vorfax

А какво наричаш "вътрешен глас"? Моя вътрешен глас ми шепти, че търсенето на висш смисъл в моя или нечий друг живот, мисията, която ни е възложена и придава особен смисъл на живота ни, е себична и пошла кауза на всеки смятащ себе си за предопределен да промени света по своите възгледи. Това е болестно състояние, такова каквото е и търсенето на смисъл на живота като фикс идея по Фройд.

Ето това е интересен въпрос. От една страна, вероятно се страхуваме, че те вземат контрол над живота ни, а всяко едно чувство е краткотрайно. Излиза, че живота ни ще бъде управляван от прищявки, от моментни слабости. От друга страна, нека дам примери два. Единият е с майстор мазач, който ми каза, че навсякъде ще го приемат, просто защото се държи като с приятел с непознатите при които кандидатства, ползва цинични думи и говори шумно и весело. Очевидно е освободен от задръжките какво се очаква от него и не се страхува. Другият пример е с културист. Помня един коментар на друг културист, че с неговия ум и чуждото тяло до сега да е станал шампион. Изглежда отново, че спънатия ум, или по-правилно емоционално, може да бъде ощетен дори във превъзходството си във физиката. А какво всъщност е благорприличието, не са ли това оковите на нашите емоции? Кога е по-весело, когато кандидатстваме за работа или когато пърлим прасето на село? А дали владеенето на емоциите не е качество, което при определени обстоятелства е показател за надежност?

Поляризирането винаги е нож с две остриета. Като бях в девети клас учителя ми по литература ми обясни, че няма лоши и добри персонажи. Никой дотогава не ми го беше казвал. Що се отнася до чувствата, те несъмнено пречат на трезвата преценка. Имаме си дори народна поговорка за това: "Утрото е по-мъдро от вечерта". Има и "Брой до 10." Ако се замисля, ще се сетя и още. При все това чувстването не е недостатък, нито нещо лошо. Да, пречи на преценката, но ние не се занимаваме денонощно с преценки. Според мен човек е длъжен да прави това, което другите създания не могат, а именно да мисли и чувства. Да очерня едното и да възхвалява другото е еднаква загуба на време.

Мисията е привнесена важност върху нещо маловажно. В краен случай Бог заръчва на простосмъртен да изпълнява повелите му, което не е ясно от какви съображения след като може и сам да си свърши работата. Най-вероятно изпитва нещо - волята, вярата и други краткотрайни човешки лица, но пак нямам обяснение защо, след като изключа самоласкаенето или нуждата от признание в любов, след като човешките черти не би трябвало да са притежание на Онзи, чието копие сме ние.

Може ли да се преправи заглавието на онлайн.

Безспорно има повече възможности за реализация. Има и предразсъдъци с които трябва да се бори, а и много или малко всяка държава има национално мислене, което поставя чужденците в повече или по-малко неизгодна позиция.

Срамен е не труда, нито жалки са задето са работили. Срамно е биенето в гърдите заради доброволното робуване. Чужденците ни третират като втора класа хора, защото нямаме задръжки в себеунижението. Знам за случаи в които дузина хора, българи, албанци и сърби живеят в една малка стаичка коптор, за да пестят пари. Пикаят и серат в нея. После като се върнат в родината с малко пари се правят на нещо повече от местните, възгордяват се, купят си някаква кола-трошка трета употреба, държат се презрително и се смятат за голяма работа. Ето това е срамна работа - тази която ти ковства идентичността.

Нерядко е обратното. На българина се гледа като отчаян скот, който с готовност ще приеме най-долната работа, за да я свърши с наполовина заплащане. Малкън Палин просто предизвика скандал по медиите, но и преди него за българите има изградено силно негативно мнение и мога да кажа съвсем основателно. Един пример: моя позната, умно и красиво момиче кандидатства за една обикновена работа в чужбина. Приеха я, но като разбраха, че е българка и веднага и отказаха работата. В Гърция конкретно на българите се гледа като на говеда без човешки права, изцеждат се до капка и се гледа на тях като някаква нисша каста от роби. Примери знам безброй от живели в Гърция. И изобщо, че има българи развили бизнес в чужбина не би трябвало да се превъзнася чак толкова. Мои роднини са спали по отулите, занимавали са се с избиване на плъхове и хлебарки, защото само такава работа никой не се е наемал да върши и след няколко години са натрупали капитал да развият собствен бизнес. Не са богати, но жизнения стандарт е много различен и по българските стандарти са богаташи. Естествено, че когато индивид бъде притиснат до стената да се бори за насъщния и осъзнае, че за да оцелее може да разчита само на себе си, ще се мобилизира да работи за да постигне нещо. Разликата е, че в богатите държави често усещането за ситост просто убива мотивацията. А аз за пари съм бил готов на какво ли не и на работа по цял ден. Много жалки ми изглеждат хора върнали се от чужбина хвалещи се колко работа са свършили там за пари. Това е слугуване, никой не бива да се хвали, че е бил ползван като магаре и е слугувал за пари. Но това е част от манталитета на българина - всичко да приравнява в пари.

В какъв план се вписва? Защото по много параграфи не се вписва.

Артистични, изобретателни и приспособими, съгласен съм. Само да не се самозабравяме, че това важи за повечето държави. Иначе да го кажа в прав текст - българите са мързеливи.

Дотук добре, остава да си зададем въпроса защо продукцията ни не може да се пласира. При положение, че е произведена с евтина работна ръка, оказва се, че просто не сме конкурентоспособни откъм качество. А аргумента с ниското потребление не е правилен. Ако дадена стока може да бъде закупена само 100 000 пъти, а произведена - 200 000 пъти, това не значи, че ще се плащат същите заплати на работници, които да не работят половината време, а ще бъдат уволнение половината. Това е пазарния закон. А колко са ни смешни заплатите, май само хора, които са живяли извън България съзнават. Само с проституция или наркотици страни като САЩ, Русия и страни от Латинска Америка имат повече отколкото БВП на България. Сива икономика има навсякъде, не само в България. Не разбрах с какво не може да се похвали никоя държава. С работливост??? И не само в Япония, навсякъде за да си от средната класа трябва да работиш яко. А в Япония работят страшно мудно и бавно, чак да полудееш, ако ги гледаш, но го правят през цялото си работно време.

Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.

Много ми хареса как включваш умни с неграмотни, с което те подкрепям (: Проблема е, че когато някой си остане с потенциал, който не е развил, той заприличва на някой, който го няма. Само с едно не съм съгласен - трудолюбиви. Пословичната гостоприемност и трудолюбие на българина са мит. За доказателство служи БВП - Уикипедия. На 72 място в света сме, но на практика зад нас е Третият свят и бедни азиатски държави. С други думи САЩ, на глава от населението, може произвежда 274 пъти повече от нас. Япония - 95 пъти Китай - 85 пъти Германия - 71 пъти Франция - 55 пъти Великобритания - 51 пъти Италия - 45 пъти Русия - 32 пъти Испания - 31 пъти Бразилия - 30 пъти Канада - 29 пъти Индия - 23 пъти Мексико - 21 пъти Австралия - 19 пъти Българинът има изключително ниска производителност. Нито сме в комунистически строй, нито сме ощетени откъм ресурси, нито откъм природа. Ощетени сме откъм способности и трудолюбие.

Аз съм от тея кученца, които не могат да се справят с тази дилема да признаят или не лъжата си и съм се научило просто да не лъжа. Живота е много по-прост, ако знаеш, че няма кой да те изнудва, няма какво да те издава, няма какво да те уличава, няма какво да изненадва и преобръща представите на другите за теб. Вследствие на това често ме използват и злоупотребяват с мен. Планирал съм да престана да показвам какво мога да направя за другите, защото в 99% от случаите те просто не го заслужават. Самонаказвам се, затова, че играя по правилата, когато никой друг не го прави. Тази година се надявам да постигна успех в това си начинание, ще си оправя малко здравето, най-малко, от това.

Кой определя какво трябва? И какво значи "трябва"? Ивета, филмите черпят идеи от живота, не обратното.

Не смятам, че някой има право да узнае нещо, само защото не би искала това. Т.е. тайните не би трябвало да те мъчат, ако не са свързани с този с който не ги споделяш. И да си честен и винаги да казваш какво мислиш са две различни неща. По-скоро много хора имат право да НЕ им казваш какво мислиш за тях и т.н. Да бъдеш искрен винаги е много трудно да се понесе. Това е по-скоро начин да нараняваш, отколкото да изграждаш добри отношения. В човешката природа е да има съмнения, терзания, неразбиране, слабости. Ако искаш да си перфектна с хората насреща си, бъди убедена, че и те са перфектни. Вероятно истински приятели наричаме тези, които могат да понасят това което сме, без маските на ролите в ежедневието, защото за тях представляваме нещо повече от това, но такива са по-скоро изключение от правилото.

Това беше процента от БВП заделен за образование. Не обичам съобщението за редакция...

За наивни съм съгласен, но не мисля, че българите сме горди. Горди и надути са французите и германците. Може да има някаква показност, но тя е по-скоро като компенсационен модел на липсата да сме горди. Когато говоря за народопсихологията винаги е трудно да обобщавам. Ценностната система не само е коренно различна в различните поколения, особено обоснована от прехода, който е преход в много отношения, но е и различна в града и селото. Аз като отраснал между двете вероятно съм взел и усетил от хубавото и на двете и ми е трудно да живея само в града или само в селото. Ако има нещо презряно в българите, това е тяхната интелигентност. Това е едно от могъщите качества, които някак вяло се подминават и от родители и от приятели и от образователната система и от държавата. Уж Борисов поставил приоритет на образованието, а учителите изписаха 100 тома за обещаните, но още неполучени 30 кирливи лева за 5 години.

И това за сваляне: http://www.bbt.tv/video_11857.flv http://www.bbt.tv/video_11856.flv http://www.bbt.tv/video_11855.flv

За сваляне (десен бутон и save link as): http://tv7.bg/video5...video502972.flv

Т.к. не открих да е даван, исках да попитам, известно ли ви е, че има кадри от Рила с бялото братство от Майкъл Пaлин във филма Нова Европа (2007)? Не, че е някаква особена новина, но това е поднесено на запада.

Като например? Защото не се сещам. Не че има как да няма, но Бай Ганьо е събирателен образ, който служи за съвсем други цели. Не случайно убива автора си:

Никакви клишета не съм натресъл. Едва сега разбирам, че имаш някаква извратена ортодоксална представа поради която наричаш комплексите и недостатъците качества. Вече не се чудя дали си чел книгата, а дали знаеш български език.

Всяка манипулация и заблуда е изградена върху безспорни и важни истини смесени с лъжи. Когато създаваш верига в която няколко пръстена ги няма, тогава тя не може да удържи нищо.

Сатирата осмива, изобличава, иронизира.