Мм, мисля, че разсъждаваш в погрешна посока.
1. Законите се формулират в условия на "равни други условия", така че наистина е нужно изграждането на модели, лабораторни тестове и т.н. Това съвсем не значи, че като излезеш от лабораторията или се качиш на втория етаж и тези закони вече са неприложими. Напротив. Много скептична си към законите, при положение, че те отчитат ни повече ни по-малко всевъзможните условия намиращи се на планетата ни, а това е доста дълъг списък. Дори в училище се изучават пропорционалните и обратнопропорционалните зависимости според условията - влага, надморска височина, полета, атомно тегло, температура, налягане.. списъка е изчерпателен. Ако можеш да посочиш формулиран закон, чиято валидност НЕ Е изрично обяснена как се променя според условията в които се измерва, мисля, че можеш да спечелиш Нобелова награда за това.
2. Втората точка е свързана със сетивата. Супер е да бъдем Супермени, тавтология, но сладка. Да виждаме през стени, да усещаме неусещаемото, да вървим по вода. Погледни едно куче примерно.
То има 11 000 пъти по-силно обоняние от човешкото и за целта обонятелния орган се помества в една огромна муцуна. Проблемите с новите сетива са няколко: място където да се разположи; енергия, която да го захрани; еволюционен тласък, който да го захрани и др. За първото, вероятно ще кажеш, че човек ползва само 3,4,8,12 или някакви други процента от мозъка си. Да, това е вярно и същевременно популярен мит, защото се отнася за едновременно. Човек използва 100% от мозъкът си, но едновременно може да захрани/изхрани само малък процент от него. Това е научен факт, освободената част от ползваните части на мозъка е основно средство за локализиране центровете за различните форми на мислене и усещане в мозъка.
В заключение, ако нямаме някакво сетиво, това е защото не е имало нужда от него. Ако е имало, пък ние сме го нямали, сега да ни няма като вид.