Мария-София

Мислите ли, че паричната система и механизмите за нейното регулиране са вродено нефункционални? -Първоначалният замсъл вероятно е бил добър,но щом се намеси човешкият фактор,който е несъвършен,особено желанието си за власт,и доброто бива опорочавано до неузнаваемост.../Пример-откритието за енергията на атома/ Вродено ли е в тази система да поддържа глада и мизерията, алчността, страха и зависимостта, робския труд, нелоялната конкуренция, манипулациите, разрушаването на екологичното равновесие, престъпността ...? -Да,при това целенасочено.Демокрацията е мит за заблуда на масите... Ако да, кой има интерес това да бъде така? -Най-богатите и властимащи,които управляват света,скрити зад политиците,които са купени. И какво може да се направи? Какво може да направи всеки от нас? -Да няма вземане-даване с банките.Да се захване да произвежда храна-дали ще сади жито или ще гледа градина,или ще гледа крави и ще прави сирене....Или пък ще тъче плат...или ще шие.Ще работи нещо според талантите си. В момента повечето хора работят виртуални работи.Имаше карикатура-един човек копае,а около него 7-8човека го наобиколили-ПР-връзки с обществеността,Мениджър,Доставчик на лопати,Шеф на фирмата,Изпълнителен директор,Консултант. по копаенето,логистик....................... Малко хора копаят,много хора само гледат.......... А как мислите имаме ли алтернатива на паричната система? Как си представяте функционирането на едно общество без парична система? Моля опишете го. Реално възможно ли е това на сегашния етап от развитието на човечеството? Ако да, как може да се осъществи. Споделете своите размисли и опит! Като най-сложна стъпка по този път е осъзнаването на хората-Да спрат свръхпотреблението във всички посоки -от храната до дрънкулките,да премахнат всичко излишно от живота си и да започнот да работят това, което наистина могат и в което ги бива,да усвят занаят.Да се махнат от мегаполисите. Учителят го е показал,организирайки Изгрева. Идеал в Канада. Живот в комуни близо до природата.Всеки работи каквото може най-добре и всички си помагат.Гладни няма да има със сигурност.

С парите за покупка на едно Ферари и консуматива по поддържането му биха могли да се нахранят много от гладуващите деца по света,онези с големите кореми и безнадеждни погледи.... Една Много полезна книга:

Аз живея, и вие ще живеете,НБ

Роденото от плътта,НБ

Ами по тая логика да излезем и посрещнем с хляб и сол третия Антихрист! Така де, нали ще очисти света от старите боклуци, включително няколко милиарда човешки същества. Периодично има чистене на старите боклуци. Предишния път е било с Потопа,сега ще бъде с Огън в Апокалипсис, независимо дали по човешки аршин ни харесва или не.

Има Човешки планове за съграждане,има и Божествени планове. Ако построяването на нова къща е възможно чрез човешките планове, то развитието на човечеството като цяло в пътя на еволюцията е приоритет на божествения план. То и Наполеон е сял война и смърт по човешки аршин, но по божествен се оказва,че е ликвидирал остарелия феодализъм..... Мъртви няма,Духът е винаги жив,просто преминава от едно измерение в друго,за да се развива. Ако тази мисъл съдържа екзистенциална истина,то защо въобще СЪЩЕСТВУВА такова нещо,наречено ЖИВОТ?

Пътят на душите, д-р Майкъл Нютън,on-line: http://duhovno-razvitie.com/niuton.htm

Хаосът е майка на новия ред. Всичко се разбърква,преди да се подреди по нов начин. Винаги преди да дойде нещо ново,всичко старо рухва,защото е изпълнило мисията си, спряло е да бъде съзиждащо и е станало дегенеративно. Примери в сторията-колкото искаш.И не само в историята,а и в личния ни живот.

http://www.imadrugpat.org/analyse2010.htm http://www.imadrugpat.org/books/Gesel2.pdf

Швейцарските банки са като останалите банки по света,но визирах тях,защото тайната там никога не се издава... Преди години Израел искаше да се отворят сметките на бившите доказани и осъдени нацисти,натрупали пари от имотите и произведенията на изкуството ,задигнати от загиналите евреи в холокоста.Познайте какво се случи.....от първи път. А работата в банките е претакане на виртуални пари от една в друга банка... Тя и настоящата криза е техен плод . Препоръчвам ви да прочетете Не пипай тази книга на Ян Ван Хелсинг, особено в частта за Новия световен ред.... http://star05.net/e-....tazi.kniga.pdf

Банките са най-големите перални на пари,както и спортът. Защо в швейцарските банки са сметките и парите на терористите и на измамниците от цял свят, а те отказват да ги отворят.....ХАААААААААААХА. Директно казано-Банките са инструмент на Сатана.А алчните хора си продават душите за лъскави дрънкулки.Банките стимулират свръхконсумацията,от което следва и заробването. Аримановата измама,Рудолф Щайнер

Егото е това,което иска да доминира и има много желания. А интелекта е човешка характеристика,най-общо казано на базата на познания, свързвайки ги , да измислиш нещо ново-например нов тип механизъм,технология...

Не става с чакане ,а с работа върху себе си.

Крис,много хубаво си го описал.И сам си си отговорил. И най-дългият път започва с първата крачка.... Една от целите на духовния път е да се разделим с егото,което е животинската проява в човека, тя те кара да се състезаваш на материален план,но това води в пътя на самсара/страданието/ - път на създаване и отработване на карма. Намирането на Бога в себе си,Духовния Път, носи хармония и самодостатъчност,което е независимост от материалните условия. Нещата са такива,каквито са.Емоциите,с които ги оцветяваме-нашето отношение към тях ги прави "добри" или "лоши",вкарва ни в страдание. На мен много ми помогна да осъзная нещата в тази насока "Тибетската книга за живота и смъртта" Може би тази тема ще ти даде отговори: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10673&st=0&p=130540&fromsearch=1&#entry130540

Великата разумност Свободата,Димитър Мангуров

Крис,при теб духовното развитие тече бурно,не можем да ти насмогнем По темата може да се пише безкрайно....аспектите са много. Личната ми препоръка е да започнеш да четеш повече Учителя или друго духовно учение, което ти допада.Ще намериш отговорите сам.Всеки друг ще ти отговори през призмата на собствения си опит и духовно развитие.Ти обаче имаш личен път... Седни си на седалището и започни да четеш,а не чакай готови отговори Иначе бих ти отговорила така:Ако правиш нещо с любов и изпитваш удоволствие от самото правене, овациите накрая няма да са толкова важни за теб.

4. Принципи на правдата и справедливостта: а) І принцип: равноправие и равнопоставеност (спрямо прилагането на правдата и справедливостта) на всички живи същества: Разглеждайки същността и действието на този принцип, Учителят П. Дънов отбелязва: “На хората им трябва абсолютната Божия Правда – онази Правда, която да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение, която има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Според великата Правда законът трябва да бъде еднакъв спрямо всички – и спрямо вола, и спрямо човека; и спрямо простия , и спрямо учения; и спрямо обикновения гражданин, и спрямо царя. Когато дойдем до този свещен закон, всички трябва да имаме благоговеен трепет пред него. Защото и простият гражданин като направи погрешка, и царят като направи погрешка, тя си е все погрешка пред закона на Правдата.” Действието на принципа на правдата и справедливостта е универсално, т.е. то обхваща всички природни царства, включително обитателите на невидимия свят, а не само човека. В подкрепа на изложеното предлагаме следната мисъл на Учителя: “Абсолютната Божия справедливост трябва да се приложи еднакво към всички, без никакво изключение. Тя има пред вид не само хората, но и всички живи същества, от най-малкото до най-голямото. Тя трябва да се приложи както спрямо човека, така и спрямо другите същества, както спрямо учения, така и спрямо простия. Любовта на Бога към всички същества е еднаква.” б) ІІ принцип: правдата и справедливостта са основа на отношенията между хората, от една страна, и между хората и останалите живи същества, от друга страна: Този втори принцип на правдата и справедливостта е формулиран от Учителя П. Дънов по следния начин: “Животът на всяко същество е живот на Бога (курсивът мой – К.З.). Всяко същество има своето място и значение в живота на Цялото. Всеки човек, когото срещаме, е необходим елемент в Божествения ред на нещата, понеже е едно малко проявление на Бога.” На друго място той допълва: “Правдата е, която създава истинските отношения между човешките души. Дойде ли тя, ще се изяви онова истинско уважение, което трябва да имат човеците един към друг. Тогава няма да гледаме с презрение на никого, а ще бъдем свещени един за друг.” Прилагането на правдата в живота довежда до осъзнаването на Божествения произход на човека, от който (произход) произтичат равните права на всички Божии творения пред лицето на Създателя. В този дух са и думите на П.Дънов: “Да бъдеш справедлив, ще рече да знаеш как да постъпиш като мислещо същество, като разумен, истински културен човек. Искаш ли да имаш прави отношения към всички същества, бъди справедлив към тях.” Следователно изграждането на качествено нова култура на отношенията между хората е немислимо без следване на принципа на правдата и справедливостта: “Трябва да отдаваме на всеки човек правото, защото както водата е необходима за растежа на растенията, така и Правдата е необходима за растежа на нашите умове и сърца.” И в тази област на многоликия вселенски живот е в сила библейската максима: “С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери!” В тази връзка Учителят П. Дънов пояснява: “И вол като срещнете, ще му отдадете съответното уважение и почитание. Ще знаете, че и той има известни права, заради които не трябва да го насилвате. Ако отдадете нужното право на всички хора и животни, и Бог ще отдаде вашето право. Ако не отдадете правото на другите, и вашето няма да отдадат.” в) ІІІ принцип: всеки човек и всяко живо същество въобще притежава свещеното право да се развива и да израства по еволюционната стълбица; Божествената правда и справедливост са тези, които му осигуряват всички необходими условия за това: Учителят П. Дънов изтъква относно този принцип следното: “На всеки човек със самото идване на земята е даден от Разумната природа известен кредит, едно Божествено право, което трябва да се зачита. Това важи и за всяко друго същество.” Този закон е призван да залегне в основите на обществения живот. Още от момента на раждането си човек притежава определен капитал за живот и развитие, на които той може да разчита като на свое Божествено, ненакърнимо право. Социалната среда, човечеството като цяло следва да осигури условията за реализацията на този изначален човешки потенциал. “От хиляди години насам природата е определила за всеки човек по нещо и той трябва да го получи точно навреме” – добавя П. Дънов. Неговите думи обуславят потребността от утвърждаване на нов критерий в настоящите и бъдещите социални отношения на национално и международно равнище – изискването на Божествения закон на правдата и справедливостта на всеки човек да бъдат предоставяни оптимални условия да живее и да израства в духовно-нравствен аспект. От третия принцип на правдата и справедливостта произтичат три важни следствия, които ще разгледаме по отделно: - връзка между свободата и правдата: Според Учителя П. Дънов вече е настъпил космическият момент законът на насилието и неправдата, който е господствал при почти всички досегашни култури, да бъде заменен с Божествения закон на справедливостта, който поставя всичко на мястото му. Така всяко живо същество, всяка обективна реалност в нашата битийна структура придобива възможността да изпълнява предначертаните си функции и да оправдае своето съществуване. - правдата и справедливостта – отрицание на всички форми на насилие: Това следствие от разглежданите космически принципи изисква на всеки човек да бъде отдадено правото, което Живата Разумна Природа му е отредила. В същото време всеки наш ближен е достоен за нашата подкрепа във всичките му стремежи, насочени към триумфа на светлината в пъстрия лабиринт на житейските неволи и премеждия. Учителят на ББ споделя: “Всеки човек е надарен с известни дарби и сили, които трябва да развие. Това е негово гражданско право. Всеки, който отнеме това право на хората, върши престъпление. Правдив човек е онзи, който не накърнява чуждите интереси нито на йота. Той е готов от него да мине, но не от другите. Готов е да отстъпи първото място на другите, а сам да заеме последното място. Тъй постъпва и майката.” - правда и справедливост на индивидуално, колективно и глобално равнище – за всеки човек, всяка общност от хора, всеки народ, всяка държава, за цялото човечество като групова общност на Разума: г) ІV принцип: универсален характер на правдата и справедливостта – справедливо разпределение на благата между всички живи същества: Четвъртият принцип е формулиран от Учителя П. Дънов, както следва: “Добро е това, което е добро за всички, а не само за едного. Животът изтича от Великото Разумно Начало (Бога – б.К.З.), което обгръща всичко в света. Навсякъде, където има живот, той е проява на това Велико Разумно Начало. Всички блага, които идат от Разумната Природа, са за всички. Ето защо върховната справедливост изисква, щото Божиите блага, благата на Разумната Природа, да бъдат блага на всички. Те трябва да бъдат достояние на всички. Така говори законът на справедливостта.” Тази идея на изгряващата Нова Култура е изразена от Учителя П. Дънов в надписа на една малка чешма, построена под негово ръководство: “Божието благо е благо за всички”. Той изтъква: “Има един велик закон в природата, който регулира нещата. Благата на живота не текат само в една посока. Този закон е общ и се отнася не само до физическия, но и до психическия живот. Който разбира този закон, той никога не би се осмелил да постави преграда между себе си и своя ближен с цел да задържа благата само за себе си. Той знае, че всяка преграда, която е поставена, един ден ще се обърне против самия него. Като не разбира този закон и не го спазва, човек сам си създава нещастия. От нас се изисква само едно: да не поставяме преграда на Божествените блага, които текат към нас. Божественото благо е общо за всички същества. Божественото е достъпно за всички. Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат – да се ползват всички същества от тях. Това се отнася за всички видове блага.” Правдата, освен всичко останало, е и най-краткият път за победа над бедността и мизерията в глобален мащаб. Но за да се стигне дотам, трябва да бъде усвоено още едно стъпало на духовната еволюция – състраданието (което неслучайно е издигнато на пиедестал в най-древната от съвременните световни религии – будизма). По този повод П. Дънов казва: “Правдата трябва да се приложи в света така, че да не остане нито един беден човек, който да въздиша и да възклицава: “Няма ли Господ на този свят?” Ето защо истинският праведник на земята, когато се моли, трябва да иска от Бога да му покаже някоя страдаща душа, за да й помогне.” Тук е мястото да отбележим, че идеалът за напълно справедливо разпределение на всички блага ще бъде осъществен в близкото (от езотерична гледна точка) бъдеще – след установяването на Новата Култура на VІ коренна раса по цялата планета Земя. Като следствие от четвъртия принцип е закономерността, че всеки черпи от благата според степента на своето духовно развитие. Това правило не накърнява свободата на достъпа до благата. Ала то свидетелства за факта, че по-развитият в духовен план притежава и по-съвършени вътрешни сетива и приемателни системи за усвояване на количество блага, които се предоставят по равно за всички. Например, човекът, който е извървял по-дълъг път на духовно-нравствено усъвършенстване, ще възприеме от слънчевите лъчи повече енергия, отколкото по-неразвитият. Аналогично е сравнението на Божиите блага с извор, от който всеки може да почерпи дотолкова, доколкото голям е съдът, който носи със себе си – своя духовен потенциал. Учителят П. Дънов ни казва в този смисъл: “Щом искаме да бъдем абсолютно справедливи, Бог ще каже: “Ето същества, които искат да изпълнят Моята воля.” http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/b11/kzlatev/z8.htm

Притча за лечителя от Psiholis на 02 ноември 2010 г. в 14:50 В едно малко градче живял чудодеен лечител. Славата му се носела навред. Той можел да лекува сакати, слепи, глухи и смъртно болни. Пред вратата на лечителя винаги се виела дълга опашка от желаещи да бъдат изцерени. Старецът премал всеки, макар помощниците му често да го съветвали да подбира хората, които да лекува, защото времето било ограничено,а желаещите тъй много. Лечителят обаче подминавал без отклик думите на своите загрижени помощници и им отвръщал с мълчание обвито в благост.Един ден още в ранни зори при него дошъл неговия пръв помощник и рекъл: - И днес както всеки друг ден пред вратата ти има стотици хора, който искат да се срещнат с теб, как ще успееш да ги приемеш всички до един? Как да отсеем тези, който трябва да минат по-напред? Старецът продумал спокойно: - Та кой е тоз, който ще реши кой да влезе пръв и кой последен и ако ти можеш да избираш по кои критерий ще направиш тоз подбор? Помощникът му смръщил вежди и отвърнал: - Нима лечителю не цениш собственото си ценно време и начина по който го раздаваш? Ще подберем тези, за които има надежда да бъдат напълно изцерении, тези при които ще обозрем успешния завършек, тези които ще излязат оттук напълно здрави с възхвала на уста. Лечителят отпил бавно от чая си и се обърнал към помощника си с думите: - Нима ме съветваш да приемам само хора, чиито тела не са целите покрити с отровни рани, за да мога да съзра измеримия резултат и ако за теб изцелението на сакатия е неговото прохождане, дали истинското изцеление на сакатия е именно прохождането? Нима нуждата да материализираме резултата не е продиктувана от копнежа за отчитане на ценността и кой е този способен да я измери за другиго? Нима постигнатото няма персонална стойност, която е изменчива според собствената призма? Казваш че добрият резултат е този, който е краен, видим и осезаем, а аз ти казвам, че добър е резултата дори когато човек си тръгва също тъй болен, както е бил когато е дошъл, но с една стъпка по-напред към идеята за изцелението. Аз не съм лечител и ако тИ искаш да лекуваш, то твойто място не е тук. Единственият критерий, по който аз приемам хората е търпението, с което изчакват своя ред на опашката. Така е било и така ще бъде! Остани днес с мен и виж изцелението, за което хората блянуват! Старецът станал и отворил вратата на стаята си, подканвайки първият човек на опашката да влезе вътре. След което се обърнал и седнал на столчето до печката, а помощникът му останал прав до стената. Мъжът, който влязал, се огледал смутено и зачакал възрастния човек да се обърне към него. Минало време, а разговорът все още не бил наченат.Тогава посетителят натърпеливо и дори леко раздразнено запитал: - Аз идвам от толкова далеч за да се срещна с теб, нима няма да попиташ каква е мойта болка? Старецът го погледнал право в очите и продумал благо: - Право рече, ти идваш, за да споделиш твойта болка, а не аз при теб да те моля за това. Говори, ако имаш желание, а пък ако ли не – тръгни си... Мъжът се намръщил недоволно, но започнал да разказва покорно от страх да не измине пътя към дома със същия спътник, с който е дошъл дотук. Никой не обича да патува заедно с болката! - Преди 2 години се спомина моята обична съпруга и оттогава немога да намеря покой. Всеки изминал ден вехна и линея и тъга е завзела живота ми. Изцери ме, моля те. Чувал съм, че слепецът си тръгва оттук зрящ, а умиращият- възкресен. Излекувай ме старче, за да открия отново радостта в дните си! Старецът въздъхнал, а някъде между двете изстенати въздишки се проронила незабелязана сълза. - Тогава синко трябва да те разочаровам – отвърнал той - Дошъл си до тук напразно. Ако очакваш аз да те излекувам – не мога, но мога да те насоча в твойто лично изцеление! Мъжът се разгневил и се разкрещял изливайки цялата злост, яд и болка, пулсиращи в гръдите му: - Аз не съм дошъл за празни думи, а за дела! Не желая безсмислените ти съвети! Та какъв лечител си ти???” След което се завъртял без да се сбогува и излязал разочарован от стаята, блъскайки силно вратата след себе си. А старецът останал все така свит на столчето си шептейки тихо: - Аз не съм лечител! Какво искат да сторя аз за тях, което те не са готови да сторят сами за себе си? Аз не съм лечител… Помощникът му го гледал удивено и неразбиращо, затихнал в недоумението си, как този чудодеен лечител, който изцелявал всякакви болести, отказал да помогне на един човек страдащ от тъга... Изведнъж на вратата се почукало, старецът надигнал глава и изрекъл: - Нека влезе. През прага на стаята свенливо преминала млада жена и още в мига, в който съзряла възръстният мъж тя се свлякла на земята и започнала да реди изстрадани думи, изливащи се от дълбината на душата и: - О мъдрецо, дойдох тук от далеч, за да намеря път през горестта си. Винаги, когато зачена дете, то погива в утробата ми. Помогни ми! Старецът погалил с поглед златните коси на жената, надзърнал в топлината на очите и и отвърнал: - О мило дете аз не мога да те излекувам, но да ти помогна мога. Аз мога да ти помогна да се изцериш сама!Майката на мъртвородените деца прошепнала с треперещ глас, в който се долавяла нотка надежда: - Всичко ще сторя! Щом твойта повеля е такава аз ще съм собствения си лечител. Готова съм…! Старецът се усмихнал нежно, седнал срещу нея на земята и започнал да разказва. Той разказвал, а тя си спомняла! Той продължавал да разказва, а жената засияла разпознавайки се в словото на стареца. Изминал час, а двамата все така улисано говорели седнали на земята… Старецът редял вълшебни приказки от друг магичен свят, а младата жена все по-силно греела опознавайки собствената си светлина. Тя се лекувала сама, вдъхновявана от мъдреца! Накрая старецът се надигнал и изрекъл: - Върви си и се изрази като майка, защото ти си Бог, който избира как да се прояви! В ушите си старецът дочул бебешки плач. Младата жена била заченала вече от своя жених - собствената си светлина!Тя изказала своята благодарност и си тръгнала окъпана от щастие, а старецът се обърнал към своя пръв помощник питайки: - Как се лекува Бог? Ако знаеш как- стани лечител, аз все още не зная и се осланям на това Бог да се вдъхнови и да се самоизлекува - sлед което се обърнал и седнал на столчето до печката от където изрекал спокойно: - Нека вляза... автор: Жени Тодорова --> http://www.psiholis.com/about_us_inner_page_jeni_todorova.htm

Пътят към Дома http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/pentagram/pentagram.html

Змията се използва като символ за изобразяване на кундалини. В случая на двете преплетени змии- на ДНК. В случая на цитатите от Учителя,мисля че е символ на живота и инстинкта на оцеляване, който е животинско качество.Ние хората сме все още животни и сега ни предстои да станем ЧОВЕЦИ в Новата Епоха на Водолея. А уроците се учат и отработват в материята.Диди го е обяснила. Ние сме Дух-Душа -Тяло.Троицата. Духът се свързва с тялото чрез Душата. Интуицията е гласът на Душата.Когато се научим да я чуваме,всъщност се свързваме с Духа-божественото ни начало... Затова не бива да похабяваме живота напразно, а да работим за усилване на тази връзка. Пътят на еволюиращите души е да подчинят плътта на Духа,на Божественото начало.Не да подтиснат плътта, а да трансформират низшите енергии и да станат независими от тях, за да изявят Висшите. Колкото по-силен проводник става индивида на Божественото,толкова по-независим става от плътта... Намалява нуждата от храна - като начало се започва с вегетарианство , веганство и суровоядство...-то е вътрешен импулс, съответстващ на развитието към посока на Божественото начало. Намалява нуждата от секс,защото високите вибрации повдигат енергията на индивида към работа и отваряне на горните чакри, и при долните чакри-основна,полова...остава малко енергия.Не случайно в духовната литература се споменава, че в бъдеще полов акт ще се извършва само и единствено за зачеване на нов живот. При напредването на трансформациите се достига до състояние индивида да е в света,но не от него... http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/pentagram/pentagram.html

Щастие не съм търсила,защото идвайки в тази инкарнация знаех,че то не е тук. Е, опитвала съм се да минавам по-леко през препятствията,обаче лесно няма... Единствения ми щастлив миг беше в медитация преди няколко години,в която преживях вълнуваща среща. През целия ми живот ме води един мистичен копнеж.И мисълта,че някой ден ще го достигна, ми дава сила. И нещата просто се случват.

Обикновено търсенето започваше със знания от материалните области-университет,художествена литература,други сфери,които те привличат.Придобиваше се висока обща култура...Особено вълнуваща беше една поредица книги "Фантастика",за която се изискваше въображение....Но някъде дълбоко тлееше неудовлетвореност,защото много фундаментални въпроси на битието не получаваха отговори,или получените не задоволяваха...Това е моя опит. Но моето поколение нямаше достъп до духовна литература до около 1990,Сега нещата в тази област стоят по друг начин. Синът ми например порастна със духовните знания,които намирах за себе си,просто му разказвах това,което съм научила. Учителя казва,че трябва да се завърши университет.За съжаление в момента не мога да дам цитат.