vorfax

И аз бих.

Според мен очевидците на зелени извънземни са повече от виделите Преподобната Стойна да лети. Това доказва ли съществуването на зелени човечета? И естествено, че гимнастиката повдига тонуса на тялото. Чак за летене не стига, обаче.

ахахаа. то бива бива ,ама ... ти изби рибата. просили ............. ....... Ключовият момент не е "просим", а "по Неговата воля". Ти можеш всичко, НО стига това да е по Неговата воля. Аз също мога всичко, НО стига това да е законно, да се подчинява на физичните закони и разни има-няма още 1 милион ограничения. Свободното тълкуване на "всичко" от цитата ти подвежда, че едва ли не си поискал нещо и вече ти се тика в устата или на тепсия. А не е така.

Не съм равнодушен, но още не разбирам връзката с темата. Очаква се от мен да критикувам пропадналия мъж ли? Често казано съжалявам го. Съжалявам и неговата жертва, макар да съм наясно, че не е ангел.

Йоан 5:14-15: „И увереността, която имаме спрямо Него е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем че получаваме това, което сме просили от Него.”

Не разбрах клиповете в контекста на какво са. Първото го гледах преди време. Някакъв чичка опипва някаква жена с леко поведение под въздействието на алкохол. Втория клип... чалга не слушам. И защо наричаш писането с клавиатура илюзия и неистина? В смисъл, ако ти вярвам, значи си написал илюзия и неистина.

Или отнеме.

Съдба ми звучи като предопределеност, като присъда, като сценарий, който трябва да следваш. А живота е низ от възможности, предоставящ ни безброй възможни сюжети. Статистически няма пречка някой да познае един милион пъти подред дали ще се падне ези или тура.

Не знам, възможно е. Откога стана възможно? Нека аз да ти отговоря. Тези и много други митове станаха възможни, когато хората проядоха разни гъбки, напушеха се с разни треви и си инжектираха разни химикали. Скандинавската митология е създадена от хора видяли ефекта върху елените от малките червени гъбки, които похапвали. Ако ги питаш тях, дали наистина са летяли, напускали тялото си, срещали божества, получили прозрения, то те ще ти се зекълнат, че всичко това е реалност и самата истина. Онова, което ще пропуснат е да ти обяснят е, че това са описаните странични ефекти на наркотиците, които са приели. А може това да са пълни глупости.

Местя си нещо, което е по темата: Съдбата не ни учи. Живота ни учи. Съвпаденията не са уроци. Случайностите не са божа вест. Когато предположа, че една монета ще падне на ези и това се случи, това не ме прави пророк, нито проводник на сили от отвъдното, нито инструмент да наказвам, поучавам или нещо такова останалите.

Диана, аз отговорих на въпросите ти. Кой ще отговори на моя?

Критиката е мяра според мяра. Можеш да критикуваш Донован Бейли, че не е свалил от световния рекорд на 100 м гладко бягане. Не можеш да критикуваш същото малко момиченце. Критиката се съобразява с възможностите и тъкмо като един учител отсъжда според възможностите. Онова, за което се пише шестица във втори клас не стига за тройка в десети.

Значи, ако критикуваш, тогава ще те сподели иронията на съдбата. Това е клише. Щях да го приема, стига да вярвах в съдбата. Съдбата не ни учи. Живота ни учи. Съвпаденията не са уроци. Случайностите не са божа вест. Когато предположа, че една монета ще падне на ези и това се случи, това не ме прави пророк, нито проводник на сили от отвъдното, нито инструмент да наказвам, поучавам или нещо такова останалите. Минах в съседната тема...

Е, разбира се, че е "някакъв". Когато говорим за абстрактни понятия, говорим за нещо като средно аритметично, а не математическа формула. Критиката е изразена преценка. Всеки който не приема критиката отрича приноса на родителите и учителите си (тези нарочени за такива и онези, които неволно са се превърнали в такива) в своя живот. Искам и да припомня, че в определението за критика не е само да изтъкваш недостатъците, но и да изтъкваш добрите страни. Критиката към един филм може да е от разпни го до осана (за пример).

Заяждане примерно. Всеки може да каже всичко. Въпросът е, че самата идея някой който си няма понятие за какво говори да критикува е абсурдна. Все едно дойката на Айнщан да го учи на физика.

Ангелите са пратеници на Бога. След като християнския Бог е създал всичко, логично е да се приеме, че и те са негово дело на сътворяване. Те не са божества, а само негови вестоносци. Ако греша ме поправете.

Имам още един въпрос: Вътрешният ни съдник - морала - не ни ли критикува?

Критиката е тъкмо конструктивна. Онова, което не е конструктивно не е критика. Това е като разликата между спор и разпра. За първото са нужни аргументи. Има и друга приказка, че който не можел да пише, критикувал. Или, който не може да рита топка, става съдия. Критиката винаги е била недолюбвана, защото може да се ползва с лоши цели, да манипулира и т.н. Известно ни е, че примерно повечето медии са лоби на някой човек, партия или друга организация. Те тенденциозно предават информацията и могат да служат за масова дезинформация. В същото време ролята на критика е важна, тъкмо защото от него зависи някакъв стандарт. Учителя преценя знанията, родителя - възпитанието, работодателя - работоспособността, съдията - законосъобразността. Още не мога да разбера заглавието на темата. Ако критикувам някого, че е неграмотен, тогава ще ми се върне друг да ме нарече неграмотен ли?

Дистанцирането от пациента, третирането като нечовек (междувпрочем това е състояние известно и при пътуване в обществен транспрот, когато сме в интимна близост) е професионална деформация. Но темата с неутралността е друга.

Ангелите са продукт, не богове.

Ама чакай малко. Ти изхождаш от твърдението, че неумението да се лети е плод на психично отклонение, а не на гравитация. Според теб всичко се подчинява на гравитацията, само човек не, но умствена обремененост възпира 100 000 000 000 човека до сега, колкото е предполагаемата бройка на живялите на планетата хора. Правилно ли те разбрах

Ивета, не те разбрах. Училището, библиотеката, болницата, транспорта, науката, медиите... това не са уравниловки. Това са работещи механизми подобряващи живота на човека. Не за налагани на собствени ценности говоря.

Диана, да, за да обществото имам предвид. Дали можем да го променим, ако нямаме всички онези пречки - липса на правомощия, време, съдействие. Може ли от човек филантроп с власт да се подтикне цялото общество към по-добър живот?

Темата няма за цел да дава рецепти. Въпросът ми е повече имаме ли на идея как да направим света по-добър? Всички сме чували да се критикуват управниците, шефовете, учителите, родителите... а ако бяхме на тяхно място, ако имахме техните правомощия, всъщност знаем ли какво искаме?

http://www.vbox7.com/play:c76f3fcc58