vorfax

Ако тръгнем на ниво струнни, то ще изкараме и гъдулката класически инструмент. Всъщност тук трябва да се обърне внимание и на друго - наследствеността. Българската народна музика нито е повлияна, нито е влияла върху класическата такава кипяла в цивилизованата част на Европа. Българските народни инструменти, както и техните предшественици, не са били ползвани от велики композитори, чиито наследници да ги моделират според нуждите на звученето. Друго, което се сещам е, че класическите музикални инструменти са пригодени за оркестрово и на закрито ползване. Гайдата не се нуждае от добра акустика за да разкрие своите добри черти. Същото не можем да кажем за цигулката примерно. Та, опитвам се да поставя граница в това размито деление.

* - възмущение

Ако говорим за такива "права", то тяхно право освен да живеят е и да умират и да се избиват взаимно. Тяхно право е и да убиват хората, както и да се хранят с тях. Хората не могат да се мерят дори с птичка като кълвача по брой отнети животи. Ако той убива "хуманно", няма как да се съглася. Поглъщането на жива плячка и убиването и с киселинни сокове в стомаха е далеч по-жестоко от това което хората практикуват за да се изхранват. Даже бих заявил, че хората нарушават правата на животните, като използват инструменти, огради и жилища, с което намаляват до минимум шанса на животните да си хапнат с тях. Животните имат нужда от храна не по-малко от хората, но хората по изкуствен начин са ги лишили от това. Хората били садисти и нам си какво. Не са. Садистите са изключения и са подсъдими - ето това е хуманно общество. Да натръшкаш цяло стадо овце за да дръпнеш един бут, ето това е липса на цивилизованост. Това е вълчата порода, не човешката. Тъкмо възмощението генерирано в постове като предходния показва нивото ни на цивилизованост - проява на която е неспособна никоя друга жива твар на Земята. А науките са дали отдавна отговор кой има и коя няма съзнание. Такива въпроси "откъде сме сигурни" можем да приложим и над гравитацията. Примера с котката... бебешка история. Котката предявявала, мислела, чувствала, анализирала химическия състав на лекарство... Кучетата на село имат далеч по-силно обоняние, но не са си "предявявали правата" над това да ги обезпаразитя. Ако търсиш логика между странното поведение на котката си Милкана, то отговора си самата ти. Ти сии вношила да постъпи така, чрез поведението си, мирисът си, интонацията на гласът си, новата обстановка, новите хора... всичко което дава на котката да разбере на ниво инстинкти, че има нещо не наред. Да се вадят изводи от това за интелект и съзнание е просто невежество.

Всичко което поглъща вниманието ни е база за формиране на модел на поведение. Нашето поведение. Игрите с насилие привикват играчите им към мисълта да причинят болка и да убиват. Така както хвърлянето на боклуци в кофите за смет изгражда навика към това и обратното ни дразни. Естествено знакът е противоположен. Игрите за шах формират логическо мислене, естествено двете нямат нищо общо, освен може би гледане на монитора, което ако се извършва неправилно може да увреди зрението. Мнението ми за електронните игри е, че са мощен стимулатор за мозъка, защото го ангажират на максимум (играещия не вижда и не чува какво става край него). Като такъв лесно водят до пристрастяване. Това е и една от причините да не играя на тях, защото биха ми ангажирали много време, а то ми е скъпо. Интерактивните уроци в училище, които навлизат Христо, могат да бъдат тези духовни игри. Под формата на предизвикателство/мисия/игра се реализира някаква цел с възпитателна цел. С практическо направление, с духовно израстване, затвърждаване на ценностите, тук границите са само във фантазията на програмистите които ги съставят.

На децата им се прощава, а на възрастните не. Децата могат просто да са щастливи, а ставането отговорни и разумни ни лишава от това. И каква му е идеята тогава?

Накара ме да се замисля. Не смятам, че българската народна музика е част от класическата музика. Класическата музика и нейните периоди са ориентировачни и поставени дори векове след нея. На практика тогавашната поп музика (популярна музика) сега наричаме класическа. Вероятно днешната поп музика след 100 години ще бъде наричане неокласицизъм. Замислих се, обаче, че Ференц Лист пише в Романтизмът ползвайки народните си унгарски мелодии. Това, обаче, не значи, че тези народни песни са такива. Вариациите на Кюркчийски имат класическо звучене, но са изпълнени много различно от един народен състав например. Днешната филмова музика е логичното продължение в периодизацията на класическата музика. А като се замисля, основен критерий за това, освен техническите похвати, които спомена, това са инструментите които се ползват. Не може да има класическа музика с електрически китари, както и хеви-метъл изпълнен на тамбура. Оркестър, виртуозен техник, композиционни части, ето в това откривам класическата музика. Българската народна музика не отговаря на нито едно от тях.

* се смеят

Т.е. нужно е да сме наивни и глупави, за да бъдем щастливи. Докато приказките са реалност и дядо Коледа носи подаръци, няма нищо по-естествено от щастието. На децата не им е нужен повод за да смеят...

Извинявам се, останах с впечатлението, че темата е за класическа музика.

Много депресиращо завърши, затова добавям това XD

Всъщност това което описваш е често, но не бих казал като правило. Често жертваме толкова много за нещо което искаме, че постигането му губи стойност. Или ни е отнело толкова време, че вече сме се променили, а с това и онова което искаме. Или сме си мислили, че е или носи нещо, а сме се заблуждавали. Примерно при момичетата има една приказна мечта да облекат бяла булченска рокля, а тя сама нищо не може да ти осигури. Ама... мисля, че тук може да си изплющя пирамидата на Маслоу. Както добре е илюстрирано при нея, задоволяването на ниво отключва потребност от по-високо ниво. Или с други думи, човекът е ненаситен. Едни към пари, други към знание, трети към себеусъвършенстване. Едни с очите си, други с разума си, трети със страстите си, душата си... Но всичко е един наркотик, който ни кара да искаме повече, независимо дали можем да го поберем, усвоим, ползваме... Живота е наркотик, който ни опиянява и смисълът на нашия живот е искането. То, искането, е и основният проблем на човекът. Защото искането се среща с неуспехът, с недостигът, с разочарованието. И в този род на мисли, щастието може да бъде само път, но не и цел. Защото постигането на цел е само миг активиращ поставянето на нова цел, докато стремежа към нея може да трае цял живот. Щастието смятам, че все пак до голяма степен е дело на обстоятелствата. За мен определението за човек е "жертва/плод на средата", но с това не ангажирам никого. Щастието е задоволяване на нашата лакомия. Лакомия е и да искаме да разберем Бог. Защото не си задаваме въпрос заслужаваме ли, а само искаме ли. Искането е в основата на инстинкта за самосъхранение. Искането ни събужда сутрин за да станем от леглото. Искането е единственото нещо което ни носи щастие. Можем да го храним с различни видове храна, наричайки една лакомия, а друга алтруизъм, но все си мисля, че всичко опира до Егото. Искаме да се реализираме, искаме признание, искаме да постигаме, да превъзмогваме, да заслужаваме... до толкова, че забравяма защо всъщност го искаме. И искаме ли изобщо нещо? Наскоро цитирах една мисъл, че най-големият проблем на човека е, че си мисли, че нещо трябва. трябва ли? Защо трябва? Четох една книга като малък, чиято идея бе да направи читателя по-мотивиран, по-ефективен, по-... четох, изписах една тетрадка записки и накрая не открих нито една, ама нито една причина да искам това. Нито една причина. Аз не искам нищичко. Примитивните ми инстинкти и комплекси ме карат да искам. Затова и преди година бях правил една тема, има ли всъщност такова нещо като свобода. Какво искаме НИЕ, а не какво искат другите от нас. Какво правим за себе си, а не защото го очакват от нас. Кажи, че имаш планове и Господ ще ти се изсмее. Не помня как беше точно... Плановете са ориентири. Времето не стига за това което ни се иска. Нито мястото. Нищо не стига. Дали щастието не е умението да се задоволяваме с малко? Или да се задоволяваме, че нещо сме постигнали. Какво остава след нас? След нашето огромно Его, че сме нещо, че сме постигнали нещо? Какво остава освен праха?

Исках това чудо, но никъде няма сийд: http://avetorrents.com/details.php?id=190168

Това звучи като чай от прасе или баница с кайма. В контекста на темата ^^

Според мен ти се прави секс XD

Откъм трети клас съм с млечна алергия. Как млякото може да има отношение към това? Пиех доста на село (по литър-два), от овце предимно и пак от тях кисело. Почти винаги преварено. И още един въпрос. Кога е нормално да се отбие човек? Крали Марко защо е цицал 5 години ли беше...

Хора, много ми е тежко. Преди половин час докладвах поста си като офтопик и си признавам, че все още не знам тука шегувате ли се в тая тема или сте сирьозни.......

Хи-хи, Империята отвръща на удара XD Опс, това беше от друг филм ^^ Мнение за властелина нямам, защото не можах да го изтрая по HBO. Аз по начало такъв род филми не харесвам, та е просто разминаване на вкусовете. Гледахте ли от тази година един филм, дето един си ползваше на 100% потенциала на мозъка??? Много хубав...

Оф, шегата настрана, медиите са едно от нормалните неща в държавата ни. 1. Те ни образоват повече, отколкото ходенето на училище. 2. Съществуват достатъчно обективни, за да сме наясно на какво дередже сме и кой бърка в каците с мед. 3. Формира обща култура (тук изобщо не става въпрос за български канали). 4. Забавляват ни, а при оскъден хляб май това го правим като за последно. Без прозорец към света остава да гледаме собствената си мизерия, материална и духовна и копането на лозя няма да оправи нищо. Всичките ни лозя на село са изоставени, не защото на хората не им се работи, а защото да изкарат вино от тях излиза по-скъпо, отколкото да си го купиш.

Какво трябва да видят хилядите работещи в български телевизии, че въздуха не се яде ли?

Аз много обичам въпросите, дори смятам, че са отговорите на други важни въпроси, но не желая да съм смирен пред написаните глупости. Репликата, че са нещо гениално което аз като ограничен глупак не разбирам в случая не я приемам. Вероятно съм учил повече висша математика от теб просто. Цензурата е за децата, нищо няма да скривам. На втора страница се появиха и разсъждения, но философия в темата още няма. Само теология. Надявам се някой да види въпросът ми, защото наистина откривам интересни неща, стига да не се "доказват" с математика.

Забравяш, че тъкмо рекламодателите са тези които издържат телевизиите, вестниците, списанията и пр.

Хората имат право да грешат и ти нарушаваш това им право, ако вземеш решение от тяхно име (вместо тях). Детето, психично болния, афектирания и прочие приемай като временно невменяеми. Тогава и закона (във всеки един от изброените случаи) ти позволява да действаш от тяхно име, защото съзнанието им не им позволява да го направят сами.

Това ми напомня друга мисъл. Свободата, значи отговорност. Не може да си свободен без да поемеш отговорността за своето и това на околните съществуване. Слободията е тази която търси само правата и игнорира задълженията. Животните не мога нито да са свободни, нито да са мъдри, нито да са отмъстителни, това са човешки черти. Така както ми обясниха, че приписвам на Бог човешки черти, така и аз да ви поправя, че приписвате на животни - човешки. И всичко заради онзи дребен детайл споменат по-горе.