vorfax

Всъщност е обожавала да колекционира, играчките само е харесвала.



Значи по-голямата част от българското население живее нехигиенично.



Не, не това обяснявах. За дрехите каза, че е въпрос на хигиена, не става въпрос за друг мотив. Какво ще кажеш за някой, обаче, който всеки ден има за любим различен цвят? Или всеки ден има ново гадже? Тук обяснението с разнообразието не минава. Причините са по-дълбоки.



Лошото можем да търсим в мотива при избора на тази "марка" и колко точно внимание и се отдава. Имаше една мисъл, че да търсиш упорито смисъл на живота е форма на лудост, или болест, известна мисъл е, да не я търся сега. Аз си държа на позицията, че честата смяна на аватара е като честата смяна на настроението и е показател за някакъв прелом вътре в него - граничен, преходен момент в който има две лица, два живота, два различни Аз-а. Бих нарекъл такъв човек зает да търси себе си, раздвоен... повтарям се...
Интересно, че за човек се съди не по преходните му изяви, а по онова към което е твърдо прикачен, като политическите убеждения, религията и т.н. Тъкмо явният избор - "това и нищо друго" е характеристика на личността. Тя отразява неговите качества, морал и прочие. В честата промяна аз съзирам повече лекомислие, отколкото мъдрост.

ПП: Мисля, че заради Христо започнах тази тема и нека ме извини, че стигам до такива крайности. Според мен това, че не задържа аватар говори за него, че е в процес на търсене, като бурно море. Не виждам нищо лошо в това, само споделям впечатленията си, поставили началото си от наблюденията ми над самия себе си.

Опитай така.

Гарденията е много красиво и силно ароматно цвете, любимото ми . Много е капризна обаче, като повечето красиви цветя . Най- общо гарденията обича влажността. Иска влага във въздуха и в почвата, умерена разбира се, за да не изгние. За целта при пресаждане в долната част на саксията или размесено с почвата може да се сложи от декоративните гелове, които задържат доста дълго влага. А за въздуха може да се декорира до нея или под нея съд с камъни и вода, който спомага за влагата с изпарения. Ако е в крайморски град няма проблеми . По време на цъфтежа - март- октомври да се тори с тор за цъфтящи, за да радва дълго и с обилни цветове, два пъти в месеца. В общи линии това е. След това зазимяване подрязване за обилен цъфтеж. Изложение: обича изток, запад, със запада да се внимава лятото при силното слънце. Успех

Подарък.

Малеле колко много си писал...А аз го отдавах на това да откривам красотата и да я съчетавам. В интернет има толкова много красиви картини и хубава музика... И въпреки всичко съм си мислила,че каквото и да правя собственият ми почерк си остава. Наблюдавала съм го може и да не се изразявам така както би го сторил някой професионалист, но с времето съм наблюдавала съфорумците и виждам, че всеки носи своя си почерк, следва собствената си линия каквото и да прави и това си е той/тя самият/самата. Някак нещата носят енергията на самия човек. Това, за по- "улегналите" от нас, а що се отнася до тийнейджърите те си бушуват непрестанно, но в този кипеж откриват себе си и това е естествен процес.
Хахахаха специално този ми аватар в един друг форум е достатъчно отлежал, но това е защото не се вясвам често там. С годините от цялото разнообразие се откроиха 2-3 картинки които са ми истински любими, за това и съм си казала, че това са моите картинки, но това не означава, че не бих изпробвала нещо което ме впечатлява само и само, за да не си помислят хората там каквото са решили да си мислят, за мен...
Що се отнася до облеклото и там съм така, следвам собсттвената си линия и въобще не приемам чуждото мнение, за това как би трябвало да изглеждам и какво да нося. Дрехите ми не са много защото не обичам да трупам одежди по гардеробите, малко са и са семпли т.е. с нищо не се открояват пред света, но обичам да са чисти, за това и постоянно ги пера и се преобличам и си ги съчетавам както на мене ми допада, а що се отнася до тях с нищо не бих впечатлила хората с облеклото си толкова е семпло, но на мен така ми харесва.

п.п.Всичките ти кучета са страхотнииии хихихиихих и аз си имам една жива плюшена играчка от близо 12 г. вече и прав си, за нищо не го давам и не си сменям кучетооо ))

Процеси на старение се наблюдават и в новородени, така че амортизацията не подминава никого. Помня, че в училище един циганин дойде със слънчеви очила. След един месец абсолютно всички момчета от класа ми бяха със слънчеви очила. Без мен де. Така тръгна и комплексарското движение с татуировките наричано с новата дума "мода". Модно било. Налагало го обществото. Сякаш то може да ми каже какво аз харесвам.
Чист офтопик си е това мнение, хубаво че избрах първоначално правилният раздел.

Според мен ,говори за някакво вътрешно безпокойство,несигурност.За човек,който иска да промени нещо в себе си,или в живота си.

Едва ли. Но според мен има сериозни проблеми, независимо дали го съзнава. Самият ритуал на обновяване, промяна, подсказва, че нещо не е наред. когато имаш плюшена играчка, която харесваш, то я стискаш в ръце, не търсиш друга.

С риск да направя за повърхностният поглед темата по-несериозна, искам да благодаря на себе си, за това че ме има. Само толкова. Защото забравям за себе си, за съществуването си, за нуждите си, правя околните щастливи, а се заблуждавам, че това прави и мен щастлив. Може и да е в сила за мига, но не може да ми бъде начин на живот, просто защото не е живот така....

Завършен значи съвършен. За шедьоврите на изкуството се говори, че са завършени произведения, за да се изтъкне колко са добри. Моето определение за идеалното е това на което ако махнеш или добавиш и най-незначителната подробност и вече няма да е толкова хубаво.
Естествено никой не е завършен. Ако себеусъвършенстването имаше краен предел, това щеше да обезмисли човешкият живот.

Завършен значи съвършен. За шедьоврите на изкуството се говори, че са завършени произведения, за да се изтъкне колко са добри. Моето определение за идеалното е това на което ако махнеш или добавиш и най-незначителната подробност и вече няма да е толкова хубаво.
Естествено никой не е завършен. Ако себеусъвършенстването имаше краен предел, това щеше да обезмисли човешкият живот.

И още нещо. Обект на темата не беше това какво някой избира за аватар, а за подбудите той да го сменя често.

Това не може да е истина!

Христо, ти за първи път не се опита да ме опровергаеш. И ти така, vorfax.

Може би с това си мнение поне малко си се съгласил с мен, Христо!?

Защото говори за притежателя си и по първичен начин разкрива лична информация за личността му. Изборът на дрехи може да е плод на дълго обмисляне и преценка, докато аватара често се поставя импулсивно и по тази начин, без преструвка, да отрази същността на нечие настроение, предпочитания и т.н. Като цяло най-личното нещо което отразява нечия натура, това са нещата които харесва и нещата които не харесва.

Говори, че търси себе си

Горко му който посмее пръв да заспи

... често си сменя аватара?

Аватар/аватара (от санскрит अवतार, слизане) е въплъщение на божество в индуизма. Най-често понятието се свързва с различните въплъщения на Вишну на земята, където той под различни образи извършва подвизи.

Мисля, че отговора е подобен на този за въпроса, какво говори за някой това, че изписва буквите по различен начин, примерно смесва ръкописно с печатно писмо.

а можеш ли да допуснеш, че и двата вида хора са съвсем искрени и казват истината от своята гледна точка?
И си прав, че този богат и красив човек, ако беше беден и грозен, щеше да твърди, че богатството и красотата имат огромно значение. Просто, когато ги нямаш, наистина усещаш това. А само когато ги имаш, можеш да усетиш обратното. И не, че чуждото грозде винаги е по-сладко, ами човек когато е лишен от нещо, не може да прецени, какво е да имаш нещото и дали то толкова важно. Богатият и красив човек няма да пожелае да е беден и грозен, но и съвсем реално усеща, че богатството и красотата не решават нещата, не изчерпват нуждите, както твърди и Маслоу, и човек пак се чувства неудовлетворен. Просто единият човек е на едно стъпало от пирамидата, а другия на друго.

Аз не разбирам само две неща - жените и света, но поправете ме, ако греша, че за жените външният вид не е от решаващо значение. При мъжете е водещо, затова и се продават/купуват секс списания и т.н. Мъжете обичат с очите, а жените с ушите. И ако на един мъж, с все пак малко фантазия и здрав разум му се изсипят два камиона с пари, струва ми се, че би могъл да направи живота на жена, която обича по-интересен. Не непременно богат, а интересен. А понякога немотията убива тъкмо и романтиката и мечтите за бъдещето. В този случай заможният мъж е по-привлекателен, жените не бива да забравят и че имат една голяма отговорност - потомството си. Една зряла жена търси до голяма степен стабилност и сигурност. Моите представи, а и впечатления са, че тъкмо жените се разпореждат със семейните пари. Те решават какво и кога ще се купи. Те избират холовата гарнитура, те инициализират отпуската на море, те избират ресторант за нечий рожден ден. За мен това е нормално.
Когато говорим за полова дискриминация към жените, всъщност имаме предвид някаква форма на тяхно ощетяване. Къде точно е тя, когато на нея се гледа като средство за задоволяване на нагонът? Полова дискриминация е да избереш некадърен мъж за дадена длъжност, пред кадърна жена, само заради полата. Не е полова дискриминация да платиш сметка на жена, нито тя да се предлага срещу нещо или нищо. Половата дискриманция към жените е да бъде отричан техния потенциал и възможности. Когато такива нямат, няма и дискриминация спрямо тях. Чалга индустрията лансира една подмяна на ценностите - онова което се цени. И честно казано, смятам, че причина за това е чисто финансова. Когато си много кадърен, а едва свързваш двата края, логично е да си зададеш въпросът, "защо аджеба толкова години учех и се себеусъвършенствах"? И днешното поколение е жертва на тези условия. Защото да можеш и да знаеш не ти гарантира нищо. А както казах, еволюцията върви в посока най-малкото съпротивление. Щом интелекта няма дивиденти, просто ще бъде загърбен. На преден план излиза кичът и посредствеността. Да се учиш на тях не изисква много усилия.
Интересен е друг въпрос: Ако жената не смята, че дискриминацията към нея е дискриминация, тогава тя дискриминация ли е?

някъде посредата...

Не обичам да се смесват "аз си мисля" и "така е".


Истината е относително понятие. Тя отразява абстрактният опит на човека да се справи с възприемането на околният свят в опит да го направи предсказуем, познаваем. С други думи истина съществува само в човешкото съзнание. За пример някога Земята е била плоска, а най-малката градивна частица е била атома. Това е била истина. Сега има други истини. Истините са няколко не само времево, но и пространствено. Като цяло различните вероизповедания се определят от средата в която се родиш. В Индия ставаш будист, в Полша - католик и т.н. И както обичам да казвам, чуждата истина не пречи на моята истина.
Истината се поддържа от мнозинството приело Обществения договор и това е определящият аргумент хипотеза да бъде наричана истина.
Познанието ни очевидно е крайно поради простия факт, че човешкият живот е краен, а скоростта на възприемане (пропускаемостта на паметта), е лимитирана.



Точно така и аз разсъждавам. Логично е безкрайността да позволява безкрайно много реализирани възможности. За сега получаваме информация от лъчения (светлина) за събития случили се преди време. Примерно в http://www.dnes.bg/technology/2011/05/26/astronomi-nabliudavaha-nai-dalechnata-kosmicheska-eksploziia.119642 пише, че са наблюдавани гама лъчи на 13,14 милиарда светлинни години, т.е. имало е нещо там преди 13,14 милиона години, а чак сега е пропътувала светлината до нас, за да я видим. Правим си някакви изводи, но телата ни са толкова тромави в сравнение с мащабите на Вселената в която сме, че дори да видим нещо, шанса да го докоснем не е реален.

някъде посредата...

някъде посредата...

http://www.youtube.com/watch?v=a0jy-GYm1VY&feature=related