vorfax

Всичко е възможно, но ми изглежда загуба на времето да даваме примери или градим хипотези. Според мен човешкият живот трябва да се съсредоточи, що се отнася до себеразбирането, към онова което е определящо за формирането му, а не да разглеждаме пеперудата махнала с крила на другия край на планетата. Често казано ме изнервяш с тези нескончаеми еднотипни въпроси, чиято цел е сякаш писането, а не написаното. Всичко е относително, всичко е възможно - ето това е отговорът на предните ти 100 въпроса и следващите 100.

Ами то и егоизмът се и степен на обич.

Само като любопитна подробност: В САЩ откриха запис на фрагмент от френската народна песен Au Clair de la Lune, който е най-стария в света. Интересното е, че записа е направен 17 години преди изобретяването на фонографа от Томас Едисон, съобщава CNN. Записът е с продължителност 10 секунди и е направен на 9 април 1860 година, твърди историка Дейвид Джованони (David Giovannoni), който е открил реликвата.

Абсолютно съм съгласен. Но като си помислиш, че родината ти може да е 60 km2 (Сан Марино), а може да е и 17 100 000 km2 (Русия), разбираш, че човешкото сърце може да поеме доста повече, отколкото национална граница може да обгради. Интересно защо няма дума планетолюбие?

Бе Христо, като вляза тука и заради тебе все се чувствам като на изпит XD Аз пък си мисля друго. Идеята на родолюбието е да ощетяваш различните по произход и земя, за да защитиш тези с които имаш връзка. Близките ти носят твоя ген, така че в интерес на подбора е да се сдружаваш с тях, за сметка на различните. Това, разбира се, е несправедливо. Води до дискриминация, а тя рано или късно винаги избуява до конфликти, етнически безредици и прочие. Идеята на националното самочувствие пък е чисто избиване на комплекси. Не виждам как е възможно да бъдеш горд, за това че някой друг е направил нещо в този живот. Грам не бях по-горд, че съм българин, а не китаец, защото футболисти от български произход стигнаха полуфинал през '94 г. Още и не мога да разбера смисъла на биенето в гърдите заради това. Във всеки случай, когато някой опитва да те/се убеди, че е ценен заради такива аргументи, изглежда просто няма какво да каже за себе си. Железните завеси и обществени строеве са чисто политически директиви. Аз винаги съм си бил дете на Земята и не смятам чуждата земя за неплодороден камънак, чуждото небе за по-малко синьо или чуждите хора за по-глупави, грозни и нам си какво. Защото да обичаш повече родното от чуждото показва тъкмо това - да обичаш по-малко чуждото. И тая ключова дума "чуждо" е изпразнена толкова много от съдържание, че всъщност не е ясно кое точно е чуждото. Защото понякога ми е по-лесно да се разбера с американец, отколкото с българин. Помня в първи клас една задача която сигурен съм още я пробутват: "Защо се гордееш, че си българин?". И се почва един Паисий, че един Левски, че Иван Асен I, пък при Ахелой, пък при Царевец... Че аз не съм бил роден тогава, как може да се гордея с това??? Сега осъзнавам, че тази задачка има за цел друго - да те убеди, че не си втора ръка човек, че заслужаваш да живееш, да ти даде старт в живота и да се чувстваш пълноправен гражданин на света още преди да си го заслужил с дела. Това е като на дете да дадеш пушка, за да придобие самочувствие. После обаче хората порастват и нямат нужда от тая пушка за да плашат гаргите. А някой имат...

Кой им го е дал и какво им е дал? Да предсказват бъдещето и да ти правят магия за кадиш ли? А във врякането ги признавам за най-добрите. Мен за говорене са ме били, а циганията е нужно да се чува отдалече, за да е пълноценен и смислен живота им. Голям праз, че някой от тях имал хубави гласни струни, като липсата на школовка и елементарно познание им позволява едно заваляне с пълно гърло минаващо за песен. Ето това е оправданието на всеки идиот: аз мога, ама не искам... ако се напъна ще го направя, ама... аз колкото него можех, просто не съм... Ей тъй цял живот ако-та и хипотези, ама то и умът и таланта се хранят с декади, а когато човек не е и опитвал, тези самозаблуди стават направо реални.

Поради многото названия, характерни в Европа за този народ, чиито корени са в Източна Азия, през 1971 г. се провежда Първият цигански световен конгрес в Лондон и там се взема решението етническото название на този народ да бъде "роми". Циганите сами решават така да бъдат наричани. По тази причина всички останали - нецигани, съвсем не са длъжни да ги наричат роми.

Това не заслужава да е във "Философия", а в "Разговорки".

Вече споменах за робовладелският строй в който се намираме... световната инфлация е изкуствено генериран процес с печатане на пари, което от своя страна прави всичките спестявания по света с все по-намалена покупателна способност, а от там нуждата да работиш и произвеждаш (не за себе си) не престава, независимо колко труд си положил. Така олигарсите стават все по-богати, това е световна тенденция, най-богатите хора стават все по-богати, докато масата обеднява или поне недоживява собственият и труд да и се отплати и да дойде време за заслужена почивка. Това "накратко" дългичко изречение стана, но наистина се замислих за паричните потоци от филми като "Духът на времето".

Не изчетох всичко, сори ако повтарям нещо... Кавалер идва от френското chevalerie, което пък идва от chevalier, което означава рицар, което пък идва от cheval (кон). Кавалерия е чуждица в българският език значеща конница. Та като цяло кавалера е богаташ - има кон, доспехи, рицарско възнаграждение. Кавалера е и войн, той се изхранва с войните. Кавалера е и набожен - притежава рицарските добродетели: смелост, справедливост, милосърдие, щедрост, благородие, целомъдрие... Кавалера е от съсловие, каквото би било днешното средна класа - малобройно, но претендиращо, че е нещо повече от масата. Кавалерството би трябвало да наследят богатите войни с религиозни убеждения. На практика се ползва и от Сульо и Пульо, често като съзнателен опит да се впечатли като хамелеон. Истинският кавалер обаче, би трябвало да е кавалер и когато не го гледат, а това подсказва, че такива почти няма.

Амии... може да свършат XD Какви проблеми, парите са средство за справяне с проблемите. Ако някой не може да се справи и с тях, ето това е проблем.

Междувпрочем, имам алергия към млякото, имах към захарта (това включва всички плодове). Само със зърно си е кучешки живот...

Има добри алтернативи като соята, при това и по-безвредни. В крайна сметка, обаче, хората ядат само жива/убита храна. Растенията също дишат, хранят се и живеят. Това, че нямат очи като нас ли ни позволява да забравим асоциацията с човекоядството?

Всъщност за останалото сме на една позиция. Но и твоите думи са "да подтискаме", т.е. да се противим на нещо, което е част от нас. Това вече са приказки. Понятието "вина", "садизъм" и "жестокост" са разбираеми и съществуват единствено в човешките представи. Когато един хищник носи полуумъртвена плячка, за да се учат малките и на лов, тук няма нито омраза, нито садизъм и изобщо никакви абстрактни понятия измислени от хората за да спират хората. Свраката гледа да си улесни живота, изобщо не и пука жабата колко ще страда. Ако си имал досег с дресировка на животни, знаеш за какво говоря. Аз съм тренирал кучета и първата точка на която трябва да се опреш, за да получиш резултати е да осъзнаеш, че за кучетата няма правилно и неправилно, а само позволено и непозволено. И когато едно куче ти разръфа галошите, трябва да си припомниш, че то не знае какво е това етика и такива работи като вина няма как да глождят съзнанието му.

Не оправдавам садизмът отправен в каквато и да е посока. Но поне идеята за него не виждам как би могла да бъде заличена. Още от детската градина започва едно групиране целящо съревнование и надмогване, нещо което ни е заложено в гените. Без желание да доминираме, бихме били едни мекотели.

Всъщност защо човешката дейност не я считаш за част от природата? Защо когато човек руши или убива, това да не е под същите природни закони, под които едни животински видове, че и растения (близо 450 хищни вида) избиват други животински и растителни видове, до ниво да ги изтребят и оставят да съществуват само най-издръжливите. Тъкмо законите на природата са, че най-силните оцеляват. Ако над нас в хранителната верига имаше друго същество, това значи ли, че в нас не може вече да се търси вина? Несъмнено човек е много по-успешен в пригаждане на средата в годна за живот, но тази ни пригодимост ли ни е противна? Нека погледнем и в друга посока - човекът е единственото същество което съзнателно полага усилия да защити други видове и против природните закони да запази съществуването им. Човекът е и единственото създание което изкуствено създава породи пригодими за условията в които се намира - домашният добитък, домашните любимци. Човекът е и единственото създание което чувства вина за това, че се възползва от енергията на природата. Когато един щъркел изяде една жаба, той нито прочита молитва преди това, нито се чувства виновен след това, нито има киселини от постъпката си. Престъпление наричаме човешкото поведение когато нарушава равновесието отвъд задоволяването на първичните потребности, но всъщност това го има и в природата. Когато един вълк натръшка половината стадо с овце, а може да изяде само един бут, тогава защо не го съдим? Разликата ни с него е, че ние имаме морал. Някой постъпват против моралът си и ние с установените морални ценности му се сърдим. Всъщност разнообразието е този метод на оцеляване който съхранява видовете. Нужно е в нас да има и много нежност и много агресия, но само с едното в момента тази тема щеше да е излишна, защото вида ни щеше да е изчезнал...

Опитай така.

Подарък.

Процеси на старение се наблюдават и в новородени, така че амортизацията не подминава никого. Помня, че в училище един циганин дойде със слънчеви очила. След един месец абсолютно всички момчета от класа ми бяха със слънчеви очила. Без мен де. Така тръгна и комплексарското движение с татуировките наричано с новата дума "мода". Модно било. Налагало го обществото. Сякаш то може да ми каже какво аз харесвам. Чист офтопик си е това мнение, хубаво че избрах първоначално правилният раздел.

Само една любопитна подробност, четейки първото мнение. В момента на планетата има най-голямото видово разнообразие за всички времена. А видове са изчезвали непрекъснато и преди да го има човекът. Така както и полярните шапки са се топели и замръзвали от цикличните ледникови епохи. И не ми харесва човека да бъде наричан гола маймуна. Човекът не е от разред маймуни! Човекът е най-висшото същество на тази планета и това, че огромният му потенциал може да създава и глобални бели, не омаловажава неговите качества.

Изглежда не виждаш, че сама си противоречиш? ДРУГ ти нарушавал/определял спокойствието, пък заради СЕБЕ СИ го правиш!? Аз пък никога не съм имал. Мисля, че съм по-свободен от теб...

Ако си с черна забрадка, черни дрехи и/или черна лента, почти сигурно е че е така. Понякога когато видиш кон на райета, просто знаеш, че е зебра. За избора това да бъде средството за тяхното себеизразяване вече говорих. Задаваш ми трудни въпроси. Не съм те видял още да ползваш цялата палитра, нито да оцветяваш всяка буквичка с различен цвят. Когато започнеш да го правиш, ще започна и да разсъждавам по тази тема. Аз изхождах тъкмо от наблюденията си върху мен. Така да се каже имах информация от първа ръка. Знаех точно какво ми беше, точно какво отражение ми оказваше и как това се промени, когато и аз се промених. Не случайно МОЯТА позиция започвам с "АЗ мисля", "според МЕН"... На никого не налагам своето мнение, само го споделям.

Всъщност е обожавала да колекционира, играчките само е харесвала. Значи по-голямата част от българското население живее нехигиенично. Не, не това обяснявах. За дрехите каза, че е въпрос на хигиена, не става въпрос за друг мотив. Какво ще кажеш за някой, обаче, който всеки ден има за любим различен цвят? Или всеки ден има ново гадже? Тук обяснението с разнообразието не минава. Причините са по-дълбоки. Лошото можем да търсим в мотива при избора на тази "марка" и колко точно внимание и се отдава. Имаше една мисъл, че да търсиш упорито смисъл на живота е форма на лудост, или болест, известна мисъл е, да не я търся сега. Аз си държа на позицията, че честата смяна на аватара е като честата смяна на настроението и е показател за някакъв прелом вътре в него - граничен, преходен момент в който има две лица, два живота, два различни Аз-а. Бих нарекъл такъв човек зает да търси себе си, раздвоен... повтарям се... Интересно, че за човек се съди не по преходните му изяви, а по онова към което е твърдо прикачен, като политическите убеждения, религията и т.н. Тъкмо явният избор - "това и нищо друго" е характеристика на личността. Тя отразява неговите качества, морал и прочие. В честата промяна аз съзирам повече лекомислие, отколкото мъдрост. ПП: Мисля, че заради Христо започнах тази тема и нека ме извини, че стигам до такива крайности. Според мен това, че не задържа аватар говори за него, че е в процес на търсене, като бурно море. Не виждам нищо лошо в това, само споделям впечатленията си, поставили началото си от наблюденията ми над самия себе си.

Едва ли. Но според мен има сериозни проблеми, независимо дали го съзнава. Самият ритуал на обновяване, промяна, подсказва, че нещо не е наред. когато имаш плюшена играчка, която харесваш, то я стискаш в ръце, не търсиш друга.

Разбира се. Но това не значи, че трудът ни не трябва да има плодове. Когато сееш, ще жънеш. А когато сееш качествено семе, ще жънеш по-обилна реколта. Ако ще впрягаме технологията да замества трудоемката работа, то първо трябва да впрегнем себе си, за да инициализираме този прогрес. Лентяйството наистина на нищо не учи, но и не мисля, че 16 часа на трактор да ореш допринася за израстването ти по какъвто и да било начин. Това води само до затъпяване и здравословни проблеми. Вероятно тук важно място ще има образованието, за да създаде нужният мисловен тонус, който да стимулира иначе заложеното желание за развитие. Аз лично имам страшно много идеи, като повечето от тях са обречени никога да не се реализират, поради липсата на време. Опитвал съм да уча и работя едновременно, живеех с по 3 часа сън близо година. Събрах малко пари, добра работа така и не си намерих, здравето си развалих... каква бе ползата, че не лентяйствах? Свободното време е просто ресурс. Дали ще бъде ползван или не си зависи от човека. Но пак ще припомня за изкуствата. Без този ресурс - свободно време/пълен тумбак, изкуства още нямаше да има. Без условия нищо не покълва.