vorfax

Значи, доколкото разбрах, нещата се свеждат до това: - да си позитивно настроен (да избягваш неприятните теми за другите, като техните провали) - да придаваш важност на хората с които общуваш И... май това е. Донякъде доста се припокрива с малодушие. Не знам защо е изпусната физиката, която за мен е решаваща: - приятна усмивка и смях - тяло в което се чувстват добре (в общия случай красиво) - нещо специфично (като мустачките на Хитлер, бемката на онази манекенка и прочие) Т.нар. "душа на компанията" трябва да владее и: - умение да забавлява околните (да пее, да има дар слово, чувство за хумор и др.) Харизматичните хора са щастливи хора, които ни вдъхновяват с примера си. Те са онова, което искаме да бъдем, но рядко сме, но драмата в техният живот е че често са като клоуна, който разсмива всички, но вътрешно е тъжен.

Не е ли по-просто да формулираш мисълта си по по-разбираем или убедителен начин? Можеш да го направиш за себе си, ако не искаш за мен.

Каквото е и влюбването.

Аз пък мисля, че учебниците са почти перфектни. Почти, защото имат грешки, които няма нужда да изброявам, но по никакъв начин не ги омаловажава. И децата точно ги мързи. Да ти казват какво да учиш, как да го научиш, кога да го научиш и за кога да го научиш никога, ама никога не е било приятно. Идеята на училището не е да те забавлява, а да създаде примерен гражданин и примерен работник. Някой срещат лични интереси в изучаването, други зубрят, защото им плащат родителите за това (познавам един гений изграден с тази стратегия), трети учат, защото не искат да им се смея за ниските оценки (тук може и себе си да визирам), четвърти виждат в това информация, която може да им послужи. И какво от това? 99% от наученото в училище съм го забравил. Вероятно процента е толкова висок, защото съм учил огромен обем от информация. Но идеята никога не е била аз да помня 20% или 5000 страници, а да се науча да мисля, да се науча на дисциплина, на трудови навици, на работа в екип, на работа под стрес, на воля, ако щеш, а това никога не е било и няма да бъде забавление. Затова днешната младеж я мързи, защото бяга от работата. За съжаление и медиите и предложиха безброй оправдания, далеч от истината. Май се отклоних от темата...

При мен се зарежда за сваляне. Както писах, това се получава, когато би трябвало да се чуе нещо. Не знам защо не го чуваш. А клипчетата не са ми омръзнали, просто темата не ги включва, а и съм зает в последно време...

Имаме си, и то много добра представа. Дори може да се измери с детектор на лъжата.

Не са, защото можеш да чувстваш и мислиш за някой обект без да го пожелаваш. Това се нарича обективност и безпристрастност, използват се в науката, правото, духовността и други области. Не разбрах какво общо има това

Е, трудно се спори с него, но ми е прекалено интересен света за да го изоставям толкова рано ^^

Сетих се един пример за това колко важни се смятат хората. Наскоро го даваха филма. Идват извънземни (галактически разум, или както искате го наричайте), проговарят на американски, че ще спасяват Земята. До тук добре, обаче този вселенски разум се изпуска, че ще спасява Земята от... хората. И тук, като в Петия елемент, хората разкриват какви отрепки могат да бъдат, как могат да унищожат всичко и го правят, ОБАЧЕ видиш ли имало там някаква добринка - съчувствие, човечност, и затова хората ги оставят на мира да трепят и унищожават. Какъв е извода?

Чакай да задам въпроса другояче. Пречи ли да изпълняваш някаква мисия, без да я наричаш мисия и да съзнаваш какво отражение има тя на света? Това "осъзнаване" на мисията не е ли само етикетиране без никаква практическа стойност? Пропуснах да уточня какво разбирам аз под мисия, защото давах примери. За мен изпълняване на мисия е работа за общото благо, от което се облагодетелстват мнозина. Представите ни за общото благо, разбира се, са подчинени на вътрешните ни убеждения за поляризирания модел добро и зло, който да ни убеди, че има правилно и неправилно. Като цяло този модел е унифициран от телевизията, училището и църквата. Предвидимостта, обаче, позволява злоупотребяването с теми представи, защото не само моралните, но и други закони могат да бъдат прекрачвани от интереси, които се свеждат до лични. Това е като някаква обратна по посока и равна по големина сила. Даже си има нарицателно търтей. На практика ако има достатъчно търтеи, те могат да изядат целия мед и да обрекат колонията на гладна смърт.

Хахахахахах, аз не мога да ям вафли, защото имат сухо мляко, обаче мога да накажа някой XD

Не са ли желанията чувства, а контрола разума?

Не съм съгласен. Изброените неща просто не са мисии. Мисия е да спасиш света, да покръстиш континент или да водиш борба с персонализиран образ на злото (тероризма), както като цяло се представят съвременните войни (военни мисии) за ресурси. Напълно естествено е да си зададеш въпроса дали имаш мисия, какъв е смисъла на живота ти, какво е да си убиец и прочие. Мисля, че дневно, имаше статистика, през ума на човек минават над 100 000 мисли. Идеята обаче да си зададеш не "дали", а "каква" е мисията ми е някакъв мерак за важничене. Хората трудно могат да понесат, че нямат мисия, че не са специални и че докато са съществували света не по-добър, ами и малко по-лош е станал. Защото, ако беше обратното, след всяка година живота трябваше да е в пъти по-хубав. Ама не е. Човешкото щастие е резултат от следването на неговите нужди. Когато се развием достатъчно, започваме да си избираме по-висши, да не кажа лъскави, нужди. Придаваме им национален и вселенски смисъл, наричаме задоволяването на нуждите ни мисии и призвание. А дали наистина са такива? Следване на мисия, водеща до избавление, блаженство и/или духовно просветление (наслада), звучи ли познато? А може би Егото ни е единственото нещо, което истински се нуждае от храна...

И какво лошо има в това - да вървиш по път, който ти се струва прав(илен)? Макар и да знаеш, че понякога краят на избрания от теб път може да води към погибел... Лошо е, че неаргументираното (защото аз твърдя, че не живеем в Биг Брадър, където ни се сервират мисии) самоубеждение, освен, че е заблуда, илюзия, предполага и разочарование.

По рано от 01:00 не си лягам и пращя от здраве. Здравето е нещо комплексно, за да бъде сведено до такава елементарна рецепта.

Попаднах на клип, който се разминава като стойности, но отбелязва закономерността. Под #3 е отбелязано, че "Всички животни водят еднакъв живот, с приблизително 1,5 милиарда сърдечни удара." http://vbox7.com/play:9b4a3e5ac7

Изброените личности са изключения и притежават особени черти, поради които са запомнени, една от които харизмата. Но няма как всеки да бъде Васил Левски или Учител. Леля хубаво го казва: но това аз го разбирам като принадена мисия, като избрана от самия човек. Мисията е предопределеност, а в тези думи аз откривам повече личен избор. Мисията е съдба, написан сценарий, който трябва да се изиграе. Аз не вярвам в мисията. Вярвам, че при определени обстоятелства Левски нямаше да бъде в революционния комитет и предателя му нямаше да го предаде. Мисията е оправдание за човешките постъпки. Мисията, както казах е изкуствено придаване на важност на неща, които са важни, колкото всичко останало, в себеубеждението, че сме поели правилният път.

Я да пробвам и така: http://ec-media.soundcloud.com/ZZLlrS5abQBu.128.mp3

Проблемът, ако мога така да го нарека, възниква когато някой се нуждае от мисия за да осмисли живота си. Би трябвало да е другояче - живота му да има смисъл, без това да е свързано с изпепеляването на извънземна раса и други холивудски сюжети. На практика никой живот не е по-важен от друг. Онова, което ни кара да ценим един или друг живот е личното ни отношение. Склонни сме да сме щедри към онези, с които имаме емоционална връзка, което подлага под съмнение безпристрастността и справедливостта в тази любов. Както писах и за темата с патриотизма, той е несправедливо отношение спрямо чуждите народи, Приемането на ролята на Спасител, божи вестител, пророк, и изобщо персонаж на чиито плещи лежи мисия, което ще рече, че от него зависят много, ако не и целия свят, е себепоставяне над другите, т.е. дискриминация, горделивост и както заключих проява на голямо Его. Защо горделивост? Защото няма как всеки от нас да е по-важен от всеки един от нас - логика.

Не е трудно да се досетиш, че търсенето на специален смисъл в това, че съществуваме и "оскъпяването му" с мисия и свише възложение е компенсаторен механизъм. Живеем, защото сме се родили, какво значи да дадем обяснение защо живеем? Кому да обясняваме и защо трябва да се оправдаваме, за това, че живеем? А похода към граала, от който ще отпием и ще научим, че с цел сме тук или там е поет от чувството за малоценност или по-страшния вариант - егото, недопускащо, че може да съществува без мисия.

Всъщност мисля, че е малко като казуса с кокошката и яйцето. И мисленето и чувстването са електрически импулси в мозъчната кора. И двете са мозъчна активност. И двете се определят от средата и опита. По-съществения въпрос би бил каква е разликата тогава? Ами чувстването е свързано с активно производство на химикали от главният мозък, на което реагира тялото - еуфория, тъга, щастие, скръб и т.н. Мозъкът е лабораторията, която привежда човешкото тяло в състояния от които е зависил шанса за оцеляване. Чувството за бодрост сутрин, чувството за умора нощем са прости примери за това как мозъка заповядва на тялото какво да прави. Всички наркотици са имитации на продуктите на мозъка. Интересно, че не си даваме сметка за друго - че чувствата са наркотици към които сме пристрастени. Могат да се направят много аналогии с действието на пристрастяващ наркотик по начин на въздействие и химичен състав. И ако някой ми каже, че решения трябва да се вземат надрусан...

Е, след като разумът анализира чувствата, то това си е контрол над тях, т.е. разумна, а не емоционална реакция. Да почнем от там, че сърцето не чувства. Мозъкът е този орган, който се занимава с това. Не случайно написах, че чувстването е дисбаланс на разума, нарушаване на реда и логиката в начина на мислене. Чувствата са твърде фриволни сили и не случайно в Библията много от тях са оприличени на грях. Само за справка, повечето от убийствата на планетата се извършват от страст. Ще те перифразирам: каже ли сърцето на ума какво да прави, човечеството го чака катастрофа. Мисля, че теб попитах вече: какво наричаш "нашепване на сърцето" и "вътрешен глас"? Това са изрази лишени от буквален смисъл и като такива всеки ги разбира различно.

Дочетох... Да. Мислите са вечни, чувствата са моментите в които човешкият ум е нестабилен.

Не допускам, че ползването на ума е грешният избор по следната причина: човек мисли различно само когато е на различна възраст (опит), а чувства различно при всякакви обстоятелства - с кого е, къде е, колко е часа, какво е ял, пил, облякъл, пипал, помирисал, видял, чул..... По втория въпрос, интуиция нямам. Някой хора могат да са ми противни или привлекателни само с един поглед, но по това не съдя за вътрешната им красота. И няма нищо разумно в това да съдиш за книгата по кориците. Това е по-скоро приумица на чувствата, които непременно бързат да изпреварят фактите. Примерите ми бяха за това, че самоконтрола осъществен от разума ни лишава от човешкият ни облик. И че понякога няма нищо по-красиво от непосредствеността и импулсивността.