетие, духовно, по описания по-горе начин. Можем да кажем, че човечеството преживя в онова време Възкресението на Неговото тяло, а в 20-то столетие то ще преживее Възкресението на Неговото Съзнание." Христос по времето на Голгота и Христос в XX век, Рудолф Щайнер

"Ролята на Християнството в човешката история е единствена по рода си. Идването на Християнството представлява, в известен смисъл, централният момент, повратната точка между инволюцията и еволюцията. Ето защо то излъчва толкова ярка светлина – светлина, която никъде не е така изпълнена с живот както в Евангелието на св. Йоан. Правилно би било да се каже, че само в това Евангелие се проявява пълната сила на светлината. Окултизмът има съвсем различно разбиране за Евангелието на св. Йоан.През Средните Векове няколко Братства виждаха в това Евангелие същинския извор на Християнските истини. Такива братства бяха Братството на св. Йоан, албигойците, катарите, тамплиерите и розенкройцерите. Всички те се занимаваха с практически окултизъм и гледаха на това Евангелие като на своя Библия. Може да се каже, в известен смисъл, че легендата за Граала, за Парсифал и Лоенгрин произлезе от тези Братства и че тя бе народния израз на тайните доктрини. За всички членове на тези различни Ордени се считаше, че притежаваха тайното. Те бяха предтечите на едно Християнство, което щеше да се разпространи по света в по-късни времена. В Евангелието на св. Йоан те намираха тайното, защото думите му съдържаха вечна истина – истина, приложима за всички времена. Истина като тази възражда душите на всички, които я осъзнават в дълбините на своето същество. Евангелието никога не беше разглеждано или четено просто като литературно съкровище. То бе използвано като инструмент за развитието на мистичния живот на душата. Думите на Христос "Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали", се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят. Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан. Учениците Го видяха между Илия и Мойсей. Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те. Ето защо Христос може да каже за Себе Си: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът." Така целият живот е съсредоточен, осветен, задълбочен и преобразен в Христа. Той е символ на миналото на човешката душа чак до нейния първичен източник и загатва нейното бъдеще до точката на съюз с Бога.. Християнството е не само сила на миналото, но и на бъдещето. Така човекът е обвързан с всички царства на Природата. Платон говори за символа на Кръста казвайки, че Душата на Света е разпъната върху тялото на света сякаш върху Кръст. Какво е значението на този символ? Това е образ на душата, преминаваща през царствата на Природата. За разлика от човешкото същество, растението има своите корени надолу и своите органи за възпроизвеждане горе, обърнати към Слънцето. Животното е на междинната степен, неговият организъм лежи, принципно казано, в хоризонтална посока. Човекът и растението стоят вертикално изправени и с животното формират Кръст - Кръста на света. Написаното в Евангелията е посланието, благата вест провъзгласена на целия свят. Но имаше по-дълбоко учение; то се съдържа в Апокалипсиса под формата на символи. Това падение в материализма бе необходимо, за да може петата епоха да изпълни своята мисия. Бе съществено важно астралното и духовното ясновидство да се замъглят, за да може да се развие интелектът чрез прецизно, точно и математическо наблюдение на физическия свят. Физическата Наука трябва да бъде допълнена с Духовна Наука Нашата пета епоха ще бъде последвана от друга, шеста епоха. Тази шеста епоха ще бъде свидетел на развитието на братство сред хората, на ясновидство и творческа сила. Какво ще бъде Християнството през шестата епоха? За жреца в Мистериите преди Христос имаше хармония между наука и вяра. Наука и вяра бяха едно и също. Когато поглеждаше към небесата, жрецът знаеше, че душата бе капка вода от небесния океан, отведена на Земята от огромните жизнени потоци, течащи в пространството. Сега, когато вниманието на човека е изцяло насочено към физическия свят, вярата се нуждае от убежище, от религия. Оттук е и разделението между наука и вяра. Вяра в Личността на Христос, на Богочовека на Земята, временно замени Окултната Наука и Мистериите на античността. Но в шестата епоха двата потока отново ще се обединят. Механическата наука ще стане духовно съзидателна. Това ще бъде гностично-духовно съзнание. Тази шеста епоха, която ще бъде крайно различна от нашата, ще бъде предшествана от мощни катаклизми. Тя ще бъде толкова духовна, колкото нашата е материална. Но преобразуването може да бъде причинено само от физически катастрофи. Шестата епоха ще подготви седмата епоха. Тази седма епоха ще бъде края на Следатлантските цивилизации и условията на земния живот ще бъдат напълно различни от онези, които познаваме. В края на седмата епоха ще има революция на елементите аналогична на тази, която сложи край на Атлантида, и следващите епохи ще познават духовност, подготена от двата предшестващи ги Следатлантски периода. Всичко, което живее във вътрешното същество на човека днес, неговите мисли, неговите чувства, ще намери израз във външния свят и ще стане негово обкръжение. Бъдещето лежи вътре в човека. Той е свободен да го направи добро или зло. Точно както вече е оставил животинското царство зад себе си, така и злото в него днес ще формира раса на изродени същества. В нашата епоха човекът може до известна степен да прикрие доброто или злото в себе си. Но ще дойде време, когато той повече няма да може да прави това, когато доброто и злото ще бъдат написани с неизличими букви върху неговия облик, върху тялото му, дори и върху самото лице на Земята. Тогава човечеството ще се раздели на два раси. Също както днес виждаме скали или животни, в това бъдеще ние ще срещаме същества, които са изцяло зли, изцяло грозни. В наше време само ясновидецът е способен да вижда моралната красота или моралната грозота в човешките същества. Но когато самите черти на човека изразяват неговата Карма, човешките същества ще се разделят в групи от само себе си, според потока на който очевидно принадлежат, според това дали низшата природа е била победена от Духа или е победила Духа. Това диференциране започва малко по-малко да оказва влияние. Когато извличаме от миналото разбиране за бъдещето, и се стремим да осъзнаем идеала на това бъдеще, неговият план започва да се разгръща пред нас. Ще възникне нова раса, за да бъде тя връзката между човека на настоящето и духовния човек на бъдещето. Манихейството учеше, че от нашата епоха нататък душите на хората ще започнат да преобразуват злото в добро, което ще се прояви с пълна сила в шестата епоха. С други думи: човешките души трябва да бъдат достатъчно силни да породят добро от злото чрез един процес на духовна алхимия. . Книгата със седемте печата, за която се говори в Апокалипсиса, ще бъде отворена. Жената, облечена в Слънцето, която има Луната под краката си, се отнася за епохата, когато Земята отново ще бъде обединена със Слънцето и Луната. Тръбите на Страшния Съд ще прозвучат, защото Земята ще е преминала в Деваканично състояние, където ръководният принцип е не светлината, а звукът. Критерият за края на Земното съществуване ще бъде, че Христовият Принцип ще прониква цялото човечество. Станали като Христос, хората ще се съберат около Него както войнствата около Агнето, и великата жътва на еволюцията ще представлява Новия Йерусалим." Езотерична космология,Р.Щайнер

"Защо има слизащ и възлизащ процес в еволюцията? Каква е целта на злото? Това се тежки въпроси, които никога не са били разрешени от науката или религията. Въпреки това целият проблем на възпитанието зависи от тяхното разрешаване. Не можем да говорим за зло в абсолютен смисъл. Злото всъщност играе роля в развитието на съществата и на разгръщането на свободата. Материалистът няма да допусне, че мислите, породени в нас от Природата, всъщност вече се съдържат в нейното същество. Той си представя, че ние вливаме своите мисли в Природата. През Средновековието розенкройцерите имаха навика да поставят чаша с вода пред новопослушника и да му казват: "Тази вода не може да бъде в чашата, ако някое същество не я поставило там". Така е и по отношение на идеите, които намираме изразени в Природата. Те трябва да се били вложени там от божествените Интелигенции, от служителите на Логоса. Мислите, които извличаме от Вселената, всъщност са вече там. Всичко, което ние създаваме, се съдържа вече някъде във Вселената. Да се подценява стойността на физическото тяло е погрешна идея от страна на някои мистици. То има толкова голяма стойност, колкото и астралното тяло; неговата мисия е да стане храм на душата. Помислете за удивителната структура на бедрото, за костта, която носи цялото тяло. Нейната конструкция е такава, че се поражда максимум сила с минимално количество субстанция. Никой инженер не може да създаде такава чудесна сруктура. В сравнение с физическото тяло астралното тяло - седалище на страсти и желания - е грубо и недоразвито. Физическият свят е израз на въплътената мъдрост, на божествената мъдрост. Розенкройцерите учеха, че Земята, в първични времена, е била Земя на Мъдростта. Днес можем да я наречем Земя на Любовта. Мисията на човека е да постигне за несъвършената част на своето същество онова, което божествената мъдрост някога постигна за неговото физическо тяло. Той трябва да облагороди своето астрално тяло и след това света около себе си. Всичко онова, което е влязло в нас без нашата съзнателна воля под влиянието на божествената мъдрост - това е Инволюция. Всичко онова, което трябва да породим от себе си по силата на съзнателната воля - това е Еволюция. В хода на столетията пирамидите ще изчезнат, но идеите, които ги родиха, ще се развиват нататък. Днешната катедрала ще приеме друга форма. Картините на Рафаел ще се разпаднат в прах, но душата на Рафаел и идеите, които представят неговите творения, завинаги ще бъдат живи сили. Днешното изкуство ще бъде утрешната природа и в нея то ще разцъфти отново. Така Инволюцията става Еволюция. Тук имаме точката на пресичане между божественото и човешкото, двойствената сила, която довежда Бога до човека и издига човека до Бога." Езотерична космология,Р.Щайнер

"Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа. Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос. Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос - свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му. Едно чисто логическо схващане за Кармата би забранило да се помага на човек в беда. Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен. Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог. Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят. Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни Братства - а именно, че всеки страда и живее за другите. В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: "Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". Пътят на еволюцията води към свободата. Когато човек е пробудил в себе си всички онези качества, които бяха пророчески проявени в Христос, той ще бъде свободно същество. Защото ако необходимостта е законът на материалния свят, свободата е законът на духовния свят. Свободата се постига само стъпка по стъпка и няма да бъде напълно проявена в човека преди края на неговата еволюция, когато естеството му ще бъде истински одухотворено." Езотерична космология,Р.Щайнер

"В определено отношение Християнското посвещение е по-трудно за постигане от посвещението на древните времена. То е обвързано със същността и мисията на Християнството, което дойде в света във време, когато човекът бе слязъл най-дълбоко в материята. Това слизане трябваше да го проникне с ново съзнание, но борбата, включена в издигането от дълбините на материализма, изисква по-голямо усилие и прави посвещението по-трудно. Ето защо християнските учители изискват силно смирение и себеотдаване от своите ученици.Християнското посвещение винаги се е състояло от седем степени, четири от които съответстват на Христовите Страдания. Степените са: 1. Измиването на нозете. 2. Бичуването. 3. Тръненият венец. 4. Носенето на кръста. 5. Мистичната смърт. 6. Полагането в гроба. 7. Възкресението. Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите. Бичуването – на тази степен човек се учи да устоява на бичуванията на живота. Животът носи страдания от всякакъв вид – физически, морални, интелектуални, духовни. Животът се схваща като страшно и непрекъснато мъчение. Ученикът трябва да го понася с пълно равновесие на душата и героичен кураж. Той трябва да спре да познава физически или морален страх. Такава чувствителност е усъвършенстване и разширяване на силите на живота и на любовта. Човек придобива чувство на любов към всички същества и това му дава чувство за живот в сърцето на самата Природа. Тръненият венец – На този етап човек трябва да се научи да се бори морално и интелектуално със света, да се въздържа от гняв дори когато всичко най-скъпо за него бива атакувано. Способността да стоим настрана, когато всичко се преобръща пред очите ни, да казваме "да" когато целият свят казва "не" – това е, което трябва да бъде придобито, преди да може да бъде направена следващата стъпка. Това поражда нов симптом, а именно разделение, или по-точно силата за временно разделяне на трите способности които, в човека, са обединени: способностите за воление, чувстване и мислене. Ние трябва да се научим да ги отделяме и обединяваме отново по своя воля. Например, докато някое външно събитие ни увлича с неконтролируем ентусиазъм, ние не сме узрели, защото такъв ентусиазъм идва от събитието, а не от самите нас, и ние може дори да упражним разтърсващо влияние, на което не сме господари. Ентусиазмът на ученика трябва да има своя извор в неговия вътрешен живот. Той трябва следователно да бъде способен да остава безчувствен пред лицето на всяко събитие, без значение колко катастрофално е то. Това е единственият начин да се постигне свобода. Разделянето на чувство, мислене и воля причинява в мозъка промяна, символизирана от трънения венец. Ако този тест бъде преминат без опасност, силите, присъщи на личността, трябва да бъдат достатъчно мощни и в перфектно равновесие. Носенето на Кръста се отнася, символично, към една добродетел на душата. Тази добродетел, която се състои в чувство на това да имаш "света в своето съзнание", като Атлас, носещ света на раменете си, може да бъде наречено чувство на идентификация с цялата Земя, или по думите на източния окултизъм, спиране на чувството за отделеност. Всеобщо, и преди всичко в съвременността, хората отъждестяват себе си с тялото. Ученикът трябва да развие идеята, че в сумата от всички неща неговото тяло само по себе си не е по-важно от което и да е друго тяло, било то тялото на животно, маса или парче мрамор. Себето не е ограничено от кожата; то е обединено с великия организъм на Вселената, както ръката е обединена с останалото тяло. Сама ръката би била като прах и пепел. Какво би било тялото на човека без почвата, на която да си почива, без въздуха, който диша? То би умряло, защото то не е нищо друго освен един малък орган на Земята и на въздуха. Ето защо ученикът трябва да се потопява във всяко друго същество и да идентифицира себе си с Духа на Земята.Да идентифицираш себе си с всички същества не означава, че тялото трябва да се презира. То трябва да бъде носено като някакъв външен обект, дори както Христос носеше Своя Кръст. Духът трябва владее тялото така, както ръката владее чука. На тази този етап ученикът е съзнателен за окултните сили, спящи в тялото му. В хода на неговите медитации на кожата му може да се появи дори и стигмата. Това е знакът, че той е узрял за петата степен, където, във внезапно озарение, му се разкрива Мистичната Смърт Мистичната Смърт. Скован от най-голямото от всички страдания, ученикът разпознава, че светът на сетивата е илюзия. Той е истински съзнателен за смъртта и за слизането в света на сенките, но тогава тъмнината се разчупва и проблясва една нова светлина – астрална светлина. Завесата на храма "се раздира на две". Тази светлина няма нищо общо с физическата светлина на Слънцето. Тя струи от вътрешното същество на човека. Впечатлението, което прави тя, е съвсем различно от онова, направено от външната светлина. Следното сравнение ще ни даде някаква идея какво се има предвид. Да си представим, че оставяме зад себе си шумен град и навлизаме в гъста гора. Шумовете постепенно изчезват и тишината става пълна. Едва сега ние започваме да осъзнаваме какво лежи отвъд тишината, да преминаваме нулевата точка, на която се е прекратил всеки външен звук. И сега за вътрешното ухо отново възниква звук от другата страна на битието. Такова е душевното изживяване на онзи, който навлиза в астралния свят. Тогава той е в контакт с обърнатите свойства на нещата, които са му били познати, също както в аритметиката, под точката на нулата, ние навлизаме в растящата редица на отрицателните числа. Така ние наистина се нуждаем от това да изгубим всичко за да спечелим всичко отново, и това се отнася за собственото ни съществуване. В момента, в който изгубваме всичко, ние сякаш умираме за себе си и света около нас е мястото, където започваме да живеем отново. Такава е Мистичната смърт. Когато човек е преминал тази степен, е дошло време за следващата: Полагането в гроба – човек чувства, че е освободен от собственото си тяло и е едно с планетата. Той е едно със Земята и намира себе си отново в планетарния живот.Възкресението – това е възвишено изживяване, невъзможно за описание освен зад стените на светилището. Последната степен на Християнското посвещение отива отвъд всички слова и всяка аналогия пропада. На тази степен човек придобива силата на лекува. Още трябва да се осъзнае, че този, който я притежава, притежава в същото време обратната сила да причинява болест. Отрицателното винаги върви ръка за ръка с положителното. Оттук и огромната отговорност, свързана с тази сила, която може да се характеризира с думите: Творческото слово извира от пламтящата душа." Езотерична космология,Р.Щайнер

Това важи за възрастните. Едва ли децата които влизат в социалните мрежи носят изродени ценности... Родителите обясняват на детето що е добро и що е зло,и съответно му разказват за опастностите,които дебнат и на улицата ,и в интернет. Идва момента обаче,когато не можеш да си с него непрекъснато,то пораства.Тогава се молиш на Бог да го пази...Това е моя опит. На моето дете съм му обяснявала нещата в прав текст. Нека не забравяме обаче,че има карма,има опитности,от които никой не може да те опази. Много хубаво обяснение на Флорестан от друга тема,но пасва и тук: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=8282&pid=143320&st=20&#entry143320 Важни са превантивните мерки.Чела съм,че в САЩ в някакъв момент зачестяват нападения на педофили над деца и това,че ги залавят по-късно, не променя факта на случилото се.На държавно ниво започват да мислят как да не се стига до такива случаи.Създават закона,че непълнолетно дете не може да бъде оставяно само,без гледач....Ако се установи такова нещо ,има санкции за родителите и детето се отнема от социалните служби...

Кой каквото носи в себе си,това намира и в мрежите. Ако те е страх от мечки,не ходиш в гората...Просто е. В ускореното напоследък време съчетаваме работата с контактите със съмишленици, не е като на живо,но е по-добре от нищо. Свободата /не слободията,да не бъркаме/ ми харесват,хората показват по-дълбоката си същност, и са по-истински ,особено ако са в среда на споделяни интереси. Благодаря на всички приятели тук и във Фейсбук за споделянето!

http://istinski.blogspot.com/2010/02/blog-post_11.html

http://silvermountain.wordpress.com/2008/06/13/gandhi/ https://tomkenyon.box.net/shared/ughpzd7gkn С благодарност към Велина и Вал.