Мария-София

Повлияват се прекрасно. Аз съм с хипофункция /хормоните ми са на долна граница/ и правя режима почти всеки месец.

Последни разговори и откровения с Учителя МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Може да се направи доста с хомеопатия.

Проблемът е сериозен,тъй като никой не може да си позволи да остане без работа и да седи вкъщи,за да ги гледа...А те се нуждаят от постоянно присъствие,не само от дом. Най-доброто решение, при положение,че работите ,е дом за възрастни хора. Има много държавни и частни такива.В София са доста скъпи частните,а държавните са пълни. Намерете такъв около града,в който живее сестра ви.Добре е да имате отзиви за него от хора,чиито родители са там,или са били в него.Това е практика по цял свят, друг е въпросът,какво можем ние тук да си позволим...

Спелтата е също толкова вкусна , а камута може би поради това,че е много едър ,има малко по-хлебен вкус.

Ако се родите изново,НБ

Откровения към хората на новия век,Л.И.Маслов

A това не бива да се говори (будистка притча) Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос! Буда го погледнал внимателно и казал: — Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне. Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е достатъчно. Съществува и още един тип коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и сянката от камшика. Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда. На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало да се бунтува. Той решил: "Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога, а Учителят му говори за коне". Разсъждавайки си така вътре в себе си, Ананда не можел да не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и светло. Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока признателност, благодарил му и си тръгнал. Когато той излязъл, Ананда попитал Буда: — За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне. Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти благодари? Буда отговорил: — Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна, разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно само сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се мълчи; и в това мълчание То се познава. Това е трансцедентен опит и той се намира отвъд пределите на ума.

Търсене на Божественото /Ведическа притча/ В една стара индуска легенда се разказва, че е било време, когато всички хора били Богове. Но те пренебрегвали своята Божественост. И Брахма, Върховния Бог, решил да им отнеме Божествената сила и да я скрие на такова място, на което да не бъде открита. Само намирането на такова място било проблем. Тогава Брахма събрал всички Божества, за да разрешат проблема. Те предложили: ”Да скрием Божествеността под земята!” Но Брахма отговорил: ”Не, не става! Човек ще започне да копае и отново ще я открие.” Божествата предложили друг вариант: ”Тогава да я хвърлим в най-дълбокото място на Океана!” Но Брахма отново отговорил: ”Не! Рано или късно човек ще изследва дълбините на Океана и намирайки я, ще я изнесе на повърхността.” Божествата се видели в безизходица, защото не знаели къде могат да скрият Божествеността. Оказало се, че няма такова място на Земята или в морето, което да е недостъпно за човека. Накрая Брахма решил: ”Ето какво ще направим с Божествеността: Ще я скрием дълбоко вътре в самия човек, защото това е единственото място, където той никога не би търсил.” Оттогава човек обикаля земята, за да я изследва; оттогава търси, лута се неудовлетворен, търсейки навсякъде нещата, които може да намери единствено вътре в себе си! ЗА ПРИРOДАTА НА ЧOBEКА Beднъж eдин oт учeницитe нa Будa сeдял пoд eднo дървo и мeдитирaл. Към нeгo сe приближил чoвeк, кoйтo искaл дa му сe пoдигрaвa. Зaeл същaтa пoзa кaтo Будa и пoпитaл учeникa: - Пoглeдни мe, нa кoгo ти приличaм? - Нa Будa – oтвърнaл учeникът. - А знaeш ли ти нa кaквo ми приличaш – ти ми приличaш нa купчинa oтпaдъци – oтвърнaл пoдигрaвчиятa. Учeникът ни нaй-мaлкo нe сe смутил. Toй прoдължaвaл дa сe усмиxвa спoкoйнo. Рaзсърдeн и смутeн, чoвeкът пoпитaл: - E кaквo, мaй нe успяx дa тe рaзгнeвя? Moнaxът oтвърнaл: - Toзи, кoйтo e oсъзнaл прирoдaтa нa Будa, я виждa нaвсякъдe, във всeкигo и във всичкo. Toзи, кoйтo виждa сeбe си кaтo купчинa oтпaдъци, виждa и всичкo oстaнaлo кaтo купчинa oтпaдъци. Три пътя към Бога Една сутрин, когато Буда седял при учениците си, към тях се приближил един мъж. - Има ли Бог? – попитал той. - Да, има Бог - отговорил Буда. След обяд се е появил друг мъж. - Има ли Бог? - попитал той. - Не, няма Бог - бил е отговора на Буда. Привечер, друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил: - Трябва да си отговориш на този въпрос сам. - Учителю, та това е абсурд, - казал един от учениците. Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос? Просветленият отговорил: - Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: един с увереност, друг - с отричане, а трети - със съмнение.

А кой е твоят Добър Юда, Мария - София? или може би ти само си МИСЛИШ, че е добър? И един прекрасен ден той ще покаже истинското си лице и ще те свари неподготвена, улисана в мисли -илюзии?! Истинското Добро просто Е, то не тръби за себе си, няма нужда да го прави. Добро-зло,тези полюси вече съм ги примирила и за мен има само Добро Да обичаш ближния е човешко да обичаш врага е ангелско да обичаш и жертвата и насилника е Божествено...

Когато искаш да изчистиш нещо от себе си се започва 2 дни след пълнолуние,т.е. прави се на намаляваща луна.Когато искаш да придобиеш,се прави на пълнене на луната,т.е. 2 дни след новолуние се започва.На 04,03 е новолунието.... Учителя е казал да не се яде вчерашно жито.Ако ми остане,вечерта го слагам в храната на кучето.

http://knigi-novi.hit.bg/BookPshenica_New.pdf Е-вариант на книгата "Изначалният хляб лимец,дивото жито на древността" на Емил Елмазов. Препоръчвам я на всички,които се колебаят относно лимеца.

Солей, По принцип отдавна се храня с био храни и се опитвам да са непреработени и сурови. Пояснявам-суровите зеленчуци и покълналите семена са богати на истински хранителни в-ва. Освен това отдавна разбрах,че пакетирана ли е една храна и има ли на нея срок на годност, значи е буламач,и колкото е по-дълъг срока,толкова повече химия има и е по-малко храна.... Та си купувам внос от био магазините лимец,спелта и камут,както и хляб от тях,направен с квас. Сега просто реших да подкрепя бг производителите и да пробвам родното,в което не виждам нищо лошо. Другата пшеница е от изкуствено създадените хибриди,докато лимеца не се поддава на манипулации. Някога съм купувала от пшеницата за покълване,киснала съм я,не ми харесва,като нишесте е. Колкото до засищането, не знам дали е така.При мен няма глад за храна,появява се единствено глад за сол и за нещо кисело,но този проблем го решавам като си купувам кисели ябълки и пия малко сол ,разтворена в чаша вода. Колкото до препятствията,те си съответстват всекиму според развитието. И моята цел е да правя режимите само с накиснато жито,без ябълки и орехи, и в март ще направя опит. А може и още от утре,тъй като днес вече загубих тотално апетит,а е само първи ден. В миналите месеци го губех след 3-тия. Благодаря ти за подсещането. Колкото до волята,не мога да се похваля със силна такава,така че действам по разположение.

С деца или без деца по пътя на духовното развитие? Отговорът Зависи от това,доколко осъзнат духовно идваш в тази инкарнация. Ако тук и сега настъпва стремежа към духовно развитие-действаш според обстоятелствата,които вече съществуват.Ако си със семейство и деца,те не са ти дадени случайно. Така че,работиш върху себе си,отглеждайки децата...Пък те порастват,не са вечно бебета, и ти остава повече време за духовни занимания. Факт е,че по-напредналите души не създават семейства и деца,с което не си създават карма, от една страна,а от друга разполагат с времето си и го влагат в духовна работа. Този въпрос всеки го преценява от лично достигнатото си развитие като душа и е вярно само за него... Отговорът зависи от това,къде е душата по пътя... Основната цел на живота не е в размножаването,а в това да извървим пътя към Отеца и да отворим Любовта .

Този режим го чаках с нетърпение,нали януарския ми се провали... Разтръбих,че почвам житен режим,по почина на Куки. Започна много интересно...още преди да съм се събудила,сънувах хубав сън... Този път съм на БГ лимец,стана по-особен в термоса, едвам източих от гъстата течност половин чаша за сутрешно изпиване. Някой има ли опит с български лимец?

Доставката беше много бърза и точна,благодаря.

Най-вероятно.В древността едва ли са можели да ги опрашват изкуствено. Въпросните житни култури сега почти не се отглеждат,защото не се поддават на модификации, хибридизации и ГМО,а пък добивите са малки в сравнение с хибридите и ГМО-тата... От там и цената е висока.БГ лимеца се лющи ръчно,което е много трудоемко,и цената му е 17лв на кг, вноса от Австралия-около 9лв. Двузърнестия лимец се нарича емер.Камута е с най-едро зърно и най-лесно покълва/от опит/

http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=1225

Това е оптималният момент за пречистване и зареждане с прана, защото праната е в максимално количество и качество. Доколкото знам Учителя е дал февруарския режим именно с тази цел.

Рилските беседи са невероятно наситени и хубави.Любими са ми. Все пак искам да напомня ,че точно този режим е със определена цел и не съм сигурна дали е удачно да му наслагваме още...

,Кирил! Аз ще го кажа по следния начин:Жизнената енергия е определено количество и когато се изразходва усилено само в долните чакри не и се дава възможност да се издигне нагоре.При духовна работа и усилени мисловни процеси енергията се издига в горните чакри и за долните остава малко.Така че отказът от секс идва по естествен път,просто няма нужда от него при духовно напредналите и при по-интелигентните души.Не случайно ниско интелигентните индивиди имат много деца- те и само това правят....По-интелигентните не прекаляват с размножаването... С риск да ме изтрият модераторите ще цитирам мой приятел:"Прост човек,е... му се."

Канел , имам питане.Какво търсиш в този форум за духовно развитие,защото той Е такъв? А, да ме прощаваш, форума е за "съзнателен живот", не за духовно развитие. Сега сериозно, който ти каза, че Е такъв? И дори да е такъв, откъде знаеш дали се развивам/е или не се развивам/е духовно? Нима позна неведомите пътища господни? За теб не знам,за себе си съм сигурна,и в двете-че сайта е за духовно развитие ,и че аз се развивам.

За това не бива да се говори (будистка притча) Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог? Вечният въпрос! Буда го погледнал внимателно и казал: — Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири типа коне. Първият — най-тъпият и упорит, колкото и да го биеш, все едно не те слуша. Такива са повечето хора. Вторият тип — слуша те, но само след като го удариш. И такива хора има много. Има и трети тип. Това са конете, които не е необходимо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е достатъчно. Съществува и още един тип коне, който се среща много рядко. На тези коне им е достатъчна и сянката от камшика. Говорейки всичко това, Буда гледал човека в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял мълчаливо с Буда. На този разговор присъствал Ананда*, и нещо вътре в него започнало да се бунтува. Той решил: "Това вече е прекалено! Човекът пита за Бога, а Учителят му говори за коне". Разсъждавайки си така вътре в себе си, Ананда не можел да не забележи каква тишина се възцарила наоколо, какво велико мълчание настъпило! То било почти осезаемо. Ананда гледал лицето на Буда и лицето на човека, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а човекът останал в това състояние още час. Лицето му било умиротворено и светло. Като отвори очи, човекът докоснал краката на Буда с дълбока признателност, благодарил му и си тръгнал. Когато той излязъл, Ананда попитал Буда: — За мен е непостижимо! Той пита за Бога, а ти му говориш за коне. Видях как той се потопи в дълбоко мълчание. Сякаш бе живял с тебе много години. Дори аз до този момент не познавам такова мълчание! Такова единение! Какво общуване! Какво му предаде? Защо той толкова ти благодари? Буда отговорил: — Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не бива да се говори направо. Когато видях на какъв кон той пристигна, разбрах, че такъв кон може да избере само истинският ценител. Ето защо му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му достатъчно само сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за висшето не бива да се говори. За него може само да се мълчи; и в това мълчание То се познава. Това е трансцедентен опит и той се намира отвъд пределите на ума. * Ананда е братовчед на Буда и любим негов последовател.