Васил

Здравей Кирау, На въпросът ти за същността на Паневритмията - моля, виж този постинг, в който са дадени web- източници по темата, от които може да добиеш представа. Паневритмията притежава потенциал на физически и духовен план, който трудно можем да оценим. Тя е моетод за хармониране и насочване на цялостното ни развитие в правилна посока по един естествен начин. Истинско понятие за Паневритмията може да се добие само след известна практика (няколко години да кажем). И колкото повече се практикува, толкова повече от съкровищницата на Паневритмията открива за себе си човек. Евритмията, дадена от Рудолф Щайнер, доколкото съм запознат с нея, също представлява метод за хармонично свързване на човека със силите на Природата. Лично аз се отнасям с интерес и голямо уважение към приноса на изявеният мистик и философ Щайнер към световната култура. Предполагам, че Евритмията е също един мощен метод за хармониране на човешкото тяло и дух. Най-вероятно той също крие големи дълбочини в себе си. Според мен тези два метода - Паневритмията и Евритмията - са ценни инструменти за духовно повдигане на човечеството. Между тях не може да става въпрос за превъзходство, а по-скоро за допълване.

Знам че в София основните места са до телевизионната кула: в делничен ден от 07:00, празничен - 08:00. Също знам че има и други места за игра, като например Южен парк. На 22.03 е първата дата, на която ще се играе. Имаше традиция всяка неделя Паневритмията да се играе на полянката на Сиомеоново (пак от 08:00). Също в неделя мисля че се играеше и над вила "Орфей" (над Бистрица). За съжаление курсовете по Паневритмия в момента завършват. Те започват по правило есента. Надяваме се тази есен да обявим повече информация за курсове, за да задоволим търсещите. Въпреки всичко смятам че с помощта на Книжка - описание на Паневритмията (можете да потърсите на ул "Ген. Шерю Атанасов" 6) и на малко повече концентрация и смелост човек може да се научи самостоятелно. Всичко зависи от желанието Моля, виж този постинг за повече информация.

Силната индивидуалност е необходима за Пътя. Всяко следващо стъпало включва достиженията на предишните. В случая - достиженията на 5-тата подраса - свободната човешка индивдуалност. По този начин природата оползотворява всяко свое постижение в неспирният градеж

Според Толстой (Война и мир), лидерът е всъщност роб на своите подчинени. Той е длъжен да се вмести с поведението си в очакванията и изискванията на своето общество. Това често се наблюдава в практиката - лидерът е несвободен, докато е в тази си роля. От психологична гледна точка лидерът служи като обект за проекция на определени архетипи от страна на воденото от него общество. Изключително важно е да бъдат откроени движещите сили на обществото и лидера в явен вид. Тук бих се спрял на два крайни варианта на управленски стил: прагматичен и идеалистичен. Прагматичен управленски стил. В случай, че тези движещи сили са обусловени от самото общество, то лидерът работи за реализирането на частни групови интереси, затворени в рамките на съответното общество. В такива случаи често моралните ценности, валидни за лидера, се различават коренно от тези ценности, валидни за обществото. източник Тогава всички действия са добри, стига да носят облаги за съответната група и общество. Системата при този вариант е затворена. основна ценност тук е традицията и авторитета. Идеалистичен управленски стил. В случай че двжещите сили са обусловени изключително от стремежа за реализиране на определен общочовешки идеал, лидерът работи не само за реализирането на интересите на собственото общество, но най-вече на възприетият идеал. В този случай той вече не е ограничен в рамките на обществените очаквания. Тук системата е отворена. Основна ценност тук е Истината и Свободата. На практика всяко лидерство е някакъв хибрид между описаните два типа. Всеки лидер е донякъде зависим от обществото си и донякъде е инициатор на нови идеи и ценности, на движение в нова посока. Всеки народ, всяко общество, заслужават лидерите си. Това е неотменимият кармичен закон. Затова и всеки недостатък в обществото и в лидерите може да бъде изправен чрез самоусъвършенстване. В една от беседите Учителят дава упражнение всеки ден да изпращаме по една добра мисъл към управляващите. По този начин можем да им повличем позитивно и отвътре, както чрез никаква друга формална демократична процедура

Всички пътища водят дотук Някакви пътници стигнали в подножието на високи планини, тъй като им казали, че на върха има несметни съкровища. Скоро те видели, че до върха водят много пътища. Тъй като искали да стигнат по-бързо, те се спрели и започнали да спорят кой път води догоре най-бързо. Не стигайки до съгласие, решили да обиколят селата в подножието и да разпитат кой е най-прекият път. Във всяко село те получавали един и същи отговори - всеки път, който започва оттук, води догоре. Останалите никъде не водят. Най-смелите от тях започнали да катерят и стигнали плато, от което дочули вик от върха: - Не се съмнявайте, всички пътища водят дотук.... Изпълнени с радост те поели надолу обратно и започнали да обикалят отново селата и да съобщават какво са чули. Където жителите не им вярвали, те надавали викове и започвали да спорят. Очевидно заради силния вятър те не могли да чуят цялото послание. А то било: - Всички пътища водят дотук. Качете се по който и да е от тях.... (суфи притча) Понякога една човешка мисъл може да ни обнови и повдигне. Като знаете това, трябва да разберете смисъла и предназначението на човешките общества. Както прозорците на къщите са необходими за проветряване на въздуха, така и обществата имат за цел да предпазват хората от задушаване. Колкото повече прозорци има къщата, толкова по-добре. ... Питам: Какво е предназначението на земния живот? Какво е предназначението на нашата култура? Ще кажете, че предназначението на културата е да създаде държава, семейство, наука, религия. Ако, наистина, това е предназначението на културата и на нашия земен живот, защо да не създаде такава религия и наука, които да обединят всички хора? Ако религията е велика наука или велико учение, би трябвало тя да бъде приложима към всички разумни същества. .. Сега, вложете вярата си в живота и знайте, че няма по-мощна, по-велика сила от Духа. Вън от Божия Дух няма по-мощна сила - така зная аз. Б. Дуно, Аз съм жив

Милкана, темата която отваряш е твърде интересна Твърде елементарно би било да смятаме, че съществува еднозначна връзка между начина на хранене и духовната извисеност (още повече че последната е мн трудно да бъде оценена обективно). Лично аз съм срещал примери от практиката, говорещи че по-скоро такава връзка няма. Духовността според мен е преди всичко резултат на живота ни от дълго време насам... НО: Начинът на хранене влияе много силно в/у духовното изграждане. От това следва, че влиянието на този фактор може да бъде отчетено най-добре след изминаване на продълж. период от време, да кажем поне 10 год... това не е магическа пръчица все пак Срещал съм примери на (според мен) високо дух. ниво при месоядци. Това ниво не идва заради месото, а въпреки него, обаче. Така че избяквам да категоризирам хората по този елементарен начин. Живота е достатъчно многообразен за да ни избави от прибързаните изводи...

Гледни точки към духовните учения.

Здравей Елица, Според мен Истината може да бъде открита като такава единствено след реализация в Лабораторията на Живота. Т.е само жизненият опит, осмислен и синтезиран в Мъдрост, води към Истината. В случай че пътят през Лабораторията на Живота не е достъпен, разполагаме също и с определени Критерии за истинност. Те са полезни дотолкова, доколкото ни позволяват да ускорим обучението си, без да ни въвличат в нови илюзии обаче. Нужно е да осъзнаваме помощното значение на критериите и приоритета на Лабораторията на Живота, що се отнася до познанието на Истината.

Когато хората възприемат Божията Любов, тогава те ще разберат, че човечеството е техен баща, а те – деца на тоя баща. Тогава ще дойде единение, братство и равенство между народите, Аз изхвърлям думата „равен, равенство” от Божествения речник. Туриш ли тая дума между хората, дяволът веднага ще ги посети. Братството е на място, но равенството е изопачена дума. Братството почива на любовта. За каква любов говорите: човешка или Божествена? Помнете: Любовта е една и неделима. Тя е велика идея, велик импулс. В тая любов се крие всичко; и братство, и свобода, и знание, и мъдрост, и култура, и цивилизация. Пред Божията Любов всичко отстъпва. Б. Дуно, Нито Тържик Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то? И разказват, че християнството това било, онова било. Не, не, Бог е Любов, която трябва да съедини хората да живеят в Любов, в Мир и в Братство, а дали те са царе, управляващи и какво положение заемат, това са второстепенни неща. Всички хора трябва да живеят по Любов, братски, трябва да имат взаимно уважение ... В нас трябва да проникне онова благородно чувство на Братство, че като срещнем една жена или един мъж, да видим в лицето им един наш брат. Ако може да възпитате това чувство на Братство, ще поставите човечеството на една нова нога. И тогава няма да има между нас туй неразбиране, а ще има един правилен стремеж. Б. Дуно, Пробуждане на колективното съзнание Всяка свободна религиозност, която ще се развие в бъдеще сред човечеството, ще почива на това, че в човека ще се признае, във всеки човек ще се признае образа и подобието на Бога по един действителен начин в практиката на живота, а не само на теория. Тогава не ще съществува вече никаква религиозна принуда, не ще има нужда да съществува никакво религиозно принуждаване. Р. Щайнер, Лекция пред членовете на Антропософското общество Братството и Новото Учение не е привилегия нито на организация, нито на затворена форма. То не е църква или секта, не е революциона научна доктрина или нова философска система, въпреки че оказва влияние на всички сфери от човешката дейност. То е в това неуловимо нещо, което прониква сърцата ни умовете ни, изпълва душите ни, и ни помага да осъзнаем колко дълбоко сме свързани, колко велика и реална е любовта. Много чувствителни души и напреднали умове, много добри хора и велики творци улавят това невидимо влияние, това Божествено Слово, и независимо дали го осъзнават или не, то се вплита в тяхната дейност и творчество. Божественото изпълва целия всемир и се проявява непрекъснато. То се съдържа във всеки един от нас, във всяка велика идея и стремеж към красивото и вечното. Ради Няма определена формула. Трябва просто да намериш себе си и да осъзнаеш ролята и смисъла си. Вече си член на братството - братство на идеи, мисли, чувства, желание. Аз искам любов, ти искаш любов - вече сме братя. Аз търся истина и ти - вече сме братя... Венцислав

Ами да, Творческият подход е нужен, готови рецепти има, но прилагането им винаги е индивидуално... Това е съвсем естествено. Достатъчно сме зрели за целта...

Имануел Кант Едва ли има п -систематично и пълно изследване на проблема за гностичните граници на разума от това на Кант: Критика на чистият разум. Сложен въпрос за разискване... да познаеме границите на своите възможности е една от най-трудните задачи с които можеш да се заемем

Здравей Пако Секса е естестен процес без който не можем - повече като общество, отколкото като индивиди. Може би поради това сме склонни да го асоциираме с неща, които са му съвсем чужди. Но това е свойство на ума - да асоциира едни неща с други... Да не би другите естествени процеси да не сме ги натоварили с несвойствено за тях съдържание? Т.е. тук отиваме повече към общи черти за съвременният homo sapiens отколкото към характерни сексуални характеристики. И най-вече на обществото ни, което много, ама много цени измислените от самото него неща и никак не се задоволява с вечните, безценни, мо затова пък общодостъпни и безплатни блага. Т.е. дискусията отива малко накъм друга тема вече Поздрави!

Да Еси, Интуицията ни никога не лъже и казва винаги Истината. Не е лесно обаче човек да се научи да не смесва гласът на интуицията с гласовете на собствените си желания и предразположения... исисква се голяма чистота

Здравей Ася, Бих ти препоръчал следният метод: За период от един месец премини изцяло на вегетариански режим на хранене. След това хапни концентрирасна порция месо - да кажем, 2-3 кюфтета или пържола - от това, което много ти харесва. След храненето наблюдавай вътрешното си състояние и забележи как ще се почувстваш. По възможност остани сама, за да можеш да извършиш наблюденията нормално. Ако сметнеш за подходящо записвай впечатленията си - както по време на финалната част на опита, така и преди това. Този опит може да ти даде аргументи в полза на един или друг хранителен режим. Желая ти успех!

Критерии за истинност В света на духовното ние се издигаме над видимия свят и по един или друг начин проникваме в по-фини и незрими светове, откриваме неподозирани хоризонти на своето битие... Всички школи запознават със свръхсетивни реалности, с абстрактни закони и принципи, с методи за развитие и самопознание, адекватни за тези реалности. Често се изправяме пред ситуации, в които не сме сигурни в дадено твърдение и в които се налага да вземем самостоятелно решение: да приемем или не твърдението, да го ползваме ли в конструкцията на своето съзнание и битие или да не го ползваме? 1) Един възможен и на определен етап - неизбежен - критерий за истинност, е авторитета на Учителя, на който сме поверили развитието си. Бих нарекъл този критерий "Критерий на авторитета".(За нуждата от Учител) 2) Друг възможен критерий е т.нар. Шесто чувство - нашата интуиция, или гласът на разумното ни сърце. Това е много мощен метод за проверка за истинност. Разбира се ползването му е допустимо единствено на индивидуално ниво и резултатите от прилагането на този критерий са валидни единствено на вътрешен план... Съществуват известни рискове човек да се самозаблуди, ползвайки този метод. Бих нарекъл този критерий "Критерий на сърцето". (Интуиция - как ни помага) 3) Трети възможен критериий за истинност е съгласуването с универсалните принципи и закони, валидни за всички системи и на всички нива. Доколкото сме запознати с тях, можем да ги ползваме гато критерий. Бих нарекъл този критерий "Критерий на ума". (Що е Мъдрост?) Хубавото при критерият на ума е това, че изводите направени с негова помощ могат да бъдат споделяни сравн. лесно. Т.е. той (би трябвало да) стимулира общуването. След като не можем да ползваме в повечето случаи реалният живот като тестов индикатор, можем да ползваме за целта негови модели. Човешката мисъл представлява модел на живота на определено ниво. Извличайки абстрактните му характеристики, ние достигаме до неговите универсални принципи и закони (критерия на ума). Те ни дават възможност в определени граници да познаваме битието си и да достигаме до истината за много по-кратко време и на много по-ниска цена. Разбира се, само в определените от познанието ни граници... 4) Четвърти критерий за истинност, за който се сещам в момента, е самият Живот. И тук предполагам всички ще бъдем съгласни, понеже дефиницията на понятието "Истина" се основава изключително на Живота. Твърдение, което е вярно, се потвърждава от практиката и остава вярно винаги. Бих нарекъл този критерий "Критерий на Живота". Проблемът с ползването на критерия на Живота според мен е в това, че често не разполагаме с достатъчно време и възможности, за да проведем един наистина дълготраен и мащабен експеримент. Кой би чакал напр. 10 000 години, за да научи истината по даден въпрос? И за това да е готов заплати наистина много? Често се ползва също така употребата и на критерия на авторитета. Това е много удобно и наистина спестява много усилия. Тази практика обаче води до известни противоречия след време според мен: 1) знанието, придобито и утвърдено с помощта критерия на авторитета, остава извън личният ни опит, в този смисъл това знание не е наше; 2) Не можем да предадем такова знание на човек, за който ползваният от нас духовен авторитет не е валиден. Може би ще добавите и други критерии...? Кои критерии за истинност използвате във вашата практика? Кои от тях предпочитате и защо, в какви ситуации? Как решавате да се доверите в нещо и в някой? Аз приемем засега, че всеки критерий има своето място и роля в нашето развитие ... Любов, Мъдрост, Истина Как мислите, какъв критерий за истинност ни е нужен в едно такова пътешествие в непозната за нас територия?

Лидерството за мен е по-скоро една роля от театъра на живота, не толкова човешка същност. Много неща може да научи човек от изпълнението на тази роля. Може да допринесе много за екипа или обществото си. Но това е само една от многото роли е само един от многото уроци на Живота.

Ами през някоя хубава Събота или Неделя... ще е чудесно, наистина

Има едно просто правило за взаимодействие при изпълнение на дадена задача: 1) Поставената задача трябва да е изпълнима от даденото ниво; 2) В случай че задачата надхвърли способностите на нивото, на което е дадена за разрешение, по-високото ниво оказва съдействие - помага за разрешаване на задачата частично или изцяло. Това правило е валидно при всяка една чоешка организация, а предполагам - и в отношенията между по-високите духовни йерархии - също. От тук следва, че нашите молитви винаги са насочени към области, недостъпни за нас със собствени сили. Бихме нарушили универсалните принципи, ако се молим за нещо, което ни е по силите. Освен като апел за помощ в трудни ситуации, в които не можем да се справим сами, молитвата има и друг смисъл. Когато човек действа в съгласие с Божествения план, работите му се нареждат добре; в противен случай - страда. Т.е. молитвата служи и като един механизъм за синхронизиране и съгласуване на нашата индивидуална воля с колективната воля на Бога и разумните светли същества. С помощта на молитвата човек може да се самовъзпитава. Може да промени посоката на своето развитие. Може да ползва мощните сили на архетипите от неговото несъзнато - лично и колективно... Молитвата е акт на силният, но смирен човек. Тя е признак на високо ниво на самосъзнание и управление на вътрешните сили - не на слабост. Молитвата е благословен дар за нас, тя е ключ към всичко добро, което можем да постигнем и което можем да станем

Човек е само инструмент, проводник на определени импулси от (по-високи) светове, с които той е избрал да се свърже. Наистина, той дори не е в състояние да създава оригинални мисли в истинският смисъл на думата. Това е сега състоянието ни. Не човека, а Бог в (чрез) човека е източник на всичко добро и възвишено. Ние се учим сега да сме добри и чисти проводници, това е задачата на съвременния човек на този етап... И наистина е важно да внимаваме като идентифицираме източника на Доброто, да сме наясно с взаимовръзките и с нашето реално положение в духовните йерархии. Тогава един етикет наистина не значи нещо особено... Но в човека е заложен в същото време и един безкраен потенциал, един стремеж за развитие и съвършенство... Когато човек се свърже с източника на това възвишено начало в себе си и работи за неговото изявяване и укрепване, тогава той може да бъде сравнен с нов мех, в което ново съдъжание се излива. Независимо от своите несъвършенства и трудности които попада, Човек има един прекрасен и безкраен път пред себе си, по който е призван да върви. С всяка крачка по него, той ще осъзнава свещеното тайнство на Живота, ще открива Любовта и ще се приближава към Истината. Тогава понятието "Братство" няма да е повод за някаква завист и спор, а ще е осъзнато и дълбоко преживяно отношение към Живота - проява на Единнният. Та етикетите не са важни в случая, важни са онези малки крачки, които метър след метър ни приближават към себе си... Когато прогледнем истински, външната страна и опаковката на нещата няма повече да произвеждат смущение, а братството ще бъде факт в душите ни.

Здравейте, Иво, и на мен ми се е случвало няколко часа предварително да имам подозрения че нещо ще (може) да стане. И после става наистина Това е един сравн. тих глас на фона на останалите мисли. Не знам каква му е целта. Ти просто си го приел и си го превърнал в шега .

Кристиян, ще си позволя да не се съглася с твоето твърдение за "Завета на цветните лъчи на светлината". Специално оранжевата краска има много силна връзка с физиологичното здраве. Това е дадено директно от Беинса Дуно, освен това е проверявано многократно практически. По-общо, смятам, че съществува позитивна връзка м/у вибрациите в духовен пллан и тези на физичски план. Духът поддържа тялото ни живо и го обновява всеки ден.

Лидерите имат възможност да влияят в/у и да повдигат обществото. Но в много по-голяма степен обществото моделира и ограничава своите лидери посредством "очаквания", и др. елементи на обществената култура. Лидера е един необходим елемент от обществения механизъм. Личното ниво на съзнание е от голямо значение. Преди да управляваш някакъв кръг хора, трябва да си се научил да управляваш себе си.

Здравей Моза, Това, към кои цветове изпитваме предпочитание и при кои усещаме дискомфорт, е проява на регулаторна функция на психиката ни, най-често несъзнавана и точно затова - истинска. Като цяло, установено е че цветовете влияят по един и същи начин на всеки отделен човек, независимо какъв е той. Когато даден цвят ни харесва, това означава, че се нуждаем от ефекта му - имаме "недостиг" на качествата, с не "харесваме" някакъв които е свързан цвета. Обратно - когато цвят, чувстване "излишък" от него - от качествата, с които е свързан той. Иначе всички цветове са добри, предпочитанията са въпрос на баланс в определен момент Конкретно: Синият цвят се свързва с успокоение (медитация), полет на въопбражението... Зеленият се свързва с богатството, материалният живот, растежа. Притежава вътрешна динамика и външна пасивност. Та изглежда, че в момента организма ти усеща нужда от преход на фокуса от плоскостта на ежедневните грижи и занимания към областта на спокойствието и възвишените мисли и стремежи. Това само като първо приближение. По-конкретно за значението на цветовете е добре да прочетеш от специализирана по темата книга. Всеки цвят съдържа цяла вселена в себе си

В една от беседите на Б. Дуно (за съжаление не мога да посоча точно в коя) се правеше следното сравнение: Човешкият живот прилича на полета на една муха, затворена между две близко разположени едно до друго чисти стъкла. Докато мухата не съзнава наличието на стъклата, тя се блъска постоянно ту в едното, ту в другото, и не може да разбере какво я ограничава. Когато осъзнае истината обаче, мухата може да избира безопасна траектория за полета си. Тогава тя разумно избягва ограниченията на околната среда. В резултат на това, тя става по-свободна. Природата ограничава неразумните си деца отвън, докато разумните сами и съзнателно се ограничават, така че да не предизвикват конфликти. Осъзнаването на Истината всъщност има връзка със смирението. Колкото даден човек е по-смирен, толкова повече може да му се разкрие Истината. Илюзиите се пораждат от егото, от желанието за самостоятелен живот, живот извън цялото. Илюзиите съществуват както в личен план, така и в семеен, групов, обществен, национален, общочовешки... Логичното следствие е, че Истината се придобива чрез смирение и осъзнаване на Единния живот и нашето място в него. Приближаването към истината обикновено е свързано с разделяне с определени илюзии и съпътстващи този процес вътрешни страдания. Това е път на самопречистване, който всеки извървява сам.Със сигурност пътят не е лек, затова пък наградата е голяма - Свободата

Смирение е да осъзнаваш и усещаш всички противоречия като текущо необходими и полезни глобално. Да вярваш и прозираш великият смисъл на всичко което срещаш. В момент, в който волята ти срещне съпротивление, да можеш да кажеш: "Нека бъде не моята, но Твоята воля" Виждаме, че много сила и знание е нужно, за да бъде човек смирен. Не слабият и невеж, а силният и знаещ е способен на това. Също така на практика всеки има граници, в които може да проявява това качество, и отвъд които вече не е в състояние да го прояви. Т.е. смирението си има степени на проявление (външно погледнато) и на усвояване (вътрешно) .