silviya_robert

Здавеите! Иска ми се да попитам специалист за моят проблем. Родих моята дъщеричка на 17.09.2009. Само 2 седмици след това странни мисли че мога да я нараня се появиваха когато сам съм с нея. Тези мисли ставаха все по-силни и ми беше все по-трудно да ги контрулирам. Изпадах в ужас ако остана сама с бебето защото мислех, че мога да я убия. Все пак успях да обедя семейството, че се нуждая от лекурска помош. Поставиха ми диагноза Обсесивно разтройство, натрапчиви мисли. Предписаха ми Серохат и преспивателни. Само след седмица се почуствах по-добре: Възвърнах енергията си, отново станах близка с дъщеря ми, започнах работа и се чувствах отново пълноценен човек. След месец нямах и спомен за това какво съм преживяла. За огромно съжаление загубих работата си и аз и съпругът ми изпаднахме в момент на безишодица. Финансовите ни проблеми ставаха все по-голями и не можех да си позволя прегледите при доктор, какво остава и за таблетките Серохат. И така само след 2 месеца лечение спрях антидепресантите.Нищо в отношенията с дъщеря ми не се промени. Тя си беше най скъпоценното нещо в моят живот. Наслаждавах и се със всеки изминал ден. Преди около 5 дни имахме доста задълбочен скандал с майка ми и аз избухнах пред малата беборана. Тропах до нейната възглавница и крещиях. Почувствах, че мога да я ударя или блисна само за да накарам майка ми да ме остави на мира. Дъщеря ми изпадна в истеричен плач. След около 5 мин. Когато успях да се овладея, осъзнах че в момент на иярост аз мога да я нараня по някукув начин и отново почуствах същите страхове. В главата ми се повтаряше и повтаряше момента в които сладкото личице на моето бебче изпадна в ужас от моите викове. Искаше ми се да се владея и да не допускам тези мисли да нахлуят отново в главата ми, но уви. Колкото повече се старая, толкова повече те стават силни и по-лоши. Сега сам на път отново да отида на психиатър, но ме е страх, че дори и да се излекувам, то ще е за кратко. Чудя се дали ако не бях прекратила лечението първият път дали това щеше да се случи? Иска ми се да знам доколко бих могла да се контролирам и опасна ли сам наистина за моето бебе.Страх ме е това заболяване да не е хронично. Просто с цялата си душа искам да съм си същата любвеобвилна майка каквато бях , без да изпадам в ужас когато пгледна дъщеря ми. Обичам бебето си повече от всичко и много искам да запазя семеството си. Моля ако някои има възможност да пише, това ще ми помогне, поне малко ще ме стимулира да гледам напред и да се преборя. Прощете за речника ми, но работя с кирилизатор.